Р
Е Ш Е Н И Е
гр.София,
28.02.2022
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски
съд, Гражданско отделение, IV-Г с-в, в публичното заседание на девети февруари през 2021 г.
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА
мл.с.
ИРИНА СТОЕВА
при секретаря А.Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Александрова
гр.д.№ 3171 по описа за 2020 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.
С
решение № 3662 от 07.01.2020 г. СРС, 173 с-в, по гр.д.№ 71733/2018 г. е осъдил Д.Н.Н. да заплати на Д.С.Е. сумата от 424,33 лв.-обезщетение за
имуществени вреди, изразяващи се в нанесени на притежавания от нея
имот-апартамент, находящ се в гр.София, ул. „*************жилищен/, ап.54 щети
от теч от апартамента на ответника /ап.№ 69 в същата сграда/ със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба /08.11.2018 г./ до окончателното
й изплащане.Решението е постановено при участието на „А.-И.“ ЕООД в качеството
му на трето лице-помагач на страната на ответника.
Срещу
така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ответника Д.Н.Н. с оплаквания, че в нарушение на процесуалните правила
първоинстанционният съд е дал ход на делото въпреки нередовното му
призоваване.Твърди, че това го е лишило от възможността да участва в съдебно
заседание и да заяви мнение по оттеглянето на част от исковете и прекратяване
на производството, да зададе въпроси към вещото лице и да изрази становище по
заключението.Излага доводи, че липсва категорично становище на вещото лице за
причините и механизма за теча в апартамента на ищцата, и че изводите му са
произволни, тъй като вещото лице не е направило оглед на терасата на горния
апартамент.Твърди, че представените от ищцата документи-акт № 19 и фактура №
108 са неотносими към предмета на спора, тъй като не
е ясно за кой апартамент се отнасят.Поддържа становище, че в случая се касае за
вреди от обща вещ, за които следва да отговаря всеки етажен собственик
съобразно притежаваната от него идеална част от общите части на сградата, както
и че твърдените от ищцата вреди са по таван, външна стена и пода, които също не
са изцяло нейна собственост, а са общи на всички етажни собственици и тя не е
легитимирана да предяви иска.Моли съда да отмени обжалваното решение и да
отхвърли иска.Претендира разноски.
Ответницата по въззивната
жалба- Д.С.Е. оспорва същата.Твърди, че обжалваното решение е правилно, и че
въззивникът е бил редовно призован за съдебно заседание на 26.11.2019 г., поради което първоинстанционният съд не е
допуснал твърдяното процесуално нарушение.Излага доводи, че въззивникът не е
бил страна по иска по чл.109 ЗС,
предявен спрямо „П.И.Б.“ АД, поради което не е било необходимо да изразява
становище по прекратяване на производството спрямо банката, и че възможността
за оспорване на техническата експертиза и на приетите писмени доказателства е преклудирана.Твърди, че с отговора на исковата молба
ответникът не е направил възражение, че щетите на процесния апартамент са
причинени от общи части на сградата, и че от приетата по делото техническа
експертиза е установено, че вредите в апартамента на ищцата са вследствие на
теч от апартамента, находящ се под нейния, който към момента на настъпване на
вредите е бил собственост на ответника.Моли съда да потвърди обжалваното
решение.Претендира разноски.
Съдът,
като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Районният
съд е бил сезиран с искове с правно основание чл.45 ЗЗД и чл.109 ЗС.Ищцата-Д.С.Е.
твърди, че е собственик на апартамент № 54, находящ се в гр.София, ул. „***********.Твърди,
че през есента на 2017 г. се е появил теч на тавана на хола и граничната стена
между хола и терасата към него, като при всеки дъжд течът се възобновява и
напълно е компрометирал стената и тавана, които са подкожушени
и с влажни петна.Над процесния имот се намира апартамент № 69, собственост на
ответника Д.Н.Н., който се разпростира върху нейния и
съседния апартамент.Излага твърдения, че се е опитала да установи контакт с
ответника, като му е изпращала множество писма на електронната поща с обяснение
за ситуацията и молба да отстрани проблема в апартамента си, но не е получила
отговор.От съседите е разбрала, че при тях има течове от години и причината е
неправилното свързване на улука и терасата на горния апартамент.Твърди, че при
посещение в имота й от специалист строител същият е изчислил, че за поправяне
на вредите от теча на апартамента е необходимо да се извърши ремонт на стойност
307,50 лв. с ДДС /75 лв. за премахване на шпакловката на тавана /3 кв.м. х 25
лв./; 30 лв.-полагане на бетон контакт /3 кв.м. х 10 лв./; 34,50 лв.-полагане
на фина шпакловка /3 кв.м. х 11,50 лв./ и 168 лв. за боядисване с латекс две
ръце по цяла стена /24 кв.м. х 7 лв./, като ремонтът следва да започне след
отстраняване на теча.Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника
да й заплати сумата от 424,33 лв. /съгласно изменение на иска, допуснато в
съдебно заседание на 26.11.2019 г./-обезщетение за поправяне на причинените
имуществени вреди в апартамента й със законната лихва от датата на предявяване
на иска, както и да извърши ремонт, като отстрани теча от собствения му
апартамент № 69, гр.София, ул. „********№ *******
Ответникът-
Д.Н.Н. оспорва иска.Твърди, че притежаваният от него
апартамент № 69 е необитаем, и че изпълнението на обекта е било извършено
некачествено от строителя на сградата- „А.-И.“ ЕООД.
С
определение от 02.04.2019 г. е конституирано трето лице-помагач на страната на
ответника-„А.-И.“ ЕООД.
С
определение от 27.08.2019 г. производството по иска с правно основание чл.109
ЗС срещу Д.Н.Н. е прекратено поради оттегляне на
иска.На основание чл.228, ал.3 ГПК като ответник по иска е конституирана „П.И.Б.“
АД.
С
определение от 24.09.2019 г. СРС е прекратил производството по делото в частта
относно иска срещу „П.И.Б.“ АД с правно основание чл.109 ЗС на основание чл.232 ГПК.
Видно
от представения нотариален акт № 162 по н.д.№ 150/2008 г. Н.Т.Б.е продал на Д.С.Е.
апартамент апартамент № 54, находящ се в гр.София,
ул. „*********** с площ от 82,28 кв.м.
С
нотариален акт № 107 по н.д.№ 1670/2006 г. е оформен договор, по силата на
който „А.-И.“ ЕООД е продало на Д.Н.Н. апартамент № 69,
находящ се в гр.София, първи подпокривен /пети надпартерен етаж/ в новострояща се сграда на ул. „Д-р *********със
застроена площ от 159,24 кв.м. и апартамент № 70, находящ се на същия адрес и
етаж със застроена площ от 64,54 кв.м.
С
протокол за въвод във владение от 09.04.2019 г. по изп.д.№
20168440401824 ЧСИ С.Я.на основание чл.522 ГПК е отнел от длъжника Д.Н.Н. и е предал на взискателя „П.И.Б.“
АД апартамент № 69, находящ се в гр.София, първи подпокривен
/пети надпартерен/ етаж в новостроящата се сграда на
ул. „Д-р *********със застроена площ от 159,24 кв.м.
С
молба от 21.11.2019 г. Д.Н. е възразил да се даде ход на делото в съдебно
заседание на 26.11.2019 г., тъй като не е бил редовно призован и поискал делото
да се отложи за друга дата, за да се запознае със заключението на техническата
експертиза и с новите писмени доказателства.
По
делото е представен и акт № 19/01.08.2019 г. за обект-ПИБ-********* подписан за
изпълнител от „БРП Г.“ АД за изпълнени СМР на обща стойност 447,60 лв. с ДДС /ревизиране
на сифона на първа тераса, вкл. демонтаж на плочки от гранитогрес, проверка на
изолацията; хидроизолация на връзките след монтаж на сифона, под гранитогреса и
по плочата зад куфара, както и шапката над; тераколова
шпакловка, доставка и монтаж на гранитогрес и фугиране на втора тераса около
парапета/.Извършените СМР са фактурирани с фактура № 108/05.08.2019 г. от
изпълнителя, като за получател е посочен „П.И.Б.“ АД.
Според заключението на техническата
експертиза /ТЕ/, изготвена от вещото лице Г.Й.е установено, че в имота на ищцата
има следи от теч по тавана и пода зад радиатора и наличие на подкожушена мазилка и шпакловка по тавана, подкожушена замазка по пода зад радиатора, подкожушване и оцветяване на латекса.Вредите най-вероятно
се дължат на проникване на влага от терасата на апартамент № 69 /достъп до
който не му е предоставен от ответника/, която се явява покривна плоча на
апартамент № 54.Причината за проникване на влага в апартамент № 54 е лоша
връзка сифон-отвеждаща тръба, тъй като след извършения ремонт по представените
писмени доказателства няма ново проникване на влага.За да се отстрани теча е
било необходимо да се демонтират гранитогресните
плочи от плочата около сифона и цоклите от стената-около 1-2 кв.м.; да се
направи ревизия на връзката между сифона и тръбата; да се направи нова
хидроизолация след монтаж на сифона и нова теракотова
шпакловка и се положи нов гранитогрес по плочата и цоклите; да се префугират фугите на гранитогреса на терасата.Стойността,
необходима за поправка на нанесените щети възлиза на 424,33 лв.От вида на теча
и неговото местоположение може да се направи достатъчно обосновано заключение,
че течът е причинен от проникване на влага от апартамент № 69.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от правна страна следното:
Фактическият
състав на чл.45 ЗЗД изисква наличие на деяние /действие или бездействие/,
вреда, противоправност на деянието, причинна връзка и
вина.Вината се предполага до доказване на противното /чл.45, ал.2 ЗЗД/.Всички
останали елементи подлежат на доказване от ищеца.
Първоинстанционният
съд е приел, че по делото е установено, че вредите на процесния имот са
причинени от проникване на влага от апартамент № 69 към момента, когато е бил
собственик на ответника, като по отношение на причинно-следствената връзка
между вредите и бездействието на ответника /в нарушение на чл.195, ал.7 ЗУТ/,
поддържал увреденото състояние на имота е кредитирал техническата експертиза.Доколкото
по делото не са представени доказателства, които да обосновават липса на вина у
ответника за допуснатия от него теч, съдът е приел, че следва да се ангажира
отговорността му за причинените материални щети.
Настоящият
съдебен състав споделя изводите на първоинстанционния съд и на основание чл.272 ГПК препраща към тях.При постановяване на решението не са допуснати нарушения
на императивни материалноправни норми.
От събраните по делото доказателства
се установи, че в процесния имот са били нанесени вреди, изразяващи се в подкожушена мазилка и шпакловка по тавана, подкожушена замазка по пода зад радиатора, подкожушване и оцветяване на латекса, които са причинени от
проникване на влага от терасата на апартамент № 69, която се явява покривна
плоча на апартамент № 54 поради лоша връзка сифон-отвеждаща тръба. Стойността,
необходима за поправка на нанесените щети, възлиза на 424,33 лв.
Съдът намира за преклудирано
възражението на въззивника, че причинените щети в имота на ищцата са
предизвикани от обща вещ, тъй като същото не направено своевременно с отговора
на исковата молба.Същото е и недоказано.Заключението на техническата експертиза
е обосновано и кореспондира със събраните по делото писмени доказателства, изготвено
е след оглед на процесния апартамент, същото не е оспорено, липсват
доказателства, които да оборват констатациите на вещото лице.В представените
писмени доказателства за извършен ремонт от новия собственик на апартамент № 69
е извършена достатъчна индивидуализация за кой обект се отнасят, като е посочен
собственика-„П.И.Б.“ АД /ПИБ/ и адреса на имота.
Несъстоятелни са доводите на
въззивника, че първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на
процесуалните правила, като е дал ход на делото в съдебно заседание на
26.11.2019 г., за което не е бил редовно призован и изрично е възразил по хода
на делото с молба, депозирана на 21.11.2019 г.Въззивникът
/ответник в първоинстанционното производство/ е бил редовно призован за първото
съдебно заседание, насрочено за 06.06.2019 г. /същият е получил призовката
лично на 17.04.2019 г./.Съгласно разпоредбата на чл.56, ал.2 ГПК страните,
които са редовно призовани, при отлагане на делото не се призовават за следващото
заседание, когато датата му е обявена в заседанието.Въззивникът
е получил екземпляр от ТЕ на 20.11.2019 г., която е била депозирана в срока по
чл.199 ГПК и в молбата от 21.11.2019 г. не е посочена уважителна причина за
отлагане на делото.При това положение доводите на въззивника, че не му е била
предоставена възможност да се запознае с техническата експертиза и с
представените писмени доказателства, са неоснователни.Освен това въззивникът не
се е явил и в следващото съдебно заседание, проведено на 10.12.2019 г., на
което е даден ход на делото по същество и не е направил доказателствено искане.
Неоснователни са и оплакванията на
въззивника, че не му е била предоставена възможност да вземе становище по
молбата на ищцата за прекратяване на производството поради оттегляне на исковете.С
оглед разпоредбата на чл.323 ГПК ищецът може да оттегли исковата си молба без
съгласието на ответника до приключване на първото заседание по делото.В случая
производството по иска по чл.109 ЗС срещу ответника е прекратено в първото
съдебно заседание, поради което съгласието на възивника
не е било необходимо.Ответникът не е обжалвал определението и същото е влязло в
сила.Следва да се добави, че ответникът не е бил страна по иска срещу „П.И.Б.“
АД и прекратяването на производството
срещу тази страна поради оттегляне на иска не е обусловено от неговото
становище.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции
обжалваното решение следва да се потвърди.
Разноски за настоящата инстанция не
следва да се присъждат на въззиваемата страна, тъй
като не е представен договор за правна защита и съдействие, обективиращ
съгласие на страните за договорения размер на адвокатското възнаграждение за
въззивната инстанция, както и начина на плащането им.
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3662 от
07.01.2020 г. на СРС, 173 с-в, по гр.д.№ 71733/2018 г.
Решението
е постановено при участието на „А.-И.“ ЕООД с ЕИК ******** в качеството му на
трето лице-помагач на страната на ответника.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.