Р Е Ш
Е Н И Е
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
№……………….., гр.София, 17.01.2022год.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, ІV “в” състав, в закрито заседание, проведено на седемнадесети
януари две хиляди двадесет и втора година , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Златка Чолева
Розалина
Ботева
нато разгледа
докладваното от съдия Зл.Чолева гр.дело № 6444 по описа за 2019 година, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.247 и чл.248 от ГПК.
Съдът е сезиран с молба от 25.05.2021г.,
подадена от С. С.С., чрез пълномощника му – адв.Я.С., с искане за допускане на поправка на очевидна
фактическа грешка в диспозитива на въззивното решение от 06.04.2021г., чрез осъждане на
ответника Столична община да заплати на адв.Я.С.
дължимото му адвокатско възнаграждение по чл.38,ал.2 от ЗА за въззивното производство за защита по отхвърлената жалба на
ответника в размер на 330,00лв. Твърди, че в мотивите на съдебното решение
съдът изрично е приел, че от ответника се дължат тези разноски, но в диспозитива на решението е пропуснал да присъди
същите. Твърди наличие и на очевидна
фактическа грешка относно фамилното име на пълномощника му, погрешно посочено в
дипозитива на решението в частта на присъденото
адвокатско възнаграждение от 176,40лв. като Д., вместо вярното – С..
Отделно от горепосочените допуснати очевидни фактически грешки, въззивникът-ищец чрез пълномощника си поддържа с молбата и
искане по чл.248 от ГПК – за изменение на въззивното
решение в частта за разноските, дължими му от ответника за адвокатско
възнаграждение във връзка със защитата по въззивната
жалба на ответника. Твърди, че след като ответникът обжалва първоинстанционното
решение в частта, с която е уважен предявеният иск за сумата от
5 000,00лв. и жалбата на ответника
е отхвърлена изцяло, то с оглед материалния интерес на обжалването на
ответника, дължимото на пълномощника му
/на въззивника-ищец/ адвокатско възнаграждение
във връзка със защитата по жалбата на ответника възлиза на сумата от 696,00лв.
/с ДДС/. Моли съда да съобрази факта , че тази сума е минимално дължимият размер
по чл.7,ал.2 от Наредба № 1/2004г.
Ето защо, въззивникът-ищец заявява искане за
изменение на въззивното решение в частта за
разноските, дължими му от ответника за адвокатско възнаграждение, чрез осъждане на ответника СА да заплати
сумата от 696,00лв. /вместо по-малката сума от 330,00лв./ - с ДДС. Евентуално,
в случай, че съдът не уважи искането му по чл.248 от ГПК, моли съда да допусне
поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива
на въззивното решение по реда на чл.247 от ГПК, чрез
осъждане на ответника да заплати сумата от 330,00лв.- дължимо адвокатско
възнаграждение на пълномощника му- адв.Я.С. за
защитата по отхвърлената жалба на ответника.
Насрещната страна по исканията по чл.247 и чл.248 от ГПК- Столична община , не възразява да бъде
допусната очевидната фактическа грешка относно фамилното име на пълномощника на
въззиввника-ищец. Възразява по искането за изменение
на решението по реда на чл.248 от ГПК, както и
срещу искането по чл.247 от ГПК – за поправка на очевидна фактическа
грешка, относно размера на адвокатското възнаграждение , дължимо на въззивника-ищец, като счита, че то е правилно определено и
присъдено от съда – в съответствие с минималния размер по Наредба № 1/2004г. и
съразмерно с уважената част от иска.
Софийски
градски съд, като взе предвид становищата и доводите на страните и прецени
доказателствата по делото в рамките на настоящото производство, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
По
молбата по чл.247 от ГПК.
Съдът намира молбата за основателна.
Относно фамилното име на
пълномощника на ищеца- видно от представеното по делото пълномощно на л.9 от
делото на СРС, фамилното име на процесуалния представител на ищеца е С.. В
мотивите на въззивното решение от 06.04.2021г., съдът
изрично е приел, че именно на адв.Я.С. се дължат по
реда на чл.38,ал.2 от ЗА, вр. с чл.78,ал.1 от ГПК,
разноските на ищеца за адвокатско възнаграждение за въззивното
производство, съразмерно на уважената част от жалбата на ищеца от 176,40лв. В противоречие с горепосочените
данни по делото относно фамилното име на пълномощника на ищца и изрично
формираната от съда воля в мотивите на въззивното
решение , в абзац 5 от дипозитива на решението, фамилното име на пълномощника на
ищеца погрешно е посочено като Д.,
вместо вярното- С.. Тази очевидна фактическа грешка следва да бъде
изправена по реда на чл.247 от ГПК.
На следващо място, в мотивите на въззивното решение
от 06.04.2021г. съдът изрично е приел, че с оглед изхода на спора пред въззивната инстанция на въззивника-ищец
, на основание чл.78,ал.1 от ГПК, се дължат разноски за адвокатско
възнаграждение , съразмерно на уважената част от подадената от него жалба от
176,40лв. и отделно е дължимо и адвокатско възнаграждение за защитата по въззивната жалба на ответника в размер на 330,00лв. /с ДДС/.
Прието е, че така определените адвокатски възнаграждения следва да бъдат
присъдени на пълномощника на ищеца – адв.Я.С., на
основание чл.38,ал.2 от ЗА. В противоречие с така формираната от съда воля в
мотивите на съдебното решение относно дължимите на ищеца разноски за въззивното производство
за адвокатско възнаграждение, с диспозитива на
решението на ищеца , /чрез пълномощника му по реда на чл.38,ал.2 от ЗА/ са
присъдени само разноските от 176,40лв. /с ДДС/, приети с мотивите на въззивното решение, като отделно дължимо адвокатско
възнаграждение, съразмерно на уважената
част от неговата жалба, като не е присъдено приетото за дължимо с мотивите на
решението адвокатско възнаграждение от 330,00лв. /с ДДС/ във връзка със
защитата по въззивната жалба на ответника. Това противоречие между мотивите на съдебното
решение и диспозитива на същото относно адвокатското
възнаграждение от 330,00л, дължимо на пълномощника на ищеца по реда на чл.38,ал.2 от ЗА, във връзка със защитата по въззивната жалба на ответника, на основание чл.78,ал.1 от ГПК, представлява очевидна фактическа
грешка. Тази очевидна фактическа грешка следва да бъде отстранена по реда на чл.247 от ГПК, като диспозитивът на съдебното решение в частта
на присъдените на ищеца разноски бъде допълнено и със сумата от 330,00лв.- адвокатско възнаграждение, което следва да се
присъди на пълномощника на ищеца по реда на чл.38,ал.2 от ЗА- адв.Я.С..
На последно място,СЪДЪТ служебно
констатира наличие на допусната от него очевидна фактическа грешка, произтичаща
от липсата на потвърдителен диспозитив
на първоинстанционното решение в обжалваната от ищеца
част, с която предявеният иск по чл.49 от ЗЗД за претендираното
от ищеца обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над сумата
от 6 500,00лв.- до пълния предявен размер. В мотивите на въззивното решение е прието, че в тази обжалвана от ищеца
част първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено, а въззивната жалба на ищеца срещу
решението в същата част на съдебния акт- се явява неоснователна. В противоречие
с така формираната от съда воля в диспозитива на въззивното решение в потвърдителната
му част – липсва изрично произнасяне за потвърждаване на първоинстанционното
решение в частта на отхвърлената претенция по чл.49 от ЗЗД – за обезщетението
за неимуществени вреди за разликата над сумата от 6 500,00лв.- до пълния
предявен размер от 15 000,00лв. Това противоречие между мотивите на
съдебния акт и неговия диспозитив представлява по
своята правна същност очевидна фактическа грешка, която следва да бъде
поправена служебно от съда по реда на чл.247 от ГПК.
По
искането по чл.248 от ГПК
Съдът намира искането за ДОПУСТИМО, като заявено в срока по чл.248, ал.1 от ГПК и при наличие
на представен от въззивника-ищец списък по чл.80 от ГПК .
Разгледано по същество, съдът намира искането по чл.248 от ГПК – за частично
ОСНОВАТЕЛНО по следните съображения:
С въззивното решение съдът е приел, че на ищеца
се дължат разноски за въззивното производство в пълен
размер, направени във връзка със защитата по отхвърлената изцяло въззивна жалба на ответника. Съдът е приел, че адвокатското възнаграждение,
дължимо на процесуалния представител на ищеца в случая е в размер на 300,00лв.
/без ДДС/. Следва да се посочи, че адвокатското възнаграждение е определено от
съда по реда на чл.38,ал.2 от ЗА, при зачетено за основателно възражение по
чл.78,ал.5 от ГПК на въззивника-
ответник. Съдът намира, че в конкретния случай следва да се присъди
възнаграждение под минималния размер по чл.7,ал.2 от Наредба № 1/2004г. , който
е 580,00лв. /без ДДС, а с включен ДДС-
696,00лв./, като при преценката за
наличие на прекомерност настоящият съдебен състав отчита фактическа и правна сложност на делото,
както и извършените от пълномощника на страната процесуални действия. В случая не може да се приеме, че делото в рамките на въззивното произвоство се отличава с каквато и да било фактическа и
правна сложност. Настоящият съдебен състав отчита, че освен подадения и кратък
отговор по въззивната жалба на ответника, с които не
са представени доказателства и не са заявени доказателствени
искания и проведеното първо и единствено по делото съдебно заседание, в което
процесуалният представител на ищеца е присъствал и в което от не са събирани
доказателства, както и представени кратки писмени бележки по делото, от пълномощника на ищеца не са извършвани
други процесуални действия във въззивното
производство. Доколкото целият правен спор е пренесен за разрешаване във въззивното производство, от пълномощника на въззивника е поддържана същата защита и аргументи, както и
в първата инстанция, като не е налице хипотеза на разширяване на приложното
поле, на тази защита, предвид липсата на събрани нови доказателства. Ето защо,
настоящият съдебен състав е приел, че адвокатското възнаграждение във връзка със защитата по въззивната жалба на ответника следва да бъде намалено до размера на сумата от 300,00лв.. Съдът приема, че не е ограничен от минимума,
установен с нормата чл.7,ал.2, т.2 от Наредба № 1/ 2004г., като приема,
съгласно задължителното разрешение, дадено с Решение на СЕС от 23.11.2017г. по
съединени дела № С-427/12016г. и С - 428/2016г, че с оглед легитимните цели на тежестта за
разноски в конкретния случай и с оглед гореизложените мотиви,, нормата на
чл.7,ал.7, вр. с ал.2 от Наредбата в приложимата
редакция не обезпечава постигането на тези легитимни цели. Неправилно, обаче , от съда е определен
дължимият върху адвокатското възнаграждение ДДС, предвид представените
доказателства за регистрация на процесуалния представител на ответника по ЗДДС
/л.47 от въззивното дело/. Дължимият ДДС върху адвокатското
възнаграждение от 300,00лв. е в размер на 60,00лв., или общо дължимото
адвокатско възнаграждение с ДДС възлиза на сумата от 360,00лв., а не на
неправилно определената с въззивното решение сума от
330,00лв. Като последица от това, въззивното решение
следва да бъде изменено в частта за разноските, чрез присъждане допълнително на
сумата от още 30,00лв. на адв.Я.С., в качеството му
на пълномощник на ищеца, на основание чл.38,ал.2 от ЗА , вр.
с чл.78,ал.1 от ГПК, като дължими разноски за защитата по отхвърлената жалба на
ответника. За сумата от 30,00лв., искането по чл248 от ГПК се явява
основателно, за разликата над тази сума- до пълния посочен от ищеца размер от
696,00лв., искането по чл.248 от ГПК се явява неоснователно и като такова-
следва да бъде оставено без уважение.
Воден от горните мотиви, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ДОПУСКА, на основание чл.247 от ГПК,
поправки на очевидни фактически грешки в диспозитива на решението от 06.04.2021г. по гр.дело № 6444/2019г.
по описа на СГС, ІV“в“ състав , както следва:
1/ В абзац 5-ти относно фамилното име на адв.Я.В.
ПОСТАНОВЯВА- ВМЕСТО Д.- да се ЧЕТЕ- С.,
като в същия абзац след сумата от 176, 40лв.- ДОБАВЯ и сумата от
330,00лв.
2/ В абзац 7-ми
/относно потвърдената обжалвана част на решението на СРС/, след израза: „2/ сумата от 5000лв., ведно със законната лихва от
23.01.2017г.- до окончателното изплащане, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, резултат от гореописания деликт, ДОБАВЯ
запетая и израза: „ и в частта, с
която е отхвърлен предявеният от С.С.С. *** с правно
основание чл.49 от ЗЗД за разликата над сумата от 6 500,00лв.-
до пълния предявен размер от 15 000,00лв., претендирана
като обезщетение за неимуществени вреди от горепосочения деликт“.
ИЗМЕНЯ, на основание чл.248 от ГПК решението от 06.04.2021г. по гр.дело № 6444/2019г. по описа на СГС, ІV“в“
състав , в частта за разноските,
дължими на адв.Я.В.С. за въззивното
производство, на основание чл.38,ал.2 от ЗА, вр. с
чл.78,ал.1 от ГПК, като ОСЪЖДА
Столична община да заплати на адв.Я.В.С., на
основание чл.38,ал.2 от ЗА, вр. с чл.78,ал.1 от ГПК
допълнително сумата от 30,00лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по
чл.248 от ГПК, заявено с молба от 25.05.2021г., подадена от С. С.С., чрез пълномощника му – адв.Я.С.
в частта, с която се претендира изменение на въззивното
решение от 06.04.2021г. в частта за разноските, чрез осъждане на ответника Столична община да
заплати на адв.Я.С. адвокатско възнаграждение по
чл.38,ал.2 от ЗА, вр. с чл.78,ал.1 от ГПК за въззивното производство за защитата по отхвърлената жалба
на ответника за разликата над сумата от 360,00лв.- до пълния претендиран размер от 696,00лв.
Решението подлежи на обжалване пред
ВКС в 1 месечен срок от връчването му на страните пред ВКС , при наличието на
основанията по чл.280,ал.1 и ал.2 от ГПК, като
в същия срок и при наличието на същите основания то подлежи и на
обжалване и в частта на произнасянето по реда на чл.248 от ГПК, в която част
има характер на определение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.