ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 334
по входящ номер № 655 от 19.03.2025 г.
Габрово, 19.03.2025 г.
Административният съд - Габрово - VI Състав, в закрито заседание на деветнадесети март две хиляди двадесет и пета година в състав:
| Съдия: | ЦВЕТОМИЛ ГОРЧЕВ |
като разгледа докладваното от съдията Цветомил Горчев административно дело № 70/2025 г. на Административен съд - Габрово, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 166, ал. 4, във вр. с ал. 2 от .
Образувано е по искане вх. № СДА-01-655/19.03.2025 година от В. С. О., в качеството й на ЕТ с фирма „*“, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], депозирано чрез пълномощника и съдебен адресат адв. О. С. И., ГАК, личен адвокатски номер **********, служебен адрес: [населено място], [улица], ст. 4, офис 3, [тел. номер] по повод жалба от ЕТ, с която се оспорва Писмо изх. № 58-00-92/04.03.2025 г. на Кмета на , с което същият задължава ЕТ, в срок до 31.03.2025 г. да премахне Павилион № 4 в района на паркинга на Дряновски манастир.
С оглед обстоятелството, че в оспореното писмо е визиран срок за премахване на павилион № 4, като това е възприето от жалбоподателя като допуснато предварително изпълнение на оспорения акт, като в подкрепа на така заявеното искане за спиране на допуснатото предварително изпълнение са изложени мотиви, като е посочено че премахването на павилиона ще причини на ЕТ значителна и трудно поправима вреда, както с оглед естеството на процесния павилион, чието премахване би го унищожило на практика, така и поради факта, че би лишила търговеца от единствения му доход от дейността от процесния павилион. Навежда съображения и за невъзможността в дадения кратък срок да премахне процесната вещ
Искането за спиране е направено от надлежна страна – адресат на оспорения административен акт, чрез надлежно оправомощен пълномощник – адвокат, поради което е процесуално допустимо.
Разгледано по същество, същото е основателно по следните съображения:
С разпоредбата на чл. 57а от ЗУТ е регламентирана възможността и реда за премахване на преместваеми обекти, какъвто е и процесния павилион № 1, като в чл. 217 от ЗУТ е предвидено, че жалбите и протестите пред съда не спират изпълнението на подробно изброени административни актове, като в ал. 1, т. 11 са посочени и Заповедите по чл. 57а, ал. 3 от ЗУТ, които норми обосновават извода, че Законодателят е предвидил предварително изпълнение на административен акт по силата на закона, а с ал. 2 ЗУТ съответно е регламентирал правомощието на съда да постанови друго.
Самото производство предполага наличието на важни държавни и обществени интереси, които трябва да бъдат защитени чрез незабавното изпълнение на издадения административен акт, като съгласно чл. 166, ал. 4, вр. ал. 2 АПК основание за спиране на предварителното изпълнение е налице, когато то би причинило на оспорващия значителни или трудно поправими вреди. Евентуалните вреди от незабавното изпълнение трябва да са такива по степен и интензитет, че да противостоят на защитения от законодателя чрез допускане на предварително изпълнение обществен интерес.
Доказани и значими, според настоящият състав, биха били евентуалните вреди, които биха настъпили от предварителното изпълнение на оспореното Писмо.
В случая е безспорно, че при евентуална основателност на жалбата вредите биха били съизмерими на стойността на премахнатия обект, средствата по премахване и впоследствие по възстановяване на обекта. Наред с тези вреди обаче, е видно, че адресатът на заповедта ще понесе от предварителното изпълнение и вреди във вид на пропуснати ползи от нереализиран търговски оборот в периода на Великденския пост и празници, свързани със засилено посещение на Светата обител, което от своя страна също обосновава наличие на предпоставките по чл. 166, ал. 2 във вр. с ал. 4 от АПК, което не се опровергава от съществуването на специален ред за репариране на вредите при отмяна на административния акт.
Допълнително в подкрепа на изложеното следва да се отчете и посоченото, че с оглед продължителността на функционирането на търговския обект – близо 21 години, е оправдано да се приеме, че забавянето на изпълнението за времето до решаването на въпроса за законосъобразността на административния акт не би предизвикало вреда от вида по чл. 60, ал. 1 АПК, след като такава не е настъпила през целия изминал период.
В случая не са налице основания да се допусне също, че ако правните последици на заповедта не бъдат осъществени предварително, изпълнението на акта би било осуетено или затруднено след стабилизирането му. След като функционирането на обекта от 2004 г., когато е разрешено ползването му до м. март 2025 г. не е накърнило съществено обществения интерес или поне няма данни в тази насока е логично и оправдано да се приеме, че забавянето на изпълнението точно за времето до решаването на въпроса за законосъобразността на административния акт в едноинстанционно съдебно производство – аргумент от чл. 215, ал. 7, т. 4 ЗУТ не би предизвикало подобно засягане и законовата презумпция по чл. 217, ал. 1 ЗУТ следва да се счита за опровергана.
Следва, при това, да се има предвид и че спирането на предварителното изпълнение се явява само временна мярка, която отпада с приключването на съдебното производство по оспорването на акта.
По така изложените съображения, настоящият състав, намира, че предварителното изпълнение на оспореното Писмо изх. № 58-00-92/04.03.2025г. на Кмета на следва да бъде спряно до влизане в сила на съдебен акт по законосъобразността на процесния акт, в която насока е и формираната вече практика на АС – Габрово.
Водим от изложеното, Административен съд Габрово
О П Р Е Д Е Л И :
СПИРА допуснатото по силата на Закона ИЗПЪЛНЕНИЕ на Писмо изх. № 58-00-92/04.03.2025 г. на Кмета на Община Дряново до приключване, с влязъл в сила съдебен акт на производството по оспорването му.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в 7/седмо/ дневен срок от съобщаването – чрез връчване преписи на страните, пред Върховен административен съд на Република България.
.
| Съдия: | |