Р Е
Ш Е Н
И Е № 260478
гр.
Сливен, 01.11.2021 година.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, граждански състав в съдебно заседание на тридесети
септември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ПЕТЯ СВЕТИЕВА
при секретаря ПЕНКА СТОЯНОВА, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело №
1202 по описа на съда за 2020 година,
за да се произнесе съобрази следното:
Предявени са обективно съединени искове с правна
квалификация чл. 79 от ЗЗД във вр. с чл. 128, т. 2 от КТ, вр. с чл. 245,
ал. 1 и 2 от КТ, във вр. с чл. 215 от Кодекса на труда и чл. 86 от ЗЗД.
В исковата молба от ищецът се твърди, че е
работил в ответното дружество на
длъжност „международен шофьор” с основно трудово възнаграждение 600 лева. На 20.06.2019 година тръгнал на курс -
транспортна услуга от гр. Сливен по направление Кралство Испания – Кралство
Португалия – Сливен /България, приключил на 02.07.2019 година. Твърди, че е
имал уговорка веднага след завръщането да му се заплаща всеки курс. Сочи, че когато се върнал и поискал
управителя на дружеството да му заплати дължимото възнаграждение за положения
от него труд и командировъчни за времето на курса му било отказано с мотив, че
не е работник в дружеството. Веднага проверил в НАП дали има уведомление за
назначаването му на работа и установил, че такова няма. Въпреки проведените разговори за доброволно
уреждане на отношенията ответното дружество не му заплатило дължимото му се
възнаграждение за отработените от него
13 дни и следващите му се командировъчни разходи. Счита, че за него е налице правен
интерес да претендира осъждането на ответника да му заплати възнаграждение за
извършената услуга, командировъчни разходи и обезщетение за забава както
следва: за 11 дни от месец юни 2019
година сума в размер на 205,33 лева и за два дни от месец юли 2019 година сума
в размер на 37,33 лева, ведно със законната лихва до окончателното изплащане на
вземането, както и сумата 887,25 лева, представляваща командировъчни за периода
от 20.06.2019 година до 02.07.2019 година. Иска се присъждане на обезщетение за
забава от 20,22 лева върху претендирания размер на възнаграждението за
периода на забава от 20.07.2019 година
до завеждане на исковата молба на 14.05.2020 година, както и обезщетение за
забава от 73,94 лева върху претендирания размер на командировъчни за периода от
20.07.2019 година до завеждане на исковата молба на 14.05.2020 година.
От съда се
иска да постанови решение, с което да уважи исковите претенции в търсените размери. Претендират се разноски.
В законоустановения срок от
ответната страна е депозиран
отговор, с който исковете се оспорват
като неоснователни и се правят възражения в тази насока.
В подкрепа на възражението
си подчертава, че с исковата молба няма приложен трудов договор, от който
страните са били в трудови правоотношения, пораждащи задължение за работодателя
да заплати на своя работник и служител възнаграждение за положен труд. Позовава
се на императивни разпоредби от КТ, изискващи наличие на сключен трудов договор
в писмена форма. Позицията на ответника е, че не е сключвал трудов договор с
ищеца, не му е предлагал такъв и между тях няма договорености в твърдяната с
исковата молба насока. Посочва като причина ищецът да управлява камион, негова
собственост, факта, че първият е поискал услуга от ответника да го вземе със
себе си до Испания, тъй като имал уговорка да започне работа. След като
пристигнал станало ясно, че нещата не ищеца няма да му се получат и се наложило
да се прибере отново в България. И ска се отхвърляне на исковите претенции като
неоснователни.
В съдебно
заседание, редовно призован ищецът се представляван от процесуален представител,
който поддържа исковата молба и предявените с нея и скови претенции по
основание и в изменените размери и моли за уважаването им. Съображенията си
излага в представена по делото писмена защита. Претендира присъждане на направените по делото разноски
и представя списък по чл. 80 от ГПК.
В
съдебно заседание ответника чрез представител по пълномощие, оспорва основателността
на предявените искове по изложените в отговора съображения. Претендира разноски. Представя писмена защита.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:
През периода от 21.06.2019
година до 02.07.2019 година ищецът Щ.И.Щ. е бил в платен отпуск, на основание чл. 155, ал. 1 от КТ в размер на 20 дни за времето от 05.06.2019 година до 02.07.2019 година,
даден му от управителя на „Мемо Лог” ЕООД гр. София, където е работил
по трудов договор.
Щ.И.Щ. не е бил в трудово или служебно правоотношение с ответника
„Тереза Транс” ЕООД, но за времето от
21.06.2019 година до 02.07.2019 година е извършил международния курс България –
Испания – Португалия – България, управлявайки товарен автомобил с peг. номер
….. е част от автопарка ползван от „Тереза транс” ЕООД . За извършената услуга не е получил заплащане на възнаграждение за положения от
него труд както и на командировъчни разходи.
Международните превози се
извършват при спазване на определени изисквания относно организацията на
времето за управление, залегнали п Европейска спогодба за работата на екипажите
на превозните средства, извършващи международни автомобилни превози (А.) и
Регламент (F.O) Si 561 2006 на Европейския парламент
и на Съвета от 15 март 2006 годината хармонизиране на някои разпоредби от
социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт, за изменение на
Регламенти (Е.) J6 3821/85 и (ЕО) № 2135/98 на Съвета и за отмяна на Регламент
(Е.) Si 3820 85 на Съвета. Техните правила са
транспонирани в българското законодателство чрез разпоредбата на чл.78 от
Закона за автомобилните превози.
Страните по делото не са
сключили трудов договор или друг писмен за изпълнение на поръчката за доставка на
стоки, но по устна уговорка и възлагане на управителя на ответното дружество,
което той макар да отрича, се подкрепя
от доказателствения материал, ищецът е трябвало да изпълни задължението си да
достави стока до Испания и Португалия, след което да върне друг товар до
определени възложители, което се доказа но категоричен начин в хода на делото. Възложител
не е уредил така възникналите отношенията между тях писмено, нито съгласно изискванията
на КТ, нито по ЗЗД, но ищецът реално е положил труд - шофирайки по поменатата
дистинация е извършил международния
превоз за доставка на стока. Простирането на труд е положен със знанието и без
противопоставянето на ответника - възложител. Стоките на курса в двете посоки
са приети, което не се оспорва от ответника, а й се подкрепя от приетите по
делото доказателства. За престирания труд на ищеца се дължи възнаграждение за пери ада
от 21.06.2019 година - 02.07.2019 година
в размер на 216,70 лева както и
командировъчни разходи за същия
период в размер на 633,69 лева. Тези
размери са съответни на търсените, поради което исковите претенции следва да се
уважат изцяло, като сумите се присъдят, ведно със законната лихва върху
главниците от завеждане на исковата молба на 14.05.2020 година до окончателното
им изплащане.
Обезщетението за
забава върху главница от 216,70 лева,
изчислено по правилото на чл. 162 от ГПК, за периода от 20.07.2019 година до
14.05.2020 година, възлиза на сумата 18.06 лева, до който претенцията се уважава, а в
останалата част до пълния претендиран размер от 20.22 лева се отхвърля като
недоказана.
Обезщетението за забава върху главница от 633,69 лева, изчислено по
правилото на чл. 162 от ГПК, за периода от
20.07.2019 година до 14.05.2020 година, възлиза на сумата 52.81 лева, до който претенцията се уважава,
а в останалата част до пълния претендиран размер от 73.94 лева се отхвърля като
недоказана.
Съгласно чл. 78 ал.1 от ГПК, ответникът следва
да заплати на ищеца направените по делото разноски за адвокатска защита съобразно уважената част от
исковите претенции а, изчислени като възлизащи на сумата 585.30 лева.
На основание чл. 78 ал.3 ГПК ищецът следва да
заплати на ответника разноски по делото съобразно отхвърлената част от исковите
претенции, изчислени като възлизащи на сумата 27.00 лева.
Ответникът дължи по сметка на СлРС – общо сумата
200 лева - държавна такса в
размер на 4 %, но не по- малко от 50 лева върху четирите
уважени иска.
Мотивиран
от изложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА „ТЕРЕЗА ТРАНС” ЕООД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление ……, представлявано
от управителя В.Т.В., ДА ЗАПЛАТИ на Щ.И.Щ.
с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес *** чрез пълномощника му адв. Е.П. ***,
следните суми:
-
сумата 216,70 лева /двеста и шестнадесет лева и седемдесет
стотинки /, представляваща неплатено възнаграждение
за извършена услуга за периода от
21.06.2019 година - 02.07.2019 година, ведно със законната лихва за
забава, считано от завеждане на исковата молба на 14.05.2020 година до
окончателното й изплащане;
-
сумата 633,69 лева /шестстотин тридесет и три лева и
шестдесет и девет стотинки /, представляваща неплатени командировъчни
разходи за периода от 21.06.2019 година
- 02.07.2019 година, ведно със законната лихва за забава, считано от завеждане
на исковата молба на 14.05.2020 година до окончателното й изплащане;
- сумата 18.06
лева/ осемнадесет лева и шест стотинки/, представляваща обезщетението за
забава в размер на законната лихва върху
главница от 216,70 лева, за периода от
20.07.2019 година до 14.05.2020 година, като иска в останалата част до пълния
претендиран размер от 20.22 лева се ОТХВЪРЛЯ като НЕДОКАЗАН.
- сумата 52.81 лева / петдесет и два лева и
осемдесет и една стотинки /, представляваща обезщетението за забава в размер на
законната лихва върху главница от 633,69 лева,
за периода от 20.07.2019 година до 14.05.2020
година, като иска в останалата част до пълния претендиран размер от 73.94 лева
се ОТХВЪРЛЯ като НЕДОКАЗАН.
-
сумата 585.30 лева /петстотин
осемдесет и пет лева и тридесет стотинки/, представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА Щ.И.Щ. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес *** чрез
пълномощника му адв. Е.П. *** ДА ЗАПЛАТИ на ТЕРЕЗА ТРАНС”
ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ….., представлявано
от управителя В.Т.В., сумата 27.00 лева /двадесет
и седем лева /, представляваща разноските по делото.
ОСЪЖДА ТЕРЕЗА ТРАНС” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление ……, представлявано от управителя В.Т.В. ДА ЗАПЛАТИ в полза на
държавата по сметка на СлРС държавна такса
в размер на 200 лева /двеста лева /.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Сливен в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: