Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260048 10.01.2022
година град
Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
Гражданско отделение, XXI граждански състав, в публично заседание на девети
декември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА
при участието
на секретаря Малина Петрова,
като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 12929 по описа на съда за 2020 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е
сезиран с искова молба от „В.М.З.Е“ ООД, ЕИК ********* против Министерство на
земеделието, храните и горите, ЕИК *********, с която е предявен осъдителен иск
с правно основание по чл. 55, ал.1, пр.3, вр. с чл.87, ал.1, вр. с чл. 79, ал.
1 ЗЗД, вр. с чл. 6, чл. 23 ЗАЗ.
Ищецът
твърди, че на 27.09.2019 г. бил сключен договор за аренда, за
временно и възмездно ползване на зз от ДПФ в размер на 317,680 дка в землището
на с. Б, общ. Р, обл. П. – 6 имота, за срок от 5 стоп. години, считано от
2019/2020 г., като съобразно уговорките – ищецът платил сумата от общо
10 119,77 лева като възнаграждение. След влизане във владение на имотите и
подготовка за засяването им, установил, че извършването на услугата по доставка
на вода за напояване е невъзможно /вътрешноканалната мрежа била нарушена, а в
няколко участъка – напълно заличена/.
Уведомил ответника за
недостатъците, който отговорил, че няма задължение да осигурява напояването.
Твърди, че съобразно сключения договор, именно ответникът следвало да осигури
възможността за напояване на имотите, обявени в спечеления търг като поливни.
Предвид позицията му и поради твърдяно неизпълнение на договорните задължения,
ищецът изпратил покана, в която заявил, че разваля договора по вина на
арендодателя.
С оглед горното, моли за
присъждане на платеното арендно възнаграждение от 10 119,77 лева, представляващо половината такова за стоп. 2019/2020 г., подлежащо на връщане, поради разваляне на
договора. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор, с
който оспорва иска.
Процесните имоти били определени от ОЗС – Раковски
като поливни, съгл. издадено удостоверение, а от кадастрално – адм.
информационна система се установявало, че съсед на същите е напоителен канал № …на
Община Раковски, която отговаряла за неговото поддържане и експлоатация.
Отделно, поливността се определяла от „Напоителни системи“ АД, а не от
Министерството. При участието си в търга, ищецът подписал декларация, с която
потвърждавал, че е извършил оглед на имотите и е запознат с вида,
характеристиките и действителното им състояние.
Оспорва да има задължение като арендодател по договора
да осигурява напояване на имотите, нито отговарял за поддръжката на вътрешно –
каналната мрежа. Оспорва договорът да е прекратен, т.к. земите продължавали да
се ползват от ищеца. Предвид изложеното се моли за отхвърляне на иска.
Претендират се разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК,
обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
На
основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал.1, т. 3 и т.4 ГПК, като безспорни и
ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че: на
27.09.2019 г. между страните е сключен договор за аренда за временно и
възмездно ползване на зз от ДПФ в размер на 317,680 дка в землището на с. Б,
общ. Р, обл. П – 6 имота, за срок от 5 стоп. години, считано от 2019/2020 г.,
като ищецът е платил сумата от общо
10 119,77 лева като възнаграждение, представляващо половината такова за стоп. 2019/2020 г. /вж. Определение по чл. 140 ГПК № 263636/27.09.2021 г. – л.58-59 /.
Съдът приема
тези факти за доказани, включително като ги съпостави с приетите по делото
писмени доказателства.
Съгласно чл. 3
от договора – земеделската земя се предоставя на арендатора за отглеждане на
едногодишни полски култури, съгласно заявеното от него желание. Според
представените писмени доказателства /л.18/, процесните имоти са определени при
обявяването на търга от МЗХГ като поливни. Съгл. представеното писмо от
„Напоителни системи“ ЕАД /л.70/ имотите представляват поливни площи.
Същевременно, отново от писмо на това трето лице до ищцовото дружество, се
установява, че при направен оглед на място във връзка с искане за ползване на
услугата доставка на вода за напояването им, било констатирано, че
вътрешноканалната мрежа е нарушена, а в няколко участъка – заличена. Поради това,
до възстановяване на трасето, поисканата услуга за доставка на вода не можела
да бъде осъществена.
По делото е
прието заключение на СТЕ, което се кредитира като ясно и компетентно изготвено.
Според експерта, след оглед на имотите, предмет на делото – не можело да се
установи дали земята е поливна или не, т.к. хидромелиоративната инфраструктура
се намирала в други имоти, собственост на Община Раковски, а не в тези от ДПФ.
Без специални познания /а и без технически средства/ не можела по безспорен
начин да се установи годността на хидромелиоративната инфраструктура да
провежда водни количества, необходими за напояване на имотите. Посочено е, че
„Напоителни системи“ ЕАД- клон Пловдив не могат да доставят вода до имотите,
докато не се извърши ремонт и не се възстанови трасето на напоителния канал, в
съответствие с проектните му профили.
В устния си
доклад пред съда, експертът допълва, че – за да бъде поливна една земя, трябва
до границите на имота да има изградена хидромелиоративната инфраструктура,
която да може да доведе необходимото количество вода. Посочва, че процесните
имоти, нито към момента на сключване на договора, нито към извършване на
проверката, могат да бъдат наречени поливни, т.к. не отговарят на изискванията
за това един имот да бъде поливен. Имало изградена хидромелиоративната
инфраструктура, но тя не била изправна и не можела да доведе поливна вода до
границите на имотите. Допълва, че не може да се установи дали инфраструктурата
е годна при оглед от неспециалист, без специални знания. Имотите не били
поливни.
При тези доказателства, съдът приема иска за
основателен. Установява се по категоричен начин, че обявените на търг земи от
ответника са били предложени като поливни. Те обаче не са такива, според
заключението на ВЛ, както и според писмото от „Напоителни системи“. Без
значение е как се „водят“ и са вписани като описание същите, т.к. целта на
договора е в земите да се отглеждат полски култури, който резултат няма как да
бъде постигнат, без наличието на вода, с която да се полива земята.
Същественото за изпълнение на договора е земите фактически да са поливни, т.е.
ищецът като арендатор реално да може да изпълнява тези свои задължения по
отглеждане на култури, за което е платил и съответната сума на ответника. След
като земите не са поливни, то ответникът не е изпълнил едно от основните си
задължения по договора и закона /чл. 6, ал.2 ЗАЗ/ – да предаде същите във вид,
годен да осъществяват предназначението си за отглеждане на култури. Предоставеният
предмет по договора е негоден да изпълнява предназначението си, поради което и
плащане от ищеца не е дължимо. В тази връзка, възраженията в ОИМ не се
споделят. Както се посочи – ирелевантно е как земите са определени, те трябва
фактически да са поливни, за да се осъществи целта на договора. В тежест на
ответника като арендодател е да осигури
възможността земите да се ползват по предназначение, за да му се следва и
направеното плащане. След като земите са обявени като поливни, те трябва да отговарят на
изискванията за такива, което според ВЛ не е така.
Подписаната от
ищеца декларация не се отразява на горния извод, нито може да освободи
ответника от отговорност да предаде имотите във вид, годен за ползването им по
предназначение. Както е посочено и в СТЕ, имотът, в който се намира
напоителният канал /негоден обаче да доведе вода до земите/, е собственост на
Община Раковски, а не на ДПФ, като оглед се дължи на земите по договора, а не
на всички наоколо. Без специални знания, а и технически средства, не можела да
се установи годността на хидромелиоративната инфраструктура да провежда
необходимото водно количество. Следователно, неизпълнението на задължението на
ответника да предостави земите с характеристики според обявеното в търга, за
което е получил плащане, не може да се санира или да го освободи от
отговорност, поради подписана от ищеца декларация, т.к. процесните недостатъци
не са от такъв характер, че да могат да бъдат установени при обикновен оглед /и
то необходим на инфраструктура в други имоти/, нито могат да бъдат установени
от лице без съответните специални знания.
Соченото, че
ответникът нямал задължение да осигурява поливането на имотите, следва да се
приеме за неоснователно, т.к. именно ответникът като страна по договора,
обявила земите като поливни, е този, който следва да ги предаде за ползване във
вид и с характеристики, годни да позволят на арендатора да ги потребява по
предназначение /чл.2.1/, което в случая не е сторено. Как и чрез кого
Министерството ще осигури поливаемостта и съответната годна инфраструктура за
това са въпроси, неотносими към процесното правоотношение. Ответникът е този,
който следва да осигури възможността за
поливане на земите, а не самото им напояване. Съгласно чл. 6, ал. 2 ЗАЗ - арендодателят е длъжен да предаде на арендатора обекта
на договора в състояние, което отговаря
на ползването му по договора, и да
го поддържа в това състояние за срока на арендата. На ищеца се
твърди да са предоставени за отглеждане на полски култури земи, които
фактически не са поливни, т.е. описаното в договора не отговаря на действителното
положение, а оттам и възможността за изпълнението му е отпаднала. Ответникът е
в неизпълнение да предаде земята в състояние, което отговаря на ползването й по
предназначение. Според чл. 23 ЗАЗ - арендодателят
отговаря, когато отдаденият под аренда обект на договора има недостатъци, които го правят изцяло или отчасти негоден за
ползване по договора и недостатъците бъдат открити в срок до една година от
предаването /както е в случая/. Арендодателят отговаря и когато недостатъкът не
му е бил известен. Тоест от гледна точка на закона и договора, ответникът не може
да бъде освободен от отговорност.
Предвид
изложеното и поради неизпълнение на задълженията на ответника, ищецът като
изправна страна надлежно е упражнил правото си да развали процесния договор с
отправеното предизвестие. Ответникът не проведе успешно доказване на
твърденията си за изпълнение на поетите задължения, респ. за наличието на основание
за задържане на платената от ищеца сума. Предпоставките на чл. 87, ал. 1 ЗЗД и
чл. 6, ал. 3 ЗАЗ са били налице – отправено е изрично волеизявление, вкл. за
връщане на полученото плащане, което се претендира в процеса. Договорът е
развален /не са ангажирани док. за твърденията на ответника за липса на
прекратяване, респ. за ползване на имотите от ищеца/, при което и всички
елементи от фактическия състав на претенцията са доказани. Искът е основателен
и следва да бъде уважен.
По
отговорността за разноски:
С оглед изхода
на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ищеца, на осн.
чл.78, ал. 1 ГПК. Направено е искане, представен списък по чл. 80 ГПК и док. за
плащане на: 405 лева – ДТ; 200 лв. – депозит СТЕ и 600 лева – адв. възн. според
ДПЗС.
Така мотивиран,
съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА Министерство на земеделието, храните и горите, ЕИК
*********, с адрес: гр. София, бул. „Христо Ботев“ № 55 да плати на „В.М.З.Е“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Б., общ. Р, обл. Пл.,
ул. „Д. М.“ №…, следните суми: 10 119,77
лева /десет хиляди сто и деветнадесет лева и седемдесет и седем
стотинки/ - подлежаща на връщане сума по развален договор за аренда от
27.09.2019 г. в размер на платено арендно възнаграждение за стопанска 2019/2020
г., както и общо 1205 лева /хиляда
двеста и пет лева/ - разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:п
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
МП