Р е ш е н и е
№ХІІ-1285, 09.09.2010г.,гр.Бургас
В името
на народа
Бургаският районен
съд,ХІІ-ти граждански състав
В открито заседание на двадесет и шести август през две хиляди и десета година в следния състав:
Председател:Пламена
Върбанова
Членове:
Прокурора……….
При секретаря Жасмина Славова
като разгледа докладваното
от съдия Пламена Върбанова гражданско дело номер 5196 по описа за 2010 година на Бургаски Районен съд, намира за установено
следното:
Производството по делото е образувано по
искова молба на П.И.А. с ЕГН ********** ***,к-с”И.”,бл...,вх...,ап...,чрез
адвокат М.М. ***, съдебен адрес:гр.Б., ул.”К.Ф.”№ ..., против „Д.” ООД с ЕИК: ........
със седалище и адрес на управление: гр.Б., ул.”А.”№...,ет...,представлявано от
управителя С. П. С.,с която моли съда да постанови решение, с което осъди
ответника да му заплати сумата от 3840
лева, представляваща сбора от неизплатено трудово възнаграждение за месец декември 2009година в размер на 1920
лева и за месец януари 2010г. в размер
на 1920 лева,ведно със законната лихва върху сумата от 3840 лева, начиная от
предявяване на иска на 29.06.2010г. до окончателното й изплащане.Претендира
присъждане на направените съдебно-деловодни разноски. Представя писмени
доказателства. В съдебно заседание ищецът не се явява и не се представлява от
процесуален представител.
Ответното дружество в срока по чл.131 ГПК
представя писмен отговор , с който заявява становище за допустимост на исковете
и основателност на иска за дължимо месечно трудово възнаграждение за месец
декември 2009година. По отношение иска за дължимо месечно трудово
възнаграждение в размер на 1920 лева за месец януари 2010година заявява, че
такова не се дължи,считано от 14.01.2010г., тъй като от тази дата до края на
месец януари 2010година ищецът бил в
неплатен отпуск. Представя заверен
препис от молба, изходяща от ищеца за разрешаване ползването на неплатен
годишен отпуск от 14.01.2010г. и заповед № .../13.01.2010г. на работодателя за
разрешаване на неплатения отпуск, считано от 14.01.2010г. в размер на 30
работни дни.В съдебно заседание ответното дружество не се представлява.
Предявени
са обективно съединени искове за
заплащане на трудово възнаграждение с
правно основание чл. 128 КТ.
Бургаският
Районен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Между
страните по делото не се спори и от представения с исковата молба трудов
договор № ..../04.08.2009г. се установява, че
ищецът е бил в трудово правоотношение с ответното дружество, на длъжност
„технически ръководител” в „Д.”ООД база-Н. с основно месечно възнаграждение от
1920 лева. Договорът е сключен за 6 месеца със срок за изпитване.
В писмен отговор ответникът признава
обстоятелството, че на ищеца не е заплатено трудово възнаграждение за месец
декември 2009г. в размер на 1920 лева, както и
възнаграждението му за
отработените до 14.01.2010г. работни дни.От представено от ищеца писмо-отговор
на Дирекция”Инспекция по труда”-гр.Б. от
30.03.2010г. е видно, че при извършена
проверка в дружеството-ответник било констатирано, че на ищеца не са изплатени
трудовите възнаграждения за месец декември 2009г. и за отработеното време през
месец януари 2010г.Сочените писмени доказателства не са оспорени от никоя от
страните по делото, поради което съдът цени тяхната материална доказателствена
сила съгл. нормата на чл.180 ГПК.
При
така изложената фактическа обстановка съдът приема следните правни изводи:
Съгласно
нормата на чл.128,т.2 от Кодекса на труда КТ/ работодателят ,като страна по
трудово правоотношение, следва да заплаща ежемесечно договореното в полза на
работника/ служителя трудово възнаграждение за извършената работа.Съществуването
на твърдяното от ищцата трудово правоотношение не е оспорено от длъжника и безспорно
се установява от представените и изброени по-горе писмени доказателства.По тази
причина и с оглед признанието на факти от ответното дружество му, ценено от
съда с оглед нормата на чл.175 ГПК- че дължи
на ищеца незаплатено трудово
възнаграждение за месец декември 2009г.
и за отработеното време през месец януари 2010г./ до 14.01.2010г./,съдът
приема за доказан фактът на дължимост от ответника на ищеца на основно трудово възнаграждение по трудов договор от 04.08.2009г. за месец декември 2009г. в размер на 1920
лева и за 8 работни дни през месец януари 2010г. На осн. чл.162 ГПК съдът
определя дължимото на ищеца трудово възнаграждение за 8 работни дни през месец
януари 2010г./до 13.01.2010г. включително/, в размер на 768 лева.От
14.01.2010г. до края на месец януари безспорно се установи, че ответникът е бил
в неплатен отпуск, поради което и на
осн. чл.128т.2 КТ вр. чл.160 КТ работодателят не му дължи трудово
възнаграждение. По тези съображения иска за заплащане на трудово възнаграждение за
месец януари 2010г. над уважения размер
от 768 лева до претендирания от 1920 лева е неоснователен и следва да се
отхвърли.
На основание чл.78,ал.1 и ал.6 ГПК ответното дружество следва да заплати на
ищеца извършените разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 50 лева и следва да заплати по сметка на БРС д.т. от 107,52 лева,изчислена
върху уважения размер на исковите претенции.
Мотивиран от изложеното,БРС
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Д.”ООД с ЕИК: ........... със
седалище и адрес на управление :гр.Б.,ул.”А.”№...,ет...,представ-лявано от
управителя С. П. С., да
заплати на П.И.А. с ЕГН ********** ***,к-с”И.”, бл...,вх...,ап...,съдебен
адрес: гр.Б., ул.”К.Ф.”№...,адвокат М.М. ***688лева/ две хиляди шестотин осемдесет и осем лева/,представляваща
сбор от неизплатено основно месечно
възнаграждение по трудов договор от 04.08.2009г. за месец декември
2009г. в размер на 1920 година и 768 лева основно месечно възнаграждение за
периода 01.01.-13.01.2010г. включително,ведно със законната лихва върху сумата
от 2688 лева, начиная от 29.06.2010г. до окончателното й изплащане, като за
периода от 14 януари 2010г. до 31 януари 2010година и над сумата от 768 лева до претендираната сума от 1920
лева ОТХВЪРЛЯ иска.
ОСЪЖДА „Д.”ООД с ЕИК: ........ със седалище и адрес на управление
:гр.Б.,ул.”А.”№...,ет....,представ-лявано от управителя С. П. С. да заплати на П.И.А.
с ЕГН ********** ***,к-с”И.”, бл....,вх...,ап....,съдебен адрес: гр.Б., ул.”К.Ф.”№...,адвокат
М.М. ***,сумата от 50 лева/петдесет лева/, представляваща съдебни разноски по делото.
ОСЪЖДА „Д.”ООД с ЕИК: ........ със
седалище и адрес на управление :гр.Б.,ул.”А.”№...,ет...,представ-лявано от
управителя С. П. С. да
заплати по сметка на БРС
държавна такса в размер на 107,52 лева/
сто и седем лева и петдесет и две стотинки/.
Решението подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред Окръжен съд-Бургас в 2-седмичен срок от обявяването му на
09.09.2010г.
Районен съдия: Пламена Върбанова
Вярно с оригинала
Жасмина Славова