Решение по дело №165/2019 на Районен съд - Тетевен

  Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е 

  №

    Град Тетевен, 21.02.2019 година

       

В     ИМЕТО НА   НАРОДА

 

ТЕТЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД-втори състав,в  публично заседание

На двадесет и втори юли,

През две хиляди и деветнадесета година,в състав:

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИО  СТОЯНОВ

При секретаря:   КАТЯ ХРИСТОВА

Като разгледа докладваното от Председателя Н.Ах.Дело № 165 по описа на Районен съд-Тетевен за 2019 година и за да се произнесе,взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.59 от ЗАНН. 

            Обжалвано е Наказателно постановление/НП/ №475/2019г на Началник-отдел „МРР Дунавска“ при Главна дирекция „МРР“ на Агенция „Митници“.Моли да бъде отменено обжалваното постановление,като незаконосъобразно и необосновано,по изложени в жалбата съображения.Възразява се от жалбодателя,че не е упоменат часа на извършената проверка на 29.10.2018г,че е посочено,че експертизата извършена в ЦМЛ-София е от дата 23.03.2017г,както и че течността е била съхранявана в три съда,от което е ясно,че експертизата е извършена преди изземване на течността,т.е. същата не е на иззетата течност.Експертизата със същия номер се цитира и в наказателното постановление,където се упоменават два съда.В акта за установяване на административното нарушение няма вписани свидетели,същият е съставен повече от 3 месеца от откриване на нарушителя.

Жалбодателят, редовно призован се явява в съдебно заседание, поддържа жалбата си,изразява доводи за незаконосъобразни действие при изземване на течността от полицейските служители.

Ответникът по жалбата – редовно призован, се представлява от юристконсулт Я.,който моли да бъде потвърдено,като законосъобразно и правилно,обжалваното наказателно постановление.Счита за несъстоятелни съображенията на жалбодателя,наведените в жалбата фактически и правни твърдения са останали недоказани в хода на производството и се опровергали от събраните доказателства.

            Съдът, като прецени събраните по делото доказателства-поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид становището на жалбоподателят и разпоредбите на закона, намира за установено следното:

            Жалбата е подадена в рамките на преклузивният срок по чл. 59 ал.2 ЗАНН/в предвид датата на връчване на наказателното постановление на жалбодателя и датата на пощенското клеймо върху плика,с който е изпратена на наказващия орган/, в този смисъл се явява допустима и следва да бъде разгледана.

            По основателността на жалбата съдът съобрази следното:

От приложените писмени доказателства и показанията на свидетелите  П.М.П.,Н.В.Н.,Л.Ц.Ц.,Ц.П.Р.,С.Д.Г.,съдът приема за безспорно установена следната фактическа обстановка:

На 29.10.2018г в РУ на МВР-Тетевен е получен сигнал,чрез Национална система за спешни повиквания с единен европейски номер 112, за това,че в село Г,Лов.обл.,на административен адрес ул.“ххх се изварява ракия посредством система/“казан“/,монтирана в дворното място на жилищния имот.

Свидетелите Р.,Ц./първоначално/ ,а след тях и свидетелите Н. и Г.-полицейски служители при РУП-Тетевен,посетили посочения адрес,като установили,че в дворното място на имота,собственост на В А от село Г,Лов.обл. се изварява етилов алкохол,като лицето,извършващо посочената дейност е жалбодателят С.М.Т. *** е поделото протокол за извършена проверка в помещение без съгласието  на собственика или обитателя или в тяхно отсъствие,в който е отразено,че в проверявания обект е намерено от полицейските служители общо 20 литра прозрачна течност „със силен мирис на алкохол“.В приложени две докладни записки във връзка с извършена проверка по описа на РУП-Тетевен е отразено,че жалбодателят предава доброволно описаното количество течност,като това обстоятелство не е отразено в протокола за проверка /стр.38-ма от делото/.

Преписката е изпратена на Районна прокуратура-Тетевен с оглед преценка за образуване на наказателно производство по чл.234,ал.1 от НК,която с постановление от 22.11.2018г е отказала образуване на досъдебно производство и преписката е прекратена.Постановено е препис от постановлението да се изпрати на Митница-Свищов,по компетентност ,за преценка образуване на адм.-наказателно производство за правонарушение по ЗАДС.

Приложен е по делото протокол за извършена проверка от дата 12.12.2018г/стр.28-31 от делото/,съгласно който е удостоверено посещение от св.П.П.-старши инспектор в звено „Свищов“,отдел „Митническо разузнаване и разследване Дунавска“,Главна дирекция „Митническо разузнаване и разследване“ в Агенция „Митници“, на сградата на РУП-Тетевен за взимане на проба от течност с мирис на алкохол с цел определяне вида на стоката и алкохолното и съдържание.

Приложен е протокол от същата дата/стр. 27 от делото/от който се установява,че свидетелят е взел 3 броя проби,както следва: 2бр. за митническа лаборатория и 1бр. като контролна за съхранение в МБ-Ловеч.

Приложен е приемо-предавателен протокол от 12.12.2018г,удостоверяващ предаването от св.Н. на св.П. на 2 бр.кръгли пластмасови туби с вместимост по 10л всяка,съдържащи общо 20л. прозрачна течност с мирис на етилов алкохол.

Свидетелят П. заявил анализ на пробата от ЦМЛ-София,със заявление рег.№32-363845/12.12.2018г.

В приложена експертиза по делото №07_20.12.2018г/28.01.2019г е отразено,че съгласно физико-химичните показатели и експертната оценка изпитаната проба представлява дестилатен алкохолен продукт,с действително алкохолно съдържание по обем 58.1% при 20 градуса по целзий,годен за консумация.

На 22.02.2019г свидетелят П. съставил акт за установяване на административно нарушение/АУАН/,като текстово е описано следното извършено от жалбодателя нарушение: „държи в имот,находящ се в с.Г,ул.“ххх,с ползвател В О А,акцизна стока по смисъла на ЗАДС-20л. дестилатен алкохолен продукт с действително алкохолно съдържание по обем 58.1% алкохол при 20 градуса по целзий,произведен от него,без да притежава данъчен документ,фактура или друг документ по смисъла на ЗАДС,удостоверяващ заплащането на дължимия акциз,което представлява административно нарушение по чл.126 от ЗАДС.Актът е връчена на жалбодателя на същата дата.

Въз основа на акта е издадено и атакуваното наказателно постановление №475/2019г от Началник отдел „МРР Дунавска“ при ГД „МРР“-Агенция „Митници“,с което за нарушение на чл.126,ал.1,т.1 от ЗАДС и на основание посочената норма,чл.24,ал.1,чл.128,ал.2 от ЗАДС,във в-ка с чл.24,ал.1 и чл.53 от ЗАНН,на жалбодателя е наложено административно наказание глоба в размер на 1 000.00 лева.На основание чл.107е,ал.1,във в-ка с чл.124,ал.1 от ЗАДС е постановено отнемане в полза на държавата на предмета на нарушението-20л дестилатен алкохолен продукт с действително съдържание по обем 58.1% алкохол при 20 градуса по целзий,годен за консумация.

При така описаната фактическа обстановка съдът намира жалбата за основателна,поради следните съображения:

Административно наказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (арг. чл.84 от ЗАНН във вр.с чл.14 ал.2 от НПК и т.7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.

При извършената  служебна проверка не се констатират допуснати съществени нарушения на административно производствените правила при съставяне на акта за установяване на административно нарушение/АУАН/ и издаване на наказателното постановление, ограничаващи правото на защита на привлеченото към отговорност лице и водещи до отмяна на наказателното постановление. АУАН е съставен от компетентен орган по чл.128,ал.2 от ЗАДС, при спазване на предвидената в чл. 40,ал.4 и чл. 43 ЗАНН процедура и съдържа реквизитите на чл. 42 ЗАНН.Доводите на жалбодателя за това,че актът е съставен в отсъствие на свидетели не се споделят от съда,тъй като изрично е посочено,че същият е съставен съгласно чл.40,ал.4 от ЗАНН-когато нарушението е установено въз основа на официални документи,респ.след изпращане на съответното митническо звено на постановлението на Районна прокуратура-Тетевен и материалите от полицейската проверка по описа на РУП-Тетевен.

Неоснователно е и възражението на жалбодателя за това,че АУАН е съставен извън срока по чл.34 от ЗАНН,доколкото според чл. 33. ал. 1 от ЗАНН „когато за дадено деяние е възбудено наказателно преследване от органите на прокуратурата, административнонаказателно производство не се образува“, като чл. 33, ал.2 от ЗАНН предвижда, че „когато се установи, че деянието, за което е образувано административнонаказателно производство, съставлява престъпление, производството се прекратява, а материалите се изпращат на съответния прокурор.“ В този случай нормата на чл. 36, ал.1 и ал. 2 от ЗАНН съответно предвиждат, че административнонаказателно производство се образува със съставяне на акт за установяване на извършеното административно нарушение, като без приложен акт административнонаказателна преписка не се образува освен в случаите, когато производството е прекратено от съда или прокурора и е препратено на наказващия орган.

От анализа на цитираните законови разпоредби следва, че образуваното наказателно /съдебно или досъдебно/ производство за определено деяние е пречка за развитието на административно-наказателното такова – за същото лице и за същото нарушение. Т.е. в тези случаи, административно наказателно производство не следва да се образува, а образуваното такова се прекратява.В случай,че наказателното производство бъде прекратено и компетентните съдебни органи преценят, че са налице данни за административно нарушение, то те следва да изпратят преписката на компетентния административно наказващ орган, който в тези случаи може да издаде НП и без съставянето на АУАН – по арг. от  чл. 36, ал. 2 от ЗАНН,а ако е съставен АУАН,то за съставянето му сроковете текат от влизане в сила на постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство.

Съответно на основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, ако прокуратурата прекрати наказателното производство, какъвто е процесния случай, административно наказващия орган може да издаде НП,независимо от наличието или липсата на съставен АУАН, т.е. в конкретният случай е направено в повече-издаден е АУАН въпреки наличието на прокурорско постановление, в рамките на три месеца от получаване на постановлението на Районна прокуратура-Тетевен, за да се защитят в още по-голям обем правата на жалбоподателя – в този случай след като има издаден АУАН жалбоподателят е можел дори да подаде възражение и срещу АУАН. В последния случай срокът по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, ще тече от момента на отказа на прокуратурата да образува досъдебно производство или от издаване на постановлението за прекратяване на образуваното такова, респективно от влизане в сила на съдебния акт за прекратяване на производството.

Аргумент в горния смисъл е съображението, че в нормата на чл. 33, ал. 1 от ЗАНН като пречка за образуване на административно наказателно производство е посочено „възбудено наказателно“ такова, тоест досъдебно или съдебно производство, а в чл. 36, ал. 2 от ЗАНН се говори единствено за „производство“, тоест както за досъдебно или съдебно, така и такова по извършена от прокуратурата предварителна проверка по реда на ЗСВ, приключила с постановление за отказ за образуване на досъдебно производство.

В процесния случай, като основание за издаване на НП, наказващия административен орган е посочил както съставения АУАН, така и постановлението на прокуратурата от 22.11.2018г., поради което с оглед изложеното по-горе, срокът по чл. 34, ал. 1 и ал.3 от ЗАНН, започва да тече, именно от влизането в сила на прокурорското постановление.

В настоящия случай съдът счита,че наказателното постановление е издадено от компетентен орган – началник отдел „МРР Дунавска“,съобразно и Заповед №ЗАМ-43/32-8734/07.01.2019г на Директора на Агенция „Митници“, като същото е издадено в шестмесечния срок по чл.34,ал.3 от ЗАНН и е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН.

Според настоящия съдебен състав обаче извършването на административното нарушение по чл.126 от ЗАДС не е установено по категоричен и безспорен начин,поради основателността на едно от възраженията ,наведени в жалбата от жалб.Т. и доразвити от него в съдебно заседание.Последното е свързано с допуснато нарушение на реда за взимане на количеството течност с мирис на алкохол от полицейските органи,като в материалите по полицейската преписка няма данни за документиране,с пълно описание,на иззетата,респ.доброволно предадена от жалбодателя акцизна стока, така и с допуснато съществено нарушение на изискванията на разпоредбите на чл.6-10 от Наредба №3 от 18.04.2006г за вземането на проби и методите за анализ за целите на контрола върху акцизните стоки.Съгласно цитираните разпоредби взимането на проби се извършва в присъствие на проверяваното лице или на негов представител.Допустимите изключения са посочени в чл.6,ал.3 и 4 от Наредбата,които в случая не са налице/липсват подобни данни/. Съгласно чл.10,ал.1 от Наредбата, при вземане на проби от акцизни стоки се формират следните крайни проби: 1. две лабораторни проби за изследване в митническите лаборатории; 2. една контролна проба за съхранение в съответното митническо учреждение; 3. една проба за проверяваното лице,а съгласно ал.2 когато в протокола по чл. 12, ал. 1 проверяваното лице е изразило нежелание да му бъде предоставена крайна проба, пробата по ал. 1, т. 3 не се формира.

В приложения Протокол за взимане на проба/стр.27-ма от делото/ и обясненията на жалбодателя става ясно,че пробата е взета в негово отсъствие или на негов представител,като липсва отбелязване,че проверяваното лице/в случая жалбодателят/ не желае да му бъде предоставена крайна проба.

Задължението за взимане на проби съгласно разпоредбата на чл.10 от цитираната Наредба е императивно и неизпълнението му съставлява съществено процесуално нарушение,ограничаващо правото на защита на санкционираното лице,защото то няма как да знае със сигурност,че пробите са били взети именно от неговата задържана стока. Именно в тази насока са и обективираните възражения от жалбодателя-за посочване в АУАН и НП на номер на експертиза от ЦМЛ,извършена преди датата на нарушението,както и различният брой съдове,в които е следвало да се съхранява акцизната стока.При допуснатите съществени нарушения в адм.-наказателното производство,нарушението не може да се установи по несъмнен начин,съгласно чл.53,ал.2 от ЗАНН,а в тежест именно на наказващия орган е да докаже по категоричен начин ,че наказаното лице е извършило нарушението.От изложеното се достига до извода,че не може да се гарантира,че иззетата проба не е манипулирана,поради което само на това основание оспореното наказателно постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

Освен изложеното: В атакуваното наказателно постановление наказващият орган е допуснал грешка при изчисляване на дължимия акциз за посочената и индивидуализирана акцизна стока,макар и само по себе си това нарушение да не обуславя незаконосъобразност на постановлението,водещо до неговата отмяна/за разлика от посоченото по-горе нарушение/.В разглеждания случай акцизната ставка следва да се определя по чл.31,ал.1,т.6 от ЗАДС,съгласно който акцизната ставка за етилов алкохол (ракия), произведен в специализиран малък обект за дестилиране е 550 лв. за 1 хектолитър чист алкохол.При тази хипотеза дължимия акциз за посочената в АУАН и НП стока се изчислява,както следва: 20л етилов алкохол х 0.055/550 лв. за 1 хектолитър чист алкохол/ х 58.1% = 63.91 лева, т.е. наполовина от посочения в наказателното постановление дължим акциз от 127.82 лева,макар и при посочения от съда размер и при доказаност/каквато в случая съдът приема,че не е налице/ на деянието същото покрива признаците на чл.126 от ЗАДС и не е налице хипотезата на чл.126б от ЗАДС.

По изложените съображения обжалваното наказателно постановление следва да бъде изцяло отменено.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

                            

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯВА ИЗЦЯЛО,като незаконосъобразно и необосновано,   НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ  475/2019г на Началник отдел „МРР Дунавска“,при Главна дирекция „МРР" на Агенция-Митници,издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение №375/22.02.2019г,с което за нарушение на чл.126ал.1,т.1 от ЗАДС и на основание чл.126,ал.1,пр.1,т.1 от ЗАДС,чл.124,ал.1 и чл.128,ал.2 от ЗАДС,във в-ка с чл.24,ал.1 и чл.53 от ЗАНН, на С.М.Т.,ЕГН:********** *** наложено административно наказание „Глоба“ в размер н 1 000.00/хиляда/ лева,а на основание чл.107е,ал.1,във в-ка с чл.124,ал.1 от ЗАДС е постановено отнемане в полза на държавата на предмета на нарушението-акцизни стоки-20 литра дестилатен алкохолен продукт с действително алкохолно съдържание по обем 58.1% vol при 20C,годен за консумация.

 Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд-Ловеч, по реда на АПК.

След влизане в сила на съдебното решение, административно-наказателната преписка да се върне на наказващия орган, по компетентност.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: