Р Е Ш Е Н И Е
№ 2059
09.11.2019 г., гр. Пловдив
В
И М Е Т О НА Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XXI наказателен състав, в
открито съдебно заседание на девети октомври две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕОРГИ ГЕТОВ
при секретаря Невена Назарева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 4473/2019 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от П.П.П.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез адв. А.А. против Наказателно постановление №
36-0000279/14.06.2019 г., издадено от А.В.Г.– и.д. Началник на областен отдел
„Автомобилна администрация“ Пловдив, с което на основание чл. 178б, ал. 5, т.
3, б. „б“ от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е
наложено административно наказание „глоба“
в размер на 500 (петстотин) лева за
нарушение по чл. 24а, ал. 2, т. 3, б. „б“ от Наредба № 37 от 02.08.2002 г. за
условията и реда за обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност
за управление на моторно превозно средство и условията и реда за издаване на
разрешение за тяхното обучение, издадена от министъра на транспорта и
съобщенията (Обн. ДВ бр. 82 от 27.08.2002 г., изм.).
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност
и за неправилност на атакуваното наказателно постановление (НП). Жалбоподателят
твърди да липсва надлежно описание на нарушението както в акта за установяване
на административно нарушение (АУАН), така и в НП, което съществено да е
ограничило правото му на защита. Възразява срещу компетентността на
актосъставителя. Поддържа възможността му адекватно да организира защитата си
да е била неправомерно ограничена чрез неизписването на пълното наименование на
подзаконовия нормативен акт, в който е регламентирано правилото за поведение,
което наказващият орган е приел да е било виновно нарушено. Оспорва се приетата
за установена от наказващия орган фактическа обстановка, както и правилността
на правните му изводи. Жалбоподателят моли наказателното постановление да бъде
отменено. В съдебно заседание се представлява от адв. А., който поддържа
жалбата и наведените с нея възражения.
Въззиваемата страна в съпроводителното писмо с вх. №
47681/19.07.2019 г., с което препраща жалбата и административната преписка,
изразява становище наказателното постановление да е издадено в съответствие с
материалния и с процесуалния закон, а извършването на нарушението да е
установено по безспорен начин. В съдебно заседание, редовно призована, не се
представлява. С писмено становище, постъпило с вх. № 53102/14.08.2019 г. моли
наказателното постановление да бъде потвърдено като излага съображения за
законосъобразност и правилност на атакувания административен акт.
СЪДЪТ, след като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали,
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от П.П.П., спрямо когото е наложено административното наказание,
т.е от лице с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното
постановление е връчен на жалбоподателя на 04.07.2019 г., установено от
разписка за връчване на препис от НП, а жалбата е подадена чрез административнонаказващия
орган (АНО) на 08.07.2019 г., поради което седемдневният срок по чл. 59, ал. 2
от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна,
поради което атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено по
следните съображения:
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
Жалбоподателят П.П.П. работил като ** на учебната дейност в ** „П.“ ЕООД,
притежаващ Разрешение № 3842/27.07.2015 г. за извършване на обучение на
кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС. Свидетелят И.С.И.
работил в същия **като **.
На 14.09.2018 г. жалбоподателят П.
изготвил график за практическото обучение, което свид.
И. трябвало да извърши през периода от 17.09.2018 г. до 23.09.2018 г. В графика
жалбоподателят предвидил на 18.09.2018 г. свид. И. да
извърши практическо обучение на кандидати с общ брой от 10 учебни часа.
На 18.09.2018 г. свид. И. провел практическо обучение през следните учебни
часове:
1. за времето от 07:30 ч. до
08:20 ч. на кандидата Г.К.Д., с учебен
картон № 3523916/23.04.2018 г.;
2. за времето от 08:20 ч. до
09:10 ч. кандидата Г.К.Д., с учебен картон № 3523916/23.04.2018 г.;
3. за времето от 09:10 ч. до
10:00 ч. на кандидата В.И.Д., с учебен
картон № 3377089/12.04.2017 г.;
4. за времето от 10:20 ч. до
11:10 ч. на кандидата Г.Х.П., с учебен картон № 3492446/30.01.2018 г.;
5. за времето от 11:10 ч. до
12:00 ч. на кандидата Г.Х.П., с учебен
картон № 3492446/30.01.2018 г.;
6. за времето от 13:00 ч. до
13:50 ч. на кандидата Р.Ю.А., с учебен
картон № 3461069/30.10.2017 г.;
7. за времето от 13:50 ч. до
14:40 ч. на кандидата Р.Ю.А., с учебен
картон № 3461069/30.10.2017 г.;
8. за времето от 14:40 ч. до
15:30 ч. на кандидата Д.Д.Д., с учебен картон № 3527630/30.04.2018 г.;
9. за времето от 15:50 ч. до
16:40 ч. на кандидата М.Н.Т., с учебен
картон № 3521321/16.04.2018 г. и
10. за времето от 16:40 ч. до
17:30 ч. на кандидата Й.И.В., с учебен
картон № 3548009/22.06.2018 г.
Въпреки това в учебния картон №
3377089/12.04.2017 г., издаден на кандидата В.И.Д., било вписано, че на
18.09.2018 г. свид. И. провел два учебни часа
практическо обучение на кандидата Д.с продължителност от 09:10 ч. до 10:00 ч. и
втори час от 10:20 ч. до 11:10 ч. За времето от 10:20 ч. до 11:10 ч. и в
учебния картон № 3492446/30.01.2018 г., издаден на кандидата Г.Х.П., било
вписано да му е проведено практическо обучение от ** И.С.И.. Подписите си в
учебните картони положили свид. И. и обучаващия се
кандидат, на чието име бил издаден съответният учебен картон.
На 14.05.2019 г. свид. П.Т.Г. – ** в ** „**“-Пловдив, в хода на извършвана
комплексна проверка на дейността на „П.“ ЕООД, приел, че жалбоподателят в
качеството си на ** при организирането на практическото обучение не бил
осигурил спазването на дневната натовареност от максимум 10 учебни часа на ** И.С.И.,
като последният провел практическо обучение от 11 (единадесет) учебни часа на
18.09.2018 г. Въз основа на тези си констатации на същата дата - 14.05.2019 г.,
свид. Г. съставил акт за установяване на
административно нарушение с бл. № 261720 против жалбоподателя П., в негово
присъствие, както и в присъствието на свидетел. Препис от акта бил връчен на
жалбоподателя срещу разписка.
Въз основа на така съставения
АУАН и на останалите материали по административната преписка било издадено и
обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка
съдът прие за установена въз основа на събраните гласни доказателствени
средства, както и на писмените доказателства по делото.
Съдът дава вяра на показанията на
свид. И.С.И., от които се установява, че свидетелят е
работил като ** в ** „П.“ ЕООД към 18.09.2018 г. и е преподавал практическо
обучение на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС.
Изяснява се, че един учебен час е с продължителност от около 45-50 минути,
както и че на дата 18.09.2018 г. свидетелят е извършвал практическо обучение на
кандидати, като това е бил първият му работен ден на тази длъжност. Изяснява се
още, че учебният картон в частта му
за картата за преминати учебни часове по управление на МПС се попълва от
преподавателя, като обучаваният също се подписва, но не и от ръководителя на
учебната дейност. В тази връзка установява се още, че подписите в графата **за
датата 18.09.2018 г. и след изписването на името „И.“ във всеки от приложените
по преписката учебни картони е изпълнен именно от свид.
И., който потвърждава това обстоятелство. Свидетелят пояснява, че е работил по
предварително изготвен график, както и че е спазвал този график. Съдът дава
вяра на показанията на свид. И., които намира за
подробни, последователни, вътрешно непротиворечиви и намиращи подкрепа в
писмените доказателства по делото. В тази връзка писмените доказателства, които
са обективен източник на доказателствена информация
по делото, служат за проверка на свидетелските показания.
Показанията на свид. П.Т.Г. се кредитират в частта им, в която свидетелят
изяснява, че е извършил комплексна проверка на дейността на дружеството „П.“
ЕООД, чийто служител е жалбоподателят П., както и че е съставил процесния АУАН.
Не се кредитират показанията в частта им да са били проведени 11 учебни часа по
практическо обучение от един и същи **съгласно описаното в АУАН, тъй като в
тази си част показанията на свидетеля бяха оборени от останалия събран по
делото доказателствен материал – приложените по преписката учебни картони,
график за практическо обучение на преподавателя И.И.,
както и от показанията на последния в качеството му на свидетел. Неправилното
възприятие на свидетеля съдът приема, че се дължи на неправилното му разчитане
на вписаната информация в учебните картони, поради което свидетелят
добросъвестно е изложил известните му по делото обстоятелства. Липсвал е умисъл
у него в това, че съобщеното се различава с обективно случилото се, тъй като
изначално свидетелят не е възприел правилно фактическата обстановка и в тази
връзка пред съда той е изложил именно това, което е бил възприел.
От график за практическо обучение
на **И.И. от 17.09.2018 г. до 23.09.2018 г. се
установява, че същият е изготвен от жалбоподателя П., като в частта му относно
датата 18.09.2018 г. е предвидено свид. И. да извърши
практическо обучение на кандидати за придобиване на правоспособност за
управление на МПС с обща продължителност от 10 учебни часа.
От писмо с вх. № 58492/13.09.2019
г. от ** на **„П.“ ЕООД (лист 18 от делото) и разрешение № 3842/27.07.2015 г. за
извършване на обучение на кандидати за придобиване на правоспособност за
управление на МПС (лист 21 от делото) се изяснява, че към дата 18.09.2018 г.
жалбоподателят П. е заемал длъжността ** на учебната дейност в ** „П.“ ЕООД.
От Заповед № РД-08-249/15.05.2015
г. на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията се
установява, че НП е издадено от надлежно оправомощено
лица, което е действало в рамките на своята материална и териториална
компетентност.
При така
установените факти съдът приема следното от правна страна:
Актът за установяване на
административно нарушение е съставен от оправомощено
лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на нарушителя и му е връчен
препис срещу разписка. В шест месечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено
и обжалваното НП от материално и териториално компетентен орган.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е била ангажирана за
нарушение по чл. 24а, ал. 2, т. 3, б. „б“ от Наредба № 37 от 02.08.2002 г.,
който гласи, че ръководителят на учебната дейност в учебните центрове за
обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС
е длъжен при организиране на обучението да осигури спазването на дневната натовареност
на преподавателите. Доказа се по делото от обективна страна, че жалбоподателят П.
е изпълнявал именно длъжността „**“ в **„П.“ ЕООД, притежаващ разрешение №
3842/27.07.2015 г. за извършване на обучение на кандидати за придобиване на
правоспособност за управление на МПС (лист 21 от делото). Доказа се на следващо
място от показанията на свид. И.С.И., че същият е
работил като **в **„П.“ ЕООД към датата, на която е прието да е извършено
нарушението – 18.09.2018 г., като е провеждал практическо обучение на
обучаващите се. Съгласно правилото на чл. 24, ал. 1 от Наредба № 37 от
02.08.2002 г. дневната натовареност на преподавателите не може да надвишава
десет учебни часа по теоретично и/или практическо обучение. В тази връзка от
приложените към преписката учебни картони на кандидати за придобиване на
правоспособност за управление на МПС се установява, че на дата 18.09.2018 г.
преподавателят И.С.И. е провел практическо обучение през следните учебни
часове:
1. за времето от 07:30 ч. до
08:20 ч. е провел практическо обучение на
кандидата Г.К.Д., с учебен картон № 3523916/23.04.2018 г.;
2. за времето от 08:20 ч. до
09:10 ч. е провел практическо обучение на
кандидата Г.К.Д., с учебен картон № 3523916/23.04.2018 г.;
3. за времето от 09:10 ч. до 10:00
ч. е провел практическо обучение на
кандидата В.И.Д., с учебен картон № 3377089/12.04.2017 г.;
4. за времето от 10:20 ч. до
11:10 ч. е провел практическо обучение на
кандидата В.И.Д., с учебен картон № 3377089/12.04.2017 г. и за същото
време е провел практическо обучение на кандидата Г.Х.П., с учебен картон №
3492446/30.01.2018 г.;
5. за времето от 11:10 ч. до
12:00 ч. е провел практическо обучение на
кандидата Г.Х.П., с учебен картон № 3492446/30.01.2018 г.;
6. за времето от 13:00 ч. до
13:50 ч. е провел практическо обучение на
кандидата Р.Ю.А., с учебен картон № 3461069/30.10.2017 г.;
7. за времето от 13:50 ч. до
14:40 ч. е провел практическо обучение на
кандидата Р.Ю.А., с учебен картон № 3461069/30.10.2017 г.;
8. за времето от 14:40 ч. до
15:30 ч. е провел практическо обучение на
кандидата Д.Д.Д., с учебен картон №
3527630/30.04.2018 г.;
9. за времето от 15:50 ч. до
16:40 ч. е провел практическо обучение на
кандидата М.Н.Т., с учебен картон № 3521321/16.04.2018 г. и
10. за времето от 16:40 ч. до
17:30 ч. е провел практическо обучение на
кандидата Й.И.В., с учебен картон № 3548009/22.06.2018 г.
Следователно при анализа на
събраните по делото писмени доказателства се установява, че на процесната дата – 18.09.2018 г., свид.
И.С.И. е провел практическо обучение на кандидати за придобиване на
правоспособност за управление на МПС в
общ размер на 10 учебни часа. Необоснован се явява изводът на
административнонаказващия орган за проведено обучение от 11 учебни часа, тъй
като той не следва от събраните по делото доказателствени материали.
Действително за учебния час, обхващащ времето от 10:20 ч. до 11:10 ч., се
установява дублиране, като в учебните картони на двама различни обучаващи (№
3492446/30.01.2018 г. и № 3377089/12.04.2017 г.) е удостоверено да е било
проведено практическо обучение от свид. И. на всеки
от двамата кандидати и за времето от 10:20 ч. до 11:10 ч. на 18.09.2018 г.
Причината, поради която се е стигнало до този двоен запис за един и същи учебен
час в различни учебни картони - дали е била допусната техническа грешка при
попълването на картоните или е проведено съвместно обучение на двамата
кандидата, е ирелевантна по делото. Същественото
обстоятелство е, че макар да се съдържат данни за проведени 11 на брой обучения
през календарния ден, то се установява, че това е станало в рамките на общо 10
учебни часа, поради което превишаване на дневната натовареност на преподавателя
съобразно правилото по чл. 24, ал. 1 от Наредба № 37 от 02.08.2002 г. не е
налице. Това е така, защото двете дублиращи се обучения на кандидатите В.И.Д. и
Г.Х.П. не са били проведени през допълнителен единадесети учебен час, а
напротив – съгласно отбелязванията в учебните картони
това е станало в рамките на един и същи учебен час с продължителност от 10:20
часа до 11:10 часа. В тази връзка събраните писмени доказателства изцяло
кореспондират и с показанията на свид. И.С.И.. Същият
посочи, че на датата 18.09.2018 г., която е била и първия му работен ден като **в
„П.“ ЕООД, е провел практически обучения изцяло съгласно предварително
изготвения график, както и че общата им продължителност е била 10 учебни часа.
По делото като писмено доказателство е приет и графикът за практическо обучение
от преподавателя И.И. за периода от 17.09.2018 г. до
23.09.2018 г. Графикът представлява предварително изготвено предвиждане за реда
и продължителността на провежданите практически обучения, поради което
обективно е възможно да има разминаване между това предвиждане и действително
случилото се в обективната действителност. В конкретния случай обаче такова
разминаване не се установява, като за този си извод съдът съобрази установените
обстоятелства както от вписванията в учебните картони, така и от показанията на
самия **– свид. И.. При съпоставка между графика за
практическо обучение в частта му досежно датата
18.09.2018 г. и вписванията в учебните картони, описани в НП, отново за тази
дата се изяснява, че е налице пълно припокриване между заплануваните и
действително проведените обучения, с изключение на вече коментирания учебен час
от 10:20 ч. до 11:10 ч. Съгласно графика през това време е следвало да бъде
проведено практическо обучение единствено на кандидата Г.Х.П., с учебен картон
№ 3492446/30.01.2018 г. При обикновения преглед на графика се забелязва, че по
правило кандидатът В.И.Д. провежда по два учебни часа практическо обучение на
ден, но на датата 18.09.2019 г. е провела само един час практическо обучение.
Това би могло да обясни защо в учебния картон на кандидата Д.е вписан и втори
проведен час практическо обучение, въпреки че такъв не е бил заложен в графика,
а вероятно и не е проведен. Съдът вече посочи, че дори и такова обучение да е
било проведено, щом това е станало в рамките на дневна натовареност от 10
учебни часа на преподавателя, то административно нарушение по чл. 24а, ал. 2,
т. 3, б. „б“ от Наредба № 37 от 02.08.2002 г. не е извършено. Допълнително
следва да се подчертае и че отговорността на жалбоподателя П. е ангажирана за
деяние във връзка с организиране на дейността на преподавателите в учебния център.
Жалбоподателят, в качеството си на **, е определил каква да бъде дневната
натовареност на свид. И. с изготвения график на
конкретния преподавател. Именно графикът е и документът, който носи подписа на
жалбоподателя. С графика обаче жалбоподателят не е възложил на свид. И. да извършва практическо обучение с
продължителност, надвишаваща 10 учебни часа. Учебните картони в частта им
„карта за преминати учебни часове по управление на МПС“ не носят подписа на
жалбоподателя П.. Същите са подписани от преподавателя, осъществил
практическото обучение, и от обучавания. Следователно дори и на 18.09.2018 г.
да бяха проведени 11 учебни часа практическо обучение от свид.
И. (по делото не се установи такова обстоятелство), то това не би могло да се
вмени във вина на жалбоподателя П., тъй като за него не се установява нито да е
възлагал провеждането на обучения с такава продължителност, нито да е бил
наясно за това. Макар деянието да е несъставомерно от
обективна страна поради липса на проведен единадесети учебен час от
преподавателя, съдът обръща внимание на това обстоятелство в мотивите си, за да
се покаже, че деянието е несъставомерно и от
субективна страна.
На следващо място настоящият
съдебен състав намира, че при издаването на обжалваното наказателно
постановление е допуснато съществено процесуално нарушение по чл. 57, ал. 1, т.
6 ЗАНН. В съдебната практика е трайно изяснено, че в рамките на административнонаказателното производство следва да се
установи проявлението в обективната действителност на посочените в хипотезата
на нарушената правна норма признаци на нарушението (така Решение № 468 от
01.03.2016 г. по к.а.н.д. № 3356/2015 г. на Административен съд – Пловдив).
Жалбоподателят е наказан за нарушение по чл. 24а, ал. 2, т. 3, б. „б“ от
Наредба № 37 от 02.08.2002 г., вменяващ задължение на ръководителите на
учебната дейност в учебните центрове за обучение на кандидатите за придобиване
на правоспособност за управление на МПС при организиране на обучението да
осигуряват спазването на дневната натовареност на преподавателите. По-нататък
прието е в наказателното постановление, че с провеждането на единадесет учебни
часа от един **в рамките на един ден тази дневна натовареност е била нарушена.
За да се направи такъв извод обаче, необходимо е да бъде съобразено и правилото
за поведение по чл. 20, ал. 1 от Наредба № 37 от 02.08.2002 г., регламентиращо
каква е максималната продължителност на дневната натовареност на
преподавателите. Необходимо е било административнонаказващият
орган да направи привръзка при правната квалификация
на деянието с посочената разпоредба на чл. 20, ал. 1 от Наредбата. При липсата
на такава остава неясно от правна страна защо провеждането на единадесет учебни
часа от един **нарушава изискванията за дневната натовареност на
преподавателите. Съдът не разполага с правомощие за пръв път с въззивното решение да допълва непълната правна квалификация
на деянието, поради което е налице съществено процесуално нарушение,
съставляващо самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление.
За основателно съдът намира и
възражението за допуснато процесуално нарушение по чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН,
изразяващо се в липса на надлежно описание на нарушението. Предназначението на
описанието на нарушението е както да запознае наказания с фактическите рамки на
предявеното му обвинение, така и да очертае предмета на доказване в
производството. В случая тези задачи не са били изпълнени в пълнота, поради
което нарушението следва да се оцени за такова от категорията на съществените.
Процесуалното нарушение се е изразило в общото посочване, че преподавателят И.
бил провел практическо обучение от 11 учебни часа на 18.09.2018 г. Липсва
конкретно посочване кои са тези единадесет часове, индивидуализирани например
чрез периода на тяхното провеждане или чрез имената на обучавания, за да може
жалбоподателят да възразява срещу извода, че е организирал провеждането на
всеки от тези учебни часове по практическо обучение. Липсва и необходимата
яснота в предмета на доказване по делото – по кое време провеждането на какво
практическо обучение е било възложено от жалбоподателя на свид.
И.. Това нарушение според настоящия състав също съставлява самостоятелно отменително основание. Останалите възражения, наведени с
жалбата, съдът намира за неоснователни.
По гореизложените съображения
съдът приема, че жалбата е основателна, а атакуваното наказателно постановление
е незаконосъобразно като издадено при допуснати съществени процесуални
нарушения и неправилно, тъй като жалбоподателят не е извършил вмененото му във
вина административно нарушение, поради което наказателното постановление трябва
да бъде отменено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, изр. 1, ал.
1, предл. трето от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 36-0000279/14.06.2019 г., издадено от А.В.Г.–
и.д. Началник на областен отдел „Автомобилна администрация“ Пловдив, с което на
П.П.П., ЕГН **********, с адрес: *** на основание чл.
178б, ал. 5, т. 3, б. „б“ от Закона за движението по пътищата е наложено
административно наказание „глоба“ в
размер на 500 (петстотин) лева за
нарушение по чл. 24а, ал. 2, т. 3, б. „б“ от Наредба № 37 от 02.08.2002 г. за
условията и реда за обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност
за управление на моторно превозно средство и условията и реда за издаване на
разрешение за тяхното обучение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна
жалба на основанията, посочени в Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд
– Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че
решението е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА
В.Ш.