№ 1244
гр. София, 02.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Елена Тахчиева Въззивно гражданско дело №
20231000503235 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение от 21.08.2023 г. по гр. д. № 110/2022 г. по описа на Окръжен съд -
Благоевград, е отхвърлен като неоснователен предявения отрицателен установителен
иск с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено, че Е. Г. Х. не дължи
на „Обединена българска банка“ АД сумата от 27 197, 64 лв., съставляваща непогасено
задължение по договор за банков кредит, от които 23 335,04 лв. - главница; 1 861,56 лв.
– договорна лихва за периода от 28.01.2008 г. до 27.07.2008 г.; 1,04 лв. – наказателна
лихва за периода от 28.01.2008 г. до 27.07.2008 г., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 28.07.2008 г., въз основа на изпълнителен лист от 09.05.2008 г.,
издаден на основание заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК
по ч. гр. д. № 546/2008г. на Районен съд Гоце Делчев, както и за сумата от 1 278,33 лв.
– разноски по делото, предмет на образувано изпълнително дело № 100/2022 г. по
описа на ЧСИ В. Т.. Решението е постановено при участието на трето лице помагач по
делото – „Еос Матрикс“ ЕООД.
Против решението е постъпила е въззивна жалба от ищцата Е. Г. Х. чрез адв. В.
Т. – Р.. В същата се твърди, че решението е неправилно, противоречащо на
материалния закон. Не се оспорват изводите на съда, че последното валидно същинско
изпълнително действие, годно да прекъсне давността, в рамките на производството по
изпълнително дело № 183 от 2008г. по описа на ЧСИ Г. С. е превод на суми по сметка
на ответника, извършен на 02.06.2010г., след който момент обаче липсва активност
на взискателя, което води до прекратяване на изпълнителното производство, поради
перемпция съгласно Постановление от 29.09.2021г. на основание чл.433, ал.1, т.8 от
ГПК. Твърди се, че прекратяването на изпълнителното производство става по право, а
1
новата погасителна давност започва да тече от датата, от която е поискано или
предприето последното по време изпълнително действие. В настоящия казус
погасителната давност ще се счита за прекъсната, считано от 26.06.2015г. (датата на
постановяване на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015г. на ВКС по т.д. № 2 от 201
Зг. на ОСГТК)“. Твърди се, че е неправилен основният мотив на съда да отхвърли
предявения иск с правно основание чл.439 от ГПК - извършени частични плащания от
ищцата в периода от 01.06.2015г. до 06.12.2021г., за които е приложил нормата на
чл.116, б.“а“ от ЗЗД. Тези плащания неправилно били определени като признания на
вземането, което е прекъснало погасителната давност, но също и че признаването на
част от дълга не води до прекъсване на давността. Сочи се, че от една страна
признанието трябва да е едностранно волеизявление, с което длъжникът заявява
недвусмислено, че е задължен към кредитора, което трябва да има за конкретен
предмет самото вземане. Твърди се още, че и условно да се приеме, че има
признание, то признанието е само до размера на платеното, защото в този случай
волята на длъжника е да плати част от общия дълг и следователно признава само
платената част. Иска се отмяна на решението в обжалваната му част и вместо това
уважаване на исковете в посочените размери.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от
насрещната страна - „Обединена българска банка“ АД.
В срока за отговор по чл.263, ал.1 е постъпил отговор от ТЛП „Еос
Матрикс“ЕООД чрез ю.к. В.Огнянов, с който се иска потвърждаване на обжалваното
решение. Твърди се, че в първоинстанционното производство било безспорно
установено, че давността на процесното вземане е многократно прекъсвана от ищцата
чрез признаване на задължението и частични плащания. Акцентира се, че извършените
парични преводи от страна на ищцата представляват признание на дълга и с тях
многократно е прекъсвана давността.
САС, в настоящият състав, при служебна проверка по чл.269 ГПК приема
обжалваното решение за валидно и допустимо.
Предмет на разглеждане от първата инстанция са били искове с правно основание
чл. 439 от ГПК за установяване недължимост, поради погасяване на вземането в
хипотеза на непредприети изпълнителни действия в предвидения 5-год. давностен
срок.
По фактите няма спор и пред първата инстанция е установено, че изпълнително
дело № 183/2008г по описа на ЧСИ Г. С. е било образувано по молба вх. №
02833/15.09.2008 г. на кредитора „Обединена българска банка“ АД срещу длъжника Е.
Г. Х. въз основа влязла в сила заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист
по ч.гр.д. № 546/2008г. на Районен съд Гоце Делчев за сумите: 27 197.64лв.,
представляваща непогасено задължение по договор за банков кредит, от която: сума -
25 335.04лв. за главница, 1 861.56лв. договорна лихва за периода от 28.01.2008г. до
27.07.2008г., и 1.04 лв. наказателна лихва за периода 28.01.2008г. до 27.07.2008г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението-
28.07.2008г. до изплащане на вземането, както и сумата от 1 278.33лв. разноски по
делото, дължими по договор за потребителски кредит. С молбата по чл. 426 от ГПК на
съдебния изпълнител са възложени действията по чл. 18 от ЗЧСИ.
Не е спорно, че по образуваното изпълнително дело са били извършени
последователно следните изпълнителни действия: през 09.10.2008г. е наложен запор
върху трудовото възнаграждение на длъжника Е. Г. Х. за месечни удръжки но
2
правилата на чл. 446 от ГПК от страна на работодателя към този момент „Екомода“
ЕООД, ЕИК *********; принудително изпълнение върху ипотекиран в полза на „ОББ“
АД недвижим имот- апартамент в гр. Гоце Делчев и извършен опис на 29.10.2008г. В
резултат на наложените запори върху банковите сметки на длъжника се установява, че
по сметка на взискателя „ОББ“ АД са постъпили следните суми: 3218.20лв. на
30.10.2008г, 274.90лв. на 19.02.2009г, 91.10лв. на 18.03.2009г., 321.00лв. на 18.06.2009г.,
228.98лв. на 28.08.2009г, 438.50лв. на 25.09.2009г. и 274.35лв. на 02.06.2010г.
Плащането на сумите се потвърждава от приетата икономическа експертиза, от
заключението на която следва, че длъжникът е внесъл по сметка на ЧСИ Г. С. по изп.д.
№ 183/2008г общо сумата от 5 538.00лв.
Пред първата инстанция е безспорно изяснено отново чрез икономическа
експертиза, че в периода 01.05.2015г. - 06.12.2021г., са извършени от длъжника
директни плащания общо 40 броя преводи по сметката на взискателя „Обединена
българска банка“ АД, на стойност- 13 926.25лв., за което ЧСИ Г. С. е била уведомена
чрез изпращане на уведомление лично от взискателя по изпълнително дело №
183/2008г.
От материалите по изп. дело се установява, че независимо от знанието за
извършените от длъжника периодични плащания на дълга директно по сметката на
взискателя „ОББ“ АД, с постановление от 29.03.2021г., ЧСИ Г. С., е прекратила
производството по изпълнително дело № 183/2008г. поради перемпция на осн. чл. 433
ал.1 т.8 от ГПК и служебно вдигнала наложената възбрана и запорите върху сметки.
По тази причина с молба вх. № 5297/21.02.2022г. взискателят „ОББ“ АД, чрез
неин представител, на осн. чл. 426 ал.1 от ГПК е поискал от ЧСИ В. Т. образуването на
ново изпълнително дело срещу същия длъжник Е. Г. Х. за сумите предмет на
издадената заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. №
546/2008г. на Районен съд Гоце Делчев, заедно с което и извършване на конкретен
изпълнителен способ по чл. 450 от ГПК - налагане на запор върху банковите сметки,
открити на името на длъжника Е. Г. Х., както и насочване на принудително
изпълнение срещу ипотекирания недвижим имот- чрез възбрана, опис, оценка и
изнасяне на публична продан.
Въз основа на посочената молба на 22.02.2022г. на ЧСИ В. Т., е образувала ново
изпълнително дело № 100/2022г. с взискател „ОББ“ АД и длъжници -
кредитополучателят Е. Г. Х. и ипотекарен длъжник В. Г. К. за същото вземане, предмет
на ч.гр.д. № 546/2008г. на Районен съд Гоце Делчев.
Във връзка с размера на задължението изп.дело № 100/2022г. по описа на ЧСИ В.
Т. и каква част от него е погасена чрез плащане, пред първата инстанция е приета
допълнителна икономическа експертиза, от която е изяснено, че извършените
плащания от длъжника възлизат в общ размер на 18 609.30лв., с която сума са
погасени съответно присъдената главница- 8 127.00лв; присъдените лихви- 1 862.60лв.;
присъдените разходи- 1 278.33лв.; от съдебните разходи- 1 848.97лв и от законната
лихва 5 492.40лв. От справките към експертизата с размер и дата на плащане се
потвърждават всички установени с писмените доказателства факти - плащания
направени през сметката на ЧСИ по изпълнителните дела в размер на 4 847.05лв. и
плащания, направени от длъжника Х. директно по сметката на взискателя „ОББ“ АД в
размер на 13 962.25лв.
Изяснено е, че в хода на първоинстанционното производство вземането по
заповедта за изпълнение е прехвърлено чрез договор за цесия от 27.09.2022г в полза на
3
цесионера „Еос Матрикс" ЕООД, което е обусловило правния интерес от участието му
като подпомагаща страна в процеса.
Първоинстанционният съд е приел предявените установителни искове по чл.439
ГПК за допустими, като обусловени от факти, настъпили след приключването на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание,
но ги е отхвърлил по същество с мотивите, че вземанията по изп. лист по ч.гр.д. №
546/2008г. на Районен съд Гоце Делчев не са погасени по давност.
Тези правни изводи се споделят от настоящата въззивна инстанция, по следните
съображения:
Когато длъжникът се позовава на давност, предмет на предявен по реда на
чл.439 ГПК иск за несъществуването на вземането, за която приложим е общият 5-год.
давностен срок. В хипотезата на висящ изпълнителен процес (в какъвто контекст е
поставен правният въпрос), предявяването на отрицателен установителен иск от
длъжник, че вземането на кредитора е погасено по давност, цели да установи липса
(погасяване) на изпълняемото право, подлежащо на принудително изпълнение, поради
настъпил след издаване на изпълнителното основание нов факт и като последица -
прекратяване на изпълнителния процес чл.433 ал.1 т.8 ГПК).
Настоящият състав споделя становището в решение № 37/24.02.2021 по дело
№1747/2020г., ГК на IV-mo отделение на ВКС, в което е даден отговор, че
перемпцията е без правно значение за прекъсването на давността по изпълнителното
дело, и че единствената правна последица от настъпването й е задължението на
съдебния изпълнител да образува ново отделно изпълнително дело, поради
прекратяване на старото изп. дело по право. Новото искане, обаче на свой ред
прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в
ново дело, или не е образувал ново дело, във всички случаи той е длъжен да приложи
искания изпълнителен способ. Необразуването на ново изпълнително дело не вреди на
кредитора, нито ползва или вреди на длъжника и няма значение за прекъсването на
давността (решение № 37/24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IVг. отд;
решение № 60282/19.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 903/2021 г., III г. о. и др.). В този
смисъл са и т.1 и т.3 към тълкувателно решение по т.д.№ 2/2023г. на ОСГТК на ВКС,
застъпващо тезата, че перемцията е правно ирелевантна по отношение на
погасителната давност. Възприето е становището, че служебното задължение на
съдебния изпълнител и обезсилването на предприетите изпълнители действия, като
законни последици на прекратяването, не се съотнасят към основанието по чл.116, б.
„в“ ЗЗД. Давността е прекъсната и в случаите, когато кредиторът е поискал
извършване на изпълнителни действия, но съдебният изпълнител бездействал и не
предприел изпълнение по причини, независещи от волята на кредитора Възприетото
понастоящем от ОСГТК на ВКС правно разрешение, че в изпълнителния процес
давността бива прекъсвана многократно и по време на висящ изпълнителен процес,
погасителна давност не спира да тече, наложи разясненията, дадени с приемането на
Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023 г. по тълк.д. № 3/2020г. на ОСГТК на ВКС за
делата, образувани за вземания преди датата 26.06.2015 г. По изпълнителните дела,
образувани за принудително събиране на вземания, не е текла погасителна давност до
обявяване на ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС. Давността за тези вземания e
започнала да тече от 26.06.2015г., тъй като до посочената дата е обвързващо
тълкуването за спряла да тече давност на основание чл. 115, ал. 1, б. „ж” ЗЗД, но когато
са налице двете кумулативно посочени в ΠΠBC № 3/18.11.1980 г. предпоставки: да е
направено пред държавен орган надлежно волеизявление за принудително
4
осъществяване на вземане, което волеизявление е с не по-малко значение на
предявяването на иск или на възражение в исковия процес, и изпълнителното
производство да е висящо. Когато преди датата 26.06.2015г. е отпаднало второто от
посочените две условия, преустановява се и ефектът на спирането, което при
действието на ΠΠBC № 3/18.11.1980 г. указва началото на новия давностен срок. В
тези случаи нова давност започва да тече от деня на прекратяването на
изпълнителното дело, до този момент се прилага чл.115, ал.1, б.„ж” ЗЗД, което
тълкуване отпада едва с обявяване на тълкувателното решение, с което
постановлението е обявено за загубило сила. При действието на постановлението на
Пленума на ВС, искането на взискателя за извършване на изпълнителни действия
поставя началото на изпълнителния процес и прекъсва давността, когато изпълнително
дело е образувано. При изпълнителни дела, вече прекратени към датата 26.06.2015г.,
срокът на новата давност по чл.117, ал.1 ЗЗД следва да се брои от момента на
прекратяването им, а не от момента на последното по време предприето в хода на
делото изпълнително действие според нововъзприетото тълкуване, тъй като хипотезата
за фактите, означени в тълкуванията, се съобразява според значението им в съответния
тълкувателен акт. След отмяната на ΠΠBC № 3/18.11.1980 г., неговата висящност вече
не е определяща за давността, а прекратяването на изпълнителния процес поначало
няма отношение към прекъсването на погасителната давност. В този смисъл
погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по
изпълнително дело, дори ако е настъпила перемпция. Именно затова релевираните
доводи за настъпила перемция са правно ирелевантни към предмета на
производството.
По въпроса тече ли погасителна давност докато трае изпълнителният процес
относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г.
на ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е дадено задължително
разрешение в ТР № 3 от 28.03.2023г. по т.д. № 3/2020г. на ОСГТК на ВКС,
уеднаквяващо съществувалата преди приемането му противоречива практика на ВКС,
според което погасителна давност не тече докато трае изпълнителният процес относно
вземания по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на ТР № 2
от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. За тези вземания давността
започва да тече от 26.06.2015г., от когато е обявено за загубило сила ППВС № 3/1980 г.
Това задължително разрешение следва да бъде съобразено по настоящото дело.
Предвид казаното и отнесено към настоящия спор, давността е спряла да тече с
образуване на изп.д. на 15.09.2008г. до 26.06.2015г. Ето защо периодът, който следва
да бъде проверен е от 26.06.2015г. до депозиране на иска – 18.04.2022г.
Тъй като настъпилата перемпция по чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК, в рамките на
изпълнителното производство по изпълнително дело № 183/2008г. по описа на ЧСИ Г.
С., е без правно значение за давността, то с нея не се прекъсва давността по смисъла
на чл. 116 б. „в“ от ЗЗД. Прексъсването на давността става с последното годно
изпълнително действие по смисъла на т. 10 от ТР № 2/26.06.2015г. на ВКС по т.д. №
2/2013г. на ОСГТК. Прекратяването на изпълнителното производство става по право, а
новата погасителна давност започва да тече от датата, от когато е поискано или
предприето последното по време изпълнително действие. В настоящия казус
погасителната давност ще се счита за прекъсната считано от 26.06.2015г./датата на
постановяване на ТР № 2/26.06.2015г. на ВКС по т.д. № 2/2013г. на ОСГТК/, но няма
да се счита за прекъсната с изтичането на 2 годишния срок на перемпцията, тъй като
перемпцията е без правно значение за започването, спирането, прекъсването или
5
изтичането на погасителната давност.
По делото е установено, че в периода от 01.05.2015г. до 06.12.2021г., че не е имало
активност от страна на съдебния изпълнител по изп.дело № 183/2008г, но въпреки това
периодично са постъпвали суми от длъжника Е. Г. Х., която чрез частични вноски е
погасявала задължението си към „ОББ“ АД, предмет на заповедта по чл.417 от ГПК
чрез директни плащания по сметка на кредитора „ОББ“АД и именно по тази причина
последният не е изисквал предприемането на действия по него от съдебния
изпълнител, които представляват признание на вземането по смисъла на чл. 116 б.“а“
ЗЗД.
Съгласно трайната практика на ВКС признание на вземане е налице, когато се
признава съществуването на задължението, което кореспондира на признатото право и
представлява едностранно волеизявление, с което длъжникът пряко и недвусмислено
заявява, че е задължен към кредитора. За да е налице признаване по смисъла на чл.
116, б. "а" от ЗЗД, волеизявлението трябва да е направено в рамките на давностния
срок, да е отправено до кредитора или до негов представител и да се отнася до
съществуването на самото задължение. Признаването на длъжника може да бъде
изразено и с конклудентни действия /както е в случая/, стига същите да манифестират
в достатъчна степен волята на длъжника да потвърди съществуването на конкретния
дълг на кредитора /в този смисъл е многобройната съдебна практика, цитирана и в
обжалваното решение № 100 от 20.06.2011г. по т.д. № 194/2010г., II т. о., ВКС; решение
№ 98 от 26.07.201Зг. по т.д. № 851/2012г., I т. о., ВКС, решение № 161 от 03.02.2016г.
по т.д. № 1934/7014г., I т. о., ВКС.
Няма спор по въпроса, че плащането по съществуващо задължение съставлява
конкудентно действие по неговото потвърждаване от длъжника /решение № 255 от
26.03.2013г., по т. д. № 145/2012г., II т. о., ВКС/. Станалите предсрочно изискуеми
вземания по договори за кредит не са задължения за периодично плащания /решение
№ 261 от 12.07.2011г. по гр. д. № 795/2010 г., IV г. о., ВКС и др./ от което следва
извода, че извършените частични плащания от длъжника по банковата сметка на
кредитора съставляват признание за съществуването на вземането по смисъла на чл.
116, б. "а" от ЗЗД. Тези плащания са извършени в периода 01.05.2015г. - 06.12.2021г.,
когато вече е действало ТР № 2/26.06.2015г. на ВКС по т.д. № 2/2013г. на ОСТГК,
поради което всяко едно от тези плащания прекъсва давността, след което започва да
тече нова давност. С приетото ТР № 4/14.10.2022г. по тълк.дело № 4/2019г. на
ОСГТК, ВКС е прието, че признаването на вземането по смисъла на чл.116 б. „а“ от
ЗЗД е изявление с удостоверителен характер или действия на носителя на
задължението, с което той потвърждава категорично и недвусмислено съществуването
на неизпълнено конкретно задължение към неговия кредитор. Прието е с
тълкувателното решение, че признанието може да е изрази чрез конклудентни
действия, но същото по своето съдържание следва ясно и недвусмислено да
манифестира съзнанието на длъжника за съществуването на дълга, без да е необходимо
установяването, че същото е стигнало до знанието на самия кредитор.
Настоящият състав споделя изцяло изводите на първата инстанция, че плащането
на задължението от страна на длъжника Х. по сметката на кредитора „ОББ“ АД, чрез
периодични вноски в периода от 01.05.2015г. до 06.12.2021г., несъмнено съставлява
последователни конклудентни действия, с които частичното погасяване на
задължението към банката, има и ясно манифестиране на съществуването на дълга и
неговото признание, достигнало до знанието на кредитора.
Фактически правилно е прието, че последното доброволно плащане по
6
задължението на част от погасителните вноски от длъжника Х. е извършено на
06.12.2021г. и с него е прекъсната давността на вземането. Следващото прекъсване на
давността съставлява подаването на молбата от взискателят „ОББ“ АД до ЧСИ В. Т. на
21.02.2022г за образуването на ново изпълнително дело, основана на вземането по
същия изпълнителен лист от 05.09.2008г. по ч.гр.д. № 546/2008г. по описа на Районен
съд Гоце Делчев, от когато е започнала да тече и нова давност, но 5-год. давност не е
изтекъл към подаване на иска по чл. 439 ГПК на 18.04.2022г.
С оглед гореизложеното и при съвпадане в изводите на първа и настоящата
инстанции обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора няма основание да се изменят пресъдените пред
първата инстанция разноски.
Пред въззивната инстанция на осн.чл.78 и сл. ГПК право на разноски при този
изход на спора има въззиваемия –ответник, който обаче не е претендирал и доказал
такива.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 21.08.2023 г. по гр. д. № 110/2022 г. по описа на Окръжен
съд Благоевград, постановено при участието на ТЛП – „Еос Матрикс“ ЕООД ЕИК
*********.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС на РБългария
в 1-месечен срок от връчване препис на страните при наличие на предпоставки по
чл.280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7