Р Е Ш Е Н И Е
гр. Ихтиман, 04.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ИХТИМАН, III състав в открито съдебно заседание на двадесет и първи юли две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТОЗАР ГЕОРГИЕВ
при секретаря Цветелина Велева като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 1283/2019 год. за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от Д.К.Ч., действащ съгласието на своята майка Н.С.К., срещу К.Д.Ч. следните искове: 1) иск с правно основание чл. 143, ал. 2 СК за осъждане на бащата К.Д.Ч., ЕГН **********, да заплаща на детето Д.К.Ч., ЕГН **********, действащ със съгласието на своята майка Н.С.К., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 180 лв. месечно, считано от датата на депозиране на исковата молба- 16.12.2019г. до промяна на обстоятелствата, платима до десето число на текущия месец, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска; 2) иск с правно основание чл. 149 СК за осъждане на бащата К.Д.Ч., ЕГН **********, да заплаща на детето Д.К.Ч., ЕГН **********, действащ със съгласието на своята майка Н.С.К., ЕГН **********, издръжка за минало време- от 16.12.2018г. до 16.12.2019г., в размер на по 150 лв. месечно или общо в размер на 1800лв.. Претендират се разноски.
Ищецът твърди, че ответникът е негов баща, като за известен период през 2017г. е живял при него, но след това е заживял при своята майка, като от този момент единствено тя полага всички грижи за него и осигурява необходимите средства. Твърди се, че ищецът е ученик в 8-ми клас, както и че има нужда от средства свързани с учебния процес, облекло и джобни пари. Поддържа, че ответникът не участва в тези разходи.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника не е постъпил отговор на исковата молба.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
От удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане, се установява, че Н.С.К. и К.Д.Ч. са родители на детето Д.К.Ч., родено на ***г..
От писмено уверение, издадено от ПГ „Васил Левски“, гр. Ихтиман, се установява, че детето е завършило седми клас и е записано в осми клас за учебната 2019/2020г.
От служебна бележка, издадена от АГППИМП д-р П. Б.ООД, се установява, че на детето са поставени всички задължителни имунизации.
От удостоверение, издадено от Оушън Брийз ООД, се установява, че Н.К. за периода от 01.11.2018г. до 31.10.2019г. е получила нетно възнаграждение за целия период в размер на общо 4847,86лв.
От служебна бележка от Агенция по заетостта се установява, че Н.К. е регистрирана като безработна считано от 08.04.2020г..
От представени от ответника касови бонове се установява, че последният е изпращал на Н.К. следните суми: 50 лв., 100лв., 50 лв., 100лв., 100лв. в периода от 10.03.2020г. до 09.07.2020г..
От Социален доклад на ДСП Ихтиман се установява, че родителите са разделени и детето се отглежда от майката в дома ѝ в гр. Ихтиман, както и че детето е емоционално привързано и към бащата, с който се чуват по телефона и общуват. Установява се, че потребностите на детето се задоволяват от майката, която разчита на своите близки, както и че детето е добре обгрижено. Установява се също така, че по време на извънредното положение, свързано с COVID 19, майката е загубила работата си и към момента на изготвяне на социалния доклад е безработна. Установява се, че бащата е трудово ангажиран.
От показанията на св. Г. се установява, че родителите са разделени от 3-4 години, като детето живее при майката в гр. Ихтиман. Установява се също така, че бащата не заплаща издръжка за детето и не подпомага отглеждането му.
По иска с правно основание чл. 143 СК:
Съгласно разпоредбата на чл. 143 ал. 2 от СК родителите дължат издръжка на ненавършилото пълнолетие дете, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Съобразно своите възможности и материално състояние те следва да осигуряват условията на живот, необходими за развитието на детето. Конкретният размер на тази издръжка е функция от потребностите на самото дете и възможностите на неговите родители – чл. 142 ал. 1 от СК, но не може да бъде по-малък от минимума, предвиден в нормата на чл. 142 ал. 2 от СК. В тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване, че ответникът е негов баща, че живее само с майка си, която единствена се грижи за издръжката и възпитанието му, нуждата си от издръжка в претендирания размер.
Установи се, че ответникът е баща на детето, че грижите за издръжката и възпитанието му са поети единствено от майката, като последната полага непосредствените грижи по отглеждане и възпитание на детето и то живее при нея.
С оглед изложеното, отчитайки в съвкупност нуждите на детето и възможностите на двамата родители /за които не се установява да дължат издръжка на друго дете освен на общото си дете/, съдът намира, че общата текуща месечна издръжка, която родителите са длъжни и могат да осигуряват на детето, възлиза на поне 300 лева месечно, за да бъдат подходящо посрещнати не само базовите нужди на детето от облекло, храна, отопление, медицински грижи, занимателни и учебни пособия, но също така свързаните с естествените потребности на всяко подрастващо дете от социален живот и развлечения, като следва да се отбележи, че се касае за наложителни разходи с траен характер, които занапред биха могли единствено да достигнат по-висок ръст, не и да намалеят.
При разпределяне на този общ размер на текущата парична издръжка между двамата родители съдът счита за напълно справедливо ответникът да поеме заплащането на сумата от 180 лева месечно, а останалите необходими средства да продължат да се осигуряват от майката, наред с непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на децата, които грижи и усилия съгласно т. 7 от ППВС № 5/1970г. следва да се вземат предвид при определяне размера на издръжката, дължима от отглеждащия родител, съответно на него да се възложи по-малък дял от паричната издръжка.
Ирелевантно е дали заплащането на издръжка в така определения размер би създавало затруднения за ответника, тъй като съгласно чл. 143 ал. 2 от СК задължението на родителите за издръжка на ненавършилото пълнолетие дете е безусловно, а безусловният му характер цели да се осигурят на детето финансова стабилност и начин на живот, позволяващи му то да отрасне здраво, да се образова и да има добра житейска реализация.
По иска с правно основание чл. 149 СК:
При така релевираните твърдения възникването на спорното право по иска с правно основание чл. 149 СК за заплащане на издръжка за минало време се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) ответникът да е следвало да изплаща издръжка в претендирания размер за децата и за претендирания период. Тези обстоятелства следва да бъдат установени от ищеца. При провеждане на това доказване в тежест на ответника е да докаже, че е заплащал издръжка в съответния размер през този период.
Претенцията по чл. 149 от СК – относно присъждане на издръжка за минало време - една година преди завеждане на исковата молба, т.е. за периода от 16.12.2018г. до 16.12.2019г., в размер на по 150 лв. месечно (общо 1800лв.), също е доказана по основание и размер, тъй като е категорично изяснено, че през този период детето живее при майката и се отглежда от нея с помощта на нейните близки, като при доказателствена тежест, лежаща изцяло върху ответника, последният не установява да е изпълнявал задължението си за осигуряване ежемесечна издръжка на детето.
Представените от ответника разходни документи съдът не възприема като доказателство, установяващо изпълнение от негова страна на задължението му за осигуряване на средства за отглеждането на детето. Липсват каквито и да било данни, че тези средства са предназначени за детето (същото не е и техен адресат) и за задоволяване на негови конкретни потребности. Твърденията на ответника за извършване на парични преводи и предоставяне на парични средства не се доказват от събраните по делото доказателства, като в тази връзка същият не представя надлежни писмени доказателства, а събраните гласни такива чрез разпита на св. Г. са в посока, че издръжка не е заплащана от ответника. Последното се подкрепя и от изготвения по делото социален доклад.
На следващо място представените от ответника документи са за плащания извършени през 2020г., а периодът, за който се претендира заплащане на издръжка за минало време, е от 16.12.2018г. до 16.12.2019г.
Поради изложените по-горе съображения относно размера на текущата издръжка съдът намира, че издръжката за минало време следва да се определи в претендирания размер от 150 лв. месечно или общо в размер на 1800лв. за периода от от 16.12.2018г. до 16.12.2019г.. Този размер е близък до минималния размер съгласно чл. 142, ал. 2 от СК.
На основание чл. 242 ал. 1 от ГПК, следва да се постанови предварително изпълнение на решението относно текущата издръжка и издръжката за минало време.
По разноските:
На основание чл. 78 ал. 6 от ГПК във връзка с чл. 69 ал. 1 т. 6 и т. 7 от ГПК и чл. 1 от Тарифа за държавните такси, който се събират от съдилищата по ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС- Ихтиман държавна такса в размер на 259,20 лв. за издръжката на детето, както и държавна такса в размер на 216 лв. върху присъдената издръжка за минало време.
Мотивиран от така изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА по иск с правно основание чл. 143, ал. 2 СК К.Д.Ч., ЕГН **********, да заплаща на детето Д.К.Ч., ЕГН **********, действащ със съгласието на своята майка Н.С.К., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 180 лв. месечно, считано от датата на депозиране на исковата молба- 16.12.2019г. до промяна на обстоятелствата, платима до десето число на текущия месец, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.
ОСЪЖДА по иск с правно основание чл. 149 СК К.Д.Ч., ЕГН ********** , да заплати на детето Д.К.Ч., ЕГН **********, действащ със съгласието на своята майка Н.С.К., ЕГН **********, издръжка за минало време- от 16.12.2018г. до 16.12.2019г., в размер на по 150 лв. месечно или общо в размер на 1800лв..
ДОПУСКА, на основание чл. 242 ал. 1 от ГПК, предварително изпълнение на решението в частта относно присъдените суми за издръжка.
ОСЪЖДА К.Д.Ч., ЕГН **********, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС- Ихтиман държавна такса в размер на 259,20 лв. за издръжката на детето, както и държавна такса в размер на 216 лв. върху присъдената издръжка за минало време.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от деня, в който съдът в съдебно заседание е посочил, че ще постанови решението си (чл. 315, ал. 2 ГПК).
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: