№ 285
гр. Варна, 09.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на девети
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Нела Кръстева
като разгледа докладваното от Нела Кръстева Гражданско дело №
20203110109689 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 247 ГПК.
Съдът е сезиран с молба от ищеца „Специализирана болница за активно
лечение по кардиология - Варна“ ЕАД, ЕИК *********, подадена чрез
процесуалния му представител адв. Д.С., за поправка на очевидна фактическа
грешка в постановеното по делото решение № 1599/08.11.2021г.
С молбата се отправя искане за поправка на очевидна фактическа
грешка по отношение на основанието, на което в полза на ищеца е присъдена
сумата от 13 192 лв. Сочи се, че неправилно в диспозитива на решението е
изписано, че присъдената сума от 13 192 лв. представлява незаплатена
главница, дължима за извършена болнична медицинска помощ по
амбулаторни процедури, вместо да бъде изписано, че посочената сума
представлява главница за извършена болнична медицинска дейност за ЗЗОЛ
по клинични пътеки, реализирана през 2017г.
С молбата се отправя и второ искане до съда за поправка на очевидна
фактическа грешка по отношение на размера на исковата претенция за
заплащане на незаплатена главница, дължима за извършени и отчетени, но
неплатени амбулаторни процедури за 2017г., като погрешно в осъдителния
диспозитив на решението е посочена сумата от 4600 лв., вместо
действителния такъв от 5190 лв.
В предоставения за това едноседмичен срок по чл. 247, ал. 2 ГПК
1
ответникът не е депозирал отговор.
Настоящият съдебен състав намира следното:
С оглед наведените твърдения, че е допусната очевидна фактическа
грешка, молбата, с която съдът е сезиран, е за поправка на допусната
очевидна фактическа грешка в съдебното решение по реда на чл. 247 ГПК.
Същата е подадена от легитимирана страна, действаща чрез надлежно
упълномощен процесуален представител, поради което е процесуално
допустима.
Съдът, като съобрази доводите на молителя, съобрази, че по така
отправената молба с правно основание чл. 247 ГПК следва да се извърши
преценка дали е налице несъответствие между формираната воля в мотивите
на решението и нейното изразяване в диспозитива, за да е налице твърдяната
очевидна фактическа грешка. В настоящия случай съдът счита че не е налице
такава.
По отношение на първото искане, видно от депозираната от ищеца
искова молба, приложена по прекратеното поради родова неподсъдност и
изпратено от Окръжен съд – Варна на Варненски районен съд, л. 15 от ИМ,
приложена по гр. д. № 828/2020г., ТО на ВОС, ищецът е формулирал петитум,
като в т. 3 от него изрично е посочил, че претендира „сумата от 13 192 лв.,
представляваща незаплатена главница, дължима за извършена болнична
медицинска помощ за задължително здравноосигурени лица, съгласно
Договор № 032098/25.05.2016г. за извършване на амбулаторни процедури..“,
респективно същия петитум на ИМ е възпроизведен и в постановеното по
делото Определение № 228/22.02.2021г. за изготвяне на проекто-доклад по
делото, приет за окончателен поради неоспорването му от страните. В този
смисъл съдът се е произнесъл с решението си съобразно заявената претенция
на ищеца и не е налице основание за поправка на допусната очевидна
фактическа грешка в решението си предвид липсата на такава.
По отношение на второто искане в депозираната по чл. 247 ГПК молба
важи изложеното по – горе. Видно от подадената от ищеца искова молба,
същият е формулирал размер на исковата претенция за сумата от 4600 лв.,
представляваща извършена през м. март и отчетена през м. април 2017г.
незаплатена главница, дължима за извършени амбулаторни процедури за
задължително здравноосигурени лица, съгласно Договор №
2
032098/25.05.2016г. за извършени амбулаторни процедури..“, в който смисъл
е и приетия за окончателен по делото доклад по чл. 146 ГПК и съобразно това
постановения по делото диспозитив на решението на съда. Както изрично е
посочил съда с протоколно определение от 08.10.2021г., не са били налице
основания за допускане на поправка на доклада, изговен по чл. 146 ГПК,
доколкото сумите по заявените искови претенции възпроизвеждат точно
същите, така както те са визирани в подадената до съда искова молба, като
предвид факта, че ищецът не е отправил изрично искане за изменение
размерите на заявените от него искови претенции на основание чл. 214 ГПК,
то не е съществувало основание за допускане изменение в размерите на
исковите претенции, респективно не е налице допусната очевидна фактическа
грешка досежно размера на сумата, представляваща незаплатена главница,
дължима за извършени и отчетени, но неплатени амбулаторни процедури за
2017г., което обуславя отхвърляне на молбата по чл. 247 ГПК и в тази й част.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 47109/25.11.2021г.
подадена от „Специализирана болница за активно лечение по кардиология -
Варна“ ЕАД, чрез адв. Д.С., за поправка на очевидна фактическа грешка на
решение № 1599/08.11.2021 г., постановено по гр.д. № 9689/2020 г. по описа
на Районен съд – Варна, 33-ти състав;
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните пред Окръжен съд – Варна;
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3