РЕШЕНИЕ
№ 2654
гр. Варна, 14.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Атанаска Д. Маркова
при участието на секретаря Тодорина Ат. Трифонова
като разгледа докладваното от Атанаска Д. Маркова Гражданско дело №
20253110102128 по описа за 2025 година
Подадена е молба за защита от домашно насилие на осн. чл.8, т.1 от ЗЗДН от страна
на молителя Т. И. И., с ЕГН **********, действащ със съгласието на своята майка и законен
представител С. Х. К., с ЕГН **********, двамата с постоянен адрес: обл. Варна, общ.
Варна, гр. Варна, ****** чрез процесуален представител адв. С. С. А. от АК - Варна, против
И. Р. И., с ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, общ. Варна, обл. Варна, ******
В молбата молителят твърди, че ответникът е негов баща, с когото майката на молителя
е била във фактическо съпружеско съжителство. В дните 22.01.2025 г.; 23.01.2025 г.;
30.01.2025 г.; 31.01.2025 г. и 10.02.2025 г. ответникът осъществил спрямо молителя актове на
домашно насилие - упражнено психическо и емоционално насилие, изразяващо се в заплахи
за здравето и жИ.та, закани от страна на ответника, че ще навреди на молителя, използване
на обидни и нецензурни изрази. Заявените от молителя актове на насилие не представлявали
инцидентен случай, а трайно проявявана агресия. Първоначално агресията на ответника
била насочена към майката на молителя, като актовете на насилие били извършвани в
присъствие на молителя. Била издадена заповед за защита в полза на майката на молителя
по гр.д. №******2024 г. на ВРС, която впоследствие била обезсилена. Ответникът, обаче
станал още по-агресивен към майката на молителя, като насилническото си поведение към
нея проявявал включително и в присъствието на молителя. След това спрямо ответника били
наложени мерки по ЗЗДН, като била издадена заповед за защита на молителя и майка му по
гр.д. №******2024 г., като към настоящия момент срокът на постановените мерки за защита
на молителя изтекъл. Ответникът отново започнал да извършва актове на психическо и
1
емоционално насилие против молителя и последният се намирал в постоянен страх и
паника, най-вече когато отивал и се връщал от учебни занятия, които се провеждали в ПТГ с
адрес: град Варна, ****** Ответникът подновил изпращането на многобройни съобщения в
сравнително кратък интервал от време със заплахи чрез програмата за безплатна
комуникация посредством интернет „Вайбър“, чрез които първоначално уж само търсил
вниманието на детето, но от страх и преживения силен стрес молителят не му отговарял.
Съобщенията станали обидни, заканителни и заплашителни. На 22.01.2025 г. в 19:33 часа
молителят получил следното съобщение от баща си: *********************, което било
изпратено два пъти последователно, на което молителят не отговорил. На 23.01.2025 г. в
10:49 часа ответникът изпратил следното съобщение: *******************. На 30.01.2025 г.
ответникът изпратил на молителя няколко съобщения, с които изисквал детето да му се
обади. На 31.01.2025 г. в 13:01 часа молителят получил следното съобщение:
**************. На 10.02.2025 г. ответникът написал на молителя дълго съобщение, в което
се съдържали упреци към молителя, изискване за извинения, обиди. В хода на
производството молителят е заявил и осъществен от ответника акт на домашно насилие на
21.02.2025 г., като в този ден отново изпратил текстови съобщение на молителя със следното
съдържание: *****************. Вследствие тези актове молителят изпитвал страх, не
смеел да излиза, а когато се налагало, това още повече засилвало страха му, непрекъснато се
оглеждал, стараел се да е с придружител и само на оживени места. Молителят счита, че в
момент на ярост ответникът е напълно способен да изпълни заканите си. Сочи, че
ответникът злоупотребява с алкохол и и употребява наркотични вещества, с което
агресивното му и неконтролируемо поведение се засилвало. Поради така изложените
обстоятелства, описани в молбата, както и в подадената декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН,
молителят моли съда да бъдат предприети мерки спрямо ответника за защита от домашно
насилие на него по чл.5, ал.1, т.1, 3, 4, 5 и 6 от ЗЗДН.
Ответникът не оспорва, че е изпратил до молителя посочените в молбата съобщения на
датите22.01.2025 г.; 23.01.2025 г.; 30.01.2025 г.; 31.01.2025 г. и 10.02.2025 г., като твърди, че
ги изпратил не чрез системата „Вайбър“, а чрез текстови съобщения по мобилен номер. За
съобщенията от 21.02.2025 г. твърди, че е изпратил 2-3 гласови съобщения по мобилен
номер. Не изразява становище по съществото на делото.
Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна изразява становище, че подадената от
молителя молба следва да се уважи.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, прие за безспорно
установено от фактическа и правна страна следното:
Ответникът И. Р. И. е баща на молителя Т. И. И.. Майката на молителя С. Х. К. и
ответникът са съжителствали на съпружески начала, като понастоящем не живеят заедно. От
2023 г. многократно ответникът осъществявал актове на насилие спрямо майката на
молителя, на голяма част от които свидетел било и детето Т. И.. При осъществени актове на
домашно насилие спрямо С. К. на 26.11.2023 г., 03.01.2023 г., 24.01.2024 г. и 28.01.2024 г.
ответникът нанесъл на К. травматични увреждания, квалифицирани като лека и средна
2
телесна повреда. За тези случаи било образувано наказателно производство, като с
определение, одобряващо сключено споразумение по НОХД №*******2024 г. по описа на
РС – Варна /приложено по делото/, което определение е влязло в законна сила на 12.12.2024
г., ответникът е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.131, ал.1,т.5а, във
вр. с чл.129, ал.1, във вр. с ал.2 и във вр. чл.26, ал.1 от НК, за което му е наложено наказание
от една година лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено условно, с изпитателен
срок от три години. Последвали и други актове на домашно насилие от страна на ответника
спрямо бившата му съжителка, както и спрямо детето Т. И., като за такива, осъществени на
19.05.2024 г. С. К. и Т. И., действащ със съгласието на своята майка, подали молба за защита
по реда на ЗЗДН, въз основа на която в РС – Варна било образувано гр.д. №******2024 г. По
така образуваното дело била издадена заповед за защита №***2024 г., с която на ответника
били наложени мерки по чл.5, ал.1, т.1, 3 и 4 от ЗЗДН, като по отношение на детето Т. И.
срокът на мерките бил от три месеца. След изтичането на този срок, в дните на 22.01.2025 г.;
23.01.2025 г.; 30.01.2025 г.; 31.01.2025 г. и 10.02.2025 г. ответникът изпратил на сина си
следните текстови съобщения чрез SMS:
На 22.01.2025 г. - 19:33 часа - **********, изпратено два пъти последователно, на което
детето не отговорило.
На 23.01.2025 г. – 10:49 часа – *********.
На 23.01.2025 г. — 10:49 часа – **********.
На 23.01.18:39 часа - ***********.
На 30.01.2025 г. – 17:25 часа - ***********.
На 30.01.2025 г. – 17:25 часа - **********;
На 31.01.2025 г. – 13:01 часа – ******************
На 10.02.2025 г. в 09:46 часа ответникът изпратил до молителя дълго съобщение, в което
изисквал от детето да му се обади, упреквал го и искал да го накара да изпитва вина:
***************; изисквал извинения; отправял заплахи; твърдял от една страна, че е
добронамерен и ще му прости; също така заявил, че може лесно да отиде до училището на
детето; отправял обиди и проявявал обидно отношение: **************и др. подобни.
На 21.02.2025 г. ответникът изпратил текстови съобщения на молителя със следното
съдържание: ******************.
По делото е назначена съдебно-техническа експертиза, чието заключение е прието от
съда и от което се доказва, че комуникацията с телефонен номер 0877 **********, записан с
име „Баща Ми“ в мобилния телефон на молителя, е осъществена само с текстови съобщения
„SMS”, като ма мобилният телефон на молителя, от телефонен номер 0877 *******, не са
получавани гласови съобщения. Установено е също, че всички посочени текстови съобщения
в исковата молба, са били получени на телефонния номер на молителя от мобилния номер,
записан с име „Баща Ми“, като не са открити данни за манипулиране на същите.
В хода на делото е назначена и комплексна съдебно психологична и психиатрична
3
експертиза, чието заключение също е прието като обосновано и пълно. В него е дадена
характеристика на ответника, като емоционално незрял, емоционално повърхностен и
склонен да проявява раздразнителност, егоцентричен, манипулативен; като цяло стабилен и
адекватен относно житейските и битови ситуации, реагиращ отговорно и правилно; зависим
от похвали и мнението на околните, с изразена потребност да бъде харесван и хвален,
демонстративна личност. Като характерни личностни черти са посочени импулсивност,
гневлИ.ст, несъобразяване със социални правила и норми, опозиционна реакция спрямо
авторитети, убеденост в собствената му правота, креативен, с богато въображение,
перфекционист, практичен, безгрижен, с „широко сърце“; невзискателен, реалистичен,
адаптивен, надежден, свръхчувствителен към пренебрегване, обиди и отхвърляне,
предпазлив в инициирането на социални контакти, предприемчив, ориентиран към
постижения, работещ усилено, ефективен, има ниска толерантност към скуката, с широк
кръг от интереси, социален и общителен, задоволяващ собствените си желания, самоуверен,
себеизтъкващ се и манипулативен като личност. Отразено е, че той има базисна склонност
към злоупотреба с алкохол и/или психоактивни вещества, като не се отчита изградена
зависимост, както и че личностните характеристики, не предпоставят развитието на
зависимост от психоактивни вещества, не е била установена абстинентна симптоматика. В
заключението е посочено също, че при ответника се отчита повишена стойност на телесната
и вербална агресия, а така също и на агресивната раздразнителност. Той има склонност да
използва вербална и телесна агресия, като в състояние на повишена възбуда, може да прояви
гняв също и избухлИ.ст, психически тормоз и невербална агресия.
Гореописаните факти съдът приема за безспорно установени, тъй като именно те се
потвърждават от всички събрани по делото доказателства –писмените доказателства, между
които и декларациите за извършено домашно насилие по чл.9, ал.3 от ЗЗДН; както и
заключенията на експертизите. Самият ответник не отрича, че е изпратил до сина си
съобщения с горепосоченото съдържание. Предвид установените факти от доказателствата
по делото, съдът счита, че с категоричност в производството се доказва, че ответникът И. Р.
И., на посочените по-горе дати е актове на домашно насилие спрямо молителя Т. И. И.,
представляващи проявено агресивно поведение, представляващо психическо и емоционално
насилие. Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1 ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на
физическо, сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова
насилие, принудителното ограничаване на личния жИ.т, личната свобода и личните права,
извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в
семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка. В
случая без съмнение ответникът е осъществил психическо насилие, което поначало
представлява въздействие върху психиката на дадено лице, с което му се причинява тормоз,
който може да се накърни психологическата му цялост и да предизвика попадането му в
състояние на тревожност, депресия и други форми на нервно разстройство. Осъществено е и
емоционално насилие, представляващо въздействие отново върху психиката, при което
целенасочено се увреждат емоциите на пострадалия, свързани с преживявания от негативния
спектър –заплашване, контрол, което води до чувство на страх, на малоценност, на вина.
4
Предвид това съдът счита, че в случая следва да се предприемат мерки за защита от
домашно насилие, като на ответника се наложат мерки по чл.5, ал.1, т.1, 3 и 5 от ЗЗДН, като
той бъде задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителя;
като му бъде забранено да приближава молителя на разстояние по-малко от 100 метра, както
и жилището, което обитава с адрес: град Варна, ********* както и да приближава на
разстояние по-малко от 100 м. училището на молителя - ПТГ гр. Варна, ********* както и
местата за социални контакти и отдих на молителя. Следва също така на ответника да бъде
забранено да осъществява контакт с молителя, под каквато и да е форма, включително по
телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства
и системи за комуникация, включително чрез приложението за интернет комуникация
Вайбър. Съдът счита, че следва да определи срок на мерките около средния, регламентиран
в закона, предвид проявената силна вербална агресия от страна на ответника, която предвид
осъществяваното и в предходни моменти агресивно поведение от ответника спрямо
молителя, а и спрямо неговата майка, без съмнение е предизвикала у молителя притеснение,
стрес, страх, обида и тревожност, че може ответникът да продължи агресията, включително
тя да прерасне и във физическа. Предвид това съдът счита, че срокът на мерките следва да е
от 10 (десет) месеца, като се приспадне срока на действие на тези мерка при издадената
заповед за незабавна защита №********2025 г., а именно считано от 25.02.2025 г.
При този изход на процеса ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на
молителя направените по делото разноски от 3060 лв., от които 2160 лв. – заплатено
адвокатско възнаграждение и 900 лв. депозит за експертизи. Той следва да заплати по сметка
на съда и държавна такса от 30 лв.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 15 от ЗЗДН, съдът
РЕШИ:
УВАЖАВА молбата на Т. И. И., с ЕГН **********, действащ със съгласието на своята
майка и законен представител С. Х. К., с ЕГН **********, двамата с постоянен адрес: обл.
Варна, общ. Варна, гр. Варна, **********за издаване на заповед за защита от домашно
насилие, като:
ЗАДЪЛЖАВА И. Р. И., с ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ********, ДА СЕ
ВЪЗДЪРЖА ОТ ИЗВЪРШВАНЕ НА ДОМАШНО НАСИЛИЕ спрямо Т. И. И., с ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. Варна, ************, действащ със съгласието на своята
майка и законен представител С. Х. К., с ЕГН **********.
ЗАБРАНЯВА на И. Р. И., с ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, *********** да
приближава молителя Т. И. И., с ЕГН **********, на разстояние по-малко от 100 метра,
както и жилището, което обитава с адрес: град Варна, **********; както и да приближава на
разстояние по-малко от 100 м. училището на молителя - ПТГ гр. Варна, **********; както и
местата за социални контакти и отдих на молителя, ЗА СРОК ОТ 10 /ДЕСЕТ/ МЕСЕЦА,
като ПРИСПАДА срока на действие на тази мярка при издадената заповед за незабавна
5
защита №*****2025 г., а именно считано от 25.02.2025 г.
ЗАБРАНЯВА на И. Р. И., с ЕГН **********, с адрес: гр. Варна,********* да
осъществява контакт с молителя Т. И. И., с ЕГН ********** под каквато и да е форма,
включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез
всякакви други средства и системи за комуникация, включително чрез приложението за
интернет комуникация Вайбър, ЗА СРОК ОТ 10 /ДЕСЕТ/ МЕСЕЦА, като ПРИСПАДА
срока на действие на тази мярка при издадената заповед за незабавна защита №*****2025 г.,
а именно считано от 25.02.2025 г.
ОСЪЖДА И. Р. И., с ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, *****, да заплати на Т. И. И.,
с ЕГН **********, действащ със съгласието на своята майка и законен представител С. Х.
К., с постоянен адрес: обл. Варна, общ. Варна, гр. Варна, ***********, направените по
делото разноски от 3060 лв. (три хиляди и шестдесет лева).
ОСЪЖДА И. Р. И., с ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ***********, да заплати по
сметка на РС – Варна държавна в размер на 30 лв. (тридесет лева).
Решението подлежи на обжалване пред ОС - Варна в 7-мо дневен срок от днес.
На основание чл. 15, ал. 8 от ЗЗДН да се издаде заповед за защита.
Обжалването не спира изпълнението на заповедта.
Препис от решението да се връчи на страните и съответното РУ - гр. Варна.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6