Решение по дело №149/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 203, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 1, ал. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано по искова молба от П.Ж.П. ***, Агенция по геодезия, картография и кадастър – София (АГКК), Агенция по вписванията – София (АВ) и Дирекция за национален строителен контрол – София (ДНСК).

Ищецът, след уточнения от назначения му процесуален представител, твърди, че в периода от 2019 г. до 2023 г. Кметът на община Хасково сам или чрез възлагане на служители на общината или на трето лице опожарил или допуснал опожаряването на сгради, негова собственост, находящи се в гр. ***, след което сам или чрез възложения ги съборил и издал разрешение за строеж върху имота му, като носители на правото на строеж били трети лица. След извършено строителство в АГКК били вписани новоизградените сгради и собственици – лица, различни от ищеца. ДНСК пък не предприела действия за установяване на незаконно строителство или нарушение при процедурата за издаване на разрешение за строеж от страна на Община Хасково. АВ извършила вписване и то също на обект и собственици, различни от ищеца. Поддържа се, че в резултат на гореописаните дейности на ответниците ищецът претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в притеснения, терзания, чувство на безпомощност и съмнение в тези институции относно защита на правата му като собственик на сградите и емоционален стрес от това, че останал бездомен. Освен неимуществени вреди, той претърпял и имуществени вреди, изразяващи се в пазарната стойност на разрушените му сгради, находящи се в имота.

Предвид изложеното се иска от съда да постанови решение, с което да се осъдят ответниците да заплатят на ищеца солидарно сума в размер на 300 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от него имуществени вреди, както и сума в размер на 300 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, за периода от 08.11.2019 г. до датата на подаване на исковата молба, ведно с дължимата лихва от датата на постановяване на съдебния акт.

Ответниците изразяват становище за недопустимост и неоснователност на иска, като излагат подробни съображения за това.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково дава заключение за неоснователност и недоказаност на иска, поради което предлага да бъде отхвърлен.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, във вр. с 144 АПК, приема за установено от фактическа страна следното:

От Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ***, том VII, рег. № 4424, дело 440 от 2003 г. на нотариус К. Г.се установява, че на 24.09.2003 г. ищецът П.Ж.П. и А.Н.П.са закупили поземлен имот с № VI – 177 в кв. 50 по плана на гр. Хасково, кв. ***одобрен със Заповед №№ 387/1989 г. и 158/1999 г., с площ от 1090 кв.м., ведно с построените в имота: жилищна сграда с площ 70 кв.м., стопанска сграда с площ 24 кв.м., и гараж с площ 34 кв.м., при граници: от две страни улици и поземлени имоти с №№ VII – 166 , V – 176 и VIII – 167.

С Постановление за възлагане на недвижим имот от 06.12.2004 г. на съдия изпълнител при Районен съд – Хасково, вписано в Служба по вписванията при Районен съд – Хасково, същият имот е възложен на М.М.Х..

От Скица № 14676/07.12.2007 г. на СГКК – Хасково е видно, че по действащите КККР на гр. Хасково имотът се индивидуализира с идентификатор 77195.519.157 е и с административен адрес: гр. ***.

От Служебна бележка рег. № 19/12.01.2009 г. от Началник Районно управление „Пожарна безопасност и спасяване“ – Хасково и Декларация от 02.09.2019 г. на М.М.Х. е видно, че на 13.08.2008 г., около 22.34 часа е, възникнал умишлен пожар в къща на ул. ***, при който са били унищожени част от сградите и покъщнина.

По заявление от М.М.Х. от Главния архитект на Община Хасково е издадено Разрешение за строеж № ***/19.06.2017 г., допълнено с нейна Заповед № 63/27.03/2018 г., за строеж на еднофамилна жилищна сграда в ПИ с идентификатор 77195.519.157 по КККР на гр. Хасково, като в тази връзка от служители на общината са издавани различни строителни книжа, а от служители на ДНСК – Констативен протокол № ХС-РС-183/26.06.2017 г., според който не са установени нарушения.

По делото са представени Скици № 15-1341260-10.12.2021 г., № 15-1341266-10.12.2021 г. и № 15-1341266-10.12.2021 г. на СГКК – Хасково, от които е видно, че като собственик на поземлен имот с идентификатор 77195.519.157 и построените в него сгради с идентификатори 77195.519.157.3 и 77195.519.157.5, с административен адрес: гр. ***, е вписана М.М.Х., както и издадено по нейно заявление Удостоверение за приемане на проект за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри № 25-283469-15.11.2019 г. за обект „еднофамилна жилищна сграда“ с идентификатор 77195.519.157.5.

По делото са събрани и други писмени доказателства, които съдът счита, че не следва да обсъжда, доколкото същите се явяват неотносими към изхода на настоящия правен спор, тъй като с тях не се установяват факти и обстоятелства от предмета на доказване.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, който е процесуално допустим, доколкото в случая са налице както общите абсолютните положителни процесуални предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск и липсват отрицателните такива, така и са налице специалните процесуални предпоставки по чл. 205 и чл. 204, ал. 4 АПК, тъй като е насочен само срещу юридическите лица, в чиято структура и предмет на дейност са включени неперсонифицираните административни органи или длъжностните лица - преки причинители на твърдените вреди, а незаконосъобразността на процесните им действия и/или бездействия не е необходимо да бъде установена предварително.

В тази връзка следва да се посочи изрично, че не могат да бъдат споделени доводите на ответниците за недопустимост на иска. На първо място трябва да се отбележи, че в уточняващите си молби назначеният процесуален представител на ищеца е изложил, макар и лаконично, достатъчно ясни и конкретни обстоятелства, на които се основава претенцията му, като процесуалната легитимация на страните следва от твърденията на ищеца. Не е необходимо непременно да се сочат поименно кои конкретни длъжностни лица са допуснали съответното действие и/или бездействие, причинили уврежданията, след като са наведени твърдения за настъпването на имуществени и неимуществени вреди от дейността им като служители на ответниците. Въпросът дали тези твърдения отговарят на действителното правно положение по спора е относим към основателността на иска, а не към допустимостта му. Дали се касае за действие и/или бездействие, попадащи в хипотезата на чл. 1 ЗОДОВ и какъв е неговият характер в частност, също е въпрос, който се отнася до съществуването на спорното материално право. Както се посочи по-горе, от разпоредбата на чл. 204, ал. 3 АПК се извежда, че когато вредите се търпят от действие и/или бездействие, както се твърди и в случая, по тяхната незаконосъобразност се произнася съда, пред който е предявен искът за обезщетението. На възражението на АВ, че пасивно легитимиран по иска се явявало Министерство на правосъдието, следва да се отговори, че тя е юридическо лице съгласно и е надлежен ответник по иск, основан на твърдения за незаконосъобразно действие на неин служител. По отношение на довода от АГКК за наличието на влязъл в сила съдебен акт между същите страни и със същия предмет, а именно Определение № 23/10.01.2023 г., постановено по адм. д. № 1017/2022 г. по описа на Административен съд – Хасково, трябва да се посочи, че то не се ползва със сила на пресъдено нещо, тъй като с него не е разрешен по същество правния спор и съотв. не се явява абсолютна отрицателна процесуална предпоставка за разглеждане на предявения иск. Относно възражението на Община Хасково за липса на доказателства, че ищецът е бил собственик на имота, следва да се има предвид, непредставянето на писмени доказателства с исковата молба не е нередовност на същата, а отново има отношение към основателността на иска, но не и към допустимостта му, освен ако изрично са посочени като приложения, но фактически не са били приложени към нея, каквато не е настоящата хипотеза.

Разгледан по същество, искът се явява неоснователен, като съображенията за това са следните:

За да бъде ангажирана отговорността на ответниците, следва да се установи кумулативното наличието на всички елементи от фактическия състав на цитираните по-горе разпоредби, а именно, че те са осъществили описаните в исковата и уточняващите молби незаконосъобразни действия и бездействия, от които са настъпили сочените имуществени и неимуществени вреди в претендираните размери, и наличието на пряка причинна връзка между тези действия и бездействия и вредите, като доказателствената тежест е на ищеца.

В конкретния случай не се установява който и да било елемент от описания фактически състав, поради което не следва да се ангажира отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ на никой от ответниците.

На първо място, по делото не се доказаха процесните незаконосъобразни действия и бездействия на техни органи и длъжностни лица техни органи и длъжностни лица длъжностни лица при ответника Община Хасково. От Служебна бележка рег. № 19/12.01.2009 г. от Началник Районно управление „Пожарна безопасност и спасяване“ – Хасково и Декларация от 02.09.2019 г. на М.М.Х. се установи, че действително на 13.08.2008 г. е възникнал умишлен пожар в имот, находящ се в гр. ***, но липсват каквито и да е доказателства, от които ми могло да се направи извод, че кметът на общината сам или чрез възлагане на негови служители или на трето лице е опожарил или допуснал опожаряването на сградите, след което са били съборени, а и към този момент същите вече са били собственост на друго лице. По отношение на издаденото разрешение за строеж върху имота следва да се посочи, че то е издадено по заявление с приложени към него книжа от М.М.Х., която се е легитимирала като собственик на имота с влязло в сила Постановление за възлагане на недвижим имот от 06.12.2004 г. на съдия изпълнител при Районен съд – Хасково. Съгласно чл. 384, ал. 2 ГПК (отм.), респ. чл. 496, ал. 2 ГПК (нов) то представлява надлежен титул за собственост, като няма данни продажбата да е била оспорена по реда на 384, ал. 3 ГПК (отм.), респ. чл. 496, ал. 3 ГПК (нов). Ето защо лицето, на което съдебният изпълнител го е възложил, като собственик на имота има право да строи и разрешението за строеж се издава именно на него. От друга страна не се твърди и не се установява да не са били налице предпоставките за издаването му, то да е било отменено или обявено за нищожно.

Относно ответника ДНСК следва да се посочи, че по делото не са ангажирани доказателства за реализирано незаконно строителство в процесния имот. Напротив, от Констативен протокол № ХС-РС-183 от 26.06.2017 г. се установява, че не са констатирани нарушения при издаването на Разрешение за строеж № 183/19.06.2017 г. Освен това, съгласно чл. 225, ал. 1 ЗУТ ДНСК отговаря за контрола върху незаконното строителство за строежи от първа до трета категория, а в случая е налице строеж пета категория.

Не се установява и длъжностни лица на ответника АГКК да са извършили някакви незаконосъобразни действия и/или бездействия. Нанасянето на промените в КККР на гр. Хасково относно лицата и новопостроената сграда в имота е извършено по установения ред и условия, определени в ЗКИР и приложимата Наредба за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, а именно след заявление от собственика с приложени необходимите документи.

Неоснователен е доводът за незаконосъобразни действия и/или бездействия и на служители на ответника АВ. Съгласно чл. 9, ал. 1 от Правилника за вписванията, вписването се извършва по разпореждане на съдията по вписванията незабавно след записване на акта в предназначения за това входящ регистър, като върху самия акт се нанасят номерът, под който е записан в регистъра, датата, както и томът и страницата на партидната книга, в която е нанесено вписването. Следователно, служителите на АВ нямат компетентност нито при разглеждане на постъпили заявления, нито при преценката дали по тези заявления да бъде извършено вписване, отбелязване или заличаване, нито при разпореждането за вписване или отказа за вписване, а действията им се свеждат до подреждане на актовете и отразяването им в съответните книги. Следва да се има предвид и че според задължителните указания, обективирани в т. 6 от Тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013 г. по тълк. дело № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС, проверката, която съдията по вписванията (който безспорно не е част от АВ) извършва съгласно чл. 32а, ал. 1 ПВп относно това, дали представеният за вписване акт отговаря на изискванията на закона, се ограничава само до преценката, дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в ПВп съдържание, но не се проверяват материалноправните предпоставки на акта, освен ако това е изрично предвидено в закон.

На следващо място, по делото не са ангажирани никакви доказателства за настъпване на твърдените имуществени и неимуществени вреди, въпреки дадените изрични указания на ищеца още с Определение от 11.04.2023 г. /л. 39/. В тази връзка следва да се има предвид, че те не се презюмират, а подлежат на пълно и главно доказване, което не е сторено в случая. Още повече, че твърденията за тяхното възникване се отнасят за период, през който той вече не е бил собственика на имота и сградите, находящи се в гр. ***.

Тъй като по делото не се доказа да са осъществени незаконосъобразни действия и/или бездействия от длъжностни лица и органи на ответниците при или по повод изпълнение на тяхната административна дейност, нито да са възникнали твърдените неблагоприятни изменения в правната сфера на ищеца, то няма как да се приеме, че съществува и причинна връзка между тях.

При това положение и съобразно правилото за разпределение на доказателствената тежест в процеса следва да се приеме, че изложените от ищеца факти и обстоятелства не са доказани по делото, а оттам и че не са се осъществили в обективната действителност. А щом те не са се осъществили, не могат да възникнат и техните правни последици, т.е. не са налице обективните елементи на правопораждащия отговорността на ответниците фактически състав.

По изложените съображения съдът счита, че предявеният иск е неоснователен и недоказан, поради което следва да бъде отхвърлен.

С оглед изхода на делото и че ответниците Община Хасково, АГКК и АВ са направили изрично и своевременно искания за разноски, на основание чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ, единствено в полза на същите следва да се присъдят такива в размер на по 100,00 лева за юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно чл. 37 ЗПрП, вр. с чл. 24 НЗПП, предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото и осъществената защита по него.

Мотивиран от горното и на основание чл. 203 и сл. от АПК във вр. с чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от П.Ж.П., ЕГН **********, с адрес: ***, Агенция по геодезия, картография и кадастър – София, Агенция по вписванията – София и Дирекция за национален строителен контрол – София, иск за солидарното им осъждане за заплаща на сума в размер на 300 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие на разрушаването и премахването на собствените му сгради, находящи се в имот на адрес: гр. ***, и изразяващи се в тяхната пазарна стойност, както и сума в размер на 300 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в притеснения, терзания, чувство на безпомощност и съмнение в тези институции относно защита на правата му като собственик на същите сгради и емоционален стрес от това, че е останал бездомен, за периода от 08.11.2019 г. до датата на подаване на исковата молба, ведно с дължимата лихва от датата на съдебното решение.

ОСЪЖДА П.Ж.П., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Община Хасково сумата от 100,00 лева, представляваща направени разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА П.Ж.П., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Агенция по геодезия, картография и кадастър – София сумата от 100,00 лева, представляваща направени разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА П.Ж.П., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Агенция по вписванията – София сумата от 100,00 лева, представляваща направени разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия: