Р Е Ш Е Н И Е
№ 568
гр. Пловдив, 16 март 2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд- Пловдив, VІІІ-ми състав, в открито заседание на четвърти
март, две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,
при секретаря Диана Караиванова, като разгледа административно дело №2976 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.53 и следващите от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР).
П.К.У., ЕГН **********, с адрес: ***, представляван от адвокати П.Ю. и М.М.- пълномощници, обжалва отказ на началника на Служба по геодезия, картография и кадастър (СГКК), гр. Пловдив, при Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК), да бъде извършено изменение в кадастралния регистър (КР) на град Пловдив, чрез заличаване на община Пловдив като собственик на 161/674 идеални части от поземлен имот (ПИ) с идентификатор №56784.531.276 по кадастралната карта (КК) на гр. Пловдив, обективиран в писмо с Изх.№01-179558 от 02.10.2020г., във връзка със Заявление с Вх.№01-179558 от 05.05.2020г.
Претендира се отмяна на отказа поради незаконосъобразност, изпращане преписката на ответника за постановяване на законосъобразен акт по заявлението на жалбоподателя, както и присъждане на направените по делото разноски, съгласно приетия по делото списък на разноските (лист 122). На 12.03.2021г. по делото постъпват писмени бележки с Вх.№4548 (листи 127-128) от адвокат М.М., в които се излагат допълнителни съображения, подкрепящи жалбата.
Ответникът- началник на СГКК- Пловдив, чрез адвокат Р.И.- пълномощник (лист 82), изразява становище за недопустимост на жалбата. Алтернативно поддържа становище за неоснователността на жалбата, претендира присъждане на направените по делото разноски, съгласно приетия по делото списък на разноските (лист 117). По делото е прието становище с Вх.№18783 от 16.11.2020г. (листи 2-4) на ответника, според което становище жалбата следва да се отхвърли като недопустима и неоснователна; възразява се за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от жалбоподателя; претендира се присъждане на съдебно-деловодни разноски, в случай на благоприятен изход на делото.
Заинтересованото лице- община Пловдив, чрез юрисконсулт И. П. А.-К.- пълномощник (лист 61, 65), изразява становище за неоснователност на жалбата; претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съгласно приетия по делото списък на разноските (лист 116). На 11.03.2021г. по делото постъпва становище с Вх.№4525 (лист 125-126) от юрисконсулт А.-К., в което се излагат съображения, подкрепящи изразеното такова.
Окръжна прокуратура- Пловдив, редовно уведомена за възможността да встъпи в производството, не се представлява и не изразява становище по жалбата.
По допустимостта на жалбата съдът констатира следното:
Писмо с Изх.№01-179558 от 02.10.2020г. (лист 18) на ответника е получено на 06.10.2020г. от адвокат П.Ю.- пълномощник на жалбоподателя (лист 17), според нарочно отбелязване върху писмото (лист 18а). От своя страна, жалбата (лист 5) е подадена чрез ответника по пощата, като пощенската пратка, съдържаща жалбата, постъпва при пощенски оператор на 16.10.2020г., видно от поставеното клеймо върху пощенския плик (лист 7), или в рамките на законоустановения срок.
Съгласно §1, т.13 от ДР на ЗКИР, “заинтересовани лица” са собствениците и носителите на други вещни права върху недвижими имоти, а в случаите на предоставени права на управление - ведомствата и общините, на които са предоставени правата.
Според извадка от КР на гр. Пловдив (листи 41-42), жалбоподателят е вписан като собственик на ПИ с идентификатор №56784.531.276 по силата на нотариален акт №13, том 74, рег.24222, дело 17091 от 25.02.2004г., издаден от Служба по вписванията- Пловдив. Като доказателство по делото е прието заверено копие на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот по реда и условията на ЗУЖВГМЖСВ (Закон за уреждане на жилищните въпроси на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове, понастоящем Закон за уреждане правата на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове (ЗУПГМЖСВ)) от 25.11.2004г., с №39, том VII, рег.№8530, Н.дело №1155/2004г. (листи 22, 54а-55), по силата на който жалбоподателят придобива от К.К.У. и А.К.У. собствеността върху първи жилищен етаж, обособен като самостоятелно жилище, от двуетажна жилищна сграда; ведно с ½ идеална част от дворно място, съставляващо имот с пл.№276, включен в УПИ I-ви ж.стр. в кв.62 по плана на гр. Пловдив, Христо Ботев- юг, с площ от 533 кв.м., съгласно нотариален акт №174 (или №175) от 1986г. (листи 53а-54) и делбен протокол от 15.06.1987г. (листи 52а-53), а съгласно скица изх.№Ю494-К-184/15.10.2004г. (неприложена по делото), издадена от Община Пловдив - Район “Южен”, с площ от 674 кв.м.; както и ½ идеална част от другите подобрения в имота.
Предвид посоченото до тук, жалбоподателят се явява “заинтересовано лице“ по смисъла на ЗКИР и за него е налице правен интерес по отношение на заявеното оспорване.
Според
разпоредбите на чл.51 от ЗКИР, (1) КК и КР се поддържат
в актуално състояние, като се изменят при установяване на: 1. изменения в
данните за обектите на кадастъра, настъпили след влизането в сила на КК и КР;
2. непълноти или грешки; 3. явна фактическа грешка. (2) Измененията в КК и КР
по ал.1 се извършват от СГКК по местонахождение на имота.
Според чл.53, ал.1 от ЗКИР, измененията в КР на недвижимите имоти се извършват при: 1. възникване на нови или при промяна на данните, подлежащи на записване;
2. отпадане на основанието за извършено записване, в случаите на ал.2 и чл.41, ал.6; 3. констатиране на несъответствие между данните в кадастралния регистър на недвижимите имоти и източника, удостоверяващ данните.
Според чл.53, ал.2 от ЗКИР, при наличие на документи, удостоверяващи дублиране на носителите на право на собственост, съответно на друго вещно право, за един и същ имот в кадастралния регистър на недвижимите имоти се записват данните за всички лица и документи. Според чл.53а, пр.1 от ЗКИР, измененията в КК и КР се извършват без издаване на заповед в случаите по чл.52 и 53.
Вписването на данни в КР има информационно-оповестително действие по смисъла на чл.2, ал.5 от ЗКИР и като такова представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.3 от АПК, според която норма, индивидуален административен акт е и волеизявлението за издаване на документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения, както и отказът да се издаде такъв документ, респективно, с които се удостоверяват факти с правно значение.
Съответно, отказът на ответника да удостовери претендираните от жалбоподателя правнорелевантни факти, като извърши заявеното изменение в КР, посредством заличаването на община Пловдив като собственик на 161/674 идеални части от ПИ с идентификатор №56784.531.276, представлява индивидуален административен акт и като такъв подлежи на самостоятелно обжалване.
Следователно, като подадена при наличието на правен интерес, в законоустановения срок и против акт, подлежащ на оспорване, жалбата се явява допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Административното производство е започнато по заявление с Рег.№01-179558 от 05.05.2020г. (листи 8-9) на жалбоподателя, чрез адвокати П.Ю. и М.М.,***. Според съдържането на посоченото заявление, жалбоподателят заявява искане за отстранявана на грешка в КР относно вписването на община Пловдив като собственик на 161/674 идеални части от ПИ с идентификатор №56784.531.276, който е с площ от 740 кв.м., съгласно Скица на ПИ с №15-347499 от 17.04.2019г. (лист 16).
Като приложение към посоченото заявление са представени: скица с №Ю294-К-127 от 22.11.2002г. (лист 15) на УПИ Х-276, кв.62А, според която скица ПИ пл.№276 е с площ от 732 кв.м., а УПИ Х-276 е с площ от 670 кв.м.; Решение №571 от 30.04.2009г. (листи 10-12) по административно дело №2362 по описа на Административен съд- Пловдив за 2008г., VI-ти състав (което дело е унищожено на 23.03.2020г., за което е съставен Протокол за унищожаване №1 от 23.03.2020г.), влязло в сила на 02.06.2009г. (лист 12а); Заповед №10ОА-809 (или №10ОА-909) от 03.05.2010г. (листи 13-14) на кмета на община Пловдив, с която се отменя Заповед №СД-46 от 01.03.1984г. (листи 102-103) на Председателя на Пловдивски общински народен съвет (ПОНС), с която е отчуждена част от имот с пл.№276 от 197 кв.м., за част от 120 кв.м. /по графични изчисления, съгласно изготвената съдебно-техническа експертиза, съставляваща неразделна част от Решение №571 от 30.04.2009г. по дело №2362/2008г./, който имот е включен в УПИ Х-276, кв.62А по действащия план на кв. “Христо Ботев- юг“.
С писмо с Изх.№01-179558 от 14.05.2020г. (лист 35) на ответника, адресирано до адвокат П.Ю., се уведомява жалбоподателят, че следва да отстрани констатирани недостатъци (нередовности) на заявлението от 05.05.2020г., като се посочи на коя дата е влязло в сила Решение №571 от 30.04.2009г. по административно дело №2362/2008г.; на коя дата е влязла в сила Заповед №10ОА-809 (или №10ОА-909) от 03.05.2010г.; е ли в сила и в каква част Акт за частна общинска собственост (АЧОС) №1260 от 21.08.2006г. (лист 21). Определен е 14-дневен срок за отстраняване на недостатъците (нередовностите) на заявлението, съгласно чл.19, ал.1 и ал.2 от Наредба №РД-02-20-4 от 11.10.2016г. за предоставяне на услуги от кадастралната карта и кадастралните регистри (Наредба №РД-02-20-4).
Според приетото по делото заверено копие на известие за доставяне (лист 36), на 19.05.2020г. адвокат П.Ю. получава пощенска пратка по “Пр.№179558/20г.“.
На 03.06.2020г. в СГКК- Пловдив постъпва заявление с Вх.№05-6024 (лист 30) от адвокат П.Ю., с което прави уточнение на заявлението от 05.05.2020г. и моли за удължаване на срока за отстраняване на недостатъците (нередовностите) на заявлението от 05.05.2020г.
С писмо с Изх.№05-6024 от 17.06.2020г. (лист 32) на ответника по делото се уведомява адвокат Ю., че срокът за отстраняване на нередности по заявление с Вх.№ 01-179558 от 05.05.2020г. се удължава с 14 дни от датата на получаване на писмото.
Според приетото по делото заверено копие на нарочна разписка (лист 34), пощенската пратка, адресирана до адвокат Ю. и съдържаща писмо с Изх.№05-6024 от 17.06.2020г., е “непотърсена“.
Според приетото по делото заверено копие на нарочна разпечатка (лист 26) на 23.07.2020г. по електронна поща в СГКК- Пловдив постъпва заявление от адвокат Ю. с приложена заповед на кмета на община Пловдив.
Като приложение към заявление с Вх.№01-334167 от 29.07.2020г. (лист 27) на адвокат Ю. *** постъпва заверено копие на Заповед №10ОА-909 от 03.05.2010г. (листи 28-29) на кмета на община Пловдив, върху което копие е отбелязано, че “заповедта е влязла в сила!“ (лист 29), без да е посочена датата, на която това е станало.
С писмо с Изх.№01-334167 от 29.07.2020г. (лист 23) на ответника по делото се уведомява адвокат Ю., че следва в 7-дневен срок от уведомяването му да представи „Оригинала на Заповед №10-ОА-909/03.05.2010г. на Кмета на Община Пловдив“, която е получил от Община Пловдив, защото има разминаване дали е влязла в сила или не.
Според приетото по делото заверено копие на нарочна разписка (лист 25), пощенската пратка, адресирана до адвокат Ю. и съдържаща писмо с Изх.№334167 от 29.07.2020г., е “непотърсена“, но пък върху самото писмо на 17.09.2020г. е отразено от адвокат Ю., че заповедта е влязла в сила.
Освен това, върху писмо с Изх.№01-334167 от 29.07.2020г. е обективирана нарочна разписка (лист 23а), че е получено на 17.09.2020г. от адвокат Ю. .
Според приетото по делото заверено копие на нарочна разпечатка (лист 19), на 23.09.2020г. в СГКК- Пловдив постъпва по електронна поща писмо от адвокат Ю., към което е приложено копие на АЧОС №1260 от 21.08.2006г. (лист 21), върху който акт е обективиран надпис “# получено по e-mail на 23.09.2020г.“.
Върху посоченото по-горе заявление с Вх.№01-334167 от 29.07.2020г. (лист 27) е обективирана резолюция от 28.09.2020г. със съдържание: “писмо: при наличие на вписани действащи документи СГКК няма основание да заличи когото и да е. Това е индиция за спор за материално право, който следва да се реши в ПРС“.
Пак върху заявление с Вх.№01-334167 от 29.07.2020г. е обективирана резолюция от 02.10.2020г. със съдържание “За приключване и архив!“, след което е издаден оспореният по делото акт.
При така описаната фактическа обстановка, настоящият състав на съда намира производството за проведено при липсата на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
По аргумент от разпоредбата на чл.51, ал.2 от ЗКИР и от разпоредбата на чл.54, ал.4 от ЗКИР, според която норма, измененията в КК и КР на недвижимите имоти при отстраняване на непълнота или грешка се одобряват със заповед на началника на СГКК по местонахождение на имота, следва да се приеме за установено, че оспореният по делото акт е издаден от компетентен орган, по отношение на което обстоятелство и между страните липсва формиран спор.
Според нотариален акт за покупко-продажба от 23.08.1935г., с №130, том V, регистър 7575, Н.дело №887/1935г. (листи 51-52), К.М. У. придобива собствеността върху 730 кв.м. празно место, находящо се в пловдивското землище, местността “Дермендеренското шосе“, което место се отделя от нива, цялата с площ от 2 декара и 6 ара (2600 кв.м.).
С посочената по-горе Заповед №СД-46 от 01.03.1984г. (листи 102-103) на председателя на ПОНС, на основание чл.98, във връзка с чл.95 от Закона за териториално и селищно устройство (ЗТСУ, отм.), се отчуждава част от имот пл.№276, представляваща 197 кв.м., собственост на К.К.У. и Е.К. У.. Имотът се отчуждава, тъй като е включен в терен, определен за строителство на подлез “Коматевско шосе“.
Като доказателство по делото е прието заверено копие на Акт за държавна собственост на недвижим имот (АДС) №1033 от 31.10.1984г. (листи 100-101), с който са актувани част от дворно место и подобренията в него с площ от 197 кв.м., представляващо част от имот пл.№276.
Според посочения по-горе нотариален акт за дарение на недвижим имот от 18.12.1986г., с №175, том XVII, Н.дело №6306/1986г. (листи 53а-54), К.К.У. подарява на дъщеря си А.К.У. свой наследствен имот: 1/5 идеална част от дворно място, цялото от 533 кв.м., съставляващо имот пл.№276, включен в парцел (УПИ) I-ж.стр., кв.62 по плана на гр. Пловдив, Хр.Ботев- юг.
Според посочения по-горе делбен протокол от 15.06.1987г. (листи 52а-53), К.К.У. и А.К.У. получават в общ дял следния недвижим имот: ½ идеална част от дворно място, цялото от 533 кв.м., съставляващо имот пл.№276, включен в парцел (УПИ) I-ж.стр., кв.62 по плана на гр. Пловдив, Хр.Ботев- юг, заедно с целия първи /партерен/ етаж от двуетажната жилищна сграда в него, заедно с пристройката към него и ½ идеална част от другите подобрения и насаждения в двора. Е.К. У. получава в дял следния имот: ½ идеална част от дворно място, цялото от 533 кв.м., съставляващо имот пл.№276, включен в парцел (УПИ) I-ж.стр., кв.62 по плана на гр. Пловдив, Хр.Ботев- юг, заедно с целия втори етаж от построената в него двуетажната жилищна сграда в него, заедно с цялото външно стълбище и ½ идеална част от другите подобрения и насаждения в двора
Със Заповед №СД-156 от 30.08.1988г. (листи 97-99) е отчужден имот пл.№276, дворно место от 533 кв.м., от Е.К.. У. (½ идеална част от дворното място и подобренията в него), от К. У. и А.У.(½ идеална част от дворното място и подобренията). Имотът се отчуждава за строителство на жил. блок “Въстанически“.
Като доказателство по делото е прието заверено копие на АДС №2072 от 28.11.1989г. (листи 91-92), с който са актувани дворно место с площ от 533 кв.м., жилищна сграда, стопанска сграда и тоалетна, с местонахождение на имота- имот пл.№276, от Е. У., К. У. и А.У..
Със Заповед №СД-74 от 10.05.1991г. (листи 95-96) на председателя на ПОНС се отменя Заповед №СД-156 от 30.08.1988г., включително в частта ѝ, с която е отчужден имот пл.№276, собственост на Е.К. У., К.К.У. и А.К.У..
Със Заповед №ОА-456 от 08.05.1992г. (лист 93) на кмета на община Пловдив се отписва от актовите книги за държавните имоти имот пл.№276 по плана на кв. “Хр. Ботев“, състоящ се от жилищна сграда, стопанска постройка, дворно място от 533 кв.м. и подобренията в него, собственост на Е.К. У., К.К.У. и А.К.У..
Вероятно за нуждите на преписката по отписването на процесния имот от актовите книги за държавните имоти е изготвен ситуационен план на терена на имот пл.№276 от 10.03.1992г. (лист 94), представляващ извадка от подробен устройствен план (ПУП), план за улична и дворищна регулация, утвърден със Заповед №1043 от 15.11.1984г.
На 22.11.2002г. (или 02.10.2002г.) е издадена посочената по-горе скица с №Ю294-К-127 (лист 15) на УПИ Х-276, кв.62А, според която скица ПИ пл.№276 е с площ от 732 кв.м., а УПИ Х-276 е с площ от 670 кв.м. Пак според скицата, същата е извадка от план (ПУП), одобрен със Заповед №ОА-1211 от 26.06.1993г. и Заповед №1043 от 15.11.1984г.
На 16.03.2006г. е изготвен ситуационен план №264 (лист 89) на терена на УПИ Х-276, кв.62а по плана на кв. “Хр. Ботев – юг“, гр. Пловдив, според който ситуационен план УПИ Х-276 е с площ от 674 кв.м.; ПИ пл.№276 е с площ от 700 кв.м., застроен с 2МЖ- 46 кв.м., ПМЖ- 44 кв.м. и ПМС- 7 кв.м. Регулацията не е приложена. Забел: По нот.акт имота е с площ 533 кв.м. Част от ПИ пл.№276 попадаща в ул. регулация е 26 кв.м.
С писмо с Изх.№06006438 от 08.05.2006г. (лист 88) на заместник-кмет на община Пловдив, адресирано до Областен управител- Пловдив, е заявено искане дворното място, отчуждено със Заповед №СД-46 от 01.03.1984г., да бъде отписано от актовите книги за държавните имоти, тъй като, на основание чл.2, ал.1, т.1 от Закона за общинската собственост (ЗОС), във връзка с §42 от ПЗР към Закона за изменение и допълнение на Закона за общинската собственост (ЗИДЗОС), посоченото дворно място е общинска собственост.
Със Заповед
№ЗД-00-479 от 30.05.2006г. (лист 87) на Областен управител- Пловдив е
заповядано отписване от актовите книги на недвижимите имоти- държавна
собственост, на недвижим имот, представляващ дворно място от 197 кв.м.,
съставляващо част от имот пл.№276 по плана на кв. “Хр. Ботев“ към 1984г.,
попадаща до действащ план, одобрен със Заповед №1043 от 15.11.1984г. и Заповед
№ОА-1211 от 24.06.1993г., в улица “Коматевско шосе“ и
в УПИ X-276, кв.62а.
На 21.08.2006г. е съставен посоченият по-горе АЧОС с №1260, според който акт община Пловдив е собственик на 161/674 идеални части от дворно място, застроено и незастроено цялото с площ от 674 кв.м., представляващо УПИ Х-276 в кв.62а по плана на кв. “Христо Ботев – юг“.
В чисто аритметичен план, настоящият състав на съда приема за установено, че квотата на община Пловдив е определена, въз основа на данните в ситуационен плен №264 от 16.03.2006г. и по простото тройно правило, както следва- площта на имота по нотариален акт (533 кв.м.) е умножена по площта на УПИ Х-276 (674 кв.м.), като полученото произведение (359 242) е разделено на площта на имот пл.№276 (700 кв.м.), за да се получи ≈ 513 (513,202857). Аналогично, община Пловдив е собственик на 6/26 идеални части от частта от имот пл.№276 (от 26 кв.м.), попадаща в улична регулация, тъй като 6/26 е ≈ 161/674.
Написа се вече, че със Заповед №10ОА-809 (или №10ОА-909) от 03.05.2010г. се отменя Заповед №СД-46 от 01.03.1984г. на Председателя на ПОНС за част от 120 кв.м. от общо 197 кв.м., отчуждена част от имот с пл.№276.
Също така, с нотариален акт за собственост върху недвижим имот от 14.12.2015г., с №147, том II, рег.№4697, Н.дело №335/2015г. (листи 55а-56), жалбоподателят и Е.К. У. са признати за собственици на недвижим имот, представляващ 120 кв.м. от ПИ с идентификатор №56784.531.276, който е с площ от 740 кв.м.
Отново, в чисто аритметичен план, праводател (К.М. У.) на жалбоподателя придобива 730 кв.м. празно дворно място на 23.08.1935г. От това дворно място са отчуждени 197 кв.м., съгласно Заповед №СД-46 от 01.03.1984г., както и 533 кв.м., съгласно Заповед №СД-156 от 30.08.1988г., или цялото дворно място от 730 кв.м. (197 кв.м. + 533 кв.м.) е отчуждено.
Със Заповед №СД-74 от 10.05.1991г. се отменя отчуждаването на дворно място от 533 кв.м. (имот пл.№276) и подобренията в него, а със Заповед №10ОА-809 (или №10ОА-909) от 03.05.2010г. се отменя отчуждаването на 120 кв.м. от имот пл.№276.
Съответно, възстановени са общо 653 кв.м. (533 кв.м. + 120 кв.м.) от общо отчуждени 730 кв.м., а както се посочи вече ПИ с идентификатор №56784.531.276 е заснет в КК с площ от 740 кв.м.
На следващо място, за проследяване на кадастрално-регулационния статут на процесния ПИ с идентификатор №56784.531.276 по делото е назначена съдебно-техническа експертиза (СТЕ) с вещо лице Н.С.С. и задачи, подробно формулирани от жалбоподателя в писмена молба (лист 66).
Според заключението на вещото лице С. (листи 107-113), прието неоспорено от страните, което съдът частично кредитира като компетентно и безпристрастно изготвено и съответстващо на останалите по делото доказателства, първоначалното отразяване на имот с пл.№276 е направено в кадастрален и регулационен план на кв. “Христо Ботев- юг“, одобрен със Заповед №223 от 16.02.1968г. (неприложена по делото), с площ по графични данни от 825 кв.м., илюстрация на което е Скица №1 (лист 110).
Според извадка от кадастрален и регулационен план на кв. “Христо Ботев- юг“, утвърден със Заповед №1043 от 15.11.1984г. (неприложена поделото), представляваща Скица №2 (лист 111), имот пл.№276 е заснет в плана с площ по графични данни от 825 кв.м. Най-източната част на имота с площ от около 40 кв.м. попада в уличната регулация на ул. “Околчица“; 533 кв.м. от имота попадат в УПИ I-жилищно строителство, а западната част на имота, с площ от около 252 кв.м., попада в уличната регулация на ул. “Коматевско шосе“. Според експерта, частта от имот пл.№276, която попада в уличната регулация на ул. “Коматевско шосе“ (252 кв.м.) е значително по-голяма от отчуждената част от имота със Заповед №СД-46 от 01.03.1984г. (197 кв.м.).
Според действащия кадастрален и регулационен план, одобрен със Заповед №ОА-1112 от 24 (или 26).06.1993г. (неприложена по делото), извадка от който е Скица №3 (лист 112), имот пл.№276 е заснет в плана с площ по графични данни от 717 кв.м. и за него е отреден УПИ Х-276 с площ от 690 кв.м., а източната част от имота с площ от 27 кв.м. попада в уличната регулация на ул. “Околчица“.
Изготвена е Скица №4 (лист 113), представляваща комбинирана скица за пълна или частична идентичност, която обаче съдът не приема за точна, тъй като в рамките на имот пл.№276 по плана от 1968г. с площ от 825 кв.м., са включени ПИ с идентификатор №56784.531.276 с площ от 740 кв.м. по КК и част от имот пл.№276, колорирана в жълто, с контур по точки 1-2-3-4-1 и с площ от 108 кв.м., или в равнинна фигура с площ от 825 кв.м. са включени две равнинни фигури с обща площ от 848 кв.м. (108 кв.м. + 740 кв.м.).
Предвид гореизложеното, настоящият състав на съда приема за установено, че доказателствата по делото позволяват формирането на извод за наличието на спор за материално право между жалбоподателя и община Пловдив, тъй като и двете страни се легитимират за носители на право на собственост върху процесния ПИ с идентификатор №56784.531.276.
Следователно, налице е хипотезата на чл.54, ал.2 от ЗКИР, според която норма, когато непълнотата или грешката е свързана със спор за материално право, тя се отстранява след решаване на спора по съдебен ред; при необходимост съдът може да възложи на вещо лице, правоспособно по кадастър, изработване на комбинирана скица с координати на граничните точки; влязлото в сила съдебно решение, придружено от проект за изменение, изготвен от правоспособно лице по кадастър, е основание за изменение на кадастралната карта по реда на чл.53а, т.1.
Ето защо, като постановява оспорения по делото отказ да бъде извършено изменение в КР на гр. Пловдив, съобразно заявеното от жалбоподателя У., ответникът по делото постановява акта си без противоречие с относимата материалноправна норма на ЗКИР.
Разбира се, оспореният по делото отказ е издаден в нарушение на изискванията за форма на административния акт по смисъла на чл.59, ал.2 от АПК, тъй като в същия няма посочено правно основание за издаването му, нито пък е посочен ред за оспорването му, но посочените нарушения не са съществени такива, тъй като не препятстват правото на жалбоподателя да разбере съдържанието на обективираното от административния орган волеизявление, с което се засягат неговите права и законни интереси, нито пък препятстват съдебния контрол.
Най-сетне, оспореният по делото отказ се явява издаден и в съответствие с целта на закона, насочена към осигуряване истинността на съдържанието на КК и КР.
Следователно, като издаден от компетентен орган, в съответствие с целта на закона, при липсата на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и на изискванията за форма на административния акт, както и без противоречие с материалноправни разпоредби, оспореният по делото акт е валиден и законосъобразен, жалбата против който акт е неоснователна и като такава не следва да бъде уважена.
С оглед очерталия се изход на делото, искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателите е неоснователно и не следва да бъде уважено.
В полза на ответната администрация, юридическото лице, в чиято структура е органът, издал оспорения акт, каквото в случая се явява АГКК (чл.10, ал.1 от ЗКИР), следва да бъдат присъдени разноски, съгласно приетия списък на разноските (лист 117), а в полза на община Пловдив следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ (ЗПП) и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ (НЗПП), съгласно чл.143, ал.4 от АПК.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.К.У., ЕГН **********, с адрес: ***, против отказ на началника на СГКК- Пловдив, при АГКК, да бъде извършено изменение в КР на град Пловдив, чрез заличаване на община Пловдив като собственик на 161/674 идеални части от ПИ с идентификатор №56784.531.276 по КК на гр. Пловдив, обективиран в писмо с Изх.№01-179558 от 02.10.2020г., във връзка със Заявление с Вх.№01-179558 от 05.05.2020г.
ОСЪЖДА П.К.У., ЕГН **********, да заплати на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, ЕИК *********, сумата от 900,00 (деветстотин) лева, представляваща направени по делото разноски.
ОСЪЖДА П.К.У., ЕГН **********, да заплати на Община Пловдив, ЕИК *********, сумата от 100,00 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Адм. съдия:.........................
/Н.Бекиров/