№ 1400
гр. София, 22.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Катерина Рачева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело №
20211000500891 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 3010/ 14.05.2020г., постановено по гр.д. № 13643/ 2017г. по описа на
СГС, ГО, 13-ти състав, е отхвърлен иск с правно основание чл.135 ЗЗД, предявен от
„УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД против С. С. К., Н. К. К. и А. М. С., за обявяване за
недействителен спрямо „Уникредит Булбанк” АД на договор за покупко-продажба на
недвижим имот, обективиран в нотариален акт за покупко-продажба № 103, том VII, per. №
18841, дело № 1079/2012 г. на нотариус М. Г., с per. № ***, вписан в СВП с № 101, том CXI,
дело № 23055, вх. № 47506/29.10.2012г., сключен между С. С. К. и Н. К. К. - като продавачи
и А. М. С. - като купувач, в частта, с която С. С. К. се е разпоредила в полза на А. М. С.,
като й е прехвърлила собствеността върху 1/2 идеална част от недвижим имот,
притежавана от нея в режим на СИО със съпруга й, представляващ: Самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 68134.1932.376.2.29 по КККР на гр.***, СО, находящ се в
сграда № 2 по кадастрални схема, с предназначение на самостоятелния обект:
АПАРТАМЕНТ № 26, на 3 надпартерен етаж, на кота + 8,70 метра, във вход „В“ /сграда 2/
на гореописаната жилищна сграда, в жилищна сграда с административен адрес гр. ***, СО,
р-н „***“, ул. „***“, в блок № ***, със застроена площ от 109.79 кв.м., като неоснователен и
недоказан.
Със същото решение „Уникредит Булбанк“ АД, са осъдени да заплатят в полза на С.
1
С. К. сумата от 5000 лв., на Н. К. К., сумата от 4500 лв. и на А. М. С., сумата от 4500 лв. -
разноски по делото на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
С определение от 26.11.2020г. постановено по гр.дело № 13643/2017г., СГС, ГО, 13
състав, е изменил решение от 14.05.2020г. в частта за разноските, като е уважил направеното
възражение за прекомерност и е намалил размера на присъдените в полза на С. С. К.
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение от 5000 лв. на 3750 лв., а по отношение на
Н. К. К., от 4500 лв. на 3375 лв. В останалата част молбата е оставена без уважение.
В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от ищеца.
В срока по чл.248 ал.3 ГПК срещу определението са депозирани две частни
жалби от двете насрещни страни по делото.
Жалбоподателят-ищец „Уникредит Булбанк“ АД оспорва решението изцяло, като
твърди, че е безспорно установено качеството му на кредитор, тъй като по делото е
представен договор за кредит № 223/29.12.2011г. сключен между банката от една страна и
„Кейбилд" ЕАД и ответницата С. К., от друга страна, в качеството й на управител на
„Кейбилд" ЕАД като солидарен длъжник, по силата на който ищецът е предоставил на
дружеството кредит под формата на банкова гаранция в размер на 1 421 000 лв. Наличието
на дълг не се оспорва от ответника. С н.а. № 103/2012 г. на нотариус М. Г., район на
действие - Р.С. София, С. К. и Н. К. продават на А. С. /майка на С. К./, апартамент № 26 в
сграда, находища се на адрес гр.***, ул, „***" № ***, със застроена площ от 109, 79 кв. м.,
заедно с прилежащото мазе № 25, за цена от 136 000 лв. при данъчна оценка на имота от 135
310,30 лв. Твърди, че увреждането е обективен факт и не зависи нито от субективното
отношение на длъжника, нито от преценката на кредитора. То се състои в намаляване
имуществото на длъжника. Самият факт на увреждане на кредитора не се оспорва от
ответника. Спорното обстоятелство по делото е третият елемент от фактическия състав, а
именно знанието на купувача - трето лице А. С., майка на продавача С. К., за увреждане на
кредитора.Твърди, че СГС неправилно приема, че ответницата А. С. е провела успешно
насрещно оборване на презумпцията на чл.135 ал.2 ЗЗД за липса на знание за увреждане на
кредитора, а предвид липсата на знание у купувача по сделката нямало как да е налице и
намерение и сговор за увреда. Счита, че съдът е надценил значението на предварителния
договор като доказателство, като е пренебрегнал многобройните други доказателства, които
в своята съвкупност водят до извод за знание у купувача А. С. за увреждане на кредитора.
Посочва още, че е неправилен и необоснован изводът на съда, че договорът е
възмезден, като посочва, че се касае за безвъзмездно действие, с което кредиторът е увреден.
С предварителния договор се уговаря възмездна сделка, а реализираната с окончателния е
безвъзмездна, поради следните причини: от представената справка в ИКАР, по партидата на
С. К. се установява, че на 28.01.2011г. С. К. и брат й Б. С. даряват 2/3 ид.части от къща в гр.
***., кв. „***" в полза на майка им А. С.. На 14.02.2012 г. Б. Б., А. С. и С. К. са продали на
Т. Е. и К. Б. същата еднофамилна жилищна сграда и парцела под нея в гр. ***, кв. „***".
Същото се установява от протоколираните показания на св.Б., син на А. С., разпитан в
първото о. с. з. на 09.05.2019 г. Той признава, че „след като майка ми се изнесе от старата ни
2
къща и реши да я продава, тя се нанесе в това жилище (има се предвид процесния
апартамент] още 2009г. и през 2010г. сключиха такъв предварителен договор...". „Знам, че
майка ми още като продаде къщата беше платила месечни вноски по апартаментите".
Солидарно задължение от майката А. С. е поето по договорите за кредит на дъщеря й С. К. с
„Банка Пиреос" АД, през 2007 г. и 2008 г., а дарението на идеални части от и последващата
продажба на наследствената им къща са извършени съответно през 2011 г. и 2012 г.
Продажбата на къщата е станала на 14.02.2012г. след сключването на предварителния
договор от 09.04.2010 г. за да се осигурят средства у А. С., които да бъдат преведени
впоследствие по банкови сметки на дъщеря й, като по този начин се симулира плащане на
цената за имота. В последното о.с.з. е представен протокол по гр.д. № 9840/2017 като по
описа на СГС, ГО, 2 състав, като нововъзникнало доказателство, в който майката А. С. при
разпит като свидетел признава, че е продала къщата си в гр. ***, кв. „***", за да купи със
средствата имота по предварителния договор. Това ясно показва, че същата не е разполагала
със средства при сключването на предварителния договор, който е сключен със съвсем друга
цел. Твърди, че при съвкупната преценка на горните доказателства се налага извод, че на
практика С. К. сама е финансирала продажбата на собствения си апартамент, дарявайки
предварително имущество на майка си, с цел да се създаде привидност, че се сключва
възмездна сделка. Посочва, че средствата се получават от купувача на 14.02.2012г., когато
вече С. С. е съдлъжник към банката, като преди това тя е извършила една безвъзмездна и
увреждаща кредитора сделка, дарявайки майка си с 2/3 ид.ч. от наследствена къща, която с
парите от това дарение е купила имота от дъщеря си, с която според свидетелските
показания към този момент не си е говорила, тъй като били скарани. Вторият аргумент за
безвъзмездност на сделката произтича от обстоятелството, че А. С. е солидарен длъжник по
договора за кредит обезпечен с ипотека, №131/R/2008г., сключен между
кредитополучателите С. К. и Н. К. и „Банка Пиреос". Така с едно плащане, с пари които
преди това са дарени от първия ответник на третия, се погасяват две задължения - веднъж
личния дълг на А. С., по който тя е съдлъжник към банка Пиреос и втори път покупната
цена по процесния договор, което показва, че няма реално плащане т.е. липсва възмездност.
С тази сделка А. С. едновременно се освобождава от задължение към банката и купува имот
с пари, получени от дарение от дъщеря й.
На трето място твърди, че представените по делото платежни нареждания не могат
да бъдат отнесени еднозначно към процесната покупко-продажба, защото в основанието им
не е посочено за коя сделка се отнасят. В основанието е записано само „погасяване на
кредит". He може да се установи дали и в каква степен е платена цена конкретно за aп.26. С.
К. и А. С. представят същите платежни нареждания и по другите две висящи дела по чл.135
ЗЗД, заведени срещу С. К. от „УниКредит Булбанк'' АД. Ако все пак се приеме, че сделката е
възмездна, то тя е сключена при значителна нееквивалентност на престациите. Подчертава,
че моментът на увреждането на кредитора е не датата на сключване на предварителния
договор, тъй като с него не се прехвърля правото на собственост върху недвижимите имоти,
а договорът за продажба. Цената по предварителния договор се разминава съществено с тази
3
по окончателните договори. Възниква въпросът защо на С. К. е било нужно да сключва
предварителен договор с най-близкия си родственик - майка си, при положение, че
отношенията им към 09.04.2010 г. са много добри, а със съпруга й - перфектни, по думите на
св.Б., брат на С. К. и син на А. С.. С договор за дарение, обективиран в н.а. за дарение на
недвижими имоти № 57/2012 г,, част от имотите, описани в предварителния договор, са
безвъзмездно прехвърлени на внуците на А. С. (деца на С. К.), в противоречие с
уговореното в предварителния договор - подменена напълно е едната страна и вида на
сделката. Сделката е оспорена от кредитора чрез Павлов иск, по който е образувано
висящото гр. д. № 9840/2017 г. по описа на СГС. Твърди, че СГС е извършил съществено
процесуално нарушение като не е допуснал поисканата своевременно от ищеца оценителна
експертиза. Недопускането на оценителната експертиза прави невъзможно да се установи
пазарната цена на имота, която да се съпостави с платената цена по сделката и оттук да се
изведе индиция за знание за увреждане на кредитора. Доказателствената тежест при иск по
чл. 135, ал. 2 ЗЗД е върху ответника, но това не изключва задължението на съда да даде на
ищеца възможност да събере всички относими доказателства в подкрепа на своята теза.
Претендира разноски.
Въззиваемата страна С. С. К., Н. К. К. и А. М. С. оспорват жалбата и молят
съда да потвърди решението като правилно и законосъобразно. Посочват, че с
решението си съдът правилно цени доказателствената сила на представения по делото
Предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти с нотариална заверка на
подписите per. № 3443/ 09.04.2010г., извършена от нотариус П. П.. Предвид наличието на
нотариална заверка на подписите на същия, надлежно извършена на 09.04.2010г.,
посоченият предварителен договорът е с достоверна дата. От този договор се установява, че
вземането на купувача - А. С. спрямо продавачите С. и Н. К. по предварителния договор е
възникнало от момента на сключване на предварителния договор - 09.04.2010г. т.е. преди
възникване вземането на банката. Знанието на купувача за увреждане на кредитора при
прехвърляне на недвижим имот от длъжник, извършено с предварителен договор, носещ
достоверна дата, следва да се преценява не към момента на сключване на окончателния
договор, а към момента на сключване на предварителния договор Този извод произтича от
разпоредбата на чл.135, ал.1, изр.2 ЗЗД, според която знанието се преценява при постигане
на съглашение за възмездно прехвърляне на имота. /в този смисъл Решение № 263/
21.01.2019г. по г.д. № 1384/ 2018г. по описа на ВКС ГК, IV г.о./
На второ място - вземането на А. С. по предварителния договор е възникнало най-
малко година и осем месеца преди подписване на процесния договор и много повече преди
да възникне вземането на ищеца. Обективно невъзможно е към датата на сключване на
предварителния договор за продажба на имотите, някоя от страните по него да е знаела за
вземане на банката, възникнало година по-късно, още по-малко е възможно да е знаела, че
със сключване на този договор би могъл да се увреди кредитор, който към този момент не е
съществувал. Доколкото оспорваната сделка е възмездна, презумпцията на чл. 135, ал. 2 ЗЗД
не се прилага по отношение на ал. 3 от същата разпоредба. Ал. 2 се прилага само за
4
случаите, при които законодателят изрично е изключил от обхвата на останалите алинеи, а
именно когато действието е извършено след възникване на кредиторовото вземане, какъвто
не е настоящия случай. Освен това законът прави разлика между знанието за увреждане и
намерението за увреждане.
На трето място посочват, че в конкретния случай е налице хипотезата на чл.135 ал.3
ЗЗД, според която: „Когато действието е извършено преди възникване на вземането, то е
недействително само ако е било предназначено от длъжника и лицето, с което то е
договарял, да увреди кредитора." Тежестта на доказване на увреждащо намерение у
контрагентите по сделката е в тежест на ищеца. Такова доказване не е проведено, дори не е
въведено твърдение в тази насока. При положение, че към момента на постигане на
съглашението за прехвърляне собствеността върху имота не е съществувал нито дълг, нито
кредитор, обективно невъзможно е и да е налице сговор за увреда. Към момента на
сключване на окончателния договор също не е било налице знание за увреждане на
кредитора, първо - защото и към този момент вземането не е било възникнало, поради
неиздаването на банкова гаранция и неизвършване на плащане по договора, поставени като
условие по същия и второ - поради липса на знание за увреда, тъй като знание не е било
налице нито у Н. К., който предвид разрива в отношенията със съпругата си, не е знаел
въобще за процесния договор. Не е било налице такова и у А. С., тъй като от свидетелските
показания по делото се установява, че за съществуването на процесния договор същата е
научила през месец май 2018г. от получени от нея съдебни книжа по друго дело, към които
този договор е бил приложен. Въпреки сключения от С. К. договор с Уникредит Булбанк
АД, тя също не е знаела и не е съзнавала, че както със сключения от нея предварителен
договор, така и със сключване на окончателния такъв, би могла да увреди кредитора.
Отделно от горното твърдят, че доколкото процесният договор за банков кредит е
сключен „под условие", сам по себе си същият не установява наличие на действително
възникнало вземане в полза на банката от ответника нито към момента на подписването му,
нито към момента на твърдяното увреждащо действие. Това е така именно поради характера
на договора - такъв сключен под условие. За да възникне вземане за ищеца по договора за
кредит, следва той да го е предоставил, т.е. вземането да е възникнало действително. Вярно
е, че за настоящия спор е ирелевантно дали вземането е изискуемо и ликвидно към момента
на разпоредителната сделка, но е релевантно дали това вземане е било действително
възникнало към този момент. Договорът е сключен с модалитети - множество условия,
срокове и тежести, от настъпването на които зависи действието на същия. Твърдят, че
вземането на кредитора не е възникнало към датата на сключване на процесния договор -
29.12.2011г., тъй като към този момент той не е издал банковата гаранция по договора, като
издаването й е обвързано от настъпването на множество условия, които не се установяват в
настоящия процес, както не се установява и извършване на плащане по такава. Претендират
разноски.
Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като
разгледа жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от
5
фактическа и правна страна:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл. 135 ал.1 ЗЗД.
Ищецът „Уникредит Булбанк” АД твърди, че е сключен Договор за банков кредит под
условие № 223/29.12.2011г., изменен с последващи анекси към него, по силата на който
Банката е предоставила кредит в размер до 1 421 000 лева на кредитополучателя
„КЕЙБИЛД“ ЕАД и солидарния длъжник С. С. К. с краен за погасяване до 14.07.2013 г.
Съгласно Договор за банков кредит под условие № 223/29.12.2011г. ответницата С. С. К. е
встъпила в дълга по договора по реда на чл. 101 ЗЗД, вр. чл. 121-127 ЗЗД, вр. 304 ТЗ, като с
подписването му, тя се е задължила да отговаря солидарно с кредитополучателя. Твърди, че
кредитополучателят „Кейбилд“ ЕАД е прекратил погасяването на договора за кредит като
последното плащане е извършено на 09.07.2013 г. Поддържа, че поради изтичането на
14.07.2013г. на крайния срок за погасяване на задълженията по договора, на 13.09.2013г.
Банката е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, като към
този момент вземането на кредитора „Уникредит Булбанк“ АД е било изискуемо в пълен
размер. В тази връзка Банката се е снабдила с изпълнителен лист за дължимите суми, по
повод на който на 21.02.2014 г. е било образувано изп. дело № 201479600400112 на ЧСИ Ш.
Д.. Твърди, че на 29.10.2012г., ответницата С. С. К. и вторият ответник Н. К. К. са продали
на третия ответник А. М. С. / майка на първата ответница/ правото на собственост върху
собствения си имот чрез договор за покупко- продажба, находящ се в гр. ***, ул. „***“ №
***, вх.Б, ет.3, ап. 26, обективиран в н.а. за покупко-продажба на недвижим имот № 103, том
VII, per. № 18841, дело № 1079/2012г. на нотариус М. Г., per. № *** на НК. Към тази дата -
29.10.2012 г. ищецът „УниКредит Булбанк” АД, както и към настоящия момент има
качеството на кредитор на ответницата С. С. К. по посочения Договор за банков кредит под
условие № 223/29.12.2011г. Счита, че както продавачите С. С. К. и Н. К. К., така и майката
на първата ответница и купувач по договора - А. М. С. са знаели за увреждането, тъй като
знанието се предполага, поради наличието на роднински връзки между тях. Счита този
договор за безвъзмезден т.е. симулативен за покупко-продажба, който прикрива дарение.
Твърди, че за него е налице правен интерес от предявяването на иск по чл. 135 ЗЗД за
обявяване за недействителен спрямо него на 1/2 ид.ч. от сключения на 29.10.2012 г. договор
за покупко-продажба.
Ответницата С. С. К. оспорва предявения иск като недопустим по отношение на
ответника Н. К. К., тъй като същият няма качеството на длъжник на Банката и в този смисъл
ищецът не притежава качеството на кредитор по отношение на него. Излага, че тя се е
задължила да отговаря солидарно с кредитополучателя „Кейбилд“ АД за изпълнение на
задълженията по процесния договор за кредит, по който Банката се легитимира като
кредитор, като сочи, че е поела задължението лично по договора, във връзка с извършване
на търговската й дейност, поради което съпругът й не следва да отговаря. Оспорва
твърдението на ищеца за това, че е действала с намерение да увреди кредитора, както и
твърденията за знание за увреждане у нейната майка и бившия си съпруг.
Ответникът Н. К. К. оспорва предявения иск като недопустим поради това, че няма
6
качеството на длъжник спрямо банката, поради което счита, че не е налице правен интерес
от завеждане на иска спрямо него. На следващо място, оспорва иска като изцяло
неоснователен или като неоснователен до размера на 1 / 2 ид. част от имота.
Ответницата А. М. С. оспорва иска като изцяло неоснователен. Не оспорва, че с договор
за покупко-продажба е закупила от дъщеря си и съпругът й правото на собственост върху
1/2 ид.ч. от процесния недвижим имот, но оспорва, че процесната сделка е увредила ищеца,
както и че тя е знаела, че банката е кредитор на дъщеря й. В тази връзка поддържа, че
никога и по никакъв повод не е уведомявана от дъщеря си за съществуването на договора за
кредит, по който тя като солидарен длъжник е поела задължение за заплащане на банков
кредит към „УниКредит Булбанк“АД, както и за анексите към него. Оспорва твърдението на
ищеца за наличие на недобросъвестност от нейна страна при сключването на сделката, тъй
като счита, че действието е извършено на 09.04.2010 г. със сключване на предварителен
договор за покупко-продажба на процесния недвижим имот. Посочва се, че предвид
наличието на нотариална заверка, договорът е с достоверна дата, като продажбата е
извършена преди възникване на вземането по договора за кредит от 29.12.2011 г.
Посоченото изключва каквото и да било знание за увреждане от нейна страна, тъй като към
момента на предварителния договор за покупко- продажба не е съществувал нито дълг, нито
вземане, нито кредитор на ответницата, тъй като същият е придобил това качество след
повече от година от сключването му. Процесният нотариален акт за покупко-продажба на
имота е сключен не с цел да увреди кредитора, а за изпълнение на поетото с предварителния
договор облигационно задължение за прехвърляне собствеността върху него, което
изключва и намерение на страните за увреждане на кредитора.
От фактическа страна се установява, че „УниКредит Булбанк“ АД се явява кредитор на
първата ответница, както следва: по делото е представен договор за кредит №
223/29.12.2011г. сключен между ищеца от една страна и „Кейбилд“ ЕАД и ответника С. К.,
от друга страна - управител на „Кейбилд“ ЕАД като солидарен длъжник, по силата на който
ищецът е предоставил на дружеството кредит под формата на банкова гаранция в размер на
1 421 000 лв. до който размер Банката поема кредитни ангажименти под формата на банкови
гаранции и/или документални акредитиви при условията определени в Договора и в ОУ с
краен срок на договора, съгласно чл. 4.1.2. до 13.02.2013 г. С. С. К. - като физическо лице, е
поела същото задължение в качеството на солидарен длъжник, наред с горепосоченото
дружество. Съгласно чл.14.3 с подписването му Кредитополучателят и Солидарният
длъжник декларират, че обезпечават и изпълняват договора в качеството си на главен,
съответно солидарен длъжник, който на основание чл.121-127 ЗЗД встъпва в изпълнението
на задълженията на кредитополучателя по договора и се задължава солидарно да отговаря с
него за изпълнение на задълженията по него. По делото е представен Анекс № 1 от
17.01.2013г. към Договор за банков кредит под условие за поемане на кредитни
ангажименти под формата на банкови гаранции № 223/29.12.2011г., сключен между
„Уникредит Булбанк“ АД и „КЕЙБИЛД“ ЕАД и С. С. К., с който страните са променили
крайния срок на договора, който е бил продължен до 15.04.2013 г. С Анекс № 2 от
7
13.03.2013г. към Договор за банков кредит под условие за поемане на кредитни
ангажименти под формата на банкови гаранции и документални акредитиви №
223/29.12.2011 г., сключен между „Уникредит Булбанк“ АД, „КЕЙБИАД“ ЕАД и С. С. К.
като солидарен длъжник крайният срок на договора е бил продължен до 09.07.2013г.
От представената Заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист от
24.01.2014г., издадени по ч.гр.д. № 38129/2013 г. на CPC, ГО, 49 с-в е видно, че длъжниците
„КЕЙБИЛД“ ЕАД и С. С. К. са осъдени да заплатят солидарно на „Уникредит Булбанк“ АД
сумата от 1 243 699,95 лв. - главница по договор за банков кредит под условие №
233/29.12.2011г., Анекс № 1/17.01.2013г. и Анекс № 2/13.03.2013г., ведно със законна лихва
за периода от 13.09.2013г. до изплащане на вземането и лихва в размер на 26 238,40 лв. и 25
398,77 лв. - д.т.
Няма ангажирани доказателства към момента да е погасен дълга, нито е налице висящо
исково производство с предмет осъдителни искове или чл.422 ГПК, поради което безспорно
ищецът притежава активна материално-правна легитимация по иска по чл.135 ЗЗД. В
последното о.с.з. бе представена ИМ, депозирана пред СГС, ГО, с предмет чл.439 ГПК -
отрицателен установителен иск - несъществуване на процесното вземане, поради изтекла
давност. Пред въззивната инстанция се оспори качеството на кредитор, доколкото кредитът
е бил застрахован в БАЕЗ. По делото се представиха две съдебни удостоверения от 2019 г. и
от 07.11.2022г., от съдържанието на които се установява, че в полза на банката не е
изплатено застрахователно обезщетение.
На второ място - налице е увреждаща сделка, видно от н.а. за покупко-продажба на
недвижим имот № 103, том VII, per. No 18841, д.№ 1079/2012 г. на нотариус М. Г., вписан в
СВП с per. № ***, под № 101, том CXI, дело № 23055, вх. № 47506/29.10.2012 г., видно от
който на 29.10.2012 г. С. С. К. и Н. К. К. - като продавачи са продали на А. М. С. - като
купувач следния недвижим имот, находящ а именно: самостоятелен обект в сграда с ид.
68134.1932.376.2.29 по КККР на гр. София, СО, обл. София, в сграда № 2, с предназначение:
жилище, апартамент, представляващ Апартамент № 26, на 3 надпартерен етаж, на кота +
8,70 м., във вход „В“ /сграда 2/ на жилищната сграда, с адм. адрес гр. ***, СО, р-н „***“, ул.
„***“, в блок № ***, с площ от 109.79 кв.м., състоящ се от: входно преддверие, дневна-
кухня, две спални, баня-тоалетна, тоалетна и балкон, заедно с прилежащото на апартамента
МАЗЕ № 25, в сутерена /на кота -3.50/метра, във вход „В“ /сграда 2/ на жилищна сграда, със
светла площ на мазето от 2.28 кв.м, заедно с 1.933% ид. ч. от общите части на сградата и
съответните ид. ч. от правото на строеж върху ПИ, съставляващ ПИ с ид. 68134.1932.376,
съставляващ по доказателствен акт УПИ XI- 20, 344, 376 от кв. 56, по пл. на гр. ***, м.„***“,
целият с площ от 2155 кв.м. за продажна цена в размер на 136 000 лева, /при данъчна
оценка на имота от 135 310, 30 лв./, платима по банков път в срок до 30.04.2013г., с която
продавачите са се задължили да погасят кредит към „Банка Пиреос България“ АД, обезпечен
с ипотека върху продаваемия имот, учредена с н.а. за учредяване на договорна ипотека акт
№ 99, том I, дело № 89/2008 г. на нотариус № 185 на НК.
По делото е безспорно, че купувачът А. М. С. /трети ответник по делото/ е майка на
8
продавача С. С. К. /първи ответник по делото/.
Видно от Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 09.04.2010 г.,
сключен между С. С. К. и Н. К. К. - като продавачи и А. М. С., продавачите са се задължили
да прехвърлят на купувача собствеността върху три съсобствени недвижими имоти, един от
които е и процесния Апартамент № 26, находящ се в гр. ***, СО, р-н „***“, м. „***“, ул.
„***“ на III надпартерен етаж, във вх. "Б", /сграда 2/ на жилищната сграда, със застроена
площ от 109.79 кв.м. В чл. 2 от договора е уговорено, че купувачът се задължава да заплати
уговорената цена в размер на 245 000 лева, която е следвало да бъде платена, както следва: в
чл. 2.1. е уговорено, че при подписване на договора купувачът следва да плати сума в размер
на 24 500 лв.; а остатъкът от сумата в размер на 220 500 лв. ще бъде изплатена в деня на
подписване на окончателния договор. В чл.3 е предвидено, че страните се задължават да
сключат окончателен договор не по-късно от 30.09.2012г., като промяната на уговорения
срок може да стане само по взаимно съгласие между тях.
Предварителният договор е с нотариална заверка на подписите от 09.04.2010 г. т.е.
има достоверна дата и обхваща всички притежавани от сем. К. имоти по три сделки, които
се оспорват от кредитора по три различни съдебни дела: гр. д. № 13643/2017г. по описа на
СГС, гр.д. № 9840/2017 г. по описа на СГС и гр. д. № 23226/2017 г. (в.гр.д. № 3983/2019 г.
по описа на СГС. Договорената цена от 245 000 лв. е обща.
С договор за дарение от 08.05.2012г., обективиран в нотариален акт за дарение на
недвижими имоти № 57/2012г. (приложен по първоинстанционното дело на л.208) част от
имотите, описани в предварителния договор са безвъзмездно прехвърлени на внуците на А.
С. (деца на С. К.), в противоречие с уговореното в предварителния договор т.е. подменена е
едната страна и вида на сделката. Сделката е оспорена от кредитора чрез Павлов иск, по
който е образувано висящото гр. д. № 9840/2017 г. по описа на СГС, към момента висящо
пред САС, ГО, 8 състав.
Първото производство по чл.135 ЗЗД вече е приключило с влязло в сила съдебно решение от
15.03.2022г. постановено по гр.д.№ 785/21г. по описа на ВКС, ІV Г.О., с което по реда на
чл.290 ГПК, след отмяна на решението, е уважен искът по чл.135 ЗЗД.
Основният спорен по делото въпрос е дали сключеният договор за покупко-продажба е
възмезден или безвъзмезден т.е. дали продажбата прикрива дарение между роднини по
права линия - майка и дъщеря. Фактическите доводи в тази насока сочат, че майката-
купувач е продала общ наследствен имот, след което с получената от продажбата цена, е
погасила дълга си към Пиреос Банк по друг кредит, като едновременно с това е платила
цената по процесната покупко-продажба. Видно от справка по имотната партида на С.
К., под № 13, на 28.01.2011г. С. К. и Б. Б. /нейн брат/ даряват притежаваните от тях
2/3 ид.ч. от наследствената си къща в кв. „***“ в полза на майка си А. М. С., която
впоследствие е продадена на 14.02.2012 г. на трети лица - купувачи.
От своя страна, за да придобият процесния недвижим имот, продавачите К. са сключили
договор за ипотечен кредит с друга банка, както следва: Договор за жилищен кредит №
9
131/R/2008 г., сключен на 16.05.2008г. между „Банка Пиреос България“ АД и С. С. К. и Н.
К. К. - като кредитополучатели и А. М. С. - като солидарен длъжник, видно от който
Банката им е предоставила кредит в размер на 62 000 евро, от които: сумата от 25 016 евро
за финансиране покупката на процесния недвижим имот - Апартамент № 26 с площ от
109.79 кв. м., в Сграда 2, на III надпартерен етаж, вх. Б, заедно с мазе № 25, с площ от 2.28
кв.м., находящ се в гр. ***, община ***, м. „***“ и сумата от 36 984 евро - за довършителни
работи. Видно от представения по делото н.а. за учредяване на ипотека върху недвижим
имот № 99, том I, per. № 1917, дело № 89 от 27.05.2008 г. на нотариус С. Г. за обезпечаване
вземанията на „Банка Пиреос България“ по Договор за жилищен кредит № 131/R/2008 г.,
кредитополучателите са учредили договорна ипотека върху процесния недвижим имот -
Апартамент № 26, находящ се в гр. ***, м. „***“, ул. „***“.
Купувачът на процесния имот А. С. се явява едновременно и солидарен длъжник по
предходния договор за кредит към „Банка Пиреос България“ АД. Следователно
плащайки продажната цена по сметка на банката, тя на практика е погасила едно
свое лично солидарно поето задължение. Представени са банкови бордера за извършени
парични преводи от ответницата А. М. С. в полза на „Банка Пиреос България“ АД, в които
като основание за плащане е посочено - погасяване на кредит, както и платежни
нареждания с наредител А. М. С. в полза на С. С. К. за преводи както следва: от 30.10.2012
г. за сумата от 42 000 лв.; от 01.11.2012г. за 30 200 лв.; от 14.11.2012 г. за сумата от 35 000
лв. и от 15.11.2012 г. за сумата от 29 000 лв. - с основание за превод по нотариален акт.
На 14.02.2012г. Б. Б., А. С. и С. К. са продали на Т. Е. и К. Б. наследствена еднофамилна
жилищна сграда и парцела под нея в гр. ***, кв. „***“. Съгласно договора сумата от 34 250
евро от продажната цена в размер на 50 000 евро е платена от банков кредит 1910015 от
21.012012г., които купувачите са изтеглили от „Райфайзенбанк“ АД, а за останалата сума ,
равняваща се на припадащата се 1/6 от продажната цена като съсобственик на имота, С. К.
се е съгласила да бъде изплатена по сметка на майка й А. С., т.е. тя не е получила никакви
пари от продажбата.
От заключението на депозираната пред САС допълнителна съдебно-счетоводна експертиза,
приета от съда като обективно и компетентно дадена, се установява, че съгласно писмо от
Райфайзенбанк България ЕАД /л.263/ на 21.01.2012г. е сключен договор за ипотечен кредит
между „Райфайзенбанк България“ ЕАД и Т. Н. Е. - кредитополучател и купувач на
наследствената къща, за закупуване на недвижим имот: едноетажна къща в кв. ***, ул. „517-
та“ 10, гр. София със ЗП 75,10 кв.м. Размерът на отпуснатия банков кредит е 34 815,13 евро,
от които 34 250 евро са предназначени за финансиране на покупката на имота, а остатъка от
565,13 евро за застраховка на кредитополучателя. На 29.02.2012г., кредитополучателят Т. Е.
е извършил банков превод на сумата 34 250 евро с получател А. С. по банкова сметка с
IBAN: *** с титуляр А. М. С., с което изпълнено условието на договора ипотечен кредит за
заплащане цената на имота, предмет на договора за кредит. От постъпилите 34 250 евро,
сума в размер на 34 000 евро е преведена по банкова сметка с IBAN: *** с титуляр С. К. при
„Банка Пиреос България“ АД /сега „Юробанк България“ АД/. С постъпилата сума от 34 000
10
евро по сметката на С. К. на 02.03.2012 г., на 05.03.2012 г. е извършено частично погасяване
на главница по договор за банков кредит № 3172/R/2006г. със сумата 46 920 евро, част от
която е сумата получена от А. С. в размер на 34 000 евро. От извършената проверка при
„Юробанк България“ АД и анализ на документите вещото лице установява, че
предоставеният кредит по договор за банков кредит №3172/R/2006 г. с кредитополучател С.
К. е погасен изцяло на 21.03.2012 г., вкл. чрез плащане на вноски от майка й.
Съгласно приложените доказателства по делото, а именно - договор за банков кредит
№3172/R/2006г. с кредитополучатели - С. С. К. и Н. К. К., и солидарен длъжник - А. М. С.
(л.138), отпуснатият кредит по този договор е в размер на 95 000 евро за закупуване на
следния недвижим имот: ап.№ 16 със застроена площ от 156.10 кв.м. на ет.5, вх.А, находящ
се в гр.***, ***.
Същевременно от т.8 на експертизата/ първоначалната/ безспорно се установява, че нито
един от четирите превода от купувача А. С. в общ размер от 136 000 лв., които се твърдят, че
са платена продажна цена, не е отнесен за плащане на процесния кредит -131/R/2008г., а
само по този с № 3172/R/2006 г.
С оглед гореизложеното съдът прави извод, че солидарно задължение на А. С. е поето по
договорите за кредит на дъщеря й С. К. с „Банка Пиреос“ АД, както през 2007г. така и през
2008г., а дарението на идеални части от къщата на А.С. и последващата продажба на къщата
са извършени съответно през 2011г. и 2012г. Продажбата на къщата е станала на 14.02.2012г
- след сключването на предварителния договор от 09.04.2010г., за да се осигурят средства у
А. С., които да бъдат преведени впоследствие по банкови сметки на С. К., като по този
начин се симулира плащане на цената за имотите - предмет на искове по чл.135 ЗЗД.
Към въззивната жалба е представен протокол по гр. д.№ 9840/2017г. по описа на СГС, от
съдържанието на който се установява, че А. С., при разпит като свидетел, признава горното -
че е продала къщата си в гр. ***, кв. „***“, за да купи със средствата имотите по
предварителния договор. Това ясно показва, че същата не е разполагала със средства при
сключването на предварителния договор, който е сключен със съвсем друга цел. Именно
тези свидетелски показания са начало на писмено доказателство, позволяващо разкриване на
симулация, чрез гласни доказателствени средства. Тук следва да се посочи, че банката е
трето за сделката лице, поради което спрямо нея не важат ограниченията, визирани в чл.165
ГПК за разкриване на симулацията.
В о.с.з. на 09.05.2019г. пред първа инстанция са събрани гласни доказателствени средства, а
именно разпит на св.В. /приятел на А. С./ и Б. /син на А. и брат на С./, като показанията на
последния се кредитират при условията на чл.172 ГПК. В о.с.з. на 18.05.2021г. пред
въззивна инстанция бе разпитан св.С., приятел на Н. К..
Ответниците навеждат твърдения за влошени отношения помежду си и липса на
комуникация с цел да обосноват незнание на А. С. за договора за банков кредит между С. К.
и Уникредит Булбанк, сключен на 29.12.2011г., откъдето и незнание за увреждане на
кредитора със сключване на договора за покупко-продажба помежду им.
11
От показанията на св.Х. В. се установява, че от 1992 г. се познава със съпруга на А. С..
Посочва, че през месец май 2018г., когато бил на гости на ответницата разбрал, че има
някакъв проблем с недвижимия имот. Сочи, че дошла призовкарка, която донесла призовка,
към която имало и изпълнителен лист за 1 400 000 лв., а ответницата била много
притеснена, учудена и изплашена и казала, че не знае за какво става въпрос. Тогава разбрала
за съществуването на искова молба. Твърди, че през 2009г. ответницата го помолила да й
помогне с пренасянето на багажа, защото си взела апартамент в квартала. Посочва, че от
2009г. А. живее сама в апартамента на новия адрес в кв. „***“, на третия етаж, който си
купила през 2009 г. Казвала му е, че й е много удобен, защото е с гараж и вътрешен
асансьор. Не е виждал документи, но знае, че тя е купила апартамента на третия етаж, тъй
като търсила да си купи апартамент, а същият бил закупен от дъщеря й С.. Сочи, че
отношенията между нея и дъщеря й С. се влошили много след 2011г., а към средата на 2011
г. С. се изнесла от тях. Не знае двете да са поддържали отношения в периода между 2011 г.
до 2016 г., но знае, че са ги възстановили през 2016 г., когато ответницата А. С. сменила
втората си става и го е молила, ако може да потърси дъщеря й, защото не й вдига телефона.
От показанията на св.Б. С. Б. / брат на С. К. и син на А. С./ се установява, че отношенията
между С. и мъжът й Н. К. били перфектни до края на 2010 г. В началото на 2011 г. тя
започнала по рядко да се прибира, което довело до влошаване на отношенията със съпруга
й, в резултат на което в средата на 2011г. двамата се разделили. Отношенията между С. и А.
били нормални до този момент, но в средата на 2011 г. майка му застанала на страната на
съпруга Н., тъй като той се грижел основно за децата, я тя самата му помагала, поради което
сестра му С. и майка му се скарали и спрели да си говорят. Сочи, че двете се сдобрили през
2016г., когато са сменили втората става на майка му. Преди да се влошат отношенията
между тях, майка му живеела в апартамента на сестра му на ул. „***“ № *** на третия етаж,
а С. живеела на отсрещната страна на улицата в сграда в непосредствена близост. В
началото на 2006 г. - 2007 г. сестра му закупила апартамента с кредит и станала негов
собственик, но след като майка му се изнесла от старата им къща и решила да я продаде, тя
се нанесла в този апартамент през 2009 г. и затова през 2010 г. сключили предварителен
договор със сестра му и зет му, за да придобие тя апартамента, тъй като й харесвал. Посочва,
че и до момента продължава да си живее сама в него, че майка му искала да бъде близо до
внуците си, а тъй като била със сменени стави, искала да й бъде по-удобно, поради което
харесала апартамента, заради паркомястото и топлата връзка с апартамента и асансьора.
След като двете си развалили отношенията, той лично е водил комуникацията между тях за
финализиране на сделката по прехвърляне на апартамента, след като разбрал, че имат
предварителен договор и че имат сключен договор за кредит за този апартамент, по който
майка му също е съдлъжник. Потърсил сестра си и я е убедил, че трябва да отиде при
нотариус. Спомня си, че при нотариуса сестра му закъсняла, била нервна и не искала да
говори с никой, искала само да подпише документите и да си замине. Знае, че още по
времето, когато майка му продала къщата, тя заплатила месечни вноски за погасяване
на кредита за апартамента на траншове, но не помни дати и цифри, като твърди, че
всичко е било платено по банков път. Посочва, че към 2012 г. майка му не е знаела за
12
сключения договор за банков кредит с ищеца. Узнала едва миналата година, когато
получила призовка за паркомястото, която е по същия договор и била много притеснена от
сумите по него. Установява, че майка му е била съдлъжник по ипотечните кредити от 2006г.
за двата апартамента, но не е знаела за други кредити освен тях. Тя не вярвала, че сестра му
С. е сключила договор за такава голяма сума пари каквито и проблеми да е имала и
съответно как ще се връща, за какво е похарчена и че въобще дължи сумата, а той самият
също научил за този договор, едновременно с майка им А..
От своя страна свидетелят С. заявява, че в апартамента на улица „***“ живее Н. с децата, а в
другия апартамент на улица „***“ живее А. С. с дъщеря си С. К.. Свидетелят е помагал в
участието на ремонтите, като двата апартамента се владеят и обитават от семейството на С.
К.. И това гласно доказателство доказва по категоричен начин, че е имала поредица от
съгласувани действия, за да може С. К. да се освободи от цялата си собственост, но тя
продължава да живее в нея, като собствеността се запазва за членовете на семейството.
Св.В. твърди, че отношенията между двете били влошени в периода 2011 - 2016 г. От
справка в имотния регистър обаче е видно, че през въпросния период са изповядвани
множество сделки между страните; на 28.01.2011 - дарение на 1/3 ид.ч. от къща от С. К. на
А. С., на 14.02.2012г., продажба на къщата от двете ответници като съсобственици, на
29.12.2012 - процесната покупко-продажба, на 18.10.2013г. - продажба от С. К. на А. С. на
един от гаражите по предварителния договор. Особено нелогично е твърдението за влошени
отношения по време, когато С. К. дарява идеална част от къща на майка си. Това дарение не
се оспорва от ответниците, а и е видно от имотния регистър. Последното опровергава
твърденията, че двете не са се виждали и не разговаряли помежду си. Показанията на св.Б.
преповтарят тези на В.. По първоинстанциомното дело е представено извлечение от „Банка
Пиреос", видно от което А. М. е извършвала плащания по кредита на дъщеря си на
01.10.2013г., 04.11.2013г., 02.12.2013г. Нещо повече, във въззивната инстанция при разпита
на вещото лице и съгласно т.6 от ССЕ за периода от 03.10.2013г. до 04.11.2019г. А. С., която
е била във влошени отношения с дъщеря си С. К., е погасила задължения по кредита й в
размер на 49 873.66 евро. Ето защо е недоказано правоизключващото възражение, че към
датата на изповядване на процесната сделка, двете ответници са били във влошени
отношения, още по-малко, че към датата на изповядване на сделката, А. М. не е знаела за
увреждането.
Въз основа на събраните гласни доказателствени средства настоящата съдебна инстанция
прави обоснован извод, че ответниците, които носи доказателствената тежест досежно
релевираното от тях правоизключващо възражение за незнание на майката, поради влошени
отношения, не са оборили при условията на пълно и главно доказване презумцията на
чл.135 ал.2 ЗЗД.
Няма други релевантни новопредставени доказателства пред настоящата инстанция.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна
страна:
13
Първо - в последното о.с.з. бе поискано от въззиваемите страни спиране на производството
на осн.чл.229 т.4 ГПК, поради наличието на преюдициален спор - депозиран иск с правно
основание чл.439 ГПК. САС остави без уважение това искане с оглед практиката на ВКС по
въпроса : допустимо ли е решението на първоинстанционния съд по иск с правно основание
чл.135 ЗЗД, постановено въпреки наличието на обуславящо дело за размера и
съществуването на вземането, с което ищецът по Павловия иск се легитимира като
кредитор. Доводите за недопустимост се основават на разясненията, дадени от ВКС в ТР №
1/2017г., ОСГТК, че при наличие на основание за спиране по чл.229 ал.1 т.4 ГПК въззивното
решение подлежи на обезсилване като постановено при наличие на отрицателна
процесуална предпоставка за упражняване правото на иск по обусловеното дело - висящ
преюдициален спор от значение за правилното решаване на обусловения спор, както и на
постановките на т. 2 от ТР № 2/2017г., ОСГТК. Както ВКС разяснява в соченото второ ТР,
преюдициален е този спор, по който със сила на пресъдено нещо ще бъдат признати или
отречени права или факти, релевантни за субективното право по спряното производство;
спирането на това основание позволява съдът, разглеждащ обусловеното дело, да съобрази
решението по обуславящото дело - което има значение за правилното му решаване.
Подчертава се, че връзката на обусловеност е обективна и не зависи от поредността на
предявяване на двата иска. В случая обаче, не е налице връзка на преюдициалност между
настоящото дело и производството по предявения от С. К. иск по чл.439 ГПК, тъй като
искът по чл.439 ГПК е иск на длъжника и при това, може да бъде предявен само при
условията, посочени в, ал. 2 на чл.439 - "въз основа на факти, настъпили след приключване
на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание".
Чрез иска се оспорва вземането и оттам материалноправната незаконосъобразност на
изпълнението. Затова искът по чл.439 ГПК е приложим когато изпълнителното основание е
влязло в сила решение, установяващо правото към момента на приключване на съдебното
дирене, съответно посоченият способ за защита е неприложим за конкретния случай, при
който изпълнителен лист е издаден на несъдебно изпълнително основание./така определение
№ 60616 от 03.08.2021г. по гр.д. № 906/2021г. на ВКС, ІV Г. О. /
Второ - основен мотив на първоинстанционния съд за отхвърляне на иска като
неоснователен е, че доколкото процесният предварителен договор с нотариална заверка на
подписа е от 09.04.2010г., а договорът за банков кредит, по който С. С. е съдлъжник е от
29.12.2011г., то знанието на страните следва да се преценява към момента на
предварителния договор /когато е поето задължението/, а не към момента на окончателния
договор за покупко-продажба - 29.10.2012г. Затова искът е разгледан по ал.3 на чл.135, а не
по ал.1.
САС намира решението за неправилно по следните съображения:
Според задължителната съдебна практика /Решение № 552 от 15.07.2010г. по гр. дело №
171/2009г., IV г.о. на ВКС, постановено в производство по чл.290 ГПК/ искът по чл.135 ЗЗД
има за предмет потестативното право на кредитора да обяви за недействителна по
отношение на себе си сделка (или друго действие), с която длъжникът го уврежда. Това
14
право възниква за кредитора, когато сделката (или действието) е увреждаща и е
безвъзмездна или е възмездна, но длъжникът и третото лице са знаели за увреждането,
както и когато увреждащата сделка (или друго действие) е извършена преди
възникването на вземането, но тя е предназначена от длъжника и третото лице да
увреди кредитора. Във всички случаи, при които вземането на кредитора е възникнало
преди извършването на действието, чието обявяване за недействително се иска, то
длъжникът знае за увреждането, тъй като с това действие обективно намалява имуществото
си, което служи за обезпечение. Увреждането в този случай е обективен факт и не зависи от
субективното отношение на длъжника. Правото на кредитора да иска обявяването за
недействителни спрямо него увреждащите го актове на длъжника е предпоставено от
наличието на действително вземане - вземане, което може да не е изискуемо или ликвидно.
В случая същото е изискуемо и ликвидно, няма доказателства да е погасено чрез плащане
нито от длъжника, нито от застрахователя по договора за застраховка към кредита. Само за
прецизност следва да се отбележи, че в производството по павловия иск съдът изхожда от
положението, че вземането съществува, ако то произтича от твърдените факти, като е
правно ирелевантно дали наистина вземането съществува и в какъв размер е то. Достатъчно
и необходимо е твърдението в тази насока, без да се налага пълно и главно доказване на
размера на това вземане. Към момента няма влязло в сила съдебно решение, което със СПН
да отрича правата на кредитора-ищец.
На второ място е спорен въпросът дали договорът е възмезден или не предвид въведеното
възражение за неговата относителна симулативност - продажба, прикриваща дарение.
Ищецът не е страна по този договор и следователно спрямо банката не важи ограничението
за гласни доказателствени средства, разкриващи симулация. В разглеждания случай ищецът
поддържа в исковата си молба твърдение относно: привидност на процесната сделка
покупко-продажба като прикриваща действителната според него сделка - дарение, сключена
между роднини по права линия, а в случай, че не се установи относителна предметна
симулация, доводът е за наличие на знание на страните по спорната възмездна
разпоредителна сделка, че с нея се уврежда банката като кредитор на прехвърлителя.
Настоящият състав на САС намира, че и в двата случая предметът на доказване:
действителното съдържание на обективираната по нотариалния акт воля на страните, респ.
знанието у страните за увреждане, по естеството си е такъв, че не винаги е възможно
доказването да е пряко. Законът не поставя ограничение пълното доказване на релевантния
за спора факт да е възможно само чрез преки доказателства. Пълно доказване може да се
проведе и чрез косвени доказателства и за да е успешно, предполага установяване на верига
от косвени доказателства. Именно поради спецификата си на косвени доказателства /дават
указания за основния факт само косвено, установяват странични обстоятелства,
непосредствено свързани с основния факт, отделното косвено доказателство не е от естество
само да установи основния факт пряко/, за да може да се изгради единен и безпротиворечив
извод за проведено пълно доказване, е необходимо преди всичко съобразяването им в
тяхната съвкупност. Освен, че трябва да са установени по безспорен начин, те следва да се
15
намират в такава връзка едно с друго, че да доказват без съмнение главния факт.
По отношение на твърдението за относителна симулация настоящият състав счита, че
събраните доказателства, дори и да бъдат обсъдени съвкупно при отчитане на евентуални
връзки между тях и между всяко едно от тях и главния факт, не могат да обосноват
непротиворечив извод за доказаност на дарствено намерение у прехвърлителя и
приобретателя. При обсъждане на така установените факти следва да се отчете, че
съществено за безвъзмездното разпореждане е наличието на воля на страните по договора
имущественото благо да премине от партимониума на едно лице в патримониума на друго
лице, без приобретателят да се задължава да осъществи насрещна престация в полза на
прехвърлителя.
С оглед горното следва да се приеме, че договорът е възмезден, а това предполага и знание
за увреждане, което следва да се докаже пълно и главно от ищците в настоящото
производство. По правило длъжникът винаги знае за увреждането, когато разпоредителната
сделка е извършена след възникне на кредиторовото вземане, както е в настоящия случай -
решение № 264 от 18.12.2013 г. по гр. д. 915/2012 г. ІV г.о. ВКС.
Неплащането на цената /както е установено от доп.ССЕ/ по договора според редица съдебни
актове на ВКС е една индиция, че страните по сделката не са имали обща воля за възникване
на задължение за плащане - така Определение No 910/15.07.2011 по дело № 465/2011 на
ВКС, ГК, III г.о. и др. Тази индиция е изключително важна за процесния случай, защото в
производствата по чл.135 ЗЗД ищецът рядко разполага с преки доказателства, поради
субективният елемент на знанието. Знанието на приобретателя за увреждане на кредитора
на неговия прехвърлител подлежи на установяване с всички допустими доказателствени
средства (писмени, веществени, свидетелски показания, признания на страните и
заключения на вещите лица), като доказването не е необходимо да е пълно и главно - при
липса на преки доказателства, то може да бъде изведено от поредица установени факти,
които в своята взаимна връзка косвено водят до несъмнен извод за наличието му /така
Решение № 134 от 05.08.2019 г. по гр. д. № 3482 / 2018 г. на ВКС, 4-то гр. отделение,
Решение № 27 от 10.04.2019 г. по гр. д. № 2339 / 2018 г. на ВКС, 3-то гр. отделение/.
Когато увреждащата сделка е възмездна, кредиторът трябва да докаже, че за
увреждането е знаело и третото лице, с което длъжникът е договарял, т.е. че третото
лице е знаело фактите и обстоятелствата, които пораждат кредиторовото вземане,
освен в случаите, когато знанието на третото лице се презумира - чл.135 ал.2 ЗЗД. Майката-
купувач е между лицата, за които е установена оборимата презумция, която в случая
противно на извода на първа инстанция, не е оборена. Съдебната практика е константна, че
знанието на длъжника за увреждане на кредитора е съзнание, че има кредитор и с
извършеното действие кредиторът ще бъде ощетен или затруднен при удовлетворяването
си. Знанието на А. С. за увреждане на кредитора се изразява в знание, че дъщеря й има
дългове към банката и че с извършената сделка тя уврежда кредитора. За знанието като
субективно отношение се съди по външно обективирани от страните по сделката действия -
правни и фактически.
16
ВКС намира, че за да е налице знание за увреждане не е необходимо третото лице да познава
кредитора и длъжника, да са представени доказателства кога и при какви обстоятелства му е
съобщено съдържанието на техните насрещни права и задължения, за да може той да е
наясно как те се накърняват от сключения договор. Достатъчно е на третото лице да са
известни обстоятелствата, от които произтича вземането на кредитора. напр. знание, че
длъжникът има висящо гражданско производство с кредитора – без значение е какво е
постановеното съдебно решение, дали същото е влязло в сила. Обстоятелствата, от които
произтича вземането винаги са известни на по-тесен или по-широк кръг лица от
обкръжението на длъжника, но то се предполага до доказване на противното само за
съпруга, низходящите, възходящите и братята и сестрите на длъжника. Презумпцията по чл.
135, ал. 2 ЗЗД не може да се прилага разширително, но наличието на съответна фактическа
степен на близост в отношенията (напр. съвместено живеене на съпружески начала или в
общо домакинство, отношения между заварени и доведени деца, отношения между свързани
лица по см. на § 1 ДР ТЗ и др.) имат значение и ако бъдат доказани могат да залегнат в
основата на фактически извод за наличието на знание, като разбира се естеството на
съществуващата фактическа близост определя естеството на узнатите обстоятелства. Всичко
това представляват верига от косвени доказателства, които, преценени в съвкупност
помежду им и/или с други подобни индициращи обстоятелства, установени по делото
(например - ответникът-прехвърлител (и длъжник на ищеца) продължава да живее или да
ползва по друг начин прехвърления имот и/или не е получил цената за него и/или двамата
ответници са близки приятели или между тях има трайни търговски или други подобни
отношения, те са уговорили обратно изкупуване на имота и пр.), биха могли да създадат
сигурно убеждение у съда и да обусловят извод, че и двамата ответници са осъзнавали
увреждането на ищеца-кредитор при сключването на процесния договор. Преценката на
такива косвени доказателства и дали те в своята съвкупност са достатъчни за
установяването на главния доказателствен факт, в случая - знанието за увреждане, съдът
следва да извършва по свое вътрешно убеждение, предвид конкретиката на всеки отделен
случай.
Съобразявайки обстоятелствата, че предварителният договор е с различен предмет, че
срокът за сключване на окончателен договор е изтекъл и няма данни да е продължен по
взаимно съгласие на страните или някоя от тях да е упражнила правото си на иск по чл.19,
ал.3 ЗЗД, както и че от съдържанието на нотариалния акт, в който е обективиран договора за
покупко-продажба, не може да се направи извод, че последният е сключен в изпълнение на
поетите с предварителния договор задължения, настоящият състав намира за неоснователни
възраженията на А. С., че не е знаела за увреждането, а сключеният договор за покупко-
продажба е в изпълнение на поетите с предварителния договор от 09.04.2010г. задължения
за прехвърляне на правото на собственост върху посочените в него недвижими имоти. Като
необосновано е приел противното, СГС е достигнал до неправилен извод, че в конкретния
случай е приложима разпоредбата на чл.135, ал.3 ГПК, според която когато увреждащото
действие е извършено преди възникване на вземането на кредитора, то е недействително
само ако е било предназначено от длъжника и лицето, с което той е договарял, да увреди
17
кредитора. Предмет на предявения иск по чл.135 ЗЗД е сключения на 29.10.2012г. между
ответниците договор за продажба, а не сключения на 09.04.2010г. предварителен договор. В
конкретния случай увреждащото действие е извършено след възникване на вземането по
договора за банков кредит под условие от 29.12.2011 г. и дори след като за вземането, по
искане на кредитора е издадена на 04.10.2013г. заповед за изпълнение по чл.417 ГПК.
Съдебната практика, на която се е позовал СГС е неотносима за настоящия случай, тъй като
с нея е дадено разрешение по въпроса при предявен иск по чл.135 ЗЗД за обявяване за
относително недействителен на предварителен договор, обявен за окончателен по реда на
чл.19, ал.3 ЗЗД, към кой момент следва да се преценява знанието на купувача за
увреждането на кредитора – към сключване на предварителния договор или към момента на
влизане в сила на решението по чл.19, ал.3 ЗЗД. В настоящия случай предмет на иска по
чл.135 ЗЗД е възмездна сделка - продажба на недвижим имот, която е сключена след
възникване на вземането на кредитора, поради което за да е основателна претенцията на
ищеца последният следва да докаже, че за увреждането е знаело и третото лице, с което
длъжникът е договарял, освен в случаите, когато знанието на третото лице се презумира –
чл.135, ал.2 ЗЗД. Доколкото третото лице-купувач по процесната сделка е възходящ на
длъжника, знанието му се предполага до доказване на противното. С ангажираните по
делото доказателства от страна на ответниците, законовата презумпция по чл.135, ал.2 ЗЗД
за знание не е оборена. Затова искът по чл.135 ЗЗД се явява основателен, поради което
решението следва да бъде отменено, поради несъвпадане изводите на първа и въззивна
инстанция.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
На осн.чл.78 ал.1 ГПК въззиваемите дължат в полза на жалбоподателя направените пред
двете инстанции разноски, в размер на 6157.61 лв., съгласно списък по чл.80 ГПК, приложен
на л.357.
С определение от 26.11.2020г. постановено по гр.дело № 13643/2017г., СГС, ГО, 13
състав, е изменил решение от 14.05.2020г. в частта за разноските, като е уважил направеното
възражение за прекомерност и е намалил размера на присъдените в полза на С. С. К.
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение от 5000 лв. на 3750 лв., а по отношение на
Н. К. К., от 4500 лв. на 3375 лв. В останалата част молбата е оставена без уважение. Срещу
това определение са депозирани две ч.ж. и от двете страни. С оглед изцяло променения
резултат и факта, че разноски в полза на ответниците, сега въззиваеми, изобщо не се дължат,
произнасянето по ч.ж. е без предмет.
Воден от горното и на основание чл. 271 от ГПК, съдът
РЕШИ:
18
ОТМЕНЯ решение № 3010/ 14.05.2020г., постановено по гр.д. № 13643/ 2017г. по описа на
СГС, ГО, 13-ти състав и определение от 26.11.2020г. постановено по реда на чл.248 ГПК,
като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОБЯВЯВА за недействителен на основание чл.135 ЗЗД по отношение на „Уникредит
Булбанк“ АД, договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален
акт за покупко-продажба № 103, том VII, per. № 18841, дело № 1079/2012 г. на нотариус М.
Г., с per. № ***, вписан в СВП с № 101, том CXI, дело № 23055, вх. № 47506/29.10.2012г.,
сключен между С. С. К. и Н. К. К. - като продавачи и А. М. С. - като купувач, в частта, с
която С. С. К. се е разпоредила в полза на майка си А. М. С., като й е прехвърлила
собствеността върху 1/2 идеална част от недвижим имот, притежавана от нея в режим на
СИО с Н. К., представляващ: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор
68134.1932.376.2.29 по КККР на гр.София, СО, находящ се в сграда № 2 по кадастрални
схема, с предназначение на самостоятелния обект: АПАРТАМЕНТ № 26, на 3 надпартерен
етаж, на кота + 8,70 метра, във вход „В“ /сграда 2/ на гореописаната жилищна сграда, в
жилищна сграда с административен адрес гр. София, СО, р-н „***“, ул. „***“, в блок № ***,
със застроена площ от 109.79 кв.м.,
ОСЪЖДА С. С. К. ЕГН ********** и Н. К. К., ЕГН ********** чрез адвокат П. С. адрес за
съобщения и призовки: гр. ***, ул. *** № ***, ет. 1, офис 2 и А. М. С., ЕГН **********,
чрез адвокат В. Б., адрес за съобщения и призовки: гр. ***, пл. *** № ***, ет. 2, офис 12, ДА
ЗАПЛАТЯТ В ПОЛЗА НА „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София община Столична, пл. „Света Неделя" № 7, чрез адв.Г. Г., със
съдебен адрес: гр. ***, бул.„***" № ***, ет.2, сумата от общо 6157.61 лв. /шест хиляди сто
петдесет и седем лева и шестдесет и една стотинки/ направени по делото разноски за двете
инстанции на основание чл. 78 ал.1 ГПК.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му на страните с
касационна жалба пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
19