Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 16.06.2021 г. гр. Асеновград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, втори
граждански състав на тринадесети май две хиляди двадесет и първа
година в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ТЕРЗИЕВА
секретар Йорданка Тянева
като разгледа
докладваното от съдия МАРИЯ ТЕРЗИЕВА гражданско дело № 773 по описа за 2020 г.
и като обсъди:
Иск с правно основание чл. 55, ал.1,
предл. второ, евентуално съединен с иск с правно основание чл.55, ал.1, предл. първо от ЗЗД, и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът Д.М.Т., чрез пълномощника си адвокат С.С., моли
да се постанови решение, с което
да бъде осъден ответника Е.А.Т. да му заплати сумата от 8 500 лв., дължима като
платена без правно основание, ведно със законната лихва от предявяване на иска
до окончателното изплащане на задължението. Твърди, че през м.април 2018 г. той
е привел по сметка на ответника общо сумата 8500 лева, както следва: на
16.04.2018 г. - 4000 лв., на 18.04.2018 г. – 1500 лв. и на 26.04.2018 г. – 3000
лв. Твърди, че между страните не е налице провоотношение, а ищецът при превода
на посочените суми е посочил като основание „отоплителна инсталация“. Заявява, че е следвало да заплати посочената
сума на друго лице, а преводите са направени по сметка на ответника погрешка,
като по този начин ответника се е обогатил неоснователно, като получената сума
от общо 8 500 лв. е без правно основание. Ответникът не е възстановил на
ищеца недължимата приведена сума, въпреки изпратена нотариална покана. Ангажира
доказателства, претендира за разноски в производството.
В
постъпилия в срока по чл. 131 ГПК отговор, ответникът
Е.А.Т. оспорва иска като неоснователен. Твърди, че получаването на
претендираната сума от 8 500 лв. е за изграждане на отоплителна инсталация
в полза на ищеца, в неговия апартамент, находящ се в триетажна жил.сграда /2+М/
в УПИ VІ-433 кв.86 м.“Манастирски ливади-изток“ град София, които СМР са
извършени от ТД „ПАЙПБГ-2“ ЕООД. Тези СМР са приети от ищеца, между изпълнителя
на СМР - „ПАЙПБГ-2“ ЕООД и ищеца е била налице уговорка, плащането на
стойността на извършените СМР в полза на ищеца да бъдат по сметка на Е.Т.,
която е била овластена да получи сумата по извършената в полза на Д.Т. работа,
по изграждане на отоплителната инсталация. За това на ищеца е бил даден номера
на банковата сметка на ответника и затова като основание за плащане е посочено
„изграждане на отоплителна инсталация“. Ответникът твърди, че получените от
него парични средства е предал на „ПАЙПБГ-2“ ЕООД. Твърди още, че в офертата,
което е изпратена на ищеца, освен посочените видове работи с единични цени е
посочен и начин на плащане по договаряне, а договарянето е било ищецът да плати
по сметка на ответника, овластен да получи плащането от името и за сметка на
изпълнителя „ПАЙПБГ-2“ ЕООД. Представя
писмени доказателства, претендира за разноски в производството.
След като прецени събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за
установено следното:
От представените преводни нареждания се установява, че на 16 април 2018 г.
ищеца е привел по сметка на ответника - 4000 лв., на 18 април 2018 г. – 1500
лв. и на 26 април 2018 г. – 3000 лв., с посочено основание: отоплителна
инсталация – което не е спорно между страните.
От ищеца на ответника е изпратена нотариална покана, с искане за връщане на
сумата 8500 лв.(получена без основание)
по посочена банкова сметка ***.
От ответника е представена: оферта „Проект и монтаж на ВиК, отопление,
вентилация, климатизация, пелетни котли, термопомпи, слънчеви колектори и
хладилна камера. Представена е разписка, от която е видно че на 05.06.2018 г. Е.А.Т.
е предала на „ПайпБГ-2“ ЕООД, сумата 8500 лв. – представляваща платена цена от Д.Т.,
за извършени в негова полза СМР, по изграждане на отоплителна инсталация на
негов апартамент в триетажна жил.сграда в УПИ VІ-433, кв.86 м. „Манастирски ливади“ София. Представено е
пълномощно, от което е видно с какви права е упълномощена Е.Т. от „ПайпБГ-2“
ЕООД. Представен е и договор от 2017 г. за извършване на СМР в триетажна жил.сграда в УПИ VІ-433, кв.86 м. „Манастирски ливади“ София.
От показанията на свидетеля А.Ж.Д.– работещ в „ПайпБГ-2“ ЕООД, се
установява че същия познава ищеца, твърди че през 2018 г. е работил в негов
апартамент, находящ се в София, кв.“Манастирски ливади“ като са изграждали отоплителна инсталация на
апартамента му и на цялата сграда. Управител на фирмата е А.Д., свидетелят е
пълномощник на фирмата, която се занимава с: отопление, вентилация, соларни
системи, газификация. Същият твърди, че с ищеца нямат сключен договор, но са му
изпратили оферта по електронна поща. Сумата е следвало да се заплати по банков
път, една част от нея е платена от ищеца, а друга още не. Е.Т. е търговски
представител във фирмата. Свидетелят е дал банковата сметка на Е.Т. на ищеца,
за превод на парите за свършената от фирмата работа.
От показанията на свидетеля С.Й.Т.– работещ в „ПайпБГ-2“ ЕООД от 2013 г. до
2019 г. на трудов договор се установява, че е извършвал СМР в кооперация в
„Манастирски ливади-изток“ София: водопровод и канализация, подово отопление на
сградата. В апартамента на ищеца са правили подово отопление. Ищецът незнае
дали между ищеца и фирмата е имало сключен договор. Свидетелят заявява, че Е.Т.
е съдружник във фирмата – ръководила е строителни дейности.
По реда на чл.176 ГПК, в съдебно заседание ищеца Д.Т. заяви, че е нямал
сключен договор с фирмата, А.лично му е предложил да му направят подово
отопление в апартамента, което е направено от него и бригадата – но не е
довършено. Свидетелят не познава А.иА.Т. – не ги е виждал. Ищецът е дал на ръка
1100 лева, след което А.му е казал въпросната сума да се приведе по посочената
сметка.
От у-ние за актуално състояние на „ПайпБГ-2“ ЕООД е видно, че управител на същото е А.Ж.Д., а с
пълномощното от 2017 г. А.Ж.Д. е упълномощил А.Ж.Д.да представлява дружеството.
От писма на НАП е видно, че Е.А.Т. е имала сключен трудов договор с
„ПайпБГ-2“ ЕООД от 15.09.2015 г. до 01.07.2018 г., както че има данни за
регистрация по ЗДДС от 25.08.2015 г. до настоящия момент за „ПайпБГ-2“ ЕООД.
Представена е фактура от „ПайпБГ-2“ ЕООД с дата на издаване 02.02.2021 г.,
с получател Д.М.Т., за извършено АКТ
СМР, част от отоплителна инсталация, обект „манастирски ливади-изток“ за
7083.33 лева с начислен ДДС 1416.67 лв., общо за сумата 8500 лева.
Не е спорно между страните, а и от
представените преводни нареждания от „Postbank“ се установява, че през м.април 2018 г. ищецът е привел по сметка на
ответника общо сумата 8500 лева, както следва: на 16.04.2018 г. - 4000 лв., на
18.04.2018 г. – 1500 лв. и на 26.04.2018 г. – 3000 лв. Предявен е иск за осъждане
на ответника да заплати на ищеца сумата 8500 лева, като получена при начална
липса на основание - без основание. При
него в тежест на ответника е да докаже наличието на такова. Същият не е
представил доказателства в подкрепа на твърденията си за наличие на договорни
отношения между ищеца и ответника, по силата на които той е заплатил горната
сума по нейната сметка, срещу задължението на ответницата – в качеството и на
пълномощник на фирмата да осъществи посочените СМР. Напротив доказа се, че ищецът
не е сключвал договор с фирмата, не познава ответницата, а сметката по която е
привел сумата му е дадена от А.Д., които с бригадата си е извършвал СМР в
апартамента му. Твърденията на ответницата са, че на 05.06.2018 г. същата е
предала сумата на „ПайпБГ-2“ ЕООД, които е осъществил посочените СМР. Видно от
справка на НАП е, че фирмата е регистрирана по ДДС, фактура за същите е
издадена на 02.02.2021 г – а касова бележка липсва. Наличието на договорно
отношение би било достатъчно, за да се приеме съществуването на правно
основание за разместване на имуществените блага. Евентуалното им изпълнение или
неизпълнение е ирелевантно за правния спор, тъй като би имало значение в
случай, че е предявен иск за изпълнение на договорни задължения. Настоящият не
е такъв, а е основан на извъндоговорни отношения между страните, от които е
възникнало задължението на ответника да върне получената сума.
С оглед на горното съдът намира, че ответницата е получила без правно
основание сумата от 8500 лева, тъй като липсва правоотношение между страните
или някакъв правопораждащ юридически факт, от който да е възникнало задължение
на ищеца да и заплати тази сума. Поради това и на основание чл. 55, ал.1,
предл. първо от ЗЗД същата следва да бъде върната, като предявеният за това иск
е основателен и следва
да бъде уважен, като Е.Т. следва да бъде осъдена да заплати на Д.Т. сумата от
8500 лева, получена от нея (приведена по банков път) без основание. На
основание чл. 86 от ЗЗД същата се дължи ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба 01.06.2020 г. до окончателното й изплащане.
С оглед изхода на
спора и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца и
направените по делото разноски. От същия е претендирана общо сумата от 1307
лева, от които: 775 лв. заплатен адвокатски хонорар, 340 лв. внесена ДТ, 135
лв. за заплатено гориво и 57 лв. нощувка за 18/19 октомври 2020 г. От
претендираната сума следва да се присъди общо сумата 1015 лева, от които 775
лв. заплатен адвокатски хонорар и 340 лв. внесена ДТ, а останалите претендирани
суми не се дължат (въпреки, че се направени по производството).
Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Е.А.Т., ЕГН **********
***, да заплати на Д.М.Т., ЕГН ********** ***, сумата от 8 500 лева (осем хиляди и петстотин), представляваща получено на: 16.04.2018 г. - 4000 лв., на
18.04.2018 г. – 1500 лв. и на 26.04.2018 г. – 3000 лв., без правно основание, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба 01.06.2020 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 1015
лева (хиляда и петнадесет лева), направени
разноски по производството.
Решението подлежи
на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: