Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 50
Гр.Елхово, 13.04.2020 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЕЛХОВСКИЯТ районен съд в публично съдебно заседание на шести
февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Яна Ангелова
при
секретаря П. Николова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 355 по
описа на съда за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, с***0, със седалище и адрес на управление гр.София,
бул.***, №25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от***-
изпълнителни директори, чрез пълномощник – Ц.П. – юрисконсулт, против Т.И.И., с ЕГН **********,
с настоящ адрес ***, с която по
реда на чл. 422, вр. чл.415, ал.1, т.2 от ГПК е предявен иск за установяване на
вземането на ищеца, за което против ответникът е била издадена заповед за
изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч. гр. д. № 22/2019 година по описа на
РС – Елхово.
Ищецът твърди, че на 07.01.2016 г. между Т.И.И. и „Аксес Файнанс" ООД е бил сключен договор
за кредит „Бяла карта“ с № 447888, по
силата на който кредиторът е предоставил на длъжника договорена сума под
формата на револвиращ потребителски кредит в максимален размер на 1000.00 лв.,
с разрешен кредитен лимит по международна кредитна карта Access Finance / iCard / Visa, а
длъжникът се е задължил да го ползва и върне съгласно условията на сключения
договор. С подписването на договора
кредитодателят е предоставил на кредитополучателя платежен инструмент -
кредитна карта с № 447888, издадена от „Интеркарт Файнанс" АД
/Картоиздател/, ведно със запечатан плик, съдържащ ПИН - кода за ползване на
картата, като кредитополучателят може да усвои изцяло максималния размер на
кредита, веднага след активиране на картата и влизане в сила на договора за
кредит, което съставлява изпълнение на задължението на кредитодателя да
предостави заемната сума. Страните са подписали и Приложение № 2 към договора
за кредит - Условия за ползване на международна платежна карта Access Finance/iCardCard/Visa, които съдържат и Тарифа за дължимите такси за
ползване на кредитна карта Access Finance/iCardCard/Visa. Договорът е бил сключен за срок от две години, при фиксиран годишен лихвен
процент по заема - 43,2 %. Върху усвоения размер на кредита кредитополучателят
дължал дневен лихвен процент в размер на 0,12 %, като лихвата се изчислявала
всеки ден върху усвоената и непогасена главница, като за изчисляването й се
приема, че календарния месец е с продължителност 30 дни. Съгласно договора
годишният процент на разходите /ГПР/ на заема е 45,9 %. Общата сума, дължима от
кредитополучателя, се формира от сбора от усвоената и непогасена главница,
договорната лихва върху усвоената и непогасена главница, такси за ползване на
картата, съгласно Тарифата. Уговорено е заплащане на текущото задължение,
дължимо за предходен месец, /което представлява сбор от усвоена и непогасена
главница на текущия месец, усвоена и непогасена главница, начислена и непогасена
договорна лихва върху главницата и неустойка за неизпълнение, лихва за забава и
разходи за събиране, в случай, че такива са начислени през текущия месец/- до
всяко 2- ро число на месеца.
Ищецът твърди, че кредитополучателят е
усвоил заемни суми по дати, както следва: 700 лв. на 12.01.2016г.; 276.28 лв.
на 20.01.2016г.; 100 лв. на 21.01.2016г.; 200 лв. на 22.01.2016г.; 20 лв. на
26.01.2016г.; 2.64 лв. на 28.01.2016г. или обща сума
в размер на 1298.92 лв. Страните са договорили, че върху усвоената сума по
кредита, кредитополучателят дължи договорна лихва, в размер посочен в договора,
която се начислява ежедневно. На това основание и поради забава в плащанията на
текущото задължение по кредита, на кредитополучателя е била начислена договорна
лихва в размер на 534.39 лева за периода от 13.01.2016 година до 06.04.2017
година.
Съгласно
условията на сключеният между страните договор, в случай, че кредитополучателят
не заплати текущото си задължение на падежа, кредитополучателят се е задължил
да представи на кредитодателя в срок от 3 дни след падежа обезпечение чрез
поръчителство, за което между кредитодателя и поръчителя се подписва договор за
поръчителство със срок от 30 дни. При неизпълнение на задължението за
предоставяне на обезпечение от страна на кредитополучателя, същият дължи на
кредитодателя неустойка в размер на 10% от усвоената и непогасена главница,
която е включена в текущото задължение за месеца. Неустойката се начислява за
всяко отделно неизпълнение на задължението, на 6-то число на месеца, в който
текущото задължение не е погасено до 5-то число на следващия месец. На това
основание, на кредитополучателя е била начислена неустойка за неизпълнение на
договорно задължение в размер на 1438.46 лева за периода от 06.02.2016 г. до
06.04.2017 г.
Съгласно
сключения договор, в случай, че кредитополучателят не погаси текущото си
задължение на посочения в договора падеж, същият се е задължил да предостави на
кредитодателя, както обезпечение чрез поръчителство, така и да заплати сума в
размер на 15% от максималния кредитен лимит, която да послужи за частично
погасяване на задължението му в тридневния срок до предоставяне на
обезпечението. При забава за плащане на текущото задължение или на посочената
по-горе сума в размер на 15% от максималния кредитен лимит, кредитополучателят
дължи на кредитодателя разходи за действия по събиране на задължението в размер
на 2.50 лв. за всеки ден до заплащане на сумите. В случая на ответника е
начислена такса разходи за събиране в общ размер на 577.50 лв. за периода от
06.02.2016г. до 06.04.2017г.
Съгласно клаузите на
сключения договор, в случай, че кредитополучателят не е заплатил минимум 15% от
одобрения си кредитен лимит, в рамките на два последователни месеца, като в
поне един месец да бъдат внесени общо 15% от сумата по одобрения кредитен
лимит, то цялото му задължение по договора за кредит става автоматично
предсрочно изискуемо, като страните са се съгласили, че предсрочната
изискуемост настъпва автоматично с изпълнение на описаните условия и
кредитодателят не е длъжен да уведомява кредитополучателя за това
обстоятелство. Ищецът твърди, че в случая предсрочната изискуемост е настъпила
автоматично на 06.06.2017г, като считано от тази дата кредитополучателят дължи
заплащането на законна лихва за забава за всеки ден забава върху общия размер
на задължението си.
На длъжникът е била
начислена лихва за забава в размер на 179.96 лв. за периода от 25.06.2017 г. /датата, на която вземането е станало
автоматично предсрочно изискуемо/ до датата на входиране на заявлението в съда.
Тъй като с подписвайки
договора за кредит кредитополучателят се е съгласил, че след настъпване на
предсрочна изисуемост дължи на кредитодателя еднократно заплащане на такса в
размер на 120.00 лева, включваща разходите на кредитодателя за дейността на
лице/служител, което осъществява и администрира дейността по извънсъдебно
събиране на задължението на кредитополучателя, ищецът претендира и заплащането
на тази сума.
Ищецът твърди, че длъжникът
не е заплатил изцяло дължимия паричен заем към дружеството. Сумата, която е
погасил е в размер на 1855.00 лв., с която са погасени както следва: лихва за
забава: 5.32 лв. за периода от 06.04.2017 г.
до 24.06.2017 г., такса разходи за събиране: 577.50 лв., неустойка: 719.68 лв.,
договорна лихва: 252.50 лв. и главница в размер на 300.00 лв.
Ищецът
твърди, че на 09.11.2017 г. е
било подписано Приложение № 1 към
Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 07.11.2014 г. на
основание чл. 99 от ЗЗД между „Аксес Файнанс“ ООД, ***и
„Агенция за събиране на вземания" ООД,***, по силата на който вземането,
произтичащо от Договор за кредит „Бяла карта"***от 07.01.2016 г. сключен
между „Аксес Файнанс" ООД и Т.И.И. е прехвърлено в полза на „Агенция за
събиране на вземания" ООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, включително и всички лихви. „Агенция за събиране на
вземания" АД /сега „Агенция за събиране на вземания" ЕАД,***0 е
правоприемник на „Агенция за събиране на вземания" ООД,***. Твърди се, че
длъжникът е уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за извършената продажба на
вземането от страна на „Аксес Файнанс" ООД с уведомително писмо, изпратено
с известие за доставяне.
Твърди се, че с изрично
пълномощно законният представител на „Аксес Файнанс" ООД е упълномощило
„Агенция за събиране на вземания" АД /понастоящем „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД/ в качеството си на цесионер по Договора за прехвърляне на
вземания от 07.11.2014 г. да уведоми
длъжниците за извършената цесия от името на цедента и за своя сметка. По реда
на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до ответника от „Аксес Файнанс" ООД чрез Агенция
за събиране на вземания ЕАД е изпратено Уведомително писмо с изх.№
УПЦ-П-АФ/447888/ от 15.11.2017 г. за
извършената продажба на вземането, изпратено с известие за доставяне на
посочения постоянен адрес в Договора за кредит. Писмото се е върнало в цялост,
като в известието за доставяне е отбелязано, че пратката е непотърсена от
получателя. Твърди се, че ищецът е изпратил повторно до ответника Уведомително
писмо с изх.№ УПЦ-С-АФ/ 447888 от 09.05.2019 г.
на постоянния адрес на длъжника, посочен в Договора за кредит, което
отново е било върнато в цялост, тъй като получателят е отказал да получи
пратката. Въпреки това, според ищеца, до ответника е достигнало уведомление за
цесия, предвид обстоятелството, че от негова страна е извършено плащане към
ищцовото дружество.
Независимо от това, ищецът
с исковата молба е представил уведомително писмо за извършената цесия до
ответника, с искане за връчване ведно с исковата молба, като се позовава на съдебната
практика, съгласно която, ако към исковата молба по иск на цесионера, е
приложено уведомление на цедента до длъжника за извършената цесия, същото
уведомление, достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата молба,
съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД,
прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл. 99,
ал. 4 ЗЗД и същото следва да бъде съобразено от съда, като факт от значение за
спорното право.
Тъй като за дължимите суми,
въз основа на подадено от ищеца заявление по чл.410 от ГПК е била издадена
заповед за изпълнение, връчена на длъжника по реда на чл.47 от ГПК – чрез
залепване на уведомление, на заявителя е бил даден срок, в който да предяви иск
за установяване на вземането си.
Ищецът желае
съдът да постанови решение, с което да признаете за установено по отношение на
ответника Т.И.И., че същата дължи на „Агенция за
събиране на вземания" ЕАД сумата 998.92 лв., представляващи главница по Договор за кредит „Бяла карта"; сумата от 281.89 лв., представляващи договорна
лихва за периода от 15.08.2016 г. до
6.04.2017 г; сумата от 718.78
лв., представляващи неустойка за
периода от 9.09.2016 г. до 6.04.2017 г;
сумата от 120.00 лв., представляващи такса разходи за дейност на
служител; сумата от 174.64 лв., представляващи
обезщетение за забава считано от 25.06.2017
г. до датата на подаване на
заявлението в районен съд, както и законна лихва за забава върху главницата от
датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на задължението.
Претендира разноски в
заповедното и в исковото производство.
Тъй като ответницата Т.И. не е намерена на установените по делото постоянен
и настоящ адрес, на същата е назначен усоен представител на разноски на ищеца.
В срока по чл.131 ГПК ответникът чрез особеният си
представител, не е подала
писмен отговор на исковата молба, не е взел становище по нейната допустимост и
основателност.
В хода на
делото по същество особеният представител изразява становище за завишеност на
исковата претенция, без да сочи конкретни доводи в тази насока.
От събраните по
делото писмени доказателства съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
Ч.гр.д. № 22/2019 година по описа на ЕРС е образувано по заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК със заявител „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД
с***0. Съдът е уважил искането на заявителя, като е издал Заповед за изпълнение
на парично задължение № 110 от 18.01.2019 година, с която е разпоредено
длъжникът Т.И.И. да заплати на заявителя - кредитор сума в общ размер на сума в общ размер на 2 294.23 лева, от
които: сумата от 998.92 лева– главница, договорна лихва в размер на 281.89
лева за
периода от 15.08.2016 г. до 06.04.2017 г., неустойка в размер на 718.78 лева за периода от 09.09.2016 г. до 06.04.2017 г., такса
разходи за дейност на служител в размер на 120.00 лева,
обезщетение за забава в размер на 174.64 лева за периода от 25.06.2017 година до датата на подаване
на заявлението – 31.10.2018 година, дължими по Договор за кредит Бяла карта***от
07.01.2016 година, сключен между длъжника и „Аксес Файнанс“ ООД и Договор за
цесия от 07.11.2014 година, сключен между „Аксес Файнанс“ ООД и „Агенция за
събиране на вземания“ ООД, в едно със законната лихва върху главницата от
998.92 лева, считано от датата на подаване на заявлението - 31.10.2018 година до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски
в общ размер на 95.88 лева, в т.ч. сумата от 45.88 лева,
представляваща заплатена държавна такса за образуване на настоящото заповедно
производство и 50.00 лева юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78,
ал.1 и ал.8 от ГПК.
Тъй като заповедта за изпълнение е връчена на длъжника
по реда на чл.47 от ГПК – чрез залепване на уведомление, на основание чл. 415,
ал.1, т.2 от ГПК съдът е дал на заявителя едномесечен срок, в който да предяви
установителен иск по чл.422 от ГПК относно вземането си. Съобщението за това е
връчено на заявителя на 23.04.2019 година. Иска по чл.422 е предявен на
22.05.2019 година.
От
доказателствата по делото се установява, че на 07.01.2016 година между
ответницата Т.И.И. в качеството й на кредитополучател и „Аксес Файнанс“ ООД в
качеството му на кредитодател, е бил сключен Договор за кредит „Бяла карта“, по
силата на който кредитодателя е предоставил на ответника под формата на
револвиращ кредит сума размер на 1000.00 лв. по международна кредитна карта Access Finance / iCard / Visa.
На кредитополучателя
е предоставен платежен инструмент - кредитна карта с № 447888, издадена от
„Интеркарт Файнанс“ АД, за което е подписано и Приложение № 1, неразделна част
от договора, съдържащо условия за ползване на международна платежна карта и
Тарифа за дължимите такси за ползване на кредитната карта. Валидността на
картата е две години, като след изтичането на този срок на кредитополучателя се
предоставя подновена карта, за предаването на която страните подписват анекс
към договора. Срокът на кредита е шест години.
Съгласно чл.3, ал.1 от договора, кредитополучателят може по всяко време да
усвоява суми от главницата до максималния размер на кредитния лимит от 1000.00
лева, като се задължава, съгласно ал.2 на чл.3 от Договора да заплаща на всяко
второ число на месеца текущото си задължение, дължимо за предходния месец и
включващо: усвоен и непогасена главница между 1- во и 19 –то число на текущия
месеца; усвоена и непогасена главница между 20-то и последно число на
предходния месец; начислена и непогасена договорна лихва върху предходните две
суми на основа на посочения в договора ГЛП; неустойки за неизпълнение, лихва за
забава и разходи за събиране, в случай, че такива са начислени през текущия
месец. Срокът на договора е 6 години при фиксиран годишен лихвен процент 43.2
%. Съгласно договора върху усвоения размер на кредита кредитополучателят дължи
дневен лихвен процент в размер на 0.12%, като лихвата се изчислява всеки ден
върху усвоената и непогасена главница, като за изчислението й се приема, че
календарният месец е с продължителност от 30 дни. Договорен е ГПР на заема
45.9%. В чл.12, ал.1 от Раздел ІІІ. „Погасяване” е
постигната договореност, че при непогасяване на текущото си задължение на
падежа, кредитополучателят дължи да представи в 3-дневен срок след падежа
допълнително обезпечение - поръчител, който да отговаря на конкретно посочени
условия, като в същия срок да заплати и
сума в размер на 15% от максималния кредитен лимит, която да послужи за частично погасяване на
задължението му. В чл. 16, ал. 4 е предвидено, че
задължението на кредитополучателя за предоставяне на допълнително обезпечение
възниква при всеки отделен случай на забава за плащане на текущото задължение
на падежа. Според предвиденото в чл. 21 от договора, в случай, че кредитополучателят
не предостави допълнително обезпечение в 3-дневен срок от датата следваща
падежа на текущото задължение, дължи неустойка в размер на 10% от усвоената и
непогасена главница, която е включена в текущото задължение за съответния
месец, като неустойката се начислява за всяко отделно неизпълнение на
задължението на 6- то число на месеца, в който не е погасено до 5- то число на
следващия месец текущото задължение. Уговорено в чл. 22, ал.1 от договора е, че
в случай, кредитополучателят изпадне в забава за плащане на което и да е
парично задължение по договора с повече от 10 дни или не е заплатил минимум 15%
от одобрения кредитен лимит в рамките на два последователни месеца, като в поне
един месец да бъдат внесени общо 15% от сумата от одобрения кредитен лимит,
кредиторът има право да обяви цялото задължение по договора за предсрочно
изискуемо, като обявяването на предсрочната изискуемост се извършва по някой от
начините, посочени в чл. 28 от договора. След настъпване на предсрочна
изискуемост договорна лихва не се начислява – чл. 22, ал. 2 от договора, но
кредитополучателят дължи еднократно заплащане на такса в размер на 120 лева,
включваща разходите на кредитора за дейността на лице, което осъществява и
администрира дейността по извънсъдебно събиране на задължението /чл. 22, ал.
5/. Във всеки случай на забава, кредитополучателят дължи лихва за забава /чл.
22, ал. 3/. Наред с това в ал. 4 на чл. 22 е предвидено задължение на
кредитополучателя да заплаща и разходи за действия по събиране на задължението
в размер на 2.50 лева за всеки ден до заплащане на текущото задължение или на
сумата от 15% от максималния кредит лимит, като задължението за заплащане на
такса разходи отпада, в случая, че кредитополучателят заплати до 5-то число на
текущия месец 15% от максималния кредит лимит, но дължи неустойка в размер на
10%, договорена в чл. 21.
Страните по
договора са подписали и Приложение №1 към договора за кредит „Бяла карта“ от
07.01.2016 година.
Не е спорно, че кредитната карта,
предоставена на ответника, е била активирана. Не е спорно и това, че кредитополучателя
е усвоил следните суми: на 12.01.2016г. – 700.00 лв.;
на 20.01.2016г. - 276.28 лв.; на 21.01.2016г. -100.00 лв.; на 22.01.2016г.-
200.00 лв.; на 26.01.2016г. -20.00 лв.; на 28.01.2016г. – 2.64 лв. или обща сума в размер на 1298.92 лв.
По твърдение на ищеца, неоспорено от
ответника, на 09.11.2017 година е подписано Приложение № 1 към Рамков договор за прехвърляне на
парични задължения (цесия) от 07.11.2014 г. на основание чл. 99 от ЗЗД между „Аксес Файнанс" ООД, ***и „Агенция за събиране на вземания“ ООД,***, по
силата на който вземане на „Аксес
Файнанс" ООД към Т.И.И. е прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ООД изцяло с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности, като видно от приложеното към
исковата молба препис – извлечение от Приложение № 1, неразделна част на
цесията, е прехвърлено вземането по договор за кредит „Бяла карта“ от 07.01.2016
година.
Между
страните не е налице спор, че ищецът е правоприемник на „Агенция за събиране на
вземания“ ООД.
По силата на
т.4.5. от Договора за цесия от 07.11.2014 година купувачът се е задължил от името на продавача
и за своя сметка да изпраща писмени уведомления до длъжниците за сключен
договор за цесия, като продавачът упълномощава купувача с правата за уведомява
на длъжниците чрез издадено от него пълномощно.
Извършената цесия на вземанията съгласно договор за
продажба и прехвърляне на вземания е потвърдена от „Аксес Файнанс“ ООД, за
което по делото са приети писмени доказателства.
С пълномощно цедента е упълномощил
цесионера с права да уведоми от негово име съгласно разпоредбата на чл.99, ал.3
от ЗЗД всички длъжници по вземания на дружеството за извършената цесия.
До ответника на посочения от него в договора за кредит
постоянен адрес са били изпратени два броя уведомителни писма за извършената
цесия, първото от 15.11.2017 година и второто от 09.05.2019 година, първото от
които върнато с отбелязване, че пратката е непотърсена, а второто с
отбелязване, че на 14.05.2019 година пратката е отказана.
По делото не е налице спор, че до датата на подаване
на заявлението ответникът е заплатил сума в общ размер на 1855.00 лева. С
весената сума са били погасени както следва: лихва за забава за периода от
06.04.2017 година до 24.06.2017г. в размер на 5.32 лева, такса разходи за
събиране в размер на 577.50 лева, неустойка в размер на 577.50 лева, договорна
лихва в размер на 252.50 лева и главница в размер на 300.00 лева.
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание
чл.422, вр. чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, във връзка с чл.240, чл.79, чл.86 и чл.92 от ЗЗД, вр. чл.9 от ЗПК.
Съдът намира предявеният искът за
допустим, тъй като е предявен като установителен за вземане по реда на чл. 422
от ГПК след възникване на хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК – издадена
е заповед за изпълнение, която е връчена длъжника при условията на чл. 47, ал.
5 от ГПК.
Разгледан по същество съдът намира иска за
частично основателен по следните съображения:
От приложените към исковата молба писмени
доказателства – договор за кредит „Бяла карта“ и Приложение №1 към него от
07.01.2016 година за съда е безспорно установено, че е налице договор за
предоставяне на кредитна карта на Т.И.И., като по делото не е налице спор, че е
извършено усвояване на суми по същата от
страна на ответника. Характерът на договора за издаване на кредитна карта е
такъв, че с него не се изготвя първоначален погасителен план, а предоставената
като кредитен лимит сума се възстановява при нейното ползване, като няма
изискване да бъде регулярно или ритмично, т.е. картодържателят може да ползва
сумите от кредитния си лимит по свое усмотрение в различни размери. Договорът
има револвиращ характер, както е посочено и в него, т.е. клиентът не може да
изтегли повече от договорения лимит, от него се приспадат начислените лихви,
такси и застраховки. Когато от клиента постъпи сума за плащане с нея се
погасяват дължимите суми в поредицата разноски, лихви и главница докъдето стига
сумата.
Ищецът е установил качеството си на
кредитор спрямо ответника на посочените вземания, придобити по договор за
цесия. Съобщението до длъжника, направено от новия кредитор, цесионер, не
поражда правно действие, но предишния кредитор може да упълномощи новия
кредитор от негово име да съобщи на длъжника за извършената цесия, в който
случай е налице изпълнение на разпоредбата на чл.99, ал.3 ЗЗД. Същевременно,
уведомление, изхождащо от цедента, приложено към исковата молба
на цесионера и достигнало до длъжника, съставлява надлежно съобщаване
на цесията, с което прехвърлянето на вземането поражда правно действие за
длъжника от този момент, съгласно разпоредбата на чл.99, ал.4 ЗЗД. Такова
уведомление представлява релевантен за спорното право факт, настъпил след
предявяване на иска и на основание чл.235, ал.3 ГПК следва да бъде съобразен от
съда. В случая стария кредитор „Аксес Файнанс“ ООД е упълномощил новия кредитор
- ищеца, да уведоми от негово име длъжника - ответника за извършената цесия.
Такова уведомление не е осъществено до подаване на заявлението за издаване на
заповедта за изпълнение и до датата на предявяване на настоящия иск, но
уведомлението до ответника за цесия е приложено към исковата молба на ищеца и е
връчено на ответника /чрез особения му представител/, с което факта на
съобщаване на цесията е осъществен и следва да бъде зачетен. Това е така, тъй
като съгласно разпоредбата на чл.45 ГПК, връчването на представител се смята за
лично връчване, като законодателят не е разграничил представителната власт на
представителя от какво произтича – от упълномощаване или по силата на закона –
от акт на съда. И в двата случая осъщественото връчване на представител е
приравнено на лично връчване, при което следва да се приеме, че в случая
ответникът е лично уведомен за извършената цесия. В този смисъл е и
константната практика на ВКС.
Исковата молба се
явява основателна и доказана до размера на следните суми: сумата от 998.92
лева, представляваща главница по договора, сумата от 281.89 лева,
представляваща договорна лихва за периода от 15.08.2016 година до 06.04.2017
година сумата от 174.64 лева, представляваща обезщетение за забава, считано от
25.06.2017 година до датата на подаване на заявлението в съда, в едно със
законната лихва върху главницата ,считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане на сумата.
По отношение на главницата:
С исковата молба се
претендира главница в размер на 998.92 лева.
В тежест на ответника е да докаже плащане на претендираната сума.
Неблагоприятните последици от недоказването на факта на погасяване на
задълженията са за ответника, поради което съдът приема, че ищецът има вземане
срещу ответника за главница по договора за кредит в размер на 998.92 лева. По
делото ответникът не е възразил срещу дължимостта на това вземане. Искът се
явява основателен до пълния предявен размер.
По отношение на договорната /възнаградителна/
лихва:
Претендира се
договорна лихва в размер на 281.89 лева за периода от 15.08.2016 година до
06.04.2017 година.Съдът намира, че уговорената възнаградителна лихва не
противоречи на добрите нрави, до който извод достигна след преценка на конкретните
данни по производството - срока на договора, размерът на кредита, размера на
възнаградителната лихва спрямо размера на кредита и рискът от сделката, който
носи кредитора, както и автономията на волята. В тежест на ответника е да
докаже плащане на претендираната сума. Подобни твърдения и доказателства не са
ангажирани от ответника. Неблагоприятните последици от недоказването на факта
на погасяване на задълженията са за ответника, поради което съдът приема, че
ответникът дължи лихва в размер на 281.89 лева за периода от 15.08.2016 година
до 06.04.2017 година.
По отношение на обезщетението за забава:
Претендира се
обезщетение за забава в размер на 174.64 лева за периода от 25.06.2017 година
до датата на подаване на заявлението – 31.10.2018 година. Поради забавата, в
която е изпаднал ответникът дължи претендираното от ищеца обезщетение за забава
в претендирания размер.
Относно претенцията за заплащане на
неустойка за неипълнение на задължение:
Съдът намира, че предвидена в договора клауза
за неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на
обезпечение, противоречи на добрите нрави. Критериите дали е налице нищожност
поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г.
на ОСТК на ВКС, а именно - такава е неустойка, която е уговорена извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката за
нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи
факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като
естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на
поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на
самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена,
съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от
неизпълнението /виж решение №
107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т. о./.
В случая страните са уговорили
клауза за задължаване на кредитополучателя, в случай, че не заплати текущото си
задължение на падежа, съгласно условията на сключения договор, същият да предостави
на кредитора в срок от три дни след падежа обезпечение чрез поръчителство, за
което между кредитора и поръчителя се подписва договор за поръчителство за срок
от 30 дни. При неизпълнение на това задължение от страна на кредитополучателя,
същият дължи неустойка, която се изчислява по уговорения в договора начин. Съгласно
чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел
или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. Предвидената
клауза е и неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като същата е
необосновано висока. Така, както е уговорена, неустойката е предназначена да
санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за
предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното
задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху
същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем, съобразно
договора и общите условия. Съдът намира, че въведените в договора изисквания за
вида обезпечение и срока за представянето му създават значителни затруднения на
длъжника при изпълнението му до степен, то изцяло да се възпрепятства.
Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за
кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя да
предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата
на сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на
договорните условия. Макар и да е уговорена като санкционна доколкото се дължи
при неизпълнение на договорно задължение, неустойката води до скрито оскъпяване
на кредита. Неустойката по съществото си е добавък към възнаградителната лихва
и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя, която печалба
би увеличила стойността на договора. Основната цел на така уговорената
неустоечна клауза е да дoведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за
сметка на заемополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума.
Тъй като противоречието между
клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още при сключването на договора,
то следва извода, че в конкретния случай не е налице валидно неустоечно
съглашение и съобразно разпоредбата на чл.26, ал.1 във вр. с ал.4 ЗЗД, в тази
си част договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на тази
клауза е пречка за възникване на задължение за неустойка по чл. 16 от договора.
Ето защо претенцията за неустойка за
неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение в
претендирания размер от 718.78 лева следва се отхвърли изцяло, поради
противоречието на клаузите от процесния договор на добрите нрави.
Относно претенцията за
заплащане на такса разходи за дейност на служител в размер на 120.00 лева.
В чл.22,
ал.5 от договора, страните са уговорили, че след настъпването на предсрочна
изискуемост, кредитополучателят дължи еднократно заплащане на такса в размер на
120.00 лева, включваща разходите на кредитора за дейността на лице/служител/ ,
което осъществява и администрира дейността по извънсъдебното събиране на
задължението на кредитополучателя.
Съгласно чл. 33,
ал.2 ЗПК, когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита,
обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. Съдът намира, че чл.22,
ал.5 от договора се явява в пряко противоречие с чл.33 от ЗПК. В случай на обявяване
на предсрочна изискуемост заемополучателят следва да заплаща отнапред
определени разходи за действия по събиране на задължението. Съдът намира, че
отговорността за разноски, въведена в договора представлява по същество
неустойка, дължима при забава на изпълнението за заплащане на текущи задължения
по кредита, а не плащане за покриване разходи по събиране на вземането. С предвиждане
и начисляване на тези такси по същество се цели заобикаляне на ограничението на чл.33 ЗПК и въвеждане
на допълнителни плащания, чиято дължимост е изцяло свързана с хипотеза на
забава на длъжника. Съгласно чл.21, ал.1 ЗПК всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на
закона, е нищожна.
С
предвиждането на такива разходи се заобикаля и разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК.
Безсъмнено събирането на такива разходи е част от дейността по управление на
кредита и следва да са включени в годишния процент на разходите – чл. 19, ал.1 от ЗПК, като уговаряне им като отделен разход има за цел
заобикаляне разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, касаеща ограничение в размера на
ГПР, поради което и на това основание тези такси не се дължат.
Предвид изложеното претенцията за
заплащане на сумата в размер на 120.00 лева, представляваща такса разходи за дейност на служител следва
да бъде отхвърлена, като неоснователна.
По отношение
на разноските в заповедното производство:
Съгласно т.12 от Тълкувателно решение № 4/2013 година
от 18.06.2014 година на ОСГТК на ВКС,
съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по
дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато не
изменя разноските по издадената заповед за изпълнение. Принудителното събиране
на разноските се извършва въз основа на издаден след влизане в сила на
решението по установителен иск, изпълнителен лист по реда на чл.404, т.1 от ГПК
от съда в исковото производство. В заповедното производство ищецът е направил
разноски в размер на 95.88 лева, от които 45.88 лв.
държавна такса за образуване на производството и 50.00 лв. – юрисконсултско
възнаграждение. Предвид на това, ответникът Т.И. следва да бъде осъдена да
заплати на ищеца направените в заповедното производство разноски в намален
размер, предвид частичното уважаване на иска, а именно 60.83 лева съразмерно на
уважената част на иска, включващи заплатена държавна такса за образуване на
заповедното производство и юрисконсултско възнаграждение по ч.гр.д.№ 22/2019 г.
на ЕхРС,.
По отношение
на разноските в настоящото производство:
Ищецът по делото е направил следните разноски в
производството: за държавна такса за образуване на настоящото производство – 45.88
лева, внесено възнаграждение за особен представител в размер на 390.60 лева.
Претендира се на основание чл. 78, ал.8 от ГПК, вр. с чл. 25 от НЗПП и
заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Последното съдът на основание чл.78, ал.8 от ГПК, вр. с чл. 37
от ЗПП, вр. с чл. 25, ал.1 от НЗПП определя на 200.00 лева, като взе предвид,
че юрисконсулта не е взел участие в открито съдебно заседание по делото и
дейността на юрисконсулта по производството е свързана с депозиране на исковата
молба и на други молби във връзка с внасянето на държавна такса, на
възнаграждение за особен представител, по даване ход на делото и съществото на
спора. Съдът намира, че сумата от 200.00
лева е достатъчна за заплащане на юрисконсулта работа. Или общо направените от
ищеца разноски в производството възлизат на 636.48 лева. Ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал.1 и ал. 8 от ГПК
съразмерно на уважената част на исковете направени по настоящото производство
разноски в размер на 403.78 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на
основание чл.422, вр. чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, във
връзка с чл.240, чл.79, чл.86 и чл.92 от ЗЗД, вр. чл.9 от ЗПК, по отношение на ответника Т.И.И.,
с ЕГН **********, с настоящ адрес ***, че същата дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, с***, със седалище и адрес
на управление гр.София, бул.***, №25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4,
представлявано от***- изпълнителни директори, чрез пълномощник – Ц.П. –
юрисконсулт, по Договор за кредит Бяла карта***от 07.01.2016
година, сключен между длъжника и „Аксес Файнанс“ ООД и Договор за цесия от
07.11.2014 година, сключен между „Аксес Файнанс“ ООД и „Агенция за
събиране на вземания“ ООД, следните суми: сумата от
998.92 лева /деветстотин деветдесет и
осем лева и деветдесет и две стотинки/– главница, договорна
лихва в размер на 281.89 лева /двеста
осемдесет и един лев и осемдесет и девет стотинки/ за
периода от 15.08.2016 г. до 06.04.2017 г., обезщетение за забава в
размер на 174.64 лева /сто седемдесет и четири лева и шестдесет и четири
стотинки/ за периода от 25.06.2017 година до датата на подаване на заявлението
– 31.10.2018 година, в едно със законната лихва върху главницата от 998.92
лева, считано от датата на подаване на заявлението - 31.10.2018 година до окончателното изплащане, за които суми е издадена Заповед № 110 от 18.01.2019 година за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по частно гр. дело № 22/2019
г. на РС – Елхово.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, с***0, със седалище и адрес на управление гр.София,
бул.***, №25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от***-
изпълнителни директори, чрез пълномощник – Ц.П. – юрисконсулт, против Т.И.И., с ЕГН **********, с настоящ
адрес ***, иск за установяване вземане
на ищеца срещу ответника за следните суми: неустойка в размер
на 718.78 лева /седемстотин и осемнадесет
лева и седемдесет и осем стотинки/ за периода от 09.09.2016 г. до 06.04.2017 г.
и такса разходи за дейност на служител в размер на 120.00 лева /сто и
двадесет лева/, за които суми е била издадена Заповед № 110 от 18.01.2019 година
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по частно гр. дело №
22/2019 г. на РС – Елхово, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Т.И.И., с ЕГН **********,
с настоящ адрес ***, на основание
чл.78, ал.1 от ГПК да заплати на ищеца „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, с***0, със седалище и адрес на управление гр.София,
бул.***, №25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от***-
изпълнителни директори, чрез пълномощник – Ц.П. – юрисконсулт, сторени по заповедното производство
по частно гр.д.№ 22/2019 година по описа на РС – Елхово разноски в размер на 60.83
лева, съразмерно на уважената част от предявените искове.
ОСЪЖДА Т.И.И., с ЕГН **********, с настоящ
адрес ***, на основание
чл.78, ал.1 от ГПК да заплати на ищеца „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, с***0, със седалище и адрес на управление гр.София,
бул.***, №25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от***-
изпълнителни директори, чрез пълномощник – Ц.П. – юрисконсулт, сторени по настоящото гр. д.№ 355/2019
година разноски в размер на 403.78
лева, съразмерно на уважената част на предявените искове.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Ямболски окръжен
съд чрез Елховски районен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните
по делото.
Препис от решението след влизането му в сила да се
изпрати за прилагане по ч.гр. д. № 22/2019 г. по описа на РС- Елхово.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :