Р Е Ш Е Н И Е
№ 261013, 09.12.2021 г., гр. Пловдив
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ІV гр. с.
На 09.11.2021 г. в публично заседание в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАНЯ БУКОВА
при
участието на секретаря : МИЛЕНА ЛЕВАШКА
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 2949 по описа за 2020 година
и за да се произнесе взе предвид следното :
Ищецът И.И.А. с ЕГН **********,***, със съдебен адрес ***,
***, представляван от пълномощника му адвокат Т.К., твърди, че по силата на Трудов
договор № ***г. и 6 допълнителни споразумения към него е изпълнявал трудови
функции на ***за периода от ***г., като длъжността е изпълнявал до отстраняването
му от длъжност по реда на чл. 69 НПК с определение постановено на 22.08.2012 г.
по ч. н. д. № 1271 по описа на Окръжен съд – Пловдив за 2012 г., потвърдено с
определение от 28.08.2012 г. на Апелативен съд – Пловдив по ч. н. д. № 373/12
г., като на 16.08.2012 г. при публична акция на работното му място той бил
задържан под стража на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 ЗМВР, както и привлечен
като обвиняем по д. п. № 311 по описа на сектор „Икономическа полиция“ при ОД
на МВР – Пловдив за 2012 г. за престъпления по чл. 282, ал. 2 във връзка с ал.
1 във връзка с чл. 20, ал. 2 НК, по чл. 201 във връзка с чл. 26, ал. 1 НК, по
чл. 283 във връзка с чл. 26, ал. 1 НК и по чл. 202, ал. 1, т. 1 във връзка с
чл. 201 във връзка с чл. 26, ал. 1 НК. По журналистически материал на TV7 излъчен на 05.06.2012 г. на 1.07.2012 г. срещу него
било образувано и производство № С-244/1.07.2012 г. от Комисията за
предотвратяване и установяване на конфликт на интереси по чл. 23, ал. 1 ЗКПУКИ.
С обвинителен акт от 26.08.2013 г. той бил предаден на съд за престъпления по
чл. 282, ал. 2 във връзка с ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2 НК, по чл. 282,
ал. 2 във връзка с ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 НК и по чл. 283 във връзка
с чл. 26, ал. 1 НК, като по него е образувано нохд № 1259 по описа на Окръжен
съд – Пловдив за 2013 г., приключило с оправдателна присъда № 11/25.01.2016 г.
Последната е протестирана от Окръжна прокуратура – Пловдив, като с Решение №
77/04.04.2017 г. постановено по внохд № 49 по описа на Апелативен съд – Пловдив
за 2017 г. същата е потвърдена. Решението на въззивната инстанция е
протестирано от Апелативна прокуратура – Пловдив, но същото е потвърдено от ВКС
на РБ с решение № 155/06.12.2017 г. по н. д. № 573/17 г. В предшестващ момент с
постановление от 27.01.2015 г. на Окръжна прокуратура – Пловдив е било
прекратено и наказателното производство срещу ищеца по д. п. № 181 по описа на
Отдел „Икономическа полиция“ при ОД на
Продължение на решение по гр. д. № 2949/20 г. на ОСПд
– стр. 2/22
МВР
– Пловдив за 2013 г. по обвинението му в
престъпление по чл. 202, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 201 във връзка с чл. 26,
ал. 1 НК.
В резултат на неоснователно повдигнатите му обвинения
на ищеца били нанесени неимуществени вреди – наказателното преследване,
протекло при голям медиен и обществен интерес, се отразило изключително
негативно на общественото му положение, коментарите в пресата, по радиото, по
телевизиите и в обществото уронили общественото доверие в публично заеманата от
него длъжност; засегнати били и личните му и семейни отношения – вследствие на
отстраняването му от длъжност той лишил семейството си от доходи, станал
затворен и подтиснат; от уважаван член на обществото той бил сатанизиран пред
него, като бил безсилен да промени положението си, наложило му се да търпи хули
и унижения за престъпления, които не е извършил, поради което се притеснил,
затворил се, станал неспокоен, на моменти припрян, нервен и избухлив, наложило
му се да се занимава със селскостопанска работа, за да осигури доходи за
семейството си; психическото напрежение довело до проблеми със сърдечната
дейност и артериална хипертония, влошило се и наличното у него заболяване
диабет; било накърнено доброто му име в обществото, били уронени общественият
му авторитет и доверието в личността му на *** и лице, заемащо ***. Вследствие
на неоснователно повдигнатите му обвинения и отстраняването му от длъжност
ищецът пропуснал да реализира и доходи от трудови възнаграждения за периода от
отстраняването му от длъжност – 05.09.2012 г., до 06.12.2017 г. – датата на
постановяване на решението по н. д. № 573/2017 г. на ВКС на РБ, в размер на 67
744.40 лв., определен на база трудовото му възнаграждение при отстраняваното му
от длъжност. Въз основа на така очертаната фактическа обстановка той моли съда
да осъди ответника да му заплати тази сума, а също и обезщетение за
претърпените от него неимуществени вреди в размер на 150 000 лева ведно
със законната лихва върху всяка главница от 06.12.2017 г. до окончателното й
изплащане. Претендира присъждане на разноски.
Обективно съединени искове с правно основание чл. 2,
ал. 1, ал. 1, т. 3 Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
/ЗОДОВ/.
Ответникът Прокуратурата на Република България със
седалище и адрес - гр. София, бул. „Витоша“ № 2, представляван от *** прокурор И.Г.,
а по делото - от Б.М., Прокурор при Окръжна прокуратура – гр. Пловдив, оспорва
предявените искове, тъй като : не са доказани вреди, които да се намират в
пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с незаконни актове и действия
на органите на Прокуратурата на Република България в рамките на проведеното
спрямо ищеца досъдебно и съдебно наказателно производство; не са доказани и
вреди от действия и публикации в медиите и средствата за масово осведомяване с
източник Прокуратурата на Република България – в представените от ищеца прес-изявления в медиите не
се съдържат посочени от страна на Прокуратурата уронващи престижа му факти
относно неговата личност, а Прокуратурата не може да бъде отговорна за вреди
Продължение на решение по гр. д. № 2949/20 г. на ОСПд
– стр. 3/22
причинени
от действия и публикации на медиите, отразяващи събития и право на мнение при
условията на гражданско общество и свобода на словото в страната; недоказано е
и твърдяното от ищеца влошаване на здравословното му състояние в резултат
единствено и само на проведеното спрямо него наказателно производство; неоснователен
е и искът за имуществени вреди – отстраняването от длъжност на ищеца е станало
не с акт на Прокуратурата на РБ, а на съда; търсеното обезщетение за
неимуществени вреди е завишено и не съответства на критериите за справедливост
и тези установени от съдебната практика; поведението на ищеца във връзка с
участието му в деянието, в което е бил обвинен сочи, че той има изключителна
вина за настъпването на твърдението от него вредни последици /чл. 5, ал. 1 ЗОДОВ/; ищецът чрез поведение си във фактически план е допринесъл за
твърдението от него в исковата молба увреждания.
Съдът като обсъди твърденията и доводите на страните
във връзка със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
намира следното :
Едно от основните начала на Конституцията
на Република България е това регламентирано в чл. 7, според което държавата
отговаря за вредите, причинени от незаконни
актове или действия на нейни органи и длъжностни лица, като по-детайлна уредба
на отговорността на държавата се съдържа в Закона за отговорността на държавата
и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Тъй като в
настоящия случай се претендира присъждане на обезщетения за вреди от неоснователно
повдигнати обвинения, което право произтича от чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, то за
възникването му трябва да се установи кумулативното наличие на следните
предпоставки : повдигане на обвинение в извършване на престъпление и оправдаване на лицето, съответно прекратяване на
образуваното наказателно производство поради това, че деянието не е извършено
от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че
наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е
погасено по давност или деянието е амнистирано; вреди; причинно-следствена
връзка между незаконно повдигнатото обвинение от правозащитните органи и
вредоносния резултат, като отговорността на държавата е безвиновна.
Не се спори, а и видно от приложените за послужване по
делото ч. н. д. № 1271 по описа на Окръжен съд – Пловдив, Наказателно отделение
за 2012 г., н. о. х. д. № 1259 по описа на Окръжен съд – Пловдив, Наказателно
отделение за 2013 г. и съдържащото се в последното д. п. № 311 по описа на
Сектор „Противодействие на икономическата престъпност“ /ПИП/ при ОД на МВР –
Пловдив за 2012 г. и д. п. № 181 по опис на отдел „Икономическа полиция“ при ОД
на МВР – Пловдив, а също и от останалите събрани по делото писмени
доказателства :
с
постановление от 13.06.2012 г. на
прокурор при Окръжна прокуратура – Пловдив е образувано досъдебно производство
№ 311 по описа на Сектор „ПИП“ при ОД на МВР – Пловдив за 2012 г. /в хода на
което като обвиняеми са привлечени 4 лица, в това число и ищецът и материалите,
по което са събрани в
Продължение на решение по гр. д. № 2949/20 г. на ОСПд
– стр. 4/22
44
тома/, наблюдавано по пр. пр. № 4460 по описа на Окръжна прокуратура – Пловдив
за 2012 г., срещу неизвестен извършител за това, че в периода *** г. – месец
май *** г. в условията на продължавано престъпление в качеството си на
длъжностно лице е присвоил чужди пари – сумата от 800 000 лв., връчени в
това му качество и поверени да ги пази и управлява, като за улесняване на
длъжностното присвояване са извършени и други престъпления, за които по закон
не се предвижда по-тежко наказание – престъпления по чл. 309, ал. 1 НК,
длъжностното присвояване е извършено от повече от две лица, сговорили се
предварително и е в особено големи размери, представляващо особено тежък
случай;
на *** г. на основание чл. 23, ал. 1, предложение второ Закон
за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси /ЗПУКИ/ - по
журналистически материал на ***, излъчен на *** г., свързан с твърдения за
това, че Д.К.С., в качеството му на ***, е продал сам на себе си общински имот,
наел е собствения си автомобил за нуждите на общината и е сключвал договори с
фирми на негови роднини, а И.И.А., в качеството му на ***-***, е закупил имот,
като е извършил промяна на предназначението му, от което е последвало изсичане
на горски масиви, е взето решение с Протокол № 95/17.07.2012 г. от Комисия за
предотвратяване и установяване на конфликт на интереси за образуване на
производство за установяване на конфликт на интереси;
на
16.08.2012 г. ищецът е задържан за срок до 24 часа в
помещение за временно задържане на V-то РУ при ОД на МВР – Пловдив по реда на
чл. 63, ал. 1, т. 1 Закон за Министерството на вътрешните работи /отм./, като
му е извършен личен обиск и на същата дата е извършено претърсване и в жилището
му в ***;
с
постановление от 17.08.2012 г. на
разследващ полицай при ОД на МВР – Пловдив по д. п. № 311/12 г. ищецът е
привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 282, ал. 2 във връзка
с ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2 НК, престъпление по чл. 201 във връзка с чл.
26, ал. 1 НК, по чл. 283, във връзка с чл. 26, ал. 1 НК, по чл. 202, ал. 1, т.
1 във връзка с чл. 201 във връзка с чл. 26, ал. 1 НК и с постановление от същата дата /17.08.2012 г./ на прокурор от Окръжна
прокуратура – Пловдив е постановено обвиняемият И.И.А. по д. п. № 311 по описа
на Сектор „ПИП“ при ОД на МВР – Пловдив за 2012 г. да бъде задържан за срок от
72 часа в сектор “Арести“ при ОС „НИ“;
с
постановление от 20.08.2012 г. на
прокурор от Окръжна прокуратура – Пловдив спрямо обвиняемия И.И.А. по д. п. №
311 по описа на Сектор „ПИП“ при ОД на МВР – Пловдив за 2012 г. е взета мярка
за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 5000 лв., която мярка е отменена
с определение постановено в открито съдебно заседание на 25.01.2016 г. по н. о.
х. д. № 1259 по описа на Окръжен съд – Пловдив, Наказателно отделение за 2012
г.;
Продължение на решение по гр. д. № 2949/20 г. на ОСПд
– стр. 5/22
с
определение от открито заседание на 22.08.2012 г. на Окръжен
съд – Пловдив постановено по ч. н.
д. № 1271/12 г., влязло в сила на 28.08.2012 г., по искане на прокурор при Окръжна прокуратура – Пловдив от
20.08.2012 г. И.И.А. е отстранен от заеманата от него длъжност ***до отпадане
на нуждата от отстраняването му;
на
30.08.2012 г. Председателят на
Общински съвет – **** – С.А., е депозирал Докладна записка, заведена с вх. №
624/30.08.2012 г., с която е сезирал общинските съветници, че във връзка с
водено досъдебно производство ЗМ/ИП-311/2012 г. по описа на Сектор „ПИП“ – ОД
на МВР – Пловдив и № 4460/2012 г. на Окръжна прокуратура – Пловдив спрямо *** Д.С.и
*** И.А. са повдигнати обвинения за длъжностни престъпления и спрямо тях е
взета мярка за неотклонение „парична гаранция“, като ***е отстранен от длъжност
с определение на Окръжен съд – Пловдив по ч. н. д. № 1271/2012 г. на Окръжен
съд – Пловдив, потвърдено с определение на Апелативен съд – Пловдив по ч. н. д.
№ 373/12 г. и считано от *** г. за периода на отстраняването на ***не е
упълномощил *** на Общината да я представлява, поради което е необходимо да
бъде проведен избор на ***на общината за временно изпълняващ длъжността „***“
за периода от *** г. до момента, в който титулярът Д.С.е отстранен от длъжност;
на
31.08.2012 г. е проведено редовно
заседание на Общински съвет – ***, на което с Протокол № 26 е взето Решение №
207, с което К.Г.П. е определен за заместващ и изпълняващ всички функции на „***“
за периода от *** г. до момента, в който титулярът Д.С.е отстранен от длъжност,
като е предвидено предварително изпълнение на решението в тази му част с цел
защита на обществения интерес;
на
05.09.2012 г. е издадена Заповед №
694 от изпълняващия длъжността *** съгласно Решение № 207, взето с Протокол №
26/31.08.2012 г. на редовно заседание на ОбС – ***, с която на основание чл.
39, ал. 5 Закон за местното самоуправление и местната администрация е
прекратено без предизвестие трудовото правоотношение с И.И.А.;
с
постановление на прокурор при Окръжна
прокуратура – Пловдив от 18.04.2013 г.
от д. п. № 311 по описа на Сектор „ПИП“ при ОД на МВР – Пловдив за 2012 г. са отделени
в друго досъдебно производство под № 181 по описа на Сектор „ПИП“ при ОД на МВР
– Пловдив за 2013 г. материалите, касаещи обвиненията на Д.С.за престъпление по
чл. 203, ал. 1 във връзка с чл. 202, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 201 във
връзка с чл. 26, ал. 1 НК, И.И.А. за престъпление по чл. 202, ал. 1, т. 1 във
връзка с чл. 201 във връзка с чл. 26, ал. 1 НК, М.В.П.и Е. К. П. за
престъпление по чл. 203, ал. 1 във връзка с чл. 202, ал. 1, т. 1 и т. 2
Продължение на решение по гр. д. № 2949/20 г. на ОСПд
– стр. 6/22
във
връзка с чл. 201 във връзка с чл. 20, ал. 2 във връзка с ал. 1 във връзка с чл.
26, ал. 1 НК;
с
постановление от 01.07.2013 г. на
разследващ полицай при ОД на МВР – Пловдив обвинението по д. п. № 311/12 г. е
прецизирано, като ищецът е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление
по чл. 282, ал. 2 във връзка с ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2 НК,
престъпление по чл. 282, ал. 2 във връзка с ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 НК, престъпление по чл. 283, във връзка с чл. 26, ал. 1 НК;
на
26.08.2013 г. от прокурор при Окръжна
прокуратура – Пловдив в Окръжен съд – Пловдив е внесен Обвинителен акт по
преписка № 4460/12 г. на Окръжна прокуратура – Пловдив по обвиненията на
третото лице Д.К.С. за престъпления по чл. 282, ал. 2 във връзка с ал. 1 във
връзка с чл. 20, ал. 3 и ал. 4 НК, чл. 203, ал. 1 във връзка с чл. 202, ал. 1,
т. 1 във връзка с чл. 201 във връзка с чл. 26, ал. 1 НК, чл. 282, ал. 2 във
връзка с ал. 1 НК, чл. 219, ал. 4 във връзка с ал. 3 във връзка с ал. 1 НК и
чл. 282, ал. 2 във връзка с ал. 1 във
връзка с чл. 26, ал. 1 НК и на И.И.А. за това, че : на *** г. в гр. *** в
качеството си на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение – ***-***,
в съучастие като извършител с подбудителя и помагача Д.К.С. да е нарушил
служебните си задължения съгласно чл. 2, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 Закон за
обществените поръчки, чл. 4, ал. 2 Закон
за общинските бюджети, като на *** г. е сключил договор за доставка на
бетон между възложителя Община ***, той като пълномощник на *** и ЕТ „Е. С. – В.“,
като изпълнител, с цел да набави за другиго - ЕТ „Е. С. – В.“, облага и от това
са могли да настъпят немаловажни вредни последици за Община ***, а именно
такива от имуществен характер, както и такива, изразяващи се в създадени
смущения в нормалното функциониране на Община ***, компрометиране на нейния авторитет
и разколебаване доверието на гражданите - престъпления
по чл. 282, ал. 2 във връзка с ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2 НК; през
периода *** г. до *** г. в гр. *** в качеството му на длъжностно лице, заемащо
отговорно служебно положение - ***-***, при условията на продължавано
престъпление е нарушил служебните си задължения съгласно Решение от 15.02.2008
г. относно приемане на отчета за 2007 г. и бюджета за 2008 г. на Община *** на
Общински съвет – Община ***, Решение № 264/27.02.2009 г. относно приемане на
отчета за 2008 г. и бюджета за 2009 г. на Община *** на Общински съвет – Община
***, Решение № 635/22.02.2011 г. относно приемане на отчета за 2010 г. и
бюджета за 2011 г. на Община *** на Общински съвет – Община ***, като се е
разпоредил с парични средства от бюджета на Община *** с цел да набави за
другиго имотна облага, а именно за П. И. П. в размер на 100 лв., за З. Й. К. в
размер на 50 лв. и за З. Д. Е. в размер на 200 лв., всичко общо за 350 лв. и от
това са могли да настъпят немаловажни вредни последици за Община ***, а именно
такива от имуществен характер,
Продължение на решение по гр. д. № 2949/20 г. на ОСПд
– стр. 7/22
както
и такива, изразяващи се в създадени смущения в нормалното функциониране на Община
***, компрометиране на нейния авторитет и разколебаване доверието на гражданите
– престъпление по чл. 282, ал. 2 във
връзка с ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 НК; за периода месец януари ***
г. – месец декември *** г. в гр. ***, при условията на продължавано
престъпление, в качеството му на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно
положение - ***-***, е използвал своето служебно положение, за да набави за
себе си противозаконна облага, а именно да бъде положен безплатен труд от
лицата Б. Б. Б., Д. С. А., Ф. Ф. А., Н. Ф. е., Х.Р. Б., С.А. С., А. Я. К., З.
И. А., Р.Г.Т., на негов строителен обект, находящ се в местността „***“, Община
***, област Пловдив – престъпление по чл.
283 във връзка с чл. 26, ал. 1 НК, по който обвинителен акт е образувано н.
о. х. д. № 1259 по описа на Окръжен съд – Пловдив, Наказателно отделение за
2013 г.;
с
постановление от 27.01.2015 г. на
прокурор при Окръжна прокуратура – Пловдив наказателното производство по д. п.
№ 181 по описа на Отдел „Икономическа полиция“ при ОД на МВР – Пловдив за 2013
г. е прекратено поради недоказаност на обвинителната теза;
с протоколно
определение от 25.01.2016 г. на Окръжен съд – Пловдив по н. о. х. д. № 1259/13 г.
е отменена взетата спрямо подсъдимия И.И.А. мярка за неотклонение „гаранция“ в
размер на 5000 лв., като това определение е влязло в сила на 02.02.2016 г. В
това съдебно заседание съдът е обявил по делото Присъда № 11, с която ищецът е
признат за невинен и оправдан по повдигнатите му обвинения за престъпления по
чл. 282, ал. 2 във връзка с ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2 НК, по чл. 282,
ал. 2 във връзка с ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 НК и по чл. 283 във връзка
с чл. 26, ал. 1 НК;
последната е протестирана от прокурор при Окръжна
прокуратура – Пловдив с въззивен протест
от 04.02.2016 г., като срещу нея са подадени и въззивна жалба от подсъдимия Д.С.на 05.02.2016 г., а също и допълнителен
протест на 20.01.2017 г. и по тях е образувано в. н. о. х. д. № 49С по
описа на Апелативен съд – Пловдив, І н. с. за 2017 г., по което е проведено
едно открито съдебно заседание на 02.03.2017 г. и на 04.04.2017 г. е
постановено Решение № 77/04.04.2017 г., с което Присъда № 11/26.01.2016 г. на Окръжен
съд – Пловдив, Наказателно отделение постановена по н. о. х. д. № 1259/13 г. е
потвърдена изцяло;
междувременно с Решение № РП-244-12-162/18.10.2016 г.
образуваното пред Комисия за предотвратяване и установяване на конфликт на
интереси с Решение взето с Протокол № 95/17.07.2012 г. производство за
установяване на конфликт на интереси срещу И.А. е прекратено;
срещу решението на Апелативен съд – Пловдив постановено
по в. н. о. х. д. № 49С/17 г. са подадени касационен
протест на 20.04.2017 г. и въззивна
жалба на 21.04.2017 г. от обвиняемия Д.С., по който е образувано н. д. №
573 по описа на ВКС на РБ, ІІІ-то н. о. за 2017 г. , по което е проведено
Продължение на решение по гр. д. № 2949/20 г. на ОСПд
– стр. 8/22
едно
открито съдебно заседание и с окончателно решение № 155/06.12.2017 г. решение №
77/04.04.2017 г. на Апелативен съд – Пловдив, І н. с. е оставено в сила.
Въз основа на
безспорно установената фактическа обстановка могат да се направят следните
фактически изводи :
На ищеца са повдигнати обвинения в извършване на
престъпления по чл. 282, ал. 2 във връзка с ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2 НК, по чл. 282, ал. 2 във връзка с ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 НК, по чл.
202, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 201 във връзка с чл. 26, ал. 1 НК и по чл.
283 във връзка с чл. 26, ал. 1 НК, първите три от които са тежки престъпления
по смисъла на чл. 93, т. 7 Наказателен кодекс, тъй като за тях е предвидено
наказание лишаване от свобода повече от пет години.
С постановление
от 27.01.2015 г. на прокурор при
Окръжна прокуратура – Пловдив наказателното производство по д. п. № 181 по
описа на Отдел „Икономическа полиция“ при ОД на МВР – Пловдив за 2013 г. срещу
ищеца е прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 НПК - поради недоказаност
на обвинителната теза, което съобразно даденото задължително съгласно чл. 130,
ал. 2 Закон за съдебната власт разрешение в т. 7 от Тълкувателно решение №
3/22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г. съответства на основанието за
търсене на отговорност за вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, а именно, че
деянието не е извършено от лицето. А с влязло в сила на 06.12.2017 г. решение
на наказателния съд ищецът е оправдан и по повдигнатите му обвинения по чл.
282, ал. 2 във връзка с ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2 НК, по чл. 282, ал. 2
във връзка с ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 НК и по чл. 283, във връзка с чл.
26, ал. 1 НК.
Предвид
гореизложеното съдът приема, че са налице първите два елемента от фактическия
състав на отговорността по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ – повдигане на обвинения в
извършване на 4 престъпления от общ характер и прекратяване на наказателното
производство по обвинението по чл. 202, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 201 във
връзка с чл. 26, ал. 1 НК, тъй като деянието не е извършено от ищеца, а впоследствие
и оправдаването му по повдигнатите му обвинения по останалите три престъпни
фактически състава, поради което следва да се пристъпи към изясняване и на
останалите две предпоставки – вредите и причинно-следствената връзка между
незаконно повдигнатите обвинения и описания в исковата молба вредоносен
резултат.
Според трайната съдебна практика /Решение
№ 457 от 25.06.2010 г. по гр. д. № 1506/2009 г. на ВКС, ГО; решение № 427 от
16.06.2010 г. по гр. д. № 273/2009 г. на ВКС, ІІІ-то ГО; Решение № 480 от
23.04.2013 г. по гр. д. № 85/2012 г. на ВКС, ІV-то ГО; Решение № 165 от
16.06.2015 г. по гр. д. № 288/2015 г. на ВКС, ІІІ-то ГО/ нормално е
наказателното преследване да се е отразило негативно на психиката и на личния
живот на ищеца, с оглед на което може да се претендира обезщетение за
обичайните неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване, без същите
да бъдат описвани подробно в исковата молба. Доколкото, обаче, в настоящия
случай уврежданията, за които се търси
Продължение на решение по гр. д. № 2949/20 г. на ОСПд
– стр. 9/22
репарация, са конкретизирани в исковата молба, то съобразно чл.
154, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца е установяването на същите и връзката им с
наказателния процес.
В тази насока като доказателства бяха
приети представените с исковата молба заверени преписи на Експертно решение № ***
от заседание № *** от *** г. на ТЕЛК –
ОБЩА – Пловдив, Експертно решение № *** от заседание № *** г. на ТЕЛК – Общи
заболявания състав 1 – Пловдив, Експертно решение № *** от заседание № *** г.
на първи състав на ТЕЛК към „***“ АД и на Експертно решение № *** от заседание
№ *** от *** г. на трети състав на ТЕЛК към „***“ АД, от които се установява,
че : на 19.12.2006 г. ищецът е инвалидизиран поради общи заболявания :
„Диабетес медитус втори тип – незадоволителен матаболитен контрол – средно
тежка форма. КДС. Полиневропания диабетика. Хипертония артериалис гр. ІІ.
Стенокардия симптоматика. Статус пост тромбозис В. П. Р. ОК. СИН. ОБЕЗИТАС гр.
ІІІ“ с водеща диагноза : „Неинсулиново зависим захарен диабет“, за което са му определени
40.4% намалена работоспособност; на 02.11.2012 г. ищецът се е явил пред
Трудово-експертна лекарска комисия за преосвидетелстване, при което са му
определени 72.2% намалена работоспособност поради наличните у него общи
заболявания за срок от 2 години, като в раздел „Констатация от медицинските
изследвания, представените документи и мотиви за експертно решение“, подраздел
„Анамнеза/Статус“ на решението е отбелязано следното : „…Явява се за влошено
състояние. От началото на годината по повод лош метаболитен контрол преминал
на инсулиново лечение 70 Е дневно. ...“; на 11.11.2014 г. ищецът се е явил
отново на преосвидетелстване пред Трудово-експертна лекарска комисия, при което
за наличното у него общо заболяване : „Инсулинозависим захарен диабет с други
уточнени усложнения, захарна болест – втори тип с изчерпани инсулинови резерви
тежка форма с КС – диабетна полиневропатия, ретинопатия и ангиопатия.“ са му
определени 80% намалена работоспособност за срок от 3 години; на *** г. ищецът
се е явил за преосвидетелстване пред Трудово-експертна лекарска комисия, при
което за наличното у него общо заболяване „Захарна болест – втори тип с
изчерпани инсулинови резерви тежка форма с КСД – диабетна полиневропатия и
непролиферативна диабетна ретинопатия, ст. пост АЛТ ок утр. Артериална
хипертония І ст. Обезитас ІІ-ІІІ ст.“ са му определени 71.5% намалена
работоспособност за срок от 3 години.
Бе допуснато извършване на
съдебно-медицинска експертиза от вещото лице д-р Я.И., според заключението на
което : съобразно приложените експертни решения А. е диагностициран още през
месец декември *** г. и утвърден от ТЕЛК като пациент с изяснени заболявания –
диабетес мелитус втори тип – незадоволителен метаболитен контрол, средно тежка
форма, диабетна полиневропатия, артериална хипертония ст. ІІ, стенокардия
симпоматика, състояние след тромбоза на съдове на ляво око и значително
затлъстяване от ІІІ степен, като от 2012 г. и впоследствие е налице влошаване
на
Продължение на решение по гр. д. № 2949/20 г. на ОСПд
– стр. 10/22
здравословното му състояние по отношение на основното по тежест
заболяване, задържане на усложненията му, изчезване от регистрация на
стенокардната симптоматия, артериалната хипертония е стадирана в по-ниска
степен – първа, снижение на затлъстяването – до ІІ-ІІІ ст.; описаното в
исковата молба житейско събитие и неговата продължителност вероятно е повлияла
здравното състояние на А. по различни механизми, но не е пряка причина за
преминаване към инсулиново лечение, което е било показано между 2006 г. – 2012
г.; съпътстващите /придружаващи заболявания – увреждане на междупрешленните
дискове в шийна и поясна област се дължат на променена статика и динамика на
тялото от затлъстяването, възрастта и основното заболяване, придружено от и други
метаболитно ендокринни промени – например остеопороза; смесената хиперлипидемия
е предимно алиментарна и от основното заболяване; стенокардните прояви са от
системната макро и микро ангиопатия при диабет илипидемия /атеросклероза/.
Допусна се извършване и на съдебно-психологична експертиза от
вещото лице А.Д., според заключението на което : наказателното производство в
периода *** г. – *** г. при г-н И.А. се е отразило в качеството и интензитета
на неговото функциониране – професионално, социално, личностово и емоционално;
отразеното мащабно в медийното пространство събитие понижава самочувствието и
самооценката му, уронва се авторитета , който е поддържал в годините; изпитвал
е върху себе си обществената неприемливост и негативна нагласа с широк медиен
обхват; бил е поставен в трудни ситуации да се защитава пред близки предвид
етикирания имидж, който му се е налагало да опровергава ежедневно; ограничен е
от възможността да продължи работната си дейност, с което се прекратява
осъществяването на неговите професионални идеи и финансово осигуряване на
семейството му; остава без работа, което накърнява достойнството му на мъж,
свикнал да се грижи сам за себе си, да обгрижва семейството си, да бъде в
негова помощ, да води стойностен и социално активен живот, а дейността му – в
полза на обществото и съгражданите си; провокират се дългосрочни усещания на
унижение, потиснатост, понижена самооценка, непълноценност; налице са задръжки
в установяването на социални контакти, значително ограничени; болезнено е било
преживяването на липса на контакт и емоционална близост с най-доверените в
годините си хора, съседи, приятели, роднини, които са ограничили комуникацията
си с него; наблюдава се повишена сензитивност относно обсъждането на
болезнената тема; при него все още не са отреагирани натрупалите се емоции,
произхождащи от усещането за несправедливост; видими са чувствителност,
ранимост, плачливост, емоциоварво страдание, болезненост; ценностната система е
съхранена, но е променен начинът на нейното проявление; А. е станал
по-предпазлив, с по-тревожни очаквания, касаещи множество оплаквания и
заболявания, появили се след преживяване на случилото се във времето, някои от
тях са се влошили до степен предприемане на по-интензивно лечение; загубил е
вярата в правораздаващата система в държавата и нейната обективност.
Продължение на решение по гр. д. № 2949/20 г. на ОСПд
– стр. 11/22
Разпитаха се и свидетели, според
показанията на които :
св. И.И.А.– съпруга на ищеца : „…Когато започна работа като *** той беше
много доволен от това, тъй като е общителен човек и знаеше, че ще вложи цялата
си енергия, за да осъществява всички набелязани цели, които имаха заедно с
управлението на Общината за просперитета на града, на общността като цяло. …
отношенията му с хората бяха отлични, хората го поздравяваха, по мен са
изпращали поздрави, благодаряха му за абсолютно всичко, когато им е помагал. … ***
г. го арестуваха, стана август месец, помня го, няма как да го забравя, защото
беше ужасно изпитание не само за него, но и за мен, беше изпитание за цялото
семейство. Бяха арестувани около обяд и закарани в следствения арест, като бяха
изкарани много зле, мен ме нямаше точно в момента, когато са ги изкарвали, но имаше
други познати, които в последствие ми казаха, че било с полицаи, с автомати,
страшно им е станало на всички. След това го прибраха за 72 часа. Идваха и в
дома ми, след като ги арестуваха … и направиха обиск вкъщи, … Отвън имаше 2-3 полицейски джипки, във
вкъщи и отвън много бяха полицаите с автоматите, едни такива намръщени, за мен
гледаха много страшно. Ние живеем на края на селото и имаме 4-5 съседски къщи и
те гледаха, имаше струпване, а така настрани вече другите съседи, където не ни
са първи съседи, бяха излезнали и определено коментираха това което се случваше
вкъщи. … Медиите започнаха още на следващия ден, аз го чух по телевизията, след
като се прибрахме вкъщи, той вече беше изпратен в ареста и пуснах си
телевизията и вечерта започнаха новините, обикновено гледам Нова телевизия, там
гледах репортажа, беше много целенасочен някак, те ги оплюха. Съобщиха за
абсолютно всичко и цитираха, първия репортаж, който гледах някакъв мъж го
водеше, не си спомням и цитираше точно Прокуратурата и изявлението на
говорителката на Прокуратурата, която ги обвиняваше в много страшни
престъпление, поне така беше представено, като злоупотреби, за схеми, за
източване на милиони присвоявания, представеното беше ужасно, това не бяха
мъжете, които аз познавам и с които толкова много години съм живяла заедно.
Това беше първият репортаж и като се започна същата вечер имаше още няколко
репортажа по телевизията и винаги се повтаряше едно и също, присвоявания,
схеми, наказания, 10 г. затвор, това много потискащо действаше. Нямаше вестник,
в които да няма огромни снимки как ги изкарват от Общината и пак същото, пак
същите обвинения схеми, злоупотреби, присвоявания, затвор, това го очакваше. То
като се почна тогава по медиите и не спря, телевизията непрекъснато, във
вестниците непрекъснато, а пък в интернет прочетох две статии и казах, че няма
повече да влизам, защото бяха ужасни, непознати хора коментираха, че трябва да
бъдат осъдени, че са крадци. Той излезна след като го пуснаха и нямаше как да не се сблъска с това което се
дава по телевизията и той ги слушаше тези неща, … Много потискащо му се отрази това, той е
човек, който никога нищо не е взел, без да си го е заслужил и изведнъж го
обвиняват в такива страшни престъпления, и той просто гледаше и викаше „аз ли
съм този човек, не мога да се позная“. Затвори се, нищо не правеше, беше спрял
да излиза от вкъщи, защото
Продължение на решение по гр. д. № 2949/20 г. на ОСПд
– стр. 12/22
като излезехме няколко пъти и те хората много злонамерени, имаше много
от хората, които до вчера говореха и го подкрепяха, а сега изведнъж му обърнаха гръб, чували сме и подмятания, че
заслужва затвор. Много зле му се отрази всичко това, той започна да се страхува
да излиза от вкъщи, колкото и да го подканях, срамуваше се от това, което без
никаква вина му се стовари на главата. Здравето му много се влоши, преди
ареста, той си е леко пълен и имаше някакви здравословни проблеми със захарта,
той си я контролираше, имаше преддиабетно състояние, за което си пиеше
хапчетата и съвсем в норми си беше, но след като излезе от силния стрес започна
да получава главоболие, безсъние, треперене и стягане в гърдите, сърцето, което
до тогава не се е обаждало, сега казваше „имам чувството, че тука ме е стиснало
за гушата и не мога да дишам“ и тогава отиде отново да лекар и се оказа, че
захарта му е скочила много и няма да как да се овладее с хапчета и мина на
инсулин. Два месеца се мъчи докато мина на инсулина три пъти на ден, но през
тези години много пъти променяха това лечение, защото стрес получаваше винаги,
когато имаше дела, винаги беше под напрежение и кръвната захар пак му скачаше и
много пъти му променяха лечение през тези години, докато се успокои и се
коригира в нормални разумни граници. След ареста той се затвори и изпадна в
някакво апатично състояние, нищо не го интересуваше, първоначално имаше промени
в настроението, започна да плаче, това го чух от сина ни, аз като излезна по
работа и не го чувам, но явно когато остане сам му действа по така психически и
сина ми ми каза, че много пъти го е чувал да плаче. Имаме една стаичка отделна,
там се затварял сам, в последствие се пренесе там, за да не ме притеснява, така
го обясни. Може да се каже, че той беше без никаква воля, стои, гледа,
обвиненията той не смяташе че са правилни, но въпреки всичко казваше „не трябва
да ме обвиняват и да ми се стоварва всичко това, аз съм невинен“, .. изведнъж
се превърна в човек, който дори с него /сина – добавката е на докладчика/ не
говореше. Здравето няма как да се възстанови, защото диабета е до живот,
сърдечните проблеми и полиневропатията също са доживотни, понякога получава пак
такива схващания, но като цяло ги контролира с медикаментозното лечение, което
има, психически все още не мога да кажа, че се възстановил, защото виждам
избухливост, такава каквато нямаше, затвореност, предпочита да излиза с мен,
все още не се е освободил напълно. След това той не беше в състояние да работи
и физическото и психическото му състояние бяха така нарушени, че той не беше
адекватен, нито пък е тръгнал да търси, ден за ден я караше. … Когато тръгнаха
по медиите да говорят за ареста, неговите приятели забравиха че е съществувал,
от *** не му се обаждаха, обаждаха му се негови съученици от ***, с тях се е срещал два три пъти на другарски срещи,
но те бяха заинтересовани и го питаха „истина ли е, защо му се случват тези
неща“ и му оказаха подкрепа, защото не го познават като такъв младеж в онези
години и след това.“
св. А.Ч.К.– *** в Община *** и съратник
на ищеца по партийна линия : „От *** г. г-н А. е *** в общината, той беше една
уважавана личност от всички хора, защото Община *** е малка община и хората се
познаваме, ползваше се с авторитет,
Продължение на решение по гр. д. № 2949/20 г. на ОСПд
– стр. 13/22
с доверие, хората му казваха по малко име „И.“, което ще рече, че хората
го уважават и имат доверие към него. Злополучната *** г. … Вечерта …, когато се
прибрах, чета ел. медии и всички национални медии, даваха кадри от ареста и
говореха за някаква схема, източване на 1 милион за канализация, че всъщност не
е била изградена, а тези пари са присвоени. … Хората не вярваха в първия
момент, казваха „какво става в общината“ при условие, че Община *** беше една
от най-хубавите общини по отношение на социални услуги, чистота, всичко
благодарение и на г-н А., защото неговият ресор беше „социални дейности“.
Медиите гръмнаха, но лошото беше, че казваха, че изнесоха данни от
Прокуратурата, защото един журналист когато задава въпрос казва, че това са по
данни на Прокуратурата, че ги очаква между 10-12 години затвор, толкова страшни
работи, че ние като *** бяхме потресени, това удари не само по имиджа на ** и
на ***, но и на Общината. … Г-н А. колко
дни е стоял в ареста, хората започнаха да говорят, една лъжа изречена сто пъти,
някой хора казваха „щом прокуратурата изнася тези данни може и наистина да са
злоупотребили“. 50 % от хората го поддържаха, 50% почнаха да се съмняват,
започнаха да говорят, че как може *** вместо да работи за общината да краде и
това нещо след ареста го беше съсипало. Докато бях *** знаех, че г-н А. е със
заболяване, но беше на хапчета, след това разбрах, че е минал на инсулин, значи
стреса си изигра ролята, защото когато човек е невинен и лежи в ареста или
казват „ти си крадец“ без да имат доказателства, това цял живот остава като
травма. Може би 4-5 години продължиха делата. Ние когато имахме сесии след това
отивахме да се почерпим и той беше душата на компанията, пееше, разказваше вицове
но след ареста съм го виждала може би два три пъти, но той беше толкова
съкрушен, че не му се говореше, хората започнаха да говорят лоши неща за него,
и той от хорски срам, защото в една малка община като стане такова нещо ти се
капсулираш и не излизаш, за да не чуваш хората какво говорят. Когато ги арестуваха и двамата, всъщност Община
*** има двама ***, този който беше *** изпълняваше длъжността като *** и на
една сесия даже ни пишеше, че *** ми имаше докладната само неговото име И.А., а К.П.беше ***, който изпълняваше
длъжността, имаше докладна той за това че е отстранен от Прокуратурата, защото
се водят дела срещу него, той беше уволнен, което беше много странно, защото аз
съм гласувала против уволнението като ***, беше уволнен за това, че медиите
говорят, от ***, който тогава беше ***.“
Приеха се като доказателства и
възпроизведени на хартиен носител като преписи електронни документи,
съставляващи публикации в електронни медии относно воденото срещу ищеца и ***
на Община *** наказателно производство, видно от които последното е
предизвикало голям медиен интерес и е следено от самото му начало до постановяване
на решението на Окръжен съд – Пловдив.
Съпоставката на коментираните в предходното
изложение доказателства разкрива противоречия между показанията на свидетелите
в частта им, че
Продължение на решение по гр. д. № 2949/20 г. на ОСПд
– стр. 14/22
вследствие на стреса от воденото наказателно производство за поддържане
на здравословното си състояние ищецът преминал от хапчета на инсулин, а също и
заключението на вещото лице А.Д. в частта му, в която последното прави извод за
„…множество оплаквания и заболявания, появили се след преживяване на случилото
се във времето“, някои от които „…се влошили до степен предприемане на
по-интензивно лечение.“, от една страна и от друга - заключението на д-р Я.И., според
което описаното житейско събитие и неговата продължителност вероятно е повлияла
здравното състояние на А. по различни механизми, но не е пряка причина за
преминаване към инсулиново лечение и за задълбочаване на придружаващите
заболявания – увреждане на междупрешленните дискове в шийната и поясна област,
смесената хиперлипидемия и стенокардинтите прояви, тъй като естественият ход на
развитие на диабета въпреки доброто лечение е към влошаване, а съпътстващите
заболявания се дължат на променена статика и динамика на тялото от
затлъстяването, възрастта и основното заболяване, придружено и от други метаболитно
ендокринни промени, както и приетия като доказателство заверен препис на Експертно решение № 1916 от заседание №
157/02.11.2012 г. на ТЕЛК – Общи заболявания състав 1 – Пловдив, в графата
„Анамнеза/Статус“, на което е отбелязано, че от началото на годината по повод
лош метаболитен контрол ищецът е преминал на инсулиново лечение 70 Е /единици/
дневно.
Тъй като свидетелите няма данни да имат познания в
областта на медицината, свидетелката А.е виждала ищеца след ареста само 2 – 3
пъти, поради което впечатленията й са съвсем спорадични, то и отчитайки
заинтересоваността на свидетелката А.в полза на съпруга й, съдът не кредитира
показанията им касаещи констатации и изводи за здравословното състояние на
ищеца след образувания срещу него наказателен процес. Съдът не ще кредитира и
заключението на вещото лице по допуснатата съдебна психологическа експертиза в
частта му, в която то прави извод за оплаквания и заболявания у ищеца, появили
се след преживяване на случилото се във времето и за влошаване на някои от тях,
доколкото подобни задачи не са били поставяни пред експертизата, а освен това
последната е основана само на споделено от самия ищец пред експерта.
Експертното решение на териториалната експертна
лекарска комисия съставлява официален документ съгласно на чл. 179, ал. 1 ГПК,
тъй като е издадено от длъжностни лица по определени в закона - Наредба за медицинската
експертиза, форма и ред, поради което съставлява доказателство за
изявленията пред лицата, които са го съставили и за извършените от тях и пред
тях действия, следователно и за предоставените от самия ищец като пациент
сведения на комисията за историята на основното му и останалите съпътстващи общи
заболявания – захарна болест, диабетна полиневро, ангио и ретинопатия. Според
чл. 179, ал. 2 ГПК същата доказателствена сила има и представеното по делото
заверено копие на експертното решение. Ето защо въз основа на удостовереното в него
съдът приема, че още от началото на 2012 г., т. е. преди датата на привличането
му като обвиняем по д. п. № 311/12 г. на Сектор „ПИП“ при ОД на
Продължение на решение по гр. д. № 2949/20 г. на ОСПд
– стр. 15/22
МВР
- Пловдив – 17.08.2012 г., ищецът е преминал на
инсулиново лечение, а от тук на база заключението на вещото лице д-р И., което
е съобразено с представената по делото медицинска документация, че не е налице
причинно-следствена връзка между образуваното срещу ищеца наказателно
производство и влошаване на здравословното му състояние, изразяващо се в
преминаване към инсулиново зависим диабет, съответно в поява
на нови общи заболявания.
Съдът не кредитира и показанията на св. К. в частта
им, в която тя сочи, че е „…гласувала против уволнението“ на ищеца, тъй като
както се констатира вече по-горе в настоящото изложение от представения с
исковата молба заверен препис на Заповед № 694/05.09.2012 г. на изпълняващия
длъжност ***, трудовото правоотношение между последната и ищеца е прекратено на
основание чл. 39, ал. 5 Закон за местното самоуправление и местната
администрация, уреждащ потестативно право на *** на общината като представител
на работодателя /а не на Общинския съвет/ да прекрати едностранно трудовото
правоотношение на *** и на *** на района без предизвестие по всяко време, което
е едно безвиновно основание за прекратяване на трудовия договор.
Не е налице причинно-следствена връзка между незаконно
образуваното срещу ищеца наказателно производство и започнатото от Комисия за
предотвратяване и установяване на конфликт на интереси производство по
установяване на конфликт на интереси, тъй като както се установи вече въз
основа на приетия като доказателство заверен препис на Решение на Комисията
взето с Протокол № 95/17.07.2012 г. това производство е образувано на
17.07.2012 г. въз основа на излъчен на 05.06.2012 г. по TV7 журналистически материал.
Прокуратурата на Република България не следва да
отговаря и за широкото медийно отразяване на водения срещу ищеца наказателен
процес - доколкото не се установи то да е в резултат на конкретни действия на
длъжностни лица в органите на досъдебното производство и на Прокуратурата съдът
приема, че то е израз само и единствено на прокламираната в чл. 40, ал. 1
Конституция на Република България /КРБ/ свобода на печата и на другите средства
за масова информация, както и резултат от упражняване на едно от основните
права на гражданите на Република България регламентирано в чл. 41 от КРБ на
търсене, получаване и разпространяване на информация.
В обобщение съдът приема, че вследствие на незаконно
повдигнатите му обвинения са накърнени основни права на ищеца като гражданин на
Република България – правото му на лична свобода съгласно чл. 30, ал. 1
Конституция на Република България /КРБ/ за времето на задържането му на *** г.
до *** г. съответно по реда на чл. 63, ал. 1, т. 1 ЗМВР за срок до 24 часа в
помещение за временно задържане на V-то РУ при ОД на МВР – Пловдив, както и по
искане на прокурора за срок от 72 часа на основание чл. 64, ал. 2 НПК; правото
му на личен живот съгласно чл. 32, ал. 1 КРБ, правото му на неприкосновеност на
жилището му съгласно чл. 33, ал. 1 КРБ предвид извършения обиск в същото на
16.08.2012 г., правото му на труд съгласно чл. 48,
Продължение на решение по гр. д. № 2949/20 г. на ОСПд
– стр. 16/22
ал.
1 КРБ за времето на отстраняването му от длъжност от *** г. до прекратяване на
трудовото му правоотношение с Община *** /*** г./, в резултат на което в
неимуществената му сфера са настъпили негативни последици, които са обичайни в
хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ – причинени са му емоционални и
психологически терзания, неудобства и лишения; накърнено е името му; променен е
обичайният му ритъм на живот. Следователно налице са всички предпоставки за
ангажиране на отговорността на държавата да поправи тези вреди.
На обезщетение подлежат всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането,
независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице съгласно чл.
4, ал. 1 ЗОДОВ. В последния липсва уредба относно начина на определяне на
размера на обезщетението за неимуществени вреди, но в § 1 от Заключителните му
разпоредби е предвидено, че за неуредените в него въпроси се прилагат
разпоредбите на гражданските и трудовите закони. Ето защо и тъй като в случая
се касае за вреди от непозволено увреждане, то при определяне на размера на
обезщетението следва да намери субсидиарно приложение разпоредбата на чл. 52
Закон за задълженията и договорите, съобразно която обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
Според
даденото задължително разрешение в т. ІІ от Постановление на Пленума на ВС №
4/23.12.1968 г. : „ …Понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД … не е абстрактно … То е свързано с преценката на
редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат
предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Такива обективни
обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането,
начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено,
допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания и др. При причиняването на смърт от
значение са и възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията
между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. От
значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз
основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да
присъди за неимуществени вреди. …“
В случаите, когато се определя обезщетение за
претърпени неимуществени вреди по чл.
2 от ЗОДОВ следва да се имат предвид
и указанията дадени с т. 11 от ТР № 3/22.04.2005
г., постановено по т. д. № 3/2004 г.
на ОСГК на ВКС, а също така и установените в трайната съдебна практика факти и
обстоятелства от значение за определянето на обезщетението, каквито са : тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е за едно или
за няколко отделни престъпления – умишлени или по непредпазливост, за които
ищецът е оправдан; продължителността на наказателното производство, включително
дали то е в рамките или надхвърля разумните срокове за провеждането му; вида на
взетата мярка за неотклонение, другите наложени на ищеца ограничения в рамките
на наказателното производство; отражение на случилото се върху ищеца – има ли
Продължение на решение по гр. д. № 2949/20 г. на ОСПд
– стр. 17/22
влошаване на здравословното му състояние и в каква степен и от
какъв вид е то, конкретните преживявания на ищеца, и изобщо – цялостното
отражение на предприетото срещу него наказателно преследване върху живота му – семейство,
приятели, професия и професионална реализация, обществен отзвук и пр. Пак
според съдебната практика като ориентир за определяне паричния еквивалент на
неимуществените вреди следва да служат и общата икономическа среда и стандартът
на живот в страната към периода на увреждането; следва да се отчита и
обстоятелството, че осъждането на държавата в лицето на процесуалния й
субституент за заплащане на обезщетение само по себе си също има ефект на
репарация за ищеца, като размерът на обезщетението не следва да бъде източник
на обогатяване; обезщетението за неимуществени вреди от деликта по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ
се определя глобално за всички неимуществени вреди претърпени
от ищеца в резултат на приключилото срещу него незаконосъобразно наказателно
преследване /№ 16 от 02.02.2011 г. по гр. д. № 396/ 2010 г., ІІІ г. о.; решение
№ 3 от 13.02.2012 г. по гр. д. № 637/ 2011 г., ІІІ г. о.; решение № 55 от
11.03.2013 г. по гр. д. N 1107 /2012 г., ІV г. о.; решение № 480 от 23.04.2013
г. по гр. д. № 85/ 2012 г., IV г. о.; решение № 476 от 27.01.2016 г. на
ВКС по гр. д. № 3281/2015 г., IV г. о.; решение № 311 от 14.03.2018 г. на ВКС
по гр. д. № 300/2017 г., IV г. о./
Констатира се вече по-горе в настоящото
изложение, че : ищецът е обвинен в извършването на 4 умишлени престъпления, три
от които са тежки, като всички обвинения касаят изпълняваната от него длъжност;
наказателното производство по д. п. № 131 по описа на Сектор „ПИП“ при ОД на
МВР – Пловдив за 2012 г. и впоследствие по н. о. х. д. № 1259 по описа на
Окръжен съд – Пловдив за 2013 г. е продължило от 17.08.2012 г. до 06.12.2017 г.
или общо 5 години, 3 месеца и 18 дни, което, макар, че е не малък времеви
период съдът приема за разумен срок с оглед на огромния обем доказателства
събрани по него /материалите по досъдебното производство са обособени в 44 тома,
а в съдебната фаза на процеса на първа съдебна инстанция са разпитани 75
свидетели и са изслушани множество вещи лица/ и проведения в съдебната фаза
въззивен и касационен контрол; наказателното производство по д. п. № 181 по
описа на описа на Сектор „ПИП“ при ОД на
МВР – Пловдив за 2013 г. е продължило от *** г. до *** г. или общо 2 години, 5
месеца и 9 дни, който срок съдът приема също за нормален като продължителност
предвид множеството събрани в хода и на това производство доказателства; ищецът
е задържан по реда на чл. 63, ал. 1, т. 1 ЗМВР /отм./ показно, на публично
място, в присъствието на колеги и граждани; извършен е, също така и показен
обиск на дома му отново в присъствието на множество полицаи и граждани; спрямо него
са взети две мерки за неотклонение – „задържане под стража“, а впоследствие –
„парична гаранция“, като е наложена и друга мярка за процесуална принуда –
отстраняване от заеманата от него длъжност за периода *** г. /датата на влизане
в сила на определението на Окръжен съд – Пловдив постановено в открито съдебно
заседание на 22.08.2012 г. по ч. н. д. № 1271 от 2012 г./ до 05.09.2012 г. Тъй
като ищецът е публична личност – към датата на задържането
Продължение на решение по гр. д. № 2949/20 г. на ОСПд
– стр. 18/22
му
по реда на чл. 63, ал. 1, т. 1 ЗМВР /отм./ - 16.08.2012 г., той е изпълнявал
трудови функции на ***повече от *** години, като е бил не само известен сред
жителите на общината, а и уважаван от голяма част от тях, поради което проявената
от полицейските органи демонстративност при упражняване на правомощията им при
задържането му и при обиска на дома му е засегнала честта и достойнството му в
по-значителна степен от обикновено, като наред с нея и неоснователно повдигнатите
му обвинения, касаещи изпълняваната от него длъжност и не-малката, макар и
разумна, продължителност на наказателното производство, са засегнали негативно в
по-значителна степен и емоционално-психологическото му състояние – затворил се
в себе си, станал апатичен, имал промени в настроението, плачел, спрял
социалните си контакти, бил стресиан, станал избухлив. Получил и преходни
здравословни проблеми – главоболие, безсъние, треперене, стягане в гърдите.
Случилото се неминуемо е повлияло и върху начина и качеството му на живот и
отношенията в семейството му, върху социалното му функциониране, засегнало е и ценностната
му система, като е загубил и вяра в правосъдната система, като отрицателните
емоции от него се не са отшумели и към датата на приключване на съдебното
дирене, т. е. повече от 8 години.
В обобщение налице са всички елементи на фактическия
състав на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на държавата
за вреди, поради което при определяне на размерите на претендираните
обезщетения следва да бъдат обсъдени и наведените от ответника възражения по
чл. 5, ал. 1 и ал. 2 ЗОДОВ, уреждащи съответно изключване на отговорността на
държавата в случай, че увреждането е причинено по изключителна вина на
пострадалия, а също и възможност за намаляване на обезщетението, когато
пострадалият виновно е допринесъл за увреждането, основаващи се на твърденията,
че фактическите неправомерни действия на ищеца, предмет на изследване в
наказателно производство, са станали пряка причина за образуването му, поради
което той има изключителна вина за настъпване на твърдените от него вредни
последици, съответно е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат.
Според даденото в т. 3 от Тълкувателно решение № 3 от
22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г. задължително разяснение при
извършване на преценка за наличието на основание за изключване на отговорността
на държавата или за намаляване на обезщетението трябва да се изследва доколко
поведението на пострадалия е в причинно-следствена връзка с настъпилия
вредоносен резултат от незаконното действие на държавния орган и доколко го
освобождава от отговорност – ако единствен каузален фактор е поведението на
пострадалия, държавният орган не отговаря, а ако пострадалият само е допринесъл
– обезщетение се намалява с оглед особеностите на всеки конкретен случай.
Доколкото двете възражения се обосновават само и
единствено с фактическите действия на ищеца, за които са му повдигнати
процесните четири обвинения, предмет на изследване в образуваните срещу него
наказателни производства, то предвид прекратяването на наказателното
производство по д. п.
Продължение на решение по гр. д. № 2949/20 г. на ОСПд
– стр. 19/22
№ 181 по описа на описа на Сектор „ПИП“ при ОД на МВР – Пловдив за 2013
г. поради това, че деянието не е извършено от него и признаването му за невинен
и оправдаването му по останалите повдигнати му обвинения по чл. 282, ал. 2 във
връзка с ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2 НК, по чл. 282, ал. 2 във връзка с
ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 НК и по чл. 283 във връзка с чл. 26, ал. 1 НК,
е изключен приносът му за увреждането.
С оглед на горното и вземайки предвид констатираните обстоятелства –
по-значителния интензитет и голямата продължителност на страданията,
общественото положение на ищеца, липсата на влошаване на здравословното му
състояние и на съпричастност на Прокуратурата на Република България към
образуваната срещу А. проверка за установяване на конфликт на интереси и към
проявения от обществените медии интерес към процесния случай, в съответствие с
критерия за справедливост съдът намира, че дължимото обезщетение за репариране
на установените неимуществени вреди следва да е в размер на 75 000 лева,
до размера на който предявеният иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ
следва да бъде уважен, като за разликата до 150 000 лв. същият следва да
бъде отхвърлен като неоснователен.
Прието бе по-горе в настоящото изложение въз основа на
приложеното за послужване по делото ч. н. д. № 1271 по описа на Окръжен съд –
Пловдив за 2012 г. и от приетия като доказателство заверен препис на Заповед №
694/05.09.2012 г. на изпълняващия длъжността ***, че ищецът е отстранен от
длъжност на *** г., а на *** г. трудовото му правоотношение с Община *** е
прекратено на основание чл. 39, ал. 5 ЗМСМА, което е безвиновно основание за
едностранно прекратяване на трудовия договор. Ето защо и доколкото в заповедта
за уволнение не са посочени конкретни мотиви за прекъсване на трудово-правната
връзка, то в разрез с доводите на ищеца съдът приема, че не е налице
причинно-следствена връзка между незаконно повдигнатите му обвинения и пропуска
му да реализира доходи по това трудово правоотношение, поради което искът му за
заплащане на обезщетение за пропуснати трудови доходи за периода *** г. – ***
г. като неоснователен следва да бъде отхвърлен.
И
тъй като се касае за вреди от непозволено увреждане, в който случай съгласно
чл. 84, ал. 3 ЗЗД, приложим субсидиарно при уреждане на процесното
правоотношение на основание § 1 от Заключителните разпоредби на ЗОДОВ,
длъжникът изпада в забава без покана, то върху обезщетението за неимуществени
вреди следва да бъде присъдена и законната лихва от деня на забавата, който
съобразно разясненията направени в т. 4 от ТР № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС
съвпада с датата на влизане в сила на прокурорския акт за прекратяване на
наказателното производство, съответно на влизане в сила на оправдателната
присъда за извършено престъпление, като в случая, въпреки че наказателното
производство по д. п. № 181 по описа на
описа на Сектор „ПИП“ при ОД на МВР – Пловдив за 2013 г. е прекратено в
по-ранен момент – 27.01.2015 г., то няма пречка законната лихва да бъде
присъдена така, както е поискано в исковата молба – от датата на влизане в сила
на постановената по н.
Продължение на решение по гр. д. № 2949/20 г. на ОСПд
– стр. 20/22
о. х. д. № 1259 по
описа на Окръжен съд – Пловдив за 2013 г. оправдателна присъда – 06.12.2017 г.
На основание чл.
10, ал. 3, изр. 1 ЗОДОВ ответникът следва да бъде осъден да заплати : на ищеца
сумата от 10 лева разноски за заплатена по производството държавна такса, а в
полза на Окръжен съд – Пловдив сумата от 833 лева бюджетни разноски по
допуснатите по делото съдебно-счетоводна, съдебна психологическа и съдебно-медицинска
експертизи.
На основание чл.
10, ал. 3, изр. 2 ЗОДОВ ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от 1033.20 лв. разноски за заплатено адвокатско възнаграждение
съразмерно на уважения иск /3000 лв. заплатено адвокатско възнаграждение х 34.44%/.
По изложените
мотиви съдът :
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България със
седалище и адрес - гр. София, бул. „Витоша“ № 2, представлявана от *** И.Г., да
заплати на И.И.А. с ЕГН **********,***, със съдебен адрес ***, ***, сумата от 75 000
лв. /седемдесет и пет хиляди лева/ като обезщетение по чл. 2, ал. 1, т. 3 Закон
за отговорността на държавата и общините за вреди за неимуществени вреди,
произтекли от неоснователно повдигнатите му обвинения по д. п. № 181 по описа
на Отдел „Икономическа полиция“ при ОД на МВР – Пловдив за 2013 г., наблюдавано
по пр. пр. № 2316 по описа на Окръжна прокуратура – Пловдив за 2013 г.,
образувано от отделени материали по д. п. № 311 по описа на Сектор „ПИП“ при ОД
на МВР – Пловдив за 2012 г., касаещи обвиненията на Д.С.за престъпление по чл.
203, ал. 1 във връзка с чл. 202, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 201 във връзка с
чл. 26, ал. 1 НК, на И.И.А. за престъпление по чл. 202, ал. 1, т. 1 във връзка
с чл. 201 във връзка с чл. 26, ал. 1 НК, на М.В.П.и на Е. К. П. за престъпление
по чл. 203, ал. 1 във връзка с чл. 202, ал. 1, т. 1 и т. 2 във връзка с чл. 201
във връзка с чл. 20, ал. 2 във връзка с ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 НК, прекратено
с постановление на прокурор при Окръжна прокуратура – Пловдив от 27.01.2015
г. на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 НПК, а също и от неоснователно повдигнатите му обвинения по д. п. № 311 по
описа на „ПИП“ при ОД на МВР – Пловдив за 2012 г., наблюдавано по пр. пр. № 4460
по описа на Окръжна прокуратура – Пловдив за 2012 г., за това, че : на *** г. в
гр. *** в качеството си на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно
положение – ***-***, в съучастие като извършител с подбудителя и помагача Д.К.С.
да е нарушил служебните си задължения съгласно чл. 2, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3
Закон за обществените поръчки, чл. 4, ал. 2 Закон за общинските бюджети, като на *** г. е
сключил договор за доставка на бетон между възложителя Община ***, той като
пълномощник на *** на Община *** и ЕТ „Е. С. – В.“, като
Продължение на решение по гр. д. № 2949/20 г. на ОСПд
– стр. 21/22
изпълнител,
с цел да набави за другиго - ЕТ „Е. С. – В.“, облага и от това са могли да
настъпят немаловажни вредни последици за Община ***, а именно такива от
имуществен характер, както и такива, изразяващи се в създадени смущения в
нормалното функциониране на Община ***, компрометиране на нейния авторитет и
разколебаване доверието на гражданите - престъпления
по чл. 282, ал. 2 във връзка с ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2 НК; през
периода *** г. до *** г. в гр. *** в качеството му на длъжностно лице, заемащо
отговорно служебно положение - ***-***, при условията на продължавано
престъпление е нарушил служебните си задължения съгласно Решение от 15.02.2008
г. относно приемане на отчета за 2007 г. и бюджета за 2008 г. на Община *** на
Общински съвет – Община ***, Решение № 264/27.02.2009 г. относно приемане на
отчета за 2008 г. и бюджета за 2009 г. на Община *** на Общински съвет – Община
***, Решение № 635/22.02.2011 г. относно приемане на отчета за 2010 г. и
бюджета за 2011 г. на Община *** на Общински съвет – Община ***, като се е
разпоредил с парични средства от бюджета на Община *** с цел да набави за
другиго имотна облага, а именно за П. И. П. в размер на 100 лв., за З. Й. К. в
размер на 50 лв. и за З. Д. Е. в размер на 200 лв., всичко общо за 350 лв. и от
това са могли да настъпят немаловажни вредни последици за Община ***, а именно
такива от имуществен характер, както и такива, изразяващи се в създадени
смущения в нормалното функциониране на Община ***, компрометиране на нейния
авторитет и разколебаване доверието на гражданите – престъпление по чл. 282, ал. 2 във връзка с ал. 1 във връзка с чл. 26,
ал. 1 НК; за периода месец януари *** г. – месец декември *** г. в гр. ***,
при условията на продължавано престъпление, в качеството му на длъжностно лице,
заемащо отговорно служебно положение - ***-***, е използвал своето служебно
положение, за да набави за себе си противозаконна облага, а именно да бъде
положен безплатен труд от лицата Б. Б. Б., Д. С. А., Ф. Ф. А., Н. Ф. е., Х.Р.
Б., С.А. С., А. Я. К., З. И. А., Р. Г.Т., на негов строителен обект, находящ се
в местността „***“, Община ***, област Пловдив – престъпление по чл. 283 във връзка с чл. 26, ал. 1 НК, по който
обвинителен акт е образувано н. о. х. д. № 1259 по описа на Окръжен съд –
Пловдив, Наказателно отделение за 2013 г., в извършването на които престъпления
е признат за невинен и оправдан с влязло в сила на 06.12.2017 г. решение
постановено по н. о. х. д. № 1259 по описа на Окръжен съд – Пловдив за 2013 г.,
ведно със законната лихва от 06.12.2017 г. до окончателното й изплащане, като
над уважения до пълния предявен размер от 150 000 лв. – отхвърля
предявения иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ като неоснователен,
както и ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН предявения иск с правно основание чл. 2,
ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за заплащане на сумата от 67 744.40 лева, представляваща
обезщетение за пропуснати ползи от неоснователно повдигнатите му обвинения по
горните наказателни
Продължение на решение по гр. д. № 2949/20 г. на ОСПд
– стр. 22/22
производства,
съизмерваща се с нереализирани доходи от трудови възнаграждения за периода
05.09.2012 г. – 06.12.2017 г.
ОСЪЖДА
Прокуратурата на Република България със седалище и адрес - гр. София, бул.
„Витоша“ № 2, представлявана от *** И.Г., да заплати на И.И.А. с ЕГН **********,***,
със съдебен адрес ***, *** : сумата от 10 лв. разноски за заплатена по
производството държавна такса и сумата от 1033.20 лв. разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение съразмерно на уважения иск.
ОСЪЖДА
Прокуратурата на Република България със седалище и адрес - гр. София, бул.
„Витоша“ № 2, представлявана от *** И.Г., да заплати в полза на Окръжен съд –
Пловдив сумата от 833 лева бюджетни разноски по допуснатите по делото съдебно-счетоводна,
съдебно-медицинска и съдебна психологическа експертизи.
Решението може да
бъде обжалвано пред Апелативен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването
му на страната.
СЪДИЯ :