Решение по дело №69/2023 на Районен съд - Панагюрище

Номер на акта: 17
Дата: 7 юли 2023 г.
Съдия: Магдалена Георгиева Татарева Кръстева
Дело: 20235230200069
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 12 април 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 17
гр. Панагюрище, 07.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАНАГЮРИЩЕ в публично заседание на девети
юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Магдалена Г. Татарева Кръстева
при участието на секретаря Нонка Цв. С.
като разгледа докладваното от Магдалена Г. Татарева Кръстева
Административно наказателно дело № 20235230200069 по описа за 2023
година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на „Еко-хидро-90“ ООД, ЕИК: *********,
представлявано от управителя Г. С. Д. против НП № 13-2300075 от
29.03.2023 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.
Пазарджик, с което на основание чл.416, ал.5 от КТ във връзка с чл.414,
ал.1 от КТ и за нарушение на чл. 1, ал.2 от КТ на търговското дружество,
в качеството му на работодател е наложена имуществена санкция в
размер на 2 000 лв. (две хиляди) лева.
Релевираните в жалбата оплаквания се свеждат до материална
незаконосъобразност на НП, с оглед на което се иска неговата отмяна.
Твърди се, че НП и АУАН не съдържат точно описание на извършеното
нарушение, както и обстоятелствата, при които е извършено. Сочи се, че
в НП и АУАН е налице несъответствие между фактическото описание на
нарушението и правната квалификация.
В съдебно заседание за жалбоподателя се явяват процесуален
представител, който подържа жалбата и искат отмяна на атакуваното НП.
Релевира допълнителни доводи, а именно че е налице процесуално
нарушение при съставяне на НП, доколкото не е посочено фамилното име
на актосъставителя.
АНО – редовно призован, изпраща процесуален представител, който
оспорва жалбата и излага съображения за нейната неоснователност.
Районен съд - Панагюрище, след като съобрази становищата на
страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди
1
събраните по делото писмени и гласни доказателства при съблюдаване
разпоредбата на чл.63 от ЗАНН прие за установено от фактическа страна
следното:
Жалбоподателят „Еко-хидро-90“ ООД е санкциониран за това, че на
16.01.2023 г. на обект "Рахабилитация на улично платно и изграждане на
тротоари на улица, участък от км 0+000 до км 1+020", находящ се на ул.
"С.К.", с. Б., община Панагюрище, в качеството си на работодател по
смисъла на § 1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда е
допуснал да работи лицето А. К. Г. с ЕГН **********, в нарушение на
принципа, въведен с разпоредбата на чл. 1, ал.2 от Кодекса на труда.
Отношенията между жалбоподателя и А. Г. не били уредени като трудови
правоотношения, макар същият да е престирал работна сила.
Нарушението било извършено на 16.01.2023 г. с. Б., Община
Панагюрище и установено на същата дата от ДИТ Пазарджик, при
извършената проверка на място и на фирмената документация на
дружеството.
Извършеното съставлявало нарушение на чл. 1, ал.2 от Кодекса на
труда, за което на 31.01.2023 г. св. Р. М. съставил против жалбоподателя
АУАН, който бил подписан и получен от надлежно упълномощено лице.
Въз основа на АУАН било издадено атакуваното НП. То било
връчено на представляващия жалбоподателя на 31.03.2023 г. (л. 18 от
делото), а жалбата против НП била подадена от същото лице по пощата
на 11.04.2023 год.( л.8 делото) и следователно е подадена в срока по
чл.59, ал.2 от ЗАНН, при което е процесуално допустима.
В хода на съдебното следствие като свидетели бяха разпитани
актосъставителят Р. М., Р. Т., С. Г. и А. Р..
От съвкупния анализ на събраните устни доказателства, съдът
приема за установена следната фактическа обстановка:
На 16.01.2023 г. св. Р. М. – старши инспектор в Дирекция
„Инспекция по труда“ гр. Пазарджик, заедно с колегата си свидетел Р. Т.
след получен сигнал се отправили към с. Б., общ. Панагюрище обект
"Рехабилитация на улично платно и изграждане на тротоари на улица,
участък от км 0+000 до км 1+020". Повод за сигнала била получена
информация за починало лице. На място на обекта св. М. и св. Т.
установили работници на „Еко-ходро-90“ ООД, които полагали асфалт и
извършвали ремонтни дейности. Починалото лице било на място, в
работен бус на дружеството жалбоподател. От присъстващите лица 7-8
човека (сред които бил и св. Р.), които познавали починалото лице
събрали устни и писмени сведения за него, от които данни установили, че
починалото лице е престирало труд за жалбоподателя, като след
направена справка в Регистър на действащите трудови договори
установили, че за него няма трудов договор. На място св. М. и св. Т.
2
изискали пътния лист на товарния автомобил, тъй като останалите
работници посочили, че той е шофьорът, който сутринта към 6:30 е
превозил определена част от работниците от с. Костандово до обекта,
като такъв им бил представен, като същият бил попълнен от А. Г.. След
издадени предписания е представена справка за сключен трудов договор
с лицето А. Г. и прекратен поради настъпила смърт. Въз основа на
събраните доказателства от Р. М. бил съставен АУАН, на основание
който е отпочнало настоящото производство.
Спорен по делото е въпросът дали А. Г. е престирал труд за
жалбоподателя „Еко-хидро-90“ ООД или е присъствал на обекта, за да се
запознае с работния процес, имайки намерения в бъдеще да започне
работа (с оглед направеното от жалбоподателя оспорване в подадената
жалба на фактическата обстановка).
С оглед събраните по делото доказателства съдът намира, че към
16.01.2023 г. А. Г. действително е престирал труд за „Еко-хидро-90“
ООД, като е управлявал буса, с който той заедно с другите работници са
се придвижвали от с. Костандово до с. Б., като и е управлявал машината
полагаща асфалт. Това се установява, както от дадените от работниците
на място писмени обяснения, така и от приетия по делото като
доказателство пътен лист заверен от „Еко-хидро-90“ ООД, в който е
посочен за водач А. Г.. Освен това впечатление прави, че видно от
описаното в АУАН (срещу който не е възразено) А. Г. е открит облечен с
работни дрехи- зимен черен гащеризон с червени раета по него с работни
обувки марка „Вюрт“ и се е намирал в товарен автомобил собственост на
„Еко-хидро-90“ ООД.
Съдът не дава вяра на показанията на свидетел Г. и свидетел Р., в
частта, в която посочват, че А. Г. е идвал няколко дни до обекта в с. Б., за
да се запознае с работния процес, като не е полагал труд, доколкото
показанията на тези свидетели са противоречиви и се опровергават от
останалия събран по делото доказателствен материал. На първо място
впечатление прави, че свидетел Г. посочва, че Г. е пътувал с работния бус
с останалите работници от с. Костандово до с. Б., а свидетел Р. посочва,
че Г. е пътувал с личния си автомобил. Освен това показанията на
свидетел Г. се оборват от останалия събран по делото доказателствен
материал, а именно пътен лист находящ се на л. от делото, който е
изготвен от Г. и е заверени от „Еко-хидро-90“ ООД. Житейски нелогично
е лице, което не е служител на дружеството да използва МПС на
дружеството, за да се стопли. Не на последно място следва да се посочи,
че и двамата свидетели се намират в йеархическа и икономическа
зависимост от жалбоподателя. Всичко изложено в своята съвкупност
мотивира настоящия съдебен състав да не дава вяра на тези двама
свидетели в посочената част.
При това положение дружеството-жалбоподател „Еко-хидро-90“
3
ООД законосъобразно е санкционирано за нарушение на чл. 1, ал.2 от
Кодекса на труда.
Спор по делото относно това, че още в деня на проверката
жалбоподателят е уредил отношенията си с А. Г. като трудови не
съществува. Това се доказва от писмените доказателства по делото,
приложени на л. 53 и л. 54, като се потвърди и от показанията на
актосъставител св. М. и св. Т., което е още една индиция, че
жалбоподателят е санкциониран законосъобразно. От целокупния
доказателствен материал се установи, че описаната фактическа
обстановка в обжалваното НП и издадения АУАН съответства на
реалната действителност, респ., че жалбоподателя е извършил
нарушението, за което е санкциониран, а наложеното наказание в
рамките на определения от законодателя размер.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че неоснователни
са доводите на жалбоподателя, че НП е незаконосъобразно, тъй като не е
посочено фамилното име на актосъставителят, съобразно изискванията на
чл. 57, т. 3 ЗАНН. Действително в обжалвания административен акт
актосъставителят е посочен единствено с неговото собствено име, но това
не води до наличие на съществено процесуално нарушение, което да
препятства защитата на жалбоподателя. Законодателят е въвел изискване
за посочване имената на актосъставителят с оглед необходимостта от
индивидуализиране както на съставения АУАН, послужил за основание
за издаване на НП, така и с оглед необходимостта при спор по отношение
на фактическата обстановка при издаване на АУАН актосъставителя да
може да бъде индивидуализиран, респ. разпитан в качеството му като
свидетел. В конкретния случай в обжалваното НП АУАН е
индивидуализиран в достатъчна степен с посочване на номер и дата на
издаване, а в самия АУАН актосъставителят е посочен с неговите пълни
имена, респ. както за жалбоподателят, така и за съда е съществувала
възможност да идентифицират лицето издало акта. Същият бе разпитан
като свидетел по делото, не отрече да е съставил АУАН, като такива
възражения не бяха наведени и от жалбоподателя. Ето защо настоящия
съдебен състав намира, че соченото от жалбоподателя процесуално
нарушение не е съществено, респ. не е препятствано правото му на
защита, а НП не следва да се отмени на това основание, а следва да се
потвърди като правилен и законосъобразен.
Процесуалният представител на ДИТ – Пазарджик претендира
юрисконсултско възнаграждение в размер, определен от съда.
Съдът като взема предвид фактическата и правна сложност на
делото и на основание чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната
помощ определя на юрисконсулта възнаграждение в размер на 100 лв.
Мотивиран от изложеното Районен съд - Панагюрище в настоящия
състав, след като извърши анализ на установените обстоятелства и на
4
основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 13-2300075 от
29.03.2023 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Пазарджик,
с което на „Еко-хидро-90“ ООД, ЕИК: *********, представлявано от
управителя Г. С. Д., на основание чл. 416, ал. 5, във връзка с чл. 414, ал.3 от
КТ и за нарушение на чл. 1, ал.2 от КТ е наложена имуществена санкция в
размер на 2 000 (две хиляди ) лева
ОСЪЖДА „Еко-хидро-90“ ООД, ЕИК: *********, представлявано от
управителя Г. С. Д. да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция
по труда“ Булстат: *********, адрес: бул. „Княз Александър Дондуков“ 3,
1000 Център, гр. София сума в размер на 100 лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните пред Административен съд - Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Панагюрище: _______________________
5