№ 461
гр. ***, 13.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ***, III-И СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Петина Кр. Николова
при участието на секретаря Мариана Любч. Митева
като разгледа докладваното от Петина Кр. Николова Гражданско дело №
20223630101454 по описа за 2022 година
Подаденият иск е с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК.
Делото е образувано по искова молба, подадена от „***” ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. ***, бул. „***” № 81, ет. 3, ап. 10, представлявано от
Р.Н.Т., с пълномощник по делото адв С. М. М. Х. от САК, срещу Е. Т. Й. с ЕГН **********
от гр. ***. В исковата молба се твърди, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед
за изпълнение на парично вземане по реда на чл. 410 от ГПК, за което е образувано ч.гр.д. №
708/2022 г. на ШРС. Съдът издал заповедта за изпълнение, но заповедта била връчена на
длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. На основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК съдът дал
на заявителя едномесечен срок за предявяване на иск за установяване на вземането. Ищецът
изрично сочи, че подава настоящата искова молба във връзка с указанията на съда и в
дадения му едномесечен срок. Твърди се, че процесните вземания касаели сключен по реда
на ЗПФУР договор за кредит № OL00014077 от 29.02.2020 г. Иска от съда да признае за
установено спрямо ответника, че му дължи сумите по издадената заповед за изпълнение, а
именно: 991,82 лв. главница по договор за потребителски кредит, 234,89 лв. – договорна
лихва за периода 29.03.2020 г. – 29.04.2021 г., както и лихва за забава от подаване на
заявлението на 01.04.2022 г. до окончателното плащане.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не изпраща представител, подадено
е писмено становище по хода на делото, с което се поддържат исканията направени с
исковата молба. Молят съда да уважи исковете изцяло.
По делото е постъпил отговор от особения представител на длъжника, назначен от
съда на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК. В отговора липсват твърдения относно
основателността на иска като се сочи, че по делото липсва представен договор, поради което
1
и няма как да се изложат такива твърдения.
В съдебно заседание особеният представител на ответника моли съда да отхвърли
исковете като сочи, че ищецът не е представил никакви доказателства относно
съществуването на процесното вземане и независимо от дадената възможност да представи
такива, не сторил това в указания от съда срок.
Съдът, като съобрази твърденията на страните и представените по делото
доказателства, установи следното от фактическа страна:
От представените по делото като писмени доказателства се установява, че Е. Т. Й. е
сключила с „***” ЕООД Договор за потребителски кредит № OL00014077 от 29.02.2020 г.
Параметрите на договора се съдържат в цитирания договор, приложен по ч.гр.д. № 708/2022
г. на ШРС. Предвид, че същото е приложено към материалите по делото, няма пречка съдът
да използва доказателствата приложени по него.
От съдържанието на сключения между страните договор става ясно, че „***” ЕООД
са се задължили да предоставят на Е. Т. Й. сумата от 1000 лв. като кредит. В замяна тя се е
задължила да върне сумата за период от 14 месеца на 14 равни месечни вноски всяка, от
които в размер на 199 лв. или общо сумата от 2786 лв., от които главница 1000 лв.,
неустойка по чл. 25 от договора в размер на 1517,69 лв., както и договорна лихва в размер
на 40,10% годишен лихвен процент. Според посоченото в договора годишния процент на
разходите по кредита възлиза на 48,36%.
Съгласно чл. 25 от договора, страните се споразумяват, че в деня на сключването на
договора или най-късно до 3 календарни дни след подписването му, ***получателят следва
да предостави на ***ра следното обезпечение: две физически лица – солидарни длъжници,
всяко от които да отговаря на следните изисквания: 1/ да представи служебна бележка от
работодател за размера на трудовото възнаграждение, като нетния размер на осигурителния
му доход да е в размер на 2000 лв.; 2/ да работи на безсрочен трудов договор; 3/ да не е
заемател или поръчител по друг договор за паричен заем в „***” ЕООД; да няма задължения
към други банкови или финансови институции или ако има такива да е със статус „Редовен“.
Солидарните длъжници трябва да встъпят в дълг, ведно с ***получателя. При неизпълнение
на това задължение ***получателят се задължава да изплати посочената по-горе неустойка.
На 01.04.2022 г. „***” ЕООД са подали заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, по което е образувано ч.гр.д. № 708/2022 г. на ШРС. Съдът е
издал заповед за изпълнение № 334 от 05.04.2022 г. срещу ответника Е. Т. Й., с която е
осъдил същия да заплати на заявителя сумата от 991,82 лв. – главница по Договор за
потребителски кредит № OL00014077 от 29.02.2020 г.; 234,89 лева – договорна лихва за
периода от 29.03.2020 г. до 29.04.2021 г.; 1409,29 лева – неустойки, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 01.04.2022 г. до окончателното погасяване на вземането,
както и деловодните разноски по заповедното производство.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира следното
от правна страна:
2
Правния интерес на ищеца от завеждането на установителен иск вместо осъдителен
такъв е разпоредбата на чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК и се обосновава
от наличието на развило се заповедно производство по чл. 410 от ГПК. Това безспорно се
установи в настоящия процес – за претендираните суми съдът е издал заповед за изпълнение
на парично вземане по чл. 410 от ГПК по ч.г.д. № 708/2022 г. на ШРС.
За преценка основателността на иска съдът съобрази следното:
Договорът за потребителски кредит № OL00014077 от 29.02.2020, сключен между
„***” ЕООД и Е. Т. Й. по съществото си представлява договор за заем по смисъла на чл. 240
от ЗЗД, с който ***рът се задължава да отпусне средства в определен размер на
***получателя, при лихва и условия, определени в договора, а клиента се задължава да
върне всички суми (главница, възнаградителна лихва, разноски и други) в определения в
договора срок при месечни вноски, съгласно посочените в договора параметри. Особеното
при този договор за заем е, че ***рът е търговец, чиято основна търговска дейност е
предоставянето на заеми, основно на физически лица. Доколкото ***получателят е
физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за
извършване на търговска или професионална дейност, или което като страна по договор, по
който действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност, то
***получателят е потребител по смисъла на § 13 от ДР към ЗЗП. По тази причина по
отношение на процесния договор е приложим действащият Закон за потребителския кредит
и разпоредбите на чл. 143 – 148 от ЗЗП, уреждащи неравноправните клаузи.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 3 от ГПК съдът е длъжен да направи служебна
проверка за наличие на неравноправни клаузи. В Закона за потребителския кредит също има
разпоредби, чието нарушаване води до нищожност на договора и за спазването, които съдът
следи служебно. В кръга на извършената проверка съдът установи наличието на клаузи,
които противоречат на ЗПК и/или са неравноправни по смисъла на чл. 143 и сл. от ЗПП.
Видно от представения по делото договор, сключен от страните от разстояние чрез
интернет, още със сключването на договора на длъжника е начислена неустойка за
неизпълнение на договорно задължение в размер на 1517,69 лв. Тази неустойка не е просто
договорена в случай на неизпълнение на договорно задължение, тя направо е начислена, тъй
като същата е включена в размера на вноските по погасителния план. Същевременно от
текста на договора става ясно, че неустойка се начислява в случай на неизпълнение на
задължение по договора.
Съдът намира, че клаузата на чл. 25 от договора, с която е уговорена и начислена тази
неустойка противоречи на закона и едновременно с това представлява неравноправна
клауза.
От една страна тази неустойка няма за цел да изпълни функциите на неустойката по
дефиниция. В действителност неустойката по един договор се уговаря за неизпълнение на
дадено договорно задължение. Нейната основна цел е да обезпечи вредите, които са
настъпили в резултат на неизпълнението и/или да накаже неизправния длъжник за
3
неизпълнението (според вида на неустойката – наказателна или обезщетителна). В случая
неустойката формално е предвидена за неизпълнение на задължението по договора, но е
начислена с подписване на договора и е събирана ведно с главницата и договорната лихва,
т.е. преди да възникне основанието за нейното начисляване (преди да е налице
неизпълнение).
Реално се оказва, че тази неустойка не е използвана като неустойка на неизпълнение
на основното задължение по договора – да се върне заетата сума. Според настоящия съдебен
състав чрез въвеждането на тази неустойка по заобиколен начин се стига до неправомерно
увеличаване на възнаградителната лихва, която се дължи на заемодателя. В действителност
се стига до увеличаване на възнаградителната лихва при отпускане на необезпечен заем.
Така се заобикалят законовите забрани за размера на възнаградителната лихва и ГПР. От
друга страна, по този начин изцяло се освобождава ***рът от риска и същият се прехвърля
изцяло и само върху длъжника, с което се нарушава равновесието между правата и
задълженията на страните.
Предвид изложеното съдът намира, че тази клауза в договора, въз основа на който се
претендира вземането за неустойка в размер на 685,72лв. е неравноправна и противоречи на
закона и следователно е нищожна. По тази причина това конкретно вземане не се дължи от
длъжника.
Освен това съдът счита, че целият договор за кредит е нищожен поради заобикаляне
на закона. Причината за това е именно обстоятелството, че чрез на пръв поглед позволени
средства се преследва непозволена цел – чрез опит да се маскира по-голямата лихва чрез
неустойка се цели заобикаляне на ограниченията за договорната лихва и ГПР. Договорната
лихва е част от годишния процент на разходите, а за ГПР законодателят изрично е
предвидил ограничение от 50%. Чрез уговарянето на „неустойка“ при непредставяне на
обезпечение в действителност се стига до увеличаване на възнаградителната лихва при
отпускане на необезпечен заем до 215,04 %.
Клаузата на чл. 25 от процесния договор по заобиколен начин заобикаля и
разпоредбите на чл. 33 от ЗПК, уреждаща последиците при забава. Всички клаузи в
договора, които противоречат на тази разпоредба или я заобикалят са нищожни. Цитираната
законова разпоредба предвижда, че при забава на плащанията ***рът има право само на
лихва за забава, което автоматично означава, че при забава на плащанията длъжникът не
дължи неустойка, а само лихва за забава. При необезпечените кредити риска за ***ра е по-
голям, което следва да оправдае по-висока договорна лихва или ако ***рът прецени, че
рискът е твърде голям, да откаже да предостави кредита.
Предвид всичко изложено по-горе съдът намира, че на основание чл. 23 от ЗПК,
когато един кредит е намерен за недействителен, той връща само чистата стойност на
кредита, която в случая възлиза на 1000 лв. Съдът обаче не може да направи извод дали
искът е основателен поне по отношение на главницата, нито по основание, нито по размер.
Ищецът не е представил никакви доказателства, които да докажат какви суми е заплатила
ответницата до този момент, съответно какви суми за погасени с тях и какво остава да
4
дължи. Независимо, че по искане на особения представител на ответницата съдът изиска
ищеца да представи писмена справка за тези обстоятелства, той не стори това в три поредни
заседания. Предвид това съдът намира, че ищецът с действията си сам е създал пречки за
събиране на доказателства за съществуването на вземането си. Тук не става дума само за
размера на вземането, а самото му съществуване, защото според съдържанието на договора
длъжникът е дължал 2786 лв., от които в рамките на исковото производство ищецът
претендира само 1226,71 лв. Не става ясно какво е станало с останалите 1559,29 лв. Ако
ответницата ги е платила до настоящия момент, то тя не дължи на ищеца нищо и дори е
платила повече от дължимото, тъй като според посоченото по-горе дължи само чистата
стойност на заема.
По изложените по-горе причини съдът счита, че претендираните от ищеца вземания
не се установяват по основание и размер, поради което исковете следва да бъдат отхвърлени
изцяло.
Относно разноските:
С неоснователността на исковете, ищецът няма право на разноски, а ответника не е
сторил такива.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 422 от ГПК, предявен от „***”
ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. ***, бул. „***” № 81, ет. 3,
ап. 10, представлявано от Р.Н.Т., с пълномощник по делото адв С. М. М. Х. от САК, срещу
Е. Т. Й. с ЕГН ********** от гр. ***, за установяване дължимостта на сумите в размер на
991,82 лв. (деветстотин деветдесет и един лева и осемдесет и две стотинки) –
представляващи незаплатени вноски по главница по Договор за кредит № OL00014077 от
29.02.2020 г., 234,89 лв. (двеста тридесет и четири лева и осемдесет и девет стотинки) –
представляващи незаплатена договорна лихва за периода от 29.03.2020 г. до 29.04.2021 г., за
които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 334 от 05.04.2022 г. по
ч.гр.д. № 708/2022 г. на ШРС.
Решението подлежи на обжалване от страните в двуседмичен срок, който започва да
тече от връчване на съобщенията за изготвянето му на страната.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
5