Р Е Ш Е Н И Е № 122
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. Видин10.01.2020 г.
Видинският окръжен съд, гражданска колегия в публичното заседание
на
десети декември две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:В.В.
Членове:А.П.
В. М.
при секретаря В.К. и в присъствието на прокурора
................................. като разгледа докладваното от съдия В. М. в.
гр. дело № 454 описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по чл.258 и сл ГПК.
Образувано
по въззивна жалба от Б.Н.А. ***,
ЕГН **********, чрез адвокат Е. Б. С. от В.,против Решение № 423/26 юли 2019
година, постановено от Районния съд-Видин по гр.дело № 2643/2016 година, с
което ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, в отношенията между
страните, по предявения от ищеца И.П.Т. *** ЕГН : ********** срещу ответника Б.Н.А. ***,ЕГН : ********** отрицателен установителен иск, а
именно че ответникът не е собственик на следния недвижим имот в землището на с.И.,общ.В.,представляващ
: имот № 109012-стопански двор на с.И.,Обшина В…,с площ от 3.374 дка., при
съседи: № 109010-стопански двор, № 000179-полски път, № 000180-полски път, №
106001-нива, съгласно договор за покупко-продажба на недвижим имот земя-частна
собственост по чл. 27 ал. 6 от ЗСПЗЗ с № 28/16.07.2007 г.
Поддържа във въззивната жалба, че
постановеното решение е необосновано:
изводът, че ответникът не е собственик на процесния имот, е необоснован, тъй
като не е преценена разликата в нормативната уредба за условията, при които се
извършва замяната и продажбата на държавен земеделски имот.При продажбата това
е заповед на министъра или упълномощено лице, при замяната-заповедта на
министъра е задължителна.
Посочва,
че Решението неправилно тълкува
Тълкувателно решение № 8/2013 година, което решение не отменя условието за
предявяване на отрицателен установителен иск, напротив, съгласно това решение
правният интерес следва да се докаже, а не само да се твърди; в случая ищецът
следва да докаже, че той е собственик на имота-само тогава правният интерес би
бил налице.Съдът обаче е бил обвързан с Определение 31/20.3.2019 година на
Окръжния съд-В., поради което е постановил настоящето неправилно решение,
вместо да отхвърли иска като недопустим, или да прекрати делото поради
недопустимост на иска.
В процеса
обаче е доказано категорично, че договорът за замяна е нищожен поради
противоречие с материалния закон-липса на изискуемия се сложен фактически
състав на сделката с държавен недвижим имот.След като заповедта на министъра по
чл.36 ППЗСПЗЗ липсва, което в първата инстанция е доказано категорично с
посочената в договора за замяна касаеща друго селище, друго лице и друг имот.
Не така стои
въпросът при договора за продажба сключен с ответника-там съгласно чл.45 а
ППЗСПЗЗ се изисква или заповед, или упълномощаване, и такова упълномощаване е
налице.
В конкретния
случай дали ответникът е собственик или не дори не е от значение,тъй като
самият ищец не е собственик, съответно-той не е правно легитимиран да предяви
отрицателния установителен иск.
Моли
съда да отмени обжалваното решение,
както и да постанови ново по същество, с което да отхвърли иска изцяло-като
недопустим и неоснователен.
Ответната по
делото страна не е взела становище по въззивната жалба.
Видинският
окръжен съд, като взе предвид постъпилата жалба, данните по делото и
съобразявайки ги в съвкупност, прие за установено следното :
С
Решение № 423/26 юли
2019 година, по гр.дело № 2643/2016 година,
ВдРС ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, в отношенията
между страните, по предявения от ищеца И.П.Т. *** ЕГН : ********** срещу ответника Б.Н.А. ***,ЕГН : ********** отрицателен установителен иск, а
именно че ответникът не е собственик на следния недвижим имот в землището на
с.И…,общ.В.,представляващ : имот № 109012-стопански двор на с.И..,Обшина В…,с
площ от 3.374 дка., при съседи: № 109010-стопански двор, № 000179-полски път, №
000180-полски път, № 106001-нива, съгласно договор за покупко-продажба на
недвижим имот земя-частна собственост по чл. 27 ал. 6 от ЗСПЗЗ с №
28/16.07.2007 г.
От събраните по делото
доказателства е установено следното от фактическа страна :
От
Договор за замяна на недвижим имот № 31/27.07.2007 г., вписан във
вх.дв.рег. № 9742 на 20.11.2007 г., е видно,че същият е сключен между
ищеца и Министъра на Земеделието и горите,представляван от Н.Ц. Т.-***,по
силата на пълномощно №К001-97/11.03.2005 г.,като с него е отстъпено правото на
собственост върху имот № 109012 от землището на с. И., общ. В. с площ от
3.374 дка. с НТП „стопански двор“, в замяна на друг земеделски имот собственост
на ищеца-№067064 с площ от 7.870, НТП „нива“, находящ се в землището на с. И..,
общ. В..
От
договор за покупко-продажба на недвижим имот /земя –частна държавна
собственост/ по реда на чл. 27 ал. 6 от ЗСПЗЗ, № 28/16.07.2007 г. ,вписан във
вх.дв.р-р на 10.06.2008 г.,е видно,че същият е сключен между ответника и
Министъра на Земеделието и горите,представляван от от Н. Ц. Т.-*** ,по силата на пълномощно
№К001-97/11.03.2005 г.,като с него на ответника Б.А. е прехвърлена собствеността върху имот №
109012 от землището на с. И., общ. В. с площ от 3.374 дка. с НТП „стопански
двор“, срещу сумата от 1215.00 лв..
От пълномощно №К001-97/11.03.2005 г.
на МЗГ е видно,че от Н.Ц. Т.-*** ,е имал представителна власт да сключва от
името на МЗГ разпоредителни действия със земи на територията на гр.В.,но след
издаване на заповед от Министъра по чл.45а ал.2 или ал.5 от ППЗСПЗЗ и по
чл.36 ал.3 от ППЗСПЗЗ.
В Договора за замяна на недвижим имот № 31/27.07.2007 г.,в
изпълнение на чл.36 ал.3 от ППЗСПЗЗ като основание е посочена
Заповед на Министъра № РД 46-971/26.06.2007 г.,но от представената
заповед с този номер се установява обаче,че същата касае друг имот в област
Ямбол,а не процесният.
От договора за
покупко-продажба на недвижим имот№ 28/16.07.2007 г.е видно,че
липсва посочване и цитиране на изискуемата се и задължителна за извършване на продажбата
Заповед по чл.45а ал.2 от ППЗСПЗЗ/ нормата предвижда,че продажбата се
извършва със заповед на министъра на земеделието и продоволствието или на
упълномощено от него длъжностно лице и с писмен договор, който се вписва в
службата по вписванията/.
От писмения отговор на
третото лице-помагач е видно,че в архива на ОДЗ-Видин не се съхраняват преписки
по процесните договори за замяна и покупко-продажба.
От постановление на
РП-Видин от 20.06.2018 г. е видно,че прокуратурата е отказала да се
образува досъдебно производство, във връзка с данните за престъпление от общ
характер,поради изтекла давност.
Във връзка с оспорването от страните на истинността на представените
договори,в частта на положените подписи от от Н.Ц.Т.-*** , е открито
производството по чл.193 ГПК.
От заключението на вещото
лице по назначената графическа експертиза се установява,че спорните подписи, в
договора за продажба в реквизита „продавач“ и в договора за замяна в
реквизата“упълномощено лице“ , са изпълнени от от Н. Ц. Т.-*** ,при което положение се налага
извод,че направените оспорвания не са доказани.
При горната фактическа обстановка и
съобразявайки Тълкувателно решение № 8/2013 г. по тълкувателно дело № 8/2012 г.
на ОСГТК на ВКС съдът, Видинският окръжен съд приема,че е налице процесуална
предпоставка за допустимостта на иска ,а именно установен правен интерес
на ищеца.
В тежест на ответника е да докаже
съществуването на отричаното от ищеца право на собственост,съответно фактите,
от които произтича същото.
При отрицателен
установителен иск за собственост, предмет на изследване в процеса е правото на
собственост на ответника. В случая в тежест на ответника е да докаже, че е собственик
на процесния имот, като освен това същият е длъжен да изчерпи всички свои
възражения, респ. да изчерпи всички основания, на които твърди, че е
собственик, а ищецът трябва да докаже твърденията си за фактите, които
изключват това право.
От данните по делото е видно,че ответника
претендира право на собственост върху процесния имот въз основа на договор за
покупко-продажба на недвижим имот /земя-частна държавна собственост/ по
реда на чл. 27 ал. 6 от ЗСПЗЗ, № 28/16.07.2007 г.,вписан във вх.дв.р-р на
10.06.2008 г.,сключен между ответника и Министъра на Земеделието и
горите,представляван от от Н.Ц. Т.-*** ,по силата на пълномощно
№К001-97/11.03.2005 г.,като с него на ответника е прехвърлена
собствеността върху имот № 109012 от землището на с. И…, общ. В. с площ от
3.374 дка. с НТП „стопански двор“, срещу сумата от 1215.00 лв..
Безспорно е, че
в сделката Министъра на Земеделието и горите е представляван от от Н. Ц. Т.-*** ,по силата на пълномощно
№К001-97/11.03.2005 г..
Със същото
,съгласно т.1,на пълномощника е дадена възможността да сключва договори
за продажба и замяна на земите от държавния поземлен фонд и при условията
на чл.27 ал.6 от ЗСПЗЗ,след издаване на заповед по чл.45а ал.2 или 5 от ППЗСПЗЗ
на министъра на земеделието и горите.
Налага се извод,че за извършването на сделката описана в договора за
покупко-продажба на недвижим имот № 28/16.07.2007г.,която е по чл.
27 ал. 6 от ЗСПЗЗ, е необходимо и задължително издаването на Заповед по
чл.45а ал.2 от ППЗСПЗЗ на министъра на земеделието и горите.
В цитирания договор такава не е индивидуализирана и посочена,поради което и във
връзка с липсата на данни в обратна насока се налага извод,че договора е
сключен без изискуемата за валидността му Заповед и в нарушение на разпоредбата
на чл.45а ал.2 от ППЗСПЗЗ ,или с други думи в противоречие със
закона.
В тази връзка
възражението на третото лице-помагач,а именно за нищожност на договора за
покупко-продажба,като сключен в противоречие със закона,е основателно.Твърдението
на третото лице за липсата на издадена задължителна заповед на министъра по
чл.45а ал.2 от ППЗСПЗЗ при сключване на договора за покупко-продажба,от който
черпи правата си ответника,не е оспорено и опровергано от страните, поради
което съдът,и с оглед обстоятелството,че в договора,като основание за
сключването му, не е посочена такава заповед,приема този факт за установен.
С оглед изложеното сключения
от ответника договор за покупко-продажба № 28/16.07.2007 г. на недвижим имот
/земя –частна държавна собственост/ по реда на чл. 27 ал. 6 от ЗСПЗЗ,се явява
нищожен с оглед чл.26 ал.1 пр.1 ЗЗД.
При
това положение следва да се приеме,че ответника не е доказал съществуването на
отричаното от ищеца право на собственост,а именно че е собственик въз основа на
договор за покупко-продажба на недвижим имот /земя-частна държавна
собственост/ по реда на чл. 27 ал. 6 от ЗСПЗЗ, № 28/16.07.2007 г.,вписан във
вх.дв.р-р на 10.06.2008 г.,сключен между ответника и Министъра на Земеделието и
горите,поради което предявения отрицателен установителен иск е
основателен и следва да бъде уважен.
Пред въззивната
инстанция не бяха предствавени нови доказателства, налагащи промяна във
фактическата обстановка, възприета от ВРс, или друг краен правен
извод.Решението е обосновано и законосъобраезно. На основание чл.272 ГПк, ВОС
препраща към мотивите на ВРС.
Водим от
горното, ВОС ,
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
423/26 юли 2019 година, постановено от Районния съд-Видин по гр.дело №
2643/2016 година.
Решението подлежи на касационно
обжалване в едномесечен срок от съобщението до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.