Р Е Ш Е Н И Е
№ 213
гр. Велико Търново, 19.10.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, в съдебно заседание на девети октомври две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ДИАНКА ДАБКОВА
КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ
при участието на секретаря М.Н.и прокурора Донка Мачева като разгледа
докладваното от съдия Калчев касационно
НАХД № 10212/2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от Закона за административните нарушения и наказания.
Касаторът Л.И.Ф. ***, чрез ***К. П., обжалва Решение от 23.07.2020 г. по НАХД № 682/2020 г. на Районен съд - Велико Търново, с което е потвърдено НП № 20-1275-000275 от 25.02.2020 г. на началник на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Велико Търново. Според касатора посоченото в АУАН и НП нарушение, не може да се вмени на жалбоподателя, доколкото същият не е предприемал маневра, а в чл. 25, ал.1 от ЗДвП изрично е посочено, че за да се извърши процесното нарушение е необходимо водачът да предприеме такава. Освен това отбелязва, че в АУАН и НП не е посочено кое точно от предположенията визирани в нарушената правна норма е относимо към конкретното нарушение. Отделно от изложеното твърди, че съществува несъответствие между словесното описание на релевантната фактическа обстановка и възприетата цифрова квалификация – чл. 179, ал.2 вр. ал.1, т.5 от ЗДвП. Цитираната разпоредба предвижда създаване на непосредствена опасност за движението, каквато касаторът не е създал. По тези изложени в жалбата съображения и в открито съдебно заседание, се иска отмяната на решението на районния съд и постановяване на друго по същество от касационната инстанция, с което да бъде отменено наказателното постановление.
Ответникът по касационната жалба – сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Велико Търново, не взема становище по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура – Велико Търново, дава заключение за неоснователност на жалбата.
Настоящият състав на Административен съд – Велико Търново, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, както и след служебна проверка, на основание чл. 218, ал. 2 АПК, за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:
Жалба е подадена от надлежна страна-участник във въззивното производство, в законния срок, до компетентния съд, което я прави допустима.
Съгласно чл. 63, ал. 2 от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните РС по реда на глава ХІІ от АПК. Чл. 218 от АПК свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Воден от така определения предмет на настоящото касационно дело, съдът намира касационната жалба за неоснователна, тъй като оспорваното решение е валидно, допустимо и правилно. Аргументите на съда за този извод са следните:
С Решение от 23.07.2020 г. по НАХД № 682/2020 г. на Районен съд - Велико Търново е потвърдено НП № 20-1275-000275 от 25.02.2020 г. на началник на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Велико Търново, с което на касатора за извършено административно нарушение на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 179, ал. 2, вр. с чл.179,ал. 1, т.5 от ЗДВП, е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв.
Въззивният съд, въз основа на подробен анализ на събраните доказателства е приел за установено, че на 30.01.2020г., в 15,55 ч., в гр. Велико Търново, на ул. "Сан Стефано", в района на кръстовището с ул. "Петър Параков", в посока на движение ул. "Никола Габровски" жалбоподателят, управлявайки т.а. влекач "Мерцедес 1841ЛС АКТРОС", с ****с прикачено към него полуремарке "Шмитц“ с чуждестранен регистрационен номер ****), не се съобразил с положението и намиращият се на пътното платно, в дясно по посоката на движение и изчакващ на червен сигнал, на временно поставена светофарна уредба, работеща в нормален режим на работа, лек автомобил Фиат "Пунто", червен на цвят с ****, управляван от ****и с предната си дясна част охлузил по цяла лява част лекия автомобил, с което Л.Ф. реализира ПТП с материални щети. Отразено е, че е съставен протокол за ПТП и от водача са иззети контролен талон.
За да потвърди НП, въззивният съд е изложил мотиви, че от събраните по делото доказателства по безспорен начин се установяват обстоятелствата, свързани с осъществената от Ф. маневра, свързана с движението му в полагащата му се лента за движение, и предприето спиране, пред работеща светофарна уредба, при което се отклонил в дясно по платното за движение, свързано с частично навлизане в съседната лента, при което същият е реализирал ПТП със спрелия за изчакване на светофара, от дясно, лек автомобил (Фиат Пунто). В подкрепа на обективирания извод са писмените доказателства, инкорпорирани в процеса - протокол за ПТП и снимковия материал към него. Съдът е счел за неоснователни възраженията на жалбоподателя, че осъщественото деяние от фактическа страна не покрива съставомерните признаци на нарушение по чл. 25, ал. 1 от ЗДВП. Посочените в съдържанието на нормата хипотези са примерни, не са изчерпателно изброени и не могат да обхванат всички житейски възможности, поради което въззивния съд е счел, че осъщественото от нарушителя деяние попада в приложното поле на разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП.
Постановеното от Районен съд - Велико Търново решение е правилно. Касационната жалба, с оплакванията, така както са формулирани в нея, е неоснователна. Всички доводи, наведени от касатора в касационната жалба, по същество са били развити пред районния съд. Противно на твърдението на касатора, възраженията му са обсъдени задълбочено от въззивната инстанция, която е дала аргументиран и изчерпателен отговор, защо счита, че същите са неоснователни. Настоящият касационен състав изцяло споделя мотивите на Великотърновския районен съд, поради което не счита за необходимо да преповтаря същите.
Неоснователно е възражението на процесуалния
представител на жалбоподателя за неправилна квалификация на нарушението. Разпоредбата
на чл. 25, ал. 1
от ЗДвП задължава водач на пътно превозно средство, който ще
предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи ППС, да излезе от
реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони
надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна
лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен
имот, преди да започне маневрата, да се убеди, че няма да създаде опасност за
участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават
покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение,
посока и скорост на движение. Неизпълнението на това задължение е скрепено със
санкция по реда на чл. 179, ал.
2 вр. чл. 179, ал.
1, т. 5 от ЗДвП. При извършена проверка безспорно е установено, че
от обективна и субективна страна е осъществен съставът на посоченото нарушение,
поради което законосъобразно е ангажирана административнонаказателната
отговорност на водача. Този извод се подкрепя изцяло от събраните писмени
доказателства и напълно съответства на установените факти.
В конкретния случай, неспазвайки разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП касаторът е предприел маневра, като не се е съобразил с положението на намиращият се на пътното платно, в дясно по посока на движението и изчакващ на светофарната уредба, лек автомобил, в резултат на което с предната си дясна част охлузил по цялата лява част лекият автомобил и е допуснал ПТП с материални щети, при което Л.И.Ф. правилно е санкциониран по чл. 179, ал. 2 във вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП. Като е достигнал до същите изводи районният съд е постановил правилно съдебно решение.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваното решение не страда от пороци, представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение от 23.07.2020 г. по НАХД № 682/2020 г. на Районен съд - Велико Търново.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.