Р Е Ш Е Н И Е № . . . . . .
09. ІХ. 2016 година, Велинград.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВЕЛИНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД на девети
септември, две хиляди и шестнадесета година, в закрито съдебно заседание в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ВАНЯ ТОТОЛАКОВА
като разгледа докладваното от
районния съдия ВАНЯ ТОТОЛАКОВА гражданско дело №872 по описа за 2014 година и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство
по допълване на решение по реда на чл. 250 от Гражданския процесуален кодекс.
С молбата си адвокат доктор Румен П., пълномощник на В.Г.К.
ЕГН**********,***, с адрес за
призоваване и връчване на съобщения и книжа в *** и К.Г.З. ЕГН**********,***,
сочи, че с Решение №183, постановено на 17. VІ. 2016 година по гражданско дело №872
по описа на Велинградския районен съд за 2014 година, съдът не се е произнесъл
по всички направени от страните искания. Делото било съединено за разглеждане в едно
производство с гражданско дело №218 по описа на Велинградския районен съд за
2016 година за издаване на общо решение. В общото решение липсвало произнасяне
по иска, предявен по присъединеното дело №218, макар да били изложени мотиви
относно неоснователността му.
Насрещната страна в
определения й срок е представила отговор по молбата за допълване. Ответникът
взема становище, че същото е недопустимо. Искът по съединеното дело бил
предявен от ответника и само той имал правен интерес да иска произнасяне по
него. Ответникът се позовава и на чл. 246 от Гражданския процесуален кодекс,
според която разпоредба съдът не може сам да отмени или измени решението по делото след като обяви.
Съдът намира, че искането за
допълване на решението е допустимо. То може да бъде направено
в едномесечен срок от връчването на решението. Решението е връчено на адвокат П.
на 23. VІ. 2016 година, а искането е постъпило в съда още на следващия ден –
24. VІ. 2016 година. Съдът не приема и довода на ответника, че никой друг освен
него не може да иска допълване на решението по отношение на иска, съединен за
общо разглеждане. Съдът приема, че всяка от страните има интерес от разрешаване
на правния спор със силата на присъдено нещо, поради което и всяка страна има
право да иска от съда произнасяне по всички искания, без значения от коя страна
са направени. В същия смисъл е и правната доктрина – професор доктор Живко
Сталев, „Българско гражданско процесуално право“, издание на издателска къща
„Сиела“ от 2000 година, страница 486.
Съдът не приема и довода на
ответника, че с евентуално произнасяне по реда на чл. 250 от Гражданския
процесуален кодекс съдът ще измени вече постановено решение. В мотивите на
решението са изложени доводи, че съдът не дължи произнасяне по направеното
възражение. Както обаче е посочено в искането за допълване на решението, съдът
е присъединил производство, поради което дължи произнасяне с общото решение и
по иска, по който е образувано гражданско дело №218 по описа за 2016 година.
Съдът действително се е произнесъл по възражението на ответника, направено по
реда на чл. 342 от Гражданския процесуален кодекс, но не и по иска, предявен от
ответника.
Искането
за допълване на решението по реда на чл. 250 от Гражданския процесуален е основателно
и съдът счита, че следва да бъде уважено. Както беше посочено и
по-горе, съдът е присъединил за съвместно разглеждане гражданско дело №218. По този иск се дължи произнасяне,
което не е направено с общото решение. Тъй като липсва изрично произнасяне в
диспозитива на общото решение, съдът намира, че това решение следва да бъде
допълнено.
В мотивите на решението съдът
е изложил мотиви защо отхвърля възражението на ответника, направено по реда на
чл. 342 от Гражданския процесуален кодекс. Тъй като искането по присъединеното
производство е идентично с възражението, съдът намира, че искът следва да бъде
отхвърлен със същите мотиви, поради което е отхвърлено възражението –
наследството се изчерпва само с една вещ – процесния имот. Поради горното,
следва да се приеме, че ответницата се е разпоредила в полза на ищцата с
наследството като съвкупност от права и задължения, а не с отделни наследствени
предмети.
С оглед на изложеното до тук
на основание чл.
250 от Гражданския процесуален кодекс, съдът
Р Е Ш
И :
ДОПЪЛВА Решение №183, постановено на 17.
VІ. 2016 година по гражданско дело №872 по описа на Велинградския районен съд
за 2014 година като ОТХВЪРЛЯ иск
за прогласяване недействителността на акт на разпореждане на сънаследник с
отделни наследствени предмети, с правно основание чл. 76 от Закона за
наследството, предявен от С.К.З.
ЕГН**********,***, против В.Г.К. ЕГН**********,***, с адрес за призоваване и връчване на
съобщения и книжа в *** и К.Г.З. ЕГН**********,***, за прогласяване на
нищожността на Договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение
за гледане и издръжка, сключен между В.Г.К.
ЕГН**********,***, с адрес за призоваване и връчване на съобщения и книжа в ***
и К.Г.З. ЕГН**********,***, на 31. VІІ. 2014 година с Нотариален акт №78,
том ІІ, регистрационен №3364, съставен по нотариално дело №277 от 2014 година на
нотариус Симеон Даскалов, вписан в Регистъра на Нотариалната камара под №541.
На основание 250, ал. 3 във
връзка с чл. 258 и чл. 259 от Гражданския процесуален кодекс определението
подлежи на обжалване по реда на глава ХХ от същия кодекс, озаглавена “Въззивно
обжалване”, пред Пазарджишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на
страните по делото.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: