№ 170
гр. Г. , 07.04.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – Г., СЪСТАВ I в закрито заседание на седми април, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Веселина Топалова
Членове:Ива Димова
Симона Миланези
като разгледа докладваното от Симона Миланези Въззивно частно
гражданско дело № 20214200500104 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 вр. с чл. 413, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба от „Профи Кредит България“ ЕООД, чрез юрисконсулт Н.М.,
против разпореждане № 123 от 09.02.2021 г. постановено по ч. гр. д. № 228/2021 г. от
Габровския районен съд, с което частично се отхвърля заявление на жалбоподателя за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против длъжника К. П. Н., за главница
в размер на 1 415, 60 лв., договорно възнаграждение за периода от 15.10.2019 г. до
04.11.2020 г. в размер на 1 416, 41 лв., 4 024, 82 лв. - възнаграждение за закупен пакет
допълнителни услуги, 632, 05 лв. - лихва за забава от 16.06.2019 г. - дата на изпадане на
длъжника в забава до 04.11.2020 г. - датата на предсрочната изискуемост, 244, 97 лв. -
законна лихва за забава от 04.11.2020 г. до 01.02.2021 г., както и за горницата над уважения
размер на направените във връзка с производството разноски, на осн. чл. 411, ал. 1, т. 2 и т. 3
от ГПК.
Твърди се, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че процесния договор е
недействителен, като по него следва да се дължи само чистата незаплатена главница,
отхвърляйки всички останали заявени вземания. Излага се, че заповедният съд не
разполагал с правомощия на този етап от производството да се произнася по валидността на
сделката, от която заявителят черпи права, за което цитира и съдебна практика. С промените
в процесуалния закон от 2019 г. е дадено правомощие на съда само да извърши преценка
дали искането се основава на неравноправни клаузи, сключен с потребител или е налице
обоснована вероятност за това, което обаче не изключва тълкуването за липсата на
правомощие на заповедния съд досежно преценката на валидността на сделката поради
нарушение на закона или на добрите нрави. Излага се становище, че заповедният съд
1
неправилно не е отчел разпоредбата на чл. 145, ал. 2 от ЗЗП, че преценяването на
неравноправната клауза в договора не включва определянето на основния му предмет, както
и съответствието между цената или възнаграждението, от една страна, и стоката и услугата,
която ще бъде доставена или извършена в замяна, от друга страна, при условие, че тези
клаузи на договора са ясни и разбираеми, тъй като неправилно е извършена именно такава
преценка. Излагат се подробни доводи относно действителността на договора и спазването
на законовите разпоредби на чл. 11, ал. 1, т. 10 във вр. с чл. 19, ал. 4 и чл. 22 и чл. 23 от ЗПК.
Подробно се излагат мотиви за законосъобразност на определеното ГПР, както и
възнаградителната лихва. Съдът може да обяви дадена договорна клауза за недействителна
или неравноправна, но няма правомощие да решава спора по същество, като прогласи даден
договор за недействителен, на основания, за чиято преценка е необходимо исково
производство, равенство между страните, съобразно разпределението на доказателствената
тежест, за установяване и доказване на спорните факти. Моли да се отмени обжалваното
разпореждане и да се постанови друго, с което да бъде издадена заповед за изпълнение на
всички вземания на жалбоподателя, претенидрани със заявлението по чл. 410 от ГПК.
Съдът след като обсъди доводите на страната изложени в частната жалба и доказателствата
по делото, намери за установено следното:
Жалбата е подадена в срок, от легитимиран страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, поради което същата е процесуално допустима.
Пред първоинстанционния съд е подадено заявление от „Профи Кредит България“ ЕООД за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу
длъжника К. П. Н., за сумите от: 4 405, 12 лв., главница, договорно възнаграждение за
периода от 15.10.2019 г. до 04.11.2020 г. в размер на 1 416, 41 лв., 4 024, 82 лв.
възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги, 632, 05 лв. лихва за забава от
16.006.2019 г. до 04.11.2020 г., 244, 97 лв. законна лихва за забава от 04.11.2020 г. до
01.02.2021 г. Претендирани са и разноските по заповедното производство.
За да постанови обжалваното разпореждане и да отхвърли част от заявената претенция
първоинстанционният съд е приел, че претендираните суми по пакет допълнителни услуги
представляват разход по отпуснатия кредит по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, съгласно
което ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита на потребителя, като месечните
вноски по кредита включват в себе си и погасителна вноска по този допълнителен пакет
услуги. Като се вземе предвид, че възнаграждението за допълнителните услуги надхвърля
главницата по кредита, то при включването му в ГПР ще се получи резултат, който
многократно надвишава определения размер в закона, което е в противоречие с
императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Освен, че са налице предпоставки за
нищожност на клаузите касаещи ГПР, същия не отговаря на действителния такъв и
посочения процент заблуждава кредитополучателя. Предвид изложеното и неспазването на
изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, процесният договор е недействителен на осн. чл.
2
22 от ЗПК и в този случай потребителя дължи връщане на чистата стойност на кредита на
осн. чл. 23 от ЗПК, но не дължи лихвите и другите разходи по кредита.
Разгледана по същество жалбата е частично основателна.
Настоящият състав на съда намира, че в нормата на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК е
уредено задължение на съда да провери дали искането на кредитора противоречи на закона
и добрите нрави, както и дали искането се основава на неравноправна клауза в договор,
сключен с потребител. Ако констатира, че в представения договор, сключен с потребител, са
налице неравноправни клаузи на които се основава вземането съдът е длъжен на откаже
издаване на заповед за изпълнение. Настоящият състав на съда намира, че в това
производство заповедният съд следва да прецени отделните клаузи в договора, а да се
прецени валидността на договора и дали същият се явява изцяло недействителен по смисъла
на чл. 22 от ЗПК, следва да се установи в последващо исково производство.
В изпълнение на коментираните правомощия и след запознаване с депозираното заявление,
ведно с доказателствата към него, съдът намира, че в процесния договор за потребителски
кредит е налице вероятна неравноправност досежно т. нар. "споразумение за предоставяне
на пакет от допълнителни услуги".
Видно от представения договор за потребителски кредит и споразумение към него,
договорът е сключен за сумата от 5 000 лева, предоставена за срок от 24 месеца, при
уговорени ГПР 44, 45 % и ГЛП 38, 30%, както и при уговорено възнаграждение за избран
пакет от допълнителни услуги – 4 830 лева /в заявлението е поискана сумата от 4 024, 82 лв.
като възнаграждение за този пакет услуги/ – приоритетно разглеждане и изплащане на
потребителски кредит; възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски;
възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски; възможност за смяна на
датата на падежа и улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства.
Въззивният съд намира, че искането за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК,
за претендираното вземане, за възнаграждение, за пакет допълнителни услуги произтича от
нищожни клаузи. Съглашение, с което се поема задължение за заплащане на определена
сума, за експресно разглеждане на заявление за отпускане на банков кредит, приоритетно
изплащане на потребителския кредит, отлагане на определен брой вноски, намаляване на
определен брой погасителни вноски, смяна дата на падежа е нищожно поради
противоречието му със закона, който забранява да се заплащат такси и комисионни свързани
с услуги по усвояване на кредита (чл. 10а, ал. 2 от ЗПК). Споразумението, освен че в
предмета му са включени действия на страните по управление и усвояване на отпуснатия
кредит, заобикаля и закона, а именно разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК предвиждаща
максимално допустимия размер на ГПР, тъй като с представения пакет услуги съществено
се увеличава цената на кредита, което и не е обявено по надлежиня ред на потребителя като
лихвен процент и разходи по кредита, а като споразумение допълнителни услуги. В този
смисъл и на осн. чл. 19, ал. 5 от ЗПК, клаузите в договора, надвишаващи определените по
3
ал. 4 на чл. 19 от ЗПК се считат за нищожни. Предвид гореизложеното правилно е
отхвърлено искането за издаване на заповед за изпълнение в размер 4 024, 82 лв.
възнаграждение за закупен допълнителен пакет услуги, тъй като същите са с основание
нищожни клаузи.
Настоящяит съдебен състав намира, че неправилно заповедният съд е отхвърлил искането за
издаване на заповед по чл. 410 ГПК за вземането за възнаградителна лихва. При предсрочна
изискуемост на вземането, която в случая се твърди, че е настъпила на 04.11.2020 г. на
кредитора се дължи непогасения остатък от главницата и договорната лихва по действалия
до този момент погасителен план. Правилно съдът е определил размера на дължимата
главница, като не е присъдил от претендираната сума в размер на 4 405, 12 лв., платеното
възнаграждение по допълнителния пакет услуги, за които по - горе се посочи, че вземането
се основава на нищожни клаузи в договора. По отношение на договорната лихва, съдът
намира, че годишният лихвен процент процент, включен в посоченото ГПР е в размер на 38,
30 % годишно и не надвишава приетата законодателна уредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК за ГПР,
в която е включена безспорно лихвата и обжалваното разпореждане в тази му част следва да
бъде отменено и да се издаде заповед за изпълнение за сумата от 1 416, 41 лв. - падежирала
договорна лихва за периода от 15.10.2019 г. до 04.11.2020 г.
Не се дължат останалите претендираните лихви за забава в размер на 632 лв. непогасена
лихва за забава от 16.06.2029 г. - датата на изпадане на длъжника в забава до 04.11.2020 г. -
датата на предсрочната изискуемост, както и лихва за забава в размер на 244, 97 лв. за
периода от 04.11.2020 г. до 01.02.2021 г., тъй като не е посочено върху кои от
претендираните суми е изчислена, а като се вземе предвид, че част от вземането произтича
от неравноправни клаузи, съдът не следва да преизчислява същата. Поради изложеното
правилно искането в заявлението за тези суми е било отхвърлено.
Воден от гореизложеното, Габровският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане № 123 от 09.02.2021 г. постановено по ч. гр. д. № 228/2021 г. на
ГбРС, в частта, в която е отхвърлено заявлението на "Профи Кредит България" ЕООД, ЕИК
*********, със седалище: гр. С., за издаване заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК против К. П. Н., ЕГН **********, относно претендираното вземане за
договорно възнаграждение в размер на 1 416, 41 лв. за периода от 15.10.2019 г. до 04.11.2020
г., като вместо него постановява:
ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза на "Профи Кредит България" ЕООД, ЕИК *********, със
седалище: гр. С., заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу К. П.
Н., ЕГН **********, гр. Г., относно претендираното вземане за договорно възнаграждение в
размер на 1 416, 41 лв. за периода от 15.10.2019 г. до 04.11.2020 г. по договор за
4
потребителски кредит № **********/07.05.2019 г.
ПОТВЪРЖДАВА разпореждането в останалата част.
ВРЪЩА делото на Районен съд – Г. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
съобразно настоящото определение.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5