Р
Е Ш Е Н И Е
Номер 2785 30.10.2019 година град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд ХІІІ
граждански състав
На двайсет
и трети октомври две хиляди и деветнайсета година
в публично заседание, в следния
състав:
Председател: Райна Кирякова
Секретар: Милена Манолова
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдия Кирякова
гражданско дело номер 6482
по описа за 2018 г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Бургаският районен съд е сезиран с
искова молба от „Агенция за контрол на просрочени
задължения” ООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес управление: България, област София(столица), община Столична, град
София 1527, район Оборище, ул. Панайот
Волов 29, ет. 3, представляван заедно и поотделно от управителите от Н. Й.С. и И.Ц. К., чрез пълномощника юрисконсулт Н.А.С.,
с ЕГН **********, с адрес ***, тел. , срещу С.М.М., с ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес ***, с която моли съдът да постанови
решение, с което да приеме за установено по отношение на ответника, че
съществува вземането му по частно гражданско дело № ***/2018 г. по описа на
Районен съд-Бургас, по което е издадена заповед № *** от 31.05.2018 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от Гражданско процесуалния
кодекс/ГПК/, по договор за парична
гаранция, във връзка с договор за кредит
№ *** от 09 юни 2015 година, сключен с „***“ ЕООД, вземането по който е
прехвърлено на заявителя „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД, с
договор за цесия, за сумите: 800.00 лева-главница, 95.92 лева-договорна лихва,
за периода от 09.07.2015 година до
06.12.2015 година, 100 лева-такси, 461.50 лева-гаранция по кредитната
сделка, 37.06 лева-мораторна лихва, за периода от 07.12.2015 година до
17.05.2018 година, ведно със законната лихва върху главницата от 800.00 лева,
считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение
на 28.05.2018 година до окончателното й плащане. Ангажира доказателства. Претендира направените по делото разноски.
Обективно
съединените установителни искове са процесуално допустими и с правно основание чл.
422 от ГПК, вр. чл. 99, чл. 79, ал. 1 и чл. 146 от Закона за задълженията и
договорите/ЗЗД/. Предявени са от лице, имащо правен интерес от защита, срещу
надлежен ответник, като исковата молба съдържа задължителните реквизитите по
чл. 127 и чл. 128 от ГПК. Неоснователни са възраженията по допустимостта на
производството, за неспазения едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 от ГПК, за
предявяване на исковете. Действително, както се твърди от ответната страна,
съобщението за разпореждането на заповедния съд от 10.07.2018 г. по чл. 415 от ГПК е получено от заявителя на 01.08.2018 г., а процесната искова молба е
постъпила в съда на 04.09.2018 г., но към момента на разпореждането е била все
още в сила нормата на чл. 61, ал. 2 от ГПК,
съобразно която сроковете по делото спират да текат за страните през
дните, обявени за официални празници по чл. 154, ал. 1 от Кодекса на труда,
както и по време на съдебната ваканция по чл. 329, ал. 1 от Закона за съдебната
власт. Нормата е отменена с ДВ бр. 65 от 2018 г., в сила от 01.09.2018 г. и
следователно срокът за предявяването на исковете по делото е започнал да тече
от 01.09.2018 г.
Ответникът С.М., чрез особения представител по
чл. 47, ал. 6 от ГПК, своевременно
с отговора на исковата молба, оспорва изцяло исковете, като
неоснователни и недоказани. Твърди, че не получил договорът за кредит, общите
условия към него, не е уведомен от стария кредитор за извършената цесия и не е
уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост на вземането по договора за
кредит. Оспорва съществуването на облигационна връзка по договора за кредит и
общите условия към него, предвид и реалния характер на сделката-от фактическа
страна оспорва получаването на сумата и постигнатото съгласие за кредитната
сделка, с доводи, че не е доказано съществуването на кодът за потвърждение,
ползван като саморъчен подпис на кредитополучателя по договора за кредит. На
трето место, оспорва дължимостта на таксите от 100.00 лева и 461.50 лева за
гаранция, поради негодността на кредитната сделка, като такива в нарушение на
чл. 10а, ал. 2 и 4 от Закона за потребителския кредит и като нищожни, по
смисъла на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, поради противоречие с добрите нрави. На
четвърто место, оспорва като недоказано плащането от ищеца „***“ ООД към „***“
ЕООД. Не ангажира доказателства.
Бургаският
районен съд, след преценка на събраните по делото доказателства и в
кореспонденция с доводите на страните, намира, че установителните искове по
делото са неоснователни, поради следното:
Вземането по процесната заповед № *** от
31.05.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, по
договор за парична гаранция и общи
условия към него, във връзка с договор
за кредит № *** от 09 юни 2015 година, сключен с „***“ ЕООД, вземането
по който е прехвърлено на заявителя „Агенция за контрол на просрочени
задължения” ООД, с договор за цесия. Твърди се по делото, че длъжникът М. не е
изпълнил задължението си да върне отпуснатия кредит в уговорения-краен падеж 06
декември 2015 г., поради което кредиторът е поискал изпълнение от солидарно
задълженото дружество-гарант „***“ ЕООД. На 13 юли 2015 г. тази солидарен длъжник е погасил паричното
задължение в пълен размер към „***“ ЕООД, след което е встъпил в правата на
кредитора.
На 01.12.2017 г. е сключен договор за покупко-продажба
на отписвания на необслужвани потребителски кредити(цесия), с приложение Г от 01.12.2017 г. между ответника
по делото „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, ЕИК ********* и „***“
ЕООД, с регистрационен № С 56251, по
силата на който вземането по процесния договор
за кредит № *** от 09 юни 2015 година е било прехвърлено, с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности. Длъжникът не е уведомен по реда на
чл. 99 от ЗЗД за извършената продажба на вземането на 13 декември 2017 г. от „***“
ЕООД, или чрез пълномощник. Представено е по делото уведомително писмо/лист 22
от делото/, за което липсват доказателства, че е било изпратено и получено от
длъжника М.. Изцяло е недоказано фактическото твърдение от заявлението, че
длъжникът е уведомен по реда на чл. 99 от ЗЗД за извършената продажба на
вземането на 13 декември 2017 г. от „***“ ЕООД, посредством писмо с обратна
разписка.
Основателно е възражение на ответната страна по
делото за нередовното съобщение на цесията, по предвиждането на чл. 99 от ЗЗД. Действително,
нормата на чл. 26, ал. 1 от ЗПК, приложима в правоотношението, предвижда, че
кредиторът може да прехвърли вземането си по договор за потребителски кредит на
трето лице, ако договорът за потребителски кредит предвижда такава възможност, но
получаването на уведомлението за извършена цесия от длъжника е релевантният
факт от материалния състав на цесията, който я завършва. Предишният кредитор е
длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето, като то има действие спрямо третите
лица и спрямо длъжника от деня, когато то му бъде съобщено от предишния/стария/
кредитор. Ei incumbit probatio, qui dicit, non qui negat/Тежестта на
доказването пада върху този, който твърди нещо, а не върху този, който го
отрича/. При разпределението на доказателствената тежест по делото, съдът е
възложил на ищцовата страна да докаже главно и пълно валидното възникване,
съществуването на задълженията и техният размер, в който обхват попада и валидността
на цесията, каквото доказване няма проведено по делото/чл. 154, ал. 1 от ГПК/. На
пасивно легитимираната по делото страна й е достатъчно непълното доказване, с
което да разколебае доказването на ищеца „Агенция за контрол на просрочени
задължения” ООД, проведено успешно. С оглед това съдът приема, че от фактическа
страна е налице незавършен материален фактически състав на цесията/чл. 99 от ЗЗД/, защото длъжникът не е уведомен за нея. Към исковата молба е приложено
уведомление за извършено прехвърляне на вземанията по процесния договор, но въпреки това материалният състав остава
незавършен, защото връчването на първоначалните съдебни книжа по делото е по
реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК, чрез назначения особен представител. Нормата на
чл. 47 от ГПК е по съществото си процесуална фикция за връчване, която няма
действие върху материалното правоотношение на страните. Добросъвестността касае
само изпълнената част от облигационната връзка, действително осъществилото се/чл.
63 от ЗЗД/. Няма законово и/или договорно основание да се вмени във вина на
ответника М. обстоятелството, че е сменила своя адрес. На второ место, кредиторът
е в забава, по смисъла на чл. 95 от ЗЗД, което освобождава длъжника от
отговорност, по предвиждането на чл. 96 от ЗЗД.
Предвид изложеното от фактическа и правна страна,
съдът приема, че ищецът по делото не е правоимащ да получи процесните вземания по
договора за парична гаранция и общи условия към него, при изпълнението на дълга
по който се е суброгирал в правата на кредитора по договора за кредит № *** от 09 юни 2015 година,
сключен с „***“ ЕООД, чрез цедента „***“ ЕООД. Ето защо, без да бъдат
разглеждани другите възражения на ответната страна по делото, обективно
съединените установителни искове следва да бъдат отхвърлени изцяло, като
неоснователни и недоказани.
Мотивирано от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковете на „Агенция
за контрол на просрочени задължения” ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес управление: България, област София(столица), община Столична, град София
1527, район Оборище, ул. Панайот Волов
29, ет. 3, срещу С.М.М., с ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес ***, за установяване съществува вземането му по
частно гражданско дело № ***/2018 г. по описа на Районен съд-Бургас, по което е
издадена заповед № *** от 31.05.2018 г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК, по договор за парична
гаранция, във връзка с договор за кредит
№ *** от 09 юни 2015 година, сключен с „***“ ЕООД, вземането по който е
прехвърлено на заявителя „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД, с
договор за цесия, за сумите: 800.00 лева-главница, 95.92 лева-договорна лихва,
за периода от 09.07.2015 година до
06.12.2015 година, 100 лева-такси, 461.50 лева-гаранция по кредитната
сделка, 37.06 лева-мораторна лихва, за периода от 07.12.2015 година до
17.05.2018 година, ведно със законната лихва върху главницата от 800.00 лева,
считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение
на 28.05.2018 година до окончателното й плащане.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване, в двуседмичен срок от
връчването му на страните, пред Окръжен съд-Бургас.
Районен съдия : (П)
Вярно
с оригинала!
ММ