Р
Е Ш Е Н И Е
Номер Година
06.06.2019 Град
Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорски
районен съд Първи
граждански състав
На четиринадесети май Година две хиляди и деветнадесета
В публичното заседание в следния състав
Председател:
Генчо Атанасов
Членове:
Секретар Живка Д.
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
Атанасов
гражданско дело номер 6313 по описа за 2018
година.
Предявен е иск
с правно основание чл.50, във връзка с чл.52 от ЗЗД.
Ищецът Г.Й.Д., чрез неговата майка и законен представител
М.Д.Г., твърди, че на 19.07.2018 година, около 22:00 часа М.Д.Г. и Й.Д. излезли
да се разходят на детската площадка пред сградата, в която живеят. С тях бил и
седемгодишният им син Г.Й.Д.. В разгара на лятото това било прекрасно време за
отдих, далеч от дневните жеги. Минути по-късно дошла и дванадесетгодишната В.Д.Д.,
която разхождала кучето си порода „Джак Ръсел Териер". Момичето било само,
а животното се движело на воля без повод и намордник. Децата си играели на
криеница. Докато малкият Р.С.Х. отброявал цифрите от десет до едно, Г. се
сгушил зад ъгъла на блока. Изчакал Р.да се отдалечи и се втурнал към целта.
Тогава кучето се нахвърлило върху него и го захапало два пъти в областта на
лявата задколянна ямка. Детето закрещяло от уплаха и болка. Размахало бясно
ръце и хукнало към родителите си за помощ. Кучето не спряло. Този път впило
зъби в горната част на лявата подбедрица. Всичко се случило с шеметна скорост.
Едва след третото ухапване бащата на Г. успял да го вдигне на ръце, а В. издърпала
животното и му сложила повод. Отнело повече от час на детето да се съвземе.
Родителите незабавно го отвели в ЦСМП при МБАЛ „Професор Стоян Киркович"
АД - Стара Загора, където раните били промити и превързани, а на 25.07.2018
година детето било прегледано и от съдебен лекар. По случая било образувана и
прокурорска преписка № 3540/2018 година, която приключила с постановление за
отказ за образуване на наказателно производство. В мотивите си прокурорът
посочил, че макар безспорно да е доказано ухапването от кучето, причинените
телесни увреждания се категоризирали като лека телесна повреда, което водело до
несъставомерност на деянието. Препис от постановлението бил изпратен в Община
Стара Загора за сведение и вземане на отношение по реда на Наредбата за реда и
условията за отглеждане на домашни животни в населените места на Община Стара
Загора. На 11.09.2018 година кметът на Община Стара Загора издал наказателно
постановление № 644, с което наложил административно наказание - глоба в размер
на 150.00 лева. В дните след инцидента Г. станал плах и несигурен. Избягвал
всякакви контакти с домашни животни. Изгубил спокойния си сън. Сънувал кошмари,
в които „куче го поглъщало целия в една хапка". Родителите
потърсили помощ от психиатър - д-р Радка Д., чиято окончателна диагноза била
„ситуативно тревожно напрегнато състояние". Макар с намаляващ интензитет,
тези симптоми се проявявали до ден днешен. Породата „Джак Ръсел" не се
славела с впечатляващи размери, но все пак била „Териер". Основната цел,
за която били селектирани териерите била борба с плъхове и лов на зайци и
лисици. Инстинктът на нейните представители да преследва жертвата не можел да
бъде притъпен. Счита, че за него
е на лице правен интерес от завеждане на настоящото дело против Д.Г.Д., като собственик на
кучето, нахапало Г.Й.Д.,
вследствие на което на малолетното дете били
причинени неимуществени вреди, изразяващи се в „ситуативно тревожно напрегнато състояние". Описаните по-горе
неимуществени вреди-пряка и непосредствена последица от поведението на животно
оценявал на 2000.00 лева
и следвало да бъдат обезщетени. Моли съда да осъди Д.Г.Д.,***, като собственик на кучето,
нахапало Г.Й.Д., да
заплати сумата от 2000.00 лева, обезщетение за причинени неимуществени вреди,
изразяващи се в „ситуативно тревожно напрегнато състояние" - пряка и
непосредствена последица от поведението на животно- куче порода „Джак
Ръсел-териер", собственост на Д.Г.Д., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата
на деликта до окончателното изплащане на задължението, както и направените по
настоящото дело съдебни и деловодни разноски.
Ответникът Д.Г.Д.
счита иска за неоснователен. Не
оспорва твърдението, че притежава куче порода „ Джак Ръсел". Кучетата от
тази порода били дребни на ръст, обичали да тичат и да скачат. Често били
шумни, но не били агресивни и зли. Въпреки дружелюбността на животното то
винаги било извеждано на разходка с повод, каквото било изискването на Наредба
на Община Стара Загора за реда и условията на отглеждане на животни компаньони
на територията на Община Стара Загора и за организация на работата в общински приют
за безстопанствени животни, приета от Общински съвет с Решение
1195/5.10.2017г., в сила от 26.11.2017г. Цитираната наредба не изисквала кучета
от дребни породи да бъдат извеждани с намордник. В параграф 1, т. 4 и т. 5 от
същата били изрично изброени кучетата от гигантска или едра порода, а всички
останали принадлежали към т.нар. дребни породи кучета. Изискванията към
отглеждане на кучета - дребни породи били много по–либерални с оглед липсата на
опасност за здравето и живота на околните. Кучето му притежавало паспорт,
отразяващ всички необходими и извършени ваксинации на животното. Регистрирано
било съответно и в Община Стара Загора. Сочи, че на 19. 07. 2018 г. вечерта
дъщерята му, без негово знание и съгласие, извела кучето на разходка. Съгласно
разпоредбата на чл.12, ал.1 от цитираната по - горе Наредба на Община Стара
Загора със заповед на кмета на общината за отделните райони се обособявали
площи за обществено ползване за свободно пускане и занимание на животни
компаньони. В квартала, в който живеели страните по делото, имало обособено
място за извеждане на домашни любимци, обозначено със съответния знак, което се
намирало в непосредствена близост до площадката, на която се твърдяло, че е
станал инцидент с животното. За жалост Община Стара Загора не била изпълнила
задължението си да огради тази площадка с предпазна мрежа. Именно на това място
Венелина Д. - дъщеря на ответника освободила кучето от повода, за да може
животното свободно да играе. Вероятно поради своя игрив нрав кучето,
забелязвайки тичащо дете, започнало и то да тича и да скача, като било
допустимо и възможно при тези действия на животното, същото да е одраскало или
наранило неволно детето. Оспорва изложените в исковата молба твърдения, че
кучето е ухапало детето Г.Д.. Липсвали доказателства в подкрепа на това
твърдение. Твърди, че не е имало ухапване от страна на животното нито веднъж.
Въпреки това В.Д. - майка на детето Венелина и съпруга на ответника Д.Д., била
незабавно уведомена от дъщеря си, че дете се е оплакало от посегателство от
кучето. Тя лично придружила ищцата и съпруга й заедно с детето Г. до ЦСМП,
закупила превързочни материални и оказала пълно съдействие на родителите и
детето. Въпреки че съзнавала, че кучето на семейството не е ухапало детето Г.,
а вероятно в играта си му е причинило одраскване, В.Д. предложила на ищцата да
заплати на детето обезщетение за причиненото на семейството и самото дете
неудобство. Първоначално майката приела да получи определена на 250 лева сума.
Сочи, че той и неговата съпруга се обърнали към
адвокат, който да изготви необходимото споразумение, с което страните да
уредят възникналия спор и отношенията, свързани с това. Вместо да подпише
споразумението и да получи предложеното й от ответника обезщетение, майката
повишила претендираната сума на 300 лева, а по-късно претенцията й се покачила
до сума в размер на 1000 лева, макар да не била изтъкнала изменение в
обстоятелствата или влошаване състоянието на детето. Така постепенно майката на
няколко пъти променяла сумата, която претендирала да й бъде изплатена, което съответно довело
до отказ от страна на ответника. С оглед гореизложеното счита, че исковите
претенции, са напълно неоснователни и недоказани, поради което моли съда да
отхвърли иска и да му присъди направените в настоящото производство разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, намери за установено следното:
Анализът на съдържанието на спорното материално
правоотношение, индивидуализирано в обстоятелствената част и петитума на
исковата молба, налага извода, че предмет на предявените искове е задължение,
възникнало от непозволено увреждане. Твърди се, че ответникът е причинил на ищеца
неимуществени
вреди, като същите не произтичат от неизпълнение на задължения по договорно
правоотношение между страните. Изхождайки от обстоятелствата, изложени в
исковата молба, съдът приема, че в разглеждания случай е предявен иск с правна
квалификация чл.50 от ЗЗД, т.е. за вреди причинени от вещ /куче/.
По делото са представени съдебномедицинско удостоверение на
живо лице № 71-II/2018 г. от 25.07.2018 г., от което се установява, че ищецът
е получил следните увреждания: две на брой разкъсно-контузни рани в
задколянната ямка на левия горен крайник с кръвонасядане и охлузване и една
разкъсно-контузна рана по горната трета на лявата подбедрица. Описаните
травматични увреждания добре отговарят да са от действието на твърди
тъпо-ръбести предмети и могат да бъдат получени при ухапване от куче. Тези травматични
увреждания са причинили разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и
чл.129 от НК.
За изясняване на обстоятелствата по делото са разпитани
свидетелите Е.Л.Г., Й.Г.Д. и В.Н.Д.. Свидетелката Г.сочи, че на 19.08.2018г. в
гр. Стара Загора, кв. „Три чучура-север“ нейното дете и ищеца си играели в
близост до хранителен магазин и парк. Г. излязъл от някакъв храсталак и едно
куче се спуснало срещу него. Детето започнало да крещи и да пищи. Детето хукнало
да бяга, но кучето го подгонило, скачало и на няколко места захапало Г.. Свидетелката
видяла кървави рани под коляното на две места и отстрани на бедрото. Свидетелят
Д. сочи, че на 19.07.2018 г. на детската
площадка в квартал „Три чучура- север“ в гр. Стара Загора видял сина си Г. да пищи
и бяга. Бил гонен от куче – малко, бяло и кафяво на цвят. Видял, че кракът на
детето е в кръв и че е нахапано. Детето, което разхождало кучето на детската
площадка, било момиче на не повече от 15 годишна възраст. Според свидетеля имало три-четири рани по
левия крак на детето Г.. След това майката на момичето дошла до детската
площадка ги придружила до спешна помощ. Свидетелката Д. сочи, че дъщеря й е дошла
у тях с майката на ухапаното дете и казала, че кучето го е ухапало. Свидетелката
слязла на площадката и видяла одраскванията от кучето. Придружила ги до Бърза
помощ и поела всички разноски. Видяла на крака на детето отзад следи
одрасквания на прасеца, но не и следи от зъби, от захапвания. След като му била
направена превръзка, детето започнало да върви и според нея било спокойно.
От заключението на назначената по делото
съдебно-психологична експертиза се установява, че по време на инцидента на
19.07.2018 г. детето Г.Й.Д. е било в състояние на Остра стресова реакция.
Впоследствие е развило елементи на Посттравматично стресово разстройство,
преминало в Разстройство на адаптацията,
за което на 31.08.2018 г. му е назначено лечение то
специалист-психиатър. Към момента на освидетелстването от вещото лице детето
все още не е преодоляло напълно страха си от кучета. Има избягващо поведение,
породено от негативния травматичен опит вследствие от ухапванията от куче по
време на игра. Преживява негативни емоции и ситуативно засилващо се напрежение
при досег с кучета, като състоянието му крие риск от възобновяване на
дезаптационните модели на реакции, каквито са гореизложените страдания.
От представения по делото административен паспорт №
001867 e видно, че ответникът притежава куче порода „Джак Ръсел
Териер”. От събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява,
че на 19.07.2018 г. вечерта в гр.Стара Загора, кв. „Трите чучура-север“ ищецът
е бил нападнат и ухапан от такова куче, което е било водено от дъщерята на
ответника. Непосредствено след това съпругата на ответника е придружила
ухапаното дете до Спешна медицинска помощ в гр.Стара Загора и е поела разходите
по лечението му. От съдебномедицинско удостоверение на живо лице № 71-II/2018 г. от
25.07.2018 г. се установява, че всички констатирани травматични увреждания биха
могли да се получат при ухапване от куче. Свидетелите Г.и Д., които са очевидци
на инцидента, сочат наранявания, съответстващи на констатираните от съдебния
лекар. С оглед на това съдът приема, че всички посочени в исковата молба
травматични увреждания на ищеца са причинени от кучето на ответника. Изложеното
налага и извод за недоказаност на оспорването на амбулаторен лист
№4498/20.07.2018г. и съдебно медицинско удостоверение на живо лице
№71-ІІ/2018г.
Кучето представлява вещ по смисъла на чл.50
от ЗЗД, който предвижда, че за вредите, произлезли от каквито и да са вещи,
отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират. Отговорността
по чл.50 от ЗЗД е безвиновна и произтича само от собствеността върху вещта,
респ. упражняването на надзор върху нея. В случая кучето, собственост на ответника, е причинило телесни и
психически увреждания на ищеца, описани по-горе, поради което ответникът дължи
обезщетение за претърпените от ищеца болки и страдания и негативни изживявания. При определянето на размера на
обезщетението и прилагането на критерия за справедливост съгласно разпоредбата
на чл.52 от ЗЗД следва да се отчетат следните обстоятелства: на ищеца са
причинени няколко леки телесни увреждания и в резултат на преживяното
стресогенно събитие у него се е развило Разстройство в адаптацията, като и до
момента негативните изживявания не са отшумели напълно. С оглед на тези
обстоятелства съдът счита, че за справедливо репариране на претърпените от ищеца
болки и страдания и негативни изживявания следва да бъде определено обезщетение
в размер на 2000 лв.
По тези съображения съдът намира, че предявеният иск за
заплащане на сумата 2000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, причинени на 19.07.2018 г. в гр.Стара Загора от нападение и ухапване от
куче, собственост на Д.Г.Д., е
основателен и следва да бъде уважен изцяло.
На основание чл.78, ал.1 ГПК следва да бъде осъден
ответникът да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 550
лева, представляващи държавна такса, адвокатско възнаграждение и възнаграждение
на вещо лице.
Воден от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Д.Г.Д. *** да заплати на Г.Й.Д., чрез
неговата майка и законен представител М.Д.Г.,***, сумата 2000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени на 19.07.2018 г. в
гр.Стара Загора от нападение и ухапване от куче, собственост на Д.Г.Д. ***, както и сумата 550 лева,
представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му пред Старозагорския
окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :