№ 743
гр. Пловдив , 04.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на тринадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Силвия Л. Алексиева
при участието на секретаря Жулиета П. Колева
като разгледа докладваното от Силвия Л. Алексиева Административно
наказателно дело № 20215330201710 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление /НП/ № 94/20.01.2021 г. на заместник
кмет „Транспорт” в Община Пловдив, с което на К. М. ООД, ЕИК **, със седалище и
адрес на управление, *** на основание чл. 93, ал.1 т.1 от Наредба за управление на
отпадъците на територията на община Пловдив, е наложена имуществена санкция в
размер на 1400 лв. за нарушение на чл. 23, ал. 1, т. 3 от Наредба за управление на
отпадъците на територията на община Пловдив (НУОТОП).
Жалбоподателят К. м. ООД, чрез процесуалния си представител, моли да се
отмени НП като незаконосъобразно, тъй като същото не е извършено от
жалбоподателя, не се доказват действията да били извършени от представител или
служител на К. М. ООД и фактическата обстановка е недоказана. Навежда се довод за
непрецизирана санкционна норма и за приложение на чл.28 от ЗАНН. В съдебно
заседание, чрез писмено становище, се доразвиват доводите изложени в жалбата.
Въззиваемата страна Община Пловдив се представлява от юрк. Т., която в
съдебно заседание оспорва жалбата и развива аргументи за неоснователност на
доводите.
Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност прие за установено следното:
Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е санкционирано, поради
което се явява допустима, а разгледана по същество е основателна.
От фактическа съдът намери за установено следното:
На 27.11.2020 г. около 12 ч. при служебен обход на служителите от ОП Чистота,
било констатирано, че в гр. Пловдив на ул. „Македония“, до бариерата на автогара
Родопи, в и до контейнерите за смесен битов отпадък били изхвърлени отпадъци от
опаковки – над 10 бр. кашони. Наблизо се намирал офис на фирма К. М. ООД, като
проверяващите презюмирали, че дружеството е собственик на тези отпадъци.
Тъй като на място не бил установен представител на дружеството, била
отправена покана до управителя на К. М. ООД, за съставяне на АУАН, който бил
1
съставен в негово присъствие на 04.01.21 г. Същият го подписал и вписал
възраженията си, че описаното не отговаря на действителността. На база на акта на
20.01.2021 г. било съставено атакуваното наказателно постановление.
Описаната фактическа обстановка се установява частично от показанията на
актосъставителя Г. Ил. Г. и от приложените към административнонаказателната
преписка и делото писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствения
материал, включително АУАН, писмо за съдействие за връчване на покана, покана за
съставяне на АУАН, снимки изготвени от ОП Чистота, оправомощителна заповед №
20ОА-1261/08.07.2020 г. и заповед № 20ОА-2552/07.12.2020 г.
Показанията на актосъставителя съдът кредитира частично относно времето,
мястото на извършената проверка, подадения сигнал и установяването на офиса на
фирмата. По отношение на наличието на надпис с черен флумастер върху по-голямата
част от кашоните, съдът намира че в тази част показанията му остават изолирани от
останалия доказателствен материал. На първо място от представените по преписката
снимки, ползвани като доказателство при съставянето на АУАН, които не се оспорват
от жалбоподателя и носят отбелязване „27.11.2020 г. ул. Македония, № 2“ не се
установява нито един от заснетите кашони да носи надпис с името на фирмата. На
следващо място такава констатация не е направена и в АУАН, а само е споменато, че
„след извършена проверка“, което като описание не кореспондира с наличие на надпис
върху кашоните, е установен „притежателя“ на отпадъците. При депозирането на
показанията си актосъставителя не можа с достатъчна степен на конкретност да посочи
къде е установил надписите по самите кашони. Тъй като показанията му остават
изолирани от останалия доказателствен материал, съдът не ги кредитира в тази им част.
Съдът кредитира останалите писмени доказателства, които нямат съществени
противоречия и чертаят горната фактическа обстановка.
Относно приложението на процесуалните правила:
Съдът намира, че при съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП не са
спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН за
минимално необходимо съдържание на актовете на административнонаказателното
производство. Не се констатираха нарушения на процедурата по съставянето на АУАН
и НП, които да са съществени, като опорочават административнонаказателното
производство и самите актове извън липсата на посочването на съставомерни факти,
които да очертаят предмета на доказване.
При съставяне на АУАН и НП административно-наказващия орган следва да
посочи всички съставомерни признаци на нарушението като ги облече във факти. В
противен случай нарушителят е затруднен в упражняването на правото си на защита,
като не знае какъв е предмета на доказване и какви са точно релевантните факти, по
които следва да се защитава.
Посочената от административнонаказващия орган норма, която се твърди да е
нарушена гласи следното: Забранява се: изхвърлянето на отпадъци от опаковки,
обозначени с маркировка за разделно събиране и други отпадъчни материали от хартия
и картон, пластмаси, стъкло и метали в контейнерите за смесен битов отпадък, когато
на територията на съответния район има изградена система за разделно събиране;
От тази норма следва да се изведат няколко алтернативни и една кумулативна
предпоставка, а именно:
1. Активно поведение на нарушителя – изхвърляне на отпадъци
2. Вид на отпадъците – алтернативно опаковки с обозначение за разделно събиране
или други отпадъчни материали – хартия , картон и др.
3. Местоизхвърлянето им – в контейнерите за смесен битов отпадък и
4. Въведено условие за наличието на това нарушение, а именно: когато на
2
територията на съответния район има изградена система за разделно събиране на
отпадъци.
За да бъдат посрещнати изискванията на закона за пълно и точно описание на
нарушението, то следва в актовете на АНО да е посочена ясно всяка една предпоставка
за ангажиране на отговорността. В настоящия случай липсва една от предпоставките, а
другата е неясно описана.
Изцяло е пропуснато да се опише условието за възникване на административно-
наказателната отговорност на нарушителя, а именно дали има изградена система за
разделно събиране на отпадъци в горепосочения район. Това грубо нарушава правото
на защита на жалбоподателя, тъй като същият не е наясно за всички съставомерни
факти, релевантни към извършеното от него, а в случай че той можеше да упражни
защитата си по отношение на този факт и тя е била проведена успешно – това би
довело до отпадане на неговата отговорност, а именно, ако беше посочено в АУАН и
НП и се проведе успешно доказване за липсата на такава система изградена на
съответния район, това би освободило нарушителя от задължението по чл. 23, ал. 1 т. 3
от НУОТОП.
На следващо място забраната за изхвърляне на отпадъци по чл. 23, ал. 1 т. 3
НУОТОП се отнася до лицето, което изхвърля отпадъците, а не до техния собственик.
Посоченото в АУАН и НП, косвено и чрез тълкуване, действително води до извода, че
административно наказващия орган ангажира отговорността на дружеството, защото
намира, че то е извършило активните действия по изхвърлянето на отпадъците, но
употребената формулировка е неясна и неточна, а именно: установени изхвърлени
отпадъци и установен техен притежател.
Недопустимо е едва във въззивната фаза на административния процес да се
въвеждат нови факти и да се достига до релевантните факти чрез тълкуване. Поради
изложеното, съдът намира, че чрез допусната неяснота и пропуск за описание на
съставомерните признаци на нарушението са опорочени
административнонаказателните актове – АУАН и НП до степен, че същите следва да
бъдат отменени, поради накърняването в една сериозна степен на правото на защита
на нарушителя.
За пълнота на изложението съдът намира, че следва да посочи, че актът е
съставен от компетентно лице видно от приложената оправомощителна заповед №
20ОА-2552/07.12.2020 г., при спазване на процедурата за съставянето му по чл. 40 и 43
от ЗАНН.В същия е дадена правна квалификация на установеното нарушение.
Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата
компетентност съобразно представената заповед№ 20ОА-1261/08.07.2020 г., в
предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални
разпоредби и е съобразено с целта на закона. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
От правна страна съдът намери следното:
На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът е
на становище, че не се установява в пълна степен авторството на описаното
нарушение.
Съдът не намира за безспорно доказано, че намиращите се до и в контейнерите
за общ битов отпадък тип Бобър, над 10 бр. кашони са били изхвърлени от
дружеството К. М. ООД. Дори да се приеме, че върху някои от тях е имало надписи с
името на фирмата, то недоказано остава активното поведение визирано в чл. 23, ал.1 т.
1 от НУОТОП, а именно действията по изхвърлянето. Именно поради тази причина
съдът намира, че не са доказани фактите по нарушението, което е самостоятелно
основание за отмяна на наказателното постановление.
По останалите обективни съставомерни признаци съдът намира, че същите са
доказани, но липсата на безспорно и категорично-установено авторство опорочава
3
ангажирането на административно-наказателната отговорност на дружеството.
Не се изследва субективен елемент доколкото администраттивнонаказателната
отговорност на юридическите лица е обективна.
По размера на санкцията съдът за пълнота следва да отбележи, че същата е
правилно определена, на минимума, тъй като не са изложени каквито и да е аргументи
за индивидуализация.
Съдът не намира основание за приложение на чл. 28 от ЗАНН, доколкото
описаното нарушение не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от
обикновените случаи.
С оглед на изложеното съдът намира наказателното постановление за
необосновано и незаконосъобразно, поради недоказване на възприетата в него
фактическа обстановка и допуснати процесуални нарушения, поради което последното
следва да се отмени.
На основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН вр. с чл. 143, ал. 1 от АПК право на разноски
възниква за жалбоподателя, като същият доказва направени такива в размер на 300 лв.
по договор за правна защита и съдействие от 05.05.2021 г., в какъвто и размер следва
да му бъдат присъдени.
По изложените съображения и на основание чл.63, ал. 1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 94/20.01.2021 г. на заместник кмет
„Транспорт” в Община Пловдив, с което на К. М. ООД, ЕИК **, със седалище и адрес
на управление, *** на основание чл. 93, ал.1 т.1 от Наредба за управление на
отпадъците на територията на община Пловдив, е наложена имуществена санкция в
размер на 1400 лв. за нарушение на чл. 23, ал. 1, т. 3 от Наредба за управление на
отпадъците на територията на община Пловдив.
ОСЪЖДА Община Пловдив да заплати на „К. М.“ ООД, ЕИК **, със седалище
и адрес на управление, *** сумата от 300 лв., представляваща разноски по делото за
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14–дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд Пловдив по реда на гл. XII
от АПК на касационните основания, предвидени в НПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4