ОПРЕДЕЛЕНИЕ №
гр. Троян, 01.02.2021 год.
Троянски
районен съд, втори състав, в закрито заседание на първи февруари, две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: Светла Иванова
при секретаря ………., като
разгледа докладваното от съдията Иванова гр. дело № 584 по описа на ТРС за 2020
год., за да се произнесе - съобрази:
На основание чл. 140 ал. І от ГПК
съдът след като извърши проверка по редовността и допустимостта на предявения
иск намира за установено следното:
В Троянски районен съд е образувано гр. дело № 584/2020
г. по молба на „МОГО БЪЛГАРИЯ“
ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от
И. Г., чрез юрисконсулт К. К. с адрес за кореспонденция: ***, с която е предявен иск с правно основание
чл.422 ГПК против Н.П.А., ЕГН **********,***.
Претендира се
установяване съществуването на вземане, за заплащане на което е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 299/2020г. по описа на
Районен съд гр.Троян.
Искът по чл. 422 ГПК е положителен установителен иск
на кредитора за установяване на вземането му срещу длъжника, за което вземане е
издадена съответната заповед за изпълнение. Правният интерес в посочената
хипотеза е абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно и
ако същата не е налице, предявеният установителен иск е недопустим. По принцип,
за да съществува интерес от установителен иск, е достатъчно да се оспорва
претендирано от ищеца право или да се претендира отричано от него право. В
хипотезата на иск за съществуване на вземането на основание чл. 422 ГПК,
специалните положителни предпоставки за допустимост на този установителен иск
са: 1/ издадена заповед за изпълнение; 2/ подадно в срок възражение от
длъжника; 3/ спазване на срока за предявяване на установителния иск за
съществуване на вземането по чл.415, ал.1 ГПК. Подаденото възражение от
длъжника срещу издадената заповед представлява пречка за влизането й в
сила.
Искът по чл.422 от ГПК е специален и той има ограничен
предмет - само до установяване съществуването на изискуемо вземане по издадена
заповед за изпълнение към момента на приключване на съдебното дирене.
В производството по чл.422 от ГПК в
тежест на ищеца е да докаже наличието на правен интерес от предявяване на иска
.
В случая правния интерес от
предявяване на иска ищецът доказва с приложените по делото документи. Съдът
извърши служебна проверка по ч.гр.д. № 299/2020 г. и констатира, че искът е
предявен в едномесечния срок по чл.415,
ал.1 от ГПК, с оглед на което е допустим.
Предвид изложеното, съдът счита, че следва да изготви
проекто-доклад по делото и същото да бъде насрочено за разглеждане в открито
съдебно заседание, поради което
О
П Р Е Д Е Л И:
НАСРОЧВА гр. дело № 584/2020 г.
по описа на Районен съд гр.Троян за открито съдебно заседание на 08.03.2021г.
от 10.30ч., за която дата да бъдат призовани страните, като на същите да се връчи препис от настоящето
определение и от проекто-доклада.
На основание чл.140, ал.3 от ГПК съдът ИЗГОТВЯ проекто-доклад:
1.Обстоятелства, от които произтичат
претендираните права и възражения:
В ИМ се твърди, че по ч.гр.д. № 299 по описа на Троянски районен съд за
2020г. в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение, с което е разпоредено
на длъжника-ответник в настоящето производство да заплати на кредитора сумата 35.93/ тридесет и пет лева и 93 стотинки/лева, представляваща главница, включена в
падежиралите и неплатени лизингови вноски по Договор за финансов лизинг от
06.12.2018г. със задължително придобиване на собствеността върху лизинговия актив
№AG0005768,
дължими за период от 05.01.2019г. до 21.02.2019г., ведно със законната лихва, считано от
21.04.2020г. до
окончателното изплащане на вземането; сумата 228.31/ двеста
двадесет и осем лева и 31 стотинки/ лева, представляваща възнаградителна лихва по Договор за финансов
лизинг от 06.12.2018г. със задължително придобиване на собствеността върху
лизинговия актив №AG0005768,
дължими за период от 05.01.2019г. до 21.02.2019г., сумата 0.23 / 23 стотинки/
лева, представляваща неустойка за забава
на плащане на лизингови вноски, дължима за период от 05.01.2019г. до
21.02.2019г., сумата 308.28 /триста и осем лева и 28 стотинки/ лева,
представляваща неустойка за прекратяване на Договора по вина на
Лизингополучателя на основание чл. 15.5 от ОУ, дължима еднократно към датата на прекратяване на Договора,
сумата 48.36 /четиридесет и осем лева и 36 стотинки/ лева, представляваща
заплатен данък по чл.52 и сл. От ЗМДТ за 2018г. на основание чл.8.6 от
приложимите ОУ във вр.с чл.345/2/ от ТЗ,
сумата 2.86 / два лева и 86 стотинки/ лева, представляваща заплатени от
Лизингодателя застрахователни премии на осн.чл.8.6 от приложивите ОУ във вр. с
чл.345/2/ от ТЗ; сумата 25.00 /
двадесет и пет/ лева, представляваща разноски за платена държавна такса и
сумата 50.00 /петдесет/ лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК във
вр. чл. 37 от ЗПП във вр. чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Заповедта за
изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, като на
заявителя е указано да предяви иск за вземането си при условията на чл.415,
ал.1, т.2 от ГПК. В указания едномесечен срок, ищецът е подал настоящата искова
молба, което обуславя правния му интерес от предявяване на настоящите искове.
Срещу
издадената заповед е подадено възражение в срок от длъжника, поради което
заповедният съд е указал на заявителя да предяви иск.
Ищецът основава претенцията си на договор за финансов
лизинг със задължително придобиване на собствеността върху лизинговия актив
№ AG0005768, сключен между
Н.П.А. и „Мого България“ ООД. В
молбата се излга, че в изпълнение на задължението си по договора лизингодателя
–ищец е придобил собствеността върху посочения от лизингополучателя-ответник
лек автомобил и е предоставил ползването му на лизингополучателя. Последният е
заплатил авансово първоначалните разходи и уговорената първоначална вноска,
като е поел задължение да изплаща дължимите месечни вноски и да използва веща
по предназначение с грижата на добър стопанин.
Твърди се, че ответникът не е извършил нито едно
плащане по договорения Погасителен план, поради което сключеният договор между
страните е прекратен.
Не се оспорва обстоятелството, че автомобилът е върнат
във владение на собственика – ищец на 21.02.2019г.
Моли съда да постанови решение, с което признае за
установено по отношение на ответника, че същият му дължи сумите, за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№299/2020г. на
ТРС. Претендират се направените в настоящото производство разноски, както и
разноските в заповедното производство.
В подкрепа на изложените в
исковата молба твърдения, ищецът е
ангажирал писмени доказателства, които
са допустими и относими към спора.
Ответникът , чрез назначеният ос
съда особен представител е представил писмен отговор в срока по чл.131 ГПК.
Оспорва изложените в ИМ обстоятелства. Прави доказателствени искания.
2.Правна
квалификация на правата претендирани от ищеца
- чл. 422 ГПК вр. чл. 415 ГПК вр. чл.
79, ал. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 342, ал. 2 ТЗ.
3.Кои права и кои обстоятелства се признават от страните – Не се оспорва обстоятелството, че автомобилът е върнат
от ответника във владение на собственика – ищец на 21.02.2019г.
4.Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване - няма такива.
5. Как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти – всяка страна е длъжна да установи фактите,
на които основава своите искания или възражения /чл. 154, ал.1 ГПК/.
В
производството по чл.422 ГПК ищецът следва да докаже факта, от който произтича
вземането му, размера на всички пртендирани вземания по
договора-главни и акцесорни и настъпилата изискуемост, а ответникът –
възраженията си срещу вземането.
ДОПУСКА
като доказателства по делото приложените към исковата молба писмени документи.
Да
се изиска и приложи към настоящото дело и ч.гр.д.№299/2020г. по описа на PC – Троян.
Допуска ССчЕ, като
назначава за вещо лице по делото М. И., при депозит в размер на 200.00лева,
вносим от ищцовата страна в едноседмичен срок от съобщението.
По направеното от особения представител на
ответника искане за допускане на
съдебно-графологическа експертиза съдът ще се произнесе в първото с.з.
Съдът предоставя възможност на страните да
изложат становището си във връзка с дадените указания и проекто-доклада, както
и да предприемат съответните процесуални действия до първото заседание по
делото.
Ако в изпълнение на предоставената им
възможност страните не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите на чл.147 ГПК /при наличие на нови
факти и обстоятелства/.
Определението не подлежи на
обжалване.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: