Р Е Ш Е Н И Е
№ 59
Гр. Перник, 08.04.2021
година
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Административен
съд – Перник, в публично съдебно заседание проведено на осми март през две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
Съдия:
Ивайло И.
при съдебния секретар Наталия
С., като разгледа докладваното от съдия Ивайло И. административно дело № 401 по
описа за 2020 година на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.
405а, ал. 7 от Кодекса на труда КТ/.
Образувано е по жалба на „****-****“
ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. ****,
представлявано от управителя Л.Д.П. против Постановление за обявяване
съществуването на трудово правоотношение, съставен от Д.С.– главен инспектор, К.В.–
началник отдел **** и В.В.– ****в Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“,
с което на основание чл. 405а, ал. 2 от КТ е обявено съществуването на трудово
правоотношение между С.С.Й. с ЕГН ********** и „****-****“ ООД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление гр. Перник, ул.
****, представлявано от управителя Л.Д.П..
В жалбата
се твърди, че оспореният административен акт е издаден в нарушение на
административнопроизводствените правила и без да са изяснени всички факти от
значение за случая, така както изисква разпоредбата на чл. 35 от АПК. Твърди се
също, че административния акт е издаден в противоречие с материалния закон,
както и е направен извод в противоречие на събраните доказателства. Моли съда
да отмени оспорения административен акт, като незаконосъобразен.
В проведеното
съдебно заседание на 08.03.2021 година жалбоподателят „***“ ООД редовно
призован, се представлява от адвокат А.А. ***, която поддържа
жалбата и моли съда да отмени постановлението за обявяване
съществуването на трудово правоотношение, с което на основание чл. 405а, ал. 2
от КТ е обявено съществуването на трудово правоотношение между С.С.Й. с ЕГН **********
и „***“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. ****,
представлявано от управителя Л.Д.П., като незаконосъобразно. Подробни
съображения развива в представените писмени бележки. Претендира присъждане на
направените съдебни разноски по приложен списък. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение от процесуалния представител на заинтересованите страни.
В проведеното
съдебно заседание на 08.03.2021 година ответника по жалбата – Дирекция
„Инспекция по труда Софийска област“, редовно
призован се представлява от ****Й. П., който оспорва жалбата. Подробни
съображения развива в представените писмени бележки. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение.
В проведеното съдебно заседание на 08.03.2021 година
заинтересованата страна Д.С.Й. редвоно призована, се
явява лично и се представлява от адвокат Г.Г. ***, който оспорва жалбата и моли
съда да я отхвърли, като неоснователна по подробно изложени съображения.
Претендира присъждане на направените съдебни разноски.
В проведеното съдебно заседание на 08.03.2021 година заинтересованата
страна С.С.Й. редвоно призован не се явява, представлява се от адвокат Г.Г.
***, който оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли, като неоснователна по
подробно изложени съображения. Претендира присъждане на направените съдебни
разноски.
Административен
съд – Перник, след като обсъди становищата на страните и доказателствата по
делото и направи проверка на основание чл. 168, ал. 1 от АПК на
законосъобразността на оспореното постановление и на посочените в жалбата
основания, приема за установени следните обстоятелства по делото:
По
допустимостта:
Жалбата е процесуално допустима. Подадена е в
предвидения 14 – дневен преклузивен срок, от надлежна страна, при наличие на
правен интерес и срещу индивидуален административен акт, който подлежи на
съдебен контрол.
По
фактите:
С Договор
за охрана на обект, сключен на 16.06.2017 година между „***“ АД, в качеството
на възложител и „****-****“ ООД, в качеството на изпълнител /настоящ
жалбоподател/ са се споразумели срещу възнаграждение да се извърши и обезпечи
сигурността и мониторинга на обект ****– бул. ****– от км. 11+941.33 до км.
15+749.00 с четири метростанции по обособени позиции.
Със
Заповед № 18 от 16.12.2019 година управителя на дружеството жалбоподател на
основание Правилника за вътрешния трудов ред и Договор за охрана на обект ****,
находящ се в гр. София е определил охранителния режим на обекта да се реализира
с нощна охрана, за дните от понеделник до събота /включително/ и 24 часова
охрана в неделя. Разпоредено е заповедта да се връчи за сведение и изпълнение
на назначените на обекта охранители.
В
изпълнение на посочената по – горе заповед е представен и приет по делото
списък на охранителите на обект – ****– София, относно запознаването им с нея.
Списъкът на охранителите включва следните лица: Б.Б.В., К.М.И., И.В.Й., Д.Й.Ц.и
К.В..И.. От списъка се установява, че между посочените лица не е името на
лицето С.С.Й. /починал на 29.02.2020 година/. В тази връзка са представени два
броя графици, а именно за месец януари и месец февруари 2020 година, с посочени
имена и дата на лицата осъществяващи нощна смяна на охранявания обект – Б.Б.В.,
К.М.И., И.В.Й., между които отново не е лицето С.С.Й. /починал на 29.02.2020
година/.
Със
Заповед № 3 от 08.01.2020 година на управителя на дружеството жалбоподател на
основание чл. 235 от КТ и във връзка със сключени договори за обучение е наредено
на Б.Б.В. на длъжност „Организатор охрана“ и К.М.И. на длъжност „Организатор
охрана“, заедно с охранителните функции на обект ****да извършат обучение по
утвърден график на следните обучаеми лица – кандидати за работа в „****-****“
ООД, а именно Д.В.В. и С.С.Й.. Указано е обучението да се документира от
обучителите в присъствена книга.
По делото
е представен Договор от 10.01.2020 година, сключен между „****-****“ и С.С.Й.,
в качеството на обучавано лице, от който се установява, че последното лице иска
да придобие професионални знания и умения като охранител, за да се подготви за
работа в дружеството жалбоподател, съответно последното развива охранителна
дейност и притежава необходимата материално – техническа база за провеждане на
обучението в областта на охранителната дейност, както и между страните е
постигнато съгласие да сключат договор с цел обучаваното лице да се подготви за
бъдещата работа по трудов договор в „****-****“ ООД и на основание чл. 235 от КТ е сключен договора. В договора е определен срок на обучението в размер на 78
часа, който е разпределен по график, считано от 10.01.2020 година до 10.03.2020
година. Наред с това е определено мястото на обучението /обект охраняван от
дружеството/, формата и начина на обучение /практическо в обект на
дружеството/. Определени са условията и сроковете за сключване на трудов
договор между страните, както и размера на възнаграждението за периода на
обучението – 1 120 лева.
В
изпълнение на сключения договор между „****-****“ и С.С.Й. е представена в
оригинал Присъствена книга за извършено обучение на С. Й. – обучаемо лице за
периода от 10.01.2020 година до 27.02.2020 година /с конкретно посочени дати/,
по четири часа дневно, на охранителен обект ****и обучители Б.В. и К. И..
От
представените по делото два броя Графици за провеждане на обучение за
придобиване на професионални знания и умения по част от професията **** на С.С.Й.,
кандидат за работа/обучаващо се лице съгласно договор за обучение от 10.01.2020
година, се установява, че са определени конкретните дати, темите, мястото на
провеждане на обучението и обучаващия. Така представения график напълно
съответства на представена в оригинал Присъствена книга за извършено обучение
на С. Й. – обучаемо лице за периода от 10.01.2020 година до 27.02.2020 година.
По делото
е представен Списък на лицата, пряко ангажирани с охранителна дейност на обект
„*** ****София“, от който се установява че от 16.12.2019 година ще се
осъществява от лицата Б.Б.В., К.М.И., И.В.Й., от 10.01.2020 година от лицата Д.В.В.
– обучаемо лице на обекта, кандидат за работа и С.С.Й. – обучаемо лице на
обекта, кандидат за работа, съответно от 01.03.2020 година от лицата Д.Й.Ц., К.В..И.
и И.В.Й.. В потвърждение на горното е представен график на лицата осъществявали
охранителна дейност за периода от 01.01.2020 година до 02.04.2020 година, които
са посочени поименно, по дати и положени подписи. В така посочения период
обучаващите се лица Д.В.В. и С.С.Й. не фигурират да са осъществявали
охранителна дейност.
От
представения Препис – извлечение от акт за смърт се установява, че лицето С.С.Й.
е починало на 29.02.2020 година, като е оставил за свои законни наследници Д.С.Й.
/дъщеря/ – заинтересовано лице в настоящото съдебно производство и С.С.Й. /син/
– заинтересовано лице в настоящото съдебно производство, видно от Удостоверение
за наследници изх. № 619 от 18.03.2020 година на гр. София, район „Сердика“.
Производството
пред административния орган е образувано по Сигнал вх. № 20027261 от 31.03.2020
година на адвокат Г.Г. ***, който е процесуален представител на
заинтересованите страни в настоящото съдебно производство, с който е
сигнализирал директора на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ за
образувано производство пред Софийска градска прокуратура, по повод убийството
на С.С.Й. – баща на заинтересованите страни, съответно да се извърши проверка
за наличието на трудово правоотношение между дружеството и починалото лице. Към
подадения сигнал е приложил извадка от вестник „Телеграф“.
Видно от
Протокол за извършена проверка № 2009753 от 22.0.2020 година, служители на
Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ са извършили проверка по спазване
на трудовото законодателство на „****-****“ ООД, като са дадени задължителни
предписания.
С Постановление
за обявяване съществуването на трудово правоотношение – предмет на настоящото
съдебно производство, съставен от Д.С.– главен инспектор, К.В.– началник отдел ****
и В.В.– ****в Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ на основание чл.
405а, ал. 2 от КТ е обявено съществуването на трудово правоотношение между С.С.Й.
с ЕГН ********** и „***“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.
Перник, ул. ****, представлявано от управителя Л.Д.П..
Пред настоящата съдебна инстанция
са разпитани свидетелите Б.Б.В. и К.М.И., водени от страна на жалбоподателя и
свидетеля Д.Т.И., воден от страна на заинтересованите страни.
От показанията на свидетеля Б.Б.В.
се установява, че познава лицето С.С.Й. когато е дошъл в дружеството с молба да
започне работа, като преди това дружеството е утвърдило процедура, при която
лицето желаещо да започне работа преминава през обучение, което се провежда
съвместно с друг охранител, както и се запознава с охранявания обект, провеждане
на теоретична подготовка и други данни. Свидетелят заявява, че е участвал в
обучението на лицето С.С.Й., което е било четиричасово. Наред с това свидетеля
заявява, че починалото лице е намерено на охранявания обект на дружеството
жалбоподател, след като е било на организирано тържество /банкет/ от „***“ АД,
по което време не е следвало да бъде на охранявания обект. Така дадените
свидетелски показания настоящия съдебен състав ги кредитира напълно, тьй като
се базират на лични и непосредствени възприятия, последователни и
непротиворечиви са от една страна, а от друга страна се подкрепят и допълват
напълно, както от събраните по делото писмени доказателства, така и от
показанията на свидетеля К.М.И., воден от страна на жалбоподателя и от
показанията на свидетеля Д.Т.И., воден от страна на заинтересованите страни.
От показанията на свидетеля К.М.И.
се установява, че работи от около 2 години в дружеството жалбоподател, като
познава лицето С.С.Й., тьй като е бил негов обучител и имали няколко съвместни
дежурства – практическа подготовка. Свидетелят заявява, че обучението е първо
документално, след това на охранявания обект, като се прави обход, както и
теоретична подготовка. На датата на настъпилата смърт на С.С.Й., последния не е
трябвало да бъде на охранявания обект, но е имало организирано тържество
/банкет/ от друга фирма и е отишъл по собствена инициатива. Свидетелят заявява,
че лицето С.С.Й. не е давало нощни смени на обекта, но е получавал заплащане
при самото обучаване. Смените – практическото обучение на починалото лице са
били обикновено от 13 часа до 17 часа, като много често е отивал по – рано и е
пиел алкохол с работниците на охраняваната метростанция. Категорично заявява,
че има утвърден график на дежурствата. Така дадените свидетелски показания
настоящия съдебен състав ги кредитира напълно, тьй като се базират на лични и
непосредствени възприятия, последователни и непротиворечиви са от една страна,
а от друга страна се подкрепят и допълват напълно, както от събраните по делото
писмени доказателства, така и от показанията на свидетеля Б.Б.В., воден от
страна на жалбоподателя и от показанията на свидетеля Д.Т.И., воден от страна
на заинтересованите страни.
От показанията на свидетеля Д.Т.И.,
воден от страна на заинтересованите страни се установява, че работи като
охранител в „***“, като разстоянието от неговото работно място до работното
място на починалото лице е повече от 500 метра. В деня на настъпилата смърт е
видял два пъти лицето С.С.Й., като първия път последния е дошъл да си налее
вода, тьй има водопровод и чешма до неговото работно място /на свидетеля/, а
втория път отново е настоявал свидетеля да дойде с него на тържеството, като
казал че има печено прасе. Свидетелят и двата пъти отказал на лицето С.С.Й..
Свидетелят заявява, че Й. и М. /другото обучавано лице/ идвали да си пълнят
вода. Й. често казвал на свидетеля, че е на обучение и все му искал цигари. В
тази връзка когато повторно дошъл при свидетеля си взел цигарите, като върнал
пари на свидетеля, които взел на заем в размер на 40 лева, вместо 45 лева. Свидетелят
заявява, че е виждал лицето С.С.Й. 7-8 пъти на обекта, като последния е бил на
обучение, като е оставян сам за около 3-4 часа. На обекта са идвали двамата
обучаващи се и други охранители с коли на дружеството жалбоподател. Свидетелят
заявява, че е виждал С.С.Й. следобед за кафе, но не и сутрин, като не го е
виждал през нощта и нощни смени да дава. Също така го е видял преди банкета с
организираното печено прасе около 17.00 часа, като това е времето когато е
виждал и двамата обучаващи се /Й. и М./. Свидетелят заявява, че Й. все си е
носел бутилка алкохол и е канил свидетеля да пие, но последния е отказвал, тьй
като не пие алкохол. Свидетелят заявява, че не е виждал починалото лице /Й./ да
обикаля в обекта, да седи в будката. Винаги Й. е бил с цивилни дрехи, а не с
униформа. Освен обучаващите се, е имало и охраните на дружеството, които са
били през нощните смени, но не им знае имената. Така дадените свидетелски
показания настоящия съдебен състав ги кредитира напълно, тьй като се базират на
лични и непосредствени възприятия, последователни и непротиворечиви са от една
страна, а от друга страна се подкрепят и допълват напълно, както от събраните
по делото писмени доказателства, така и от показанията на свидетелите Б.Б.В. и
и К.М.И., водени от страна на жалбоподателя.
Пред настоящата съдебна инстанция е прието и
неоспорено от страните основно и допълнително заключение по извършена съдебно –
счетоводна експертиза от вещото лице В.Ж.П., от което се установява, че при
проверка в счетоводството на „****-****“ ООД на обучаваното лице С.С.Й. е
изплатен хонорар в размер на 560 лева за месец януари 2020 година /лично/ и
хонорар в размер на 560 лева за месец февруари 2020 година на неговите
наследници, като общия размер е 1 120 лева, който напълно съвпада по
сключения договор за обучение, а не е изплащано трудово възнаграждение. Вещото
лице е установило, че от начисления и изплатен хонорар са удържани нормативно
признати разходи в размер на 25 %, лична вноска ДОО 6.58 %, фонд ДЗПО 2.2 % и
данък по ЗОДФЛ. Сключеният договор за обучение не е регистриран в НАП, за
разлика от трудовите договори, които са регистрирани. Вещото лице е установило,
че съществува разлика в счетоводните записвания и начислявания при изплащането
на хонорар и трудово възнаграждение в програмния продукт на дружеството
жалбоподател, като се генерират два вида фишове, а именно платежен фиш за
трудови възнаграждения /основна месечна заплата, допълнително възнаграждение за
трудов стаж или професионален опит, ползван платен годишен отпуск, извънреден
труд, нощен труд, възнаграждение при празници/ и платежен фиш за хонорари за
обучавани лица, като по отношение на С.С.Й. е изготвен такъв от втория вид.
Наред с това е установило, че удръжките за личните осигурителни вноски при
трудовите правоотношения са различни от тези при начисляването на хонорар,
както и осчетоводяването на разходите за заплати по трудови правоотношения и
хонорарите са в отделни аналитични сметки. Различен е и срока за изплащане на
трудовите възнаграждения и съответно подаваните декларации пред НАП, като по
отношение на С.С.Й. са подавани такива относно сключения договор за обучение и
изплащания хонорар. Така даденото основно и допълнително заключение настоящия
съдебен състав го кредитира като обективно, компетентно и кореспондиращо със
събраните по делото писмени доказателства.
Пред настоящата съдебна инстанция
е прието и оспорено от процесуалния представител на жалбоподателя заключение по
извършена съдебно – графологична експертиза от вещото лице Е.К., от което се
установява, че копие на подпис и копие на ръкописен текст в графа „Обучаемо
лице“ в договор от 10.01.2020 година не представляват копие на ръкописен текст,
изпълнен от С.С.Й.. Така даденото заключение настоящия съдебен състав го
кредитира, като обективно и компетентно дадено.
Пред настоящата съдебна инстанция
е прието и неоспорено от страните повторно заключение по извършена съдебно –
графологична експертиза от вещото лице инж. С.Е.Ц., от което се установява, че ръкописно
изписаните три имена „С.С.Й.“ и подписът положен в мястото за „Обучаващо се
лице“ в договор от 10.01.2020 година не са положени от С.С.Й.. Така даденото
заключение настоящия съдебен състав го кредитира, като обективно и компетентно
дадено.
При така установените факти,
настоящият състав на Административен съд – Перник, като извърши по реда на чл.
168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения
индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК,
достигна до следните правни изводи:
Разгледана по същество, жалбата е основателна по
следните съображения:
Настоящият съдебен състав в кръга на правомощията
си, визирани в разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК,
във връзка с чл. 146 от АПК
констатира, че атакуваното постановление издадено по реда на чл. 405а, ал. 2 от КТ е издадено от компетентен
орган, в предвидената в закона писмена форма, но при издаването му е допуснато нарушение
на материалния закон и съществено нарушение на административно – производствените
правила.
Предмет на съдебен контрол в настоящото съдебно производство
е Постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение, съставен
от Д.С.– главен инспектор, К.В.– началник отдел **** и В.В.– ****в Дирекция
„Инспекция по труда Софийска област“, с което на основание чл. 405а, ал. 2 от КТ е обявено съществуването на трудово правоотношение между С.С.Й. с ЕГН **********
и „****-****“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул.
****, представлявано от управителя Л.Д.П.. Административният орган е приел, че дружеството
жалбоподател, в качеството на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ
не е уредил отношенията при предоставяне на работна сила като трудови
правоотношения с лицето С.С.Й., в нарушение на чл. 1, ал. 2 от КТ. Приел е за
установено, че е договорено привидно съглашение, с което е прикрит трудов
договор, тьй като са установени всички елементи характерни за трудовото
правоотношение, а именно график за работа и задължение да пази имуществото при
мястото на обучението. Въз основа на така изложените данни и с оглед характера
на извършваната работа – охранител по смисъла на Закона за частната охранителна
дейност е приел, че е налице трудово правоотношение, поради което го е обявил
за такова по смисъла на чл. 405а, ал. 2 от КТ, тьй като лицето е починало.
Релевантни към предмета на спора са обстоятелствата
досежно квалификацията на отношенията при предоставяне на работна сила при
съществуване на всички елементи на трудовото правоотношение между работник и
работодател и съответно налице ли е допуснато от работодателя нарушение на чл. 1, ал. 2 от КТ като
материалноправно основание за издаване на постановление по чл. 405а, ал. 2 от КТ.
Приложението на разпоредбата на чл. 405а, ал. 2 от КТ е обусловено от наличието на
отношения при предоставяне на работна сила в нарушение на нормата на чл. 1, ал. 2 от КТ и настъпила смърт на лицето. При формирането на
извод, съобразно който правоотношението между възложителя и изпълнителя на една
работа по своя характер е трудово, следва да бъде установено устно или писмено
договаряне между тях по основните елементи на трудовия договор, съгласно чл. 66, ал. 1 от КТ: място и характер на работа, времетраене на
работата, продължителност на работния ден, почивки или отпуски, основно и
допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер, както и
периодичността на тяхното изплащане. В тази връзка са неправилни и недоказани изводите
на административния орган, че са налице всички елементи характерни за трудовия
договор. В процесния случай голяма част от тези елементи не са установени от
административния орган, а напротив беше проведено успешно и обратно доказване
на твърдението за съществуващо трудово правоотношение между починалото лице и
дружеството жалбоподател, видно от анализа на събраните доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност. От събраните и неоспорени от процесуалния представител
на ответника по жалбата и от процесуалния представител на заинтересованите
страни писмени доказателства се установява по безспорен и несъмнен начин, че
лицето С.С.Й. е бил на обучение, видно от и в изпълнение на Заповед № 18 от 16.12.2019 година управителя на дружеството
жалбоподател. В тази връзка е представен и приет по делото списък на
охранителите на обект – ****– София, относно запознаването им с нея, който
списъкът на охранителите включва лицата Б.Б.В., К.М.И., И.В.Й., Д.Й.Ц.и К.В..И..
От списъка се установява, че между посочените лица не е името на лицето С.С.Й.
/починал на 29.02.2020 година/. В тази връзка са представени два броя графици,
а именно за месец януари и месец февруари 2020 година, с посочени имена и дата
на лицата осъществяващи нощна смяна на охранявания обект – Б.Б.В., К.М.И., И.В.Й.,
между които отново не е лицето С.С.Й. /починал на 29.02.2020 година/. Безспорно
се установи по делото, че лицето С.С.Й. е бил на обучение, в подкрепа на който
факт е приета и неоспорена от ответника и заинтересованите страни присъствена
книга за извършено обучение /в оригинал/, както и графици за месец януари и
месец февруари 2020 година на лицето С.С.Й.. От друга страна със Заповед № 3 от
08.01.2020 година на управителя на дружеството жалбоподател на основание чл.
235 от КТ и във връзка със сключени договори за обучение е наредено на Б.Б.В.
на длъжност „Организатор охрана“ и К.М.И. на длъжност „Организатор охрана“,
заедно с охранителните функции на обект ****да извършат обучение по утвърден
график на следните обучаеми лица – кандидати за работа в „****-****“ ООД, а
именно Д.В.В. и С.С.Й.. Указано е обучението да се документира от обучителите в
присъствена книга. Така посочените факти са безспорно установени по делото. От
друга страна в подкрепа на изложеното са свидетелските показания на Б.Б.В. и
К.М.И., водени от страна на жалбоподателя и свидетеля Д.Т.И., воден от страна
на заинтересованите страни. От показанията и на тримата свидетели категорично,
еднозначно и непротиворечиво се установява, че С.С.Й. е постъпил в дружеството
жалбоподател на 10.01.2020 година, като е преминал на обучение – първо
документално, след това на охранявания обект, като се прави обход, както и
теоретична подготовка, водена от определените от управителя на дружеството
лица. От свидетелските показания се установи, че С.С.Й. не е трябвало да бъде
на охранявания обект на 28.02.2020 година, но е имало организирано тържество
/банкет/ от друга фирма и е отишъл по собствена инициатива. Наред с това се
установи, че лицето С.С.Й. не е давало нощни смени на обекта, но е получавал
заплащане при самото обучаване. Обучението на починалото лице на обекта са били
обикновено в рамките от 13 часа до 17 часа, като много често е отивал по – рано
и е пиел алкохол с работниците на охраняваната метростанция. В подкрепа на
дадените свидетелски показания на Б.Б.В. и К.М.И., са показанията на свидетеля Д.Т.И.,
воден от страна на заинтересованите страни, от които се установява, че работи
като охранител в „***“, като разстоянието от неговото работно място до
работното място на починалото лице е повече от 500 метра. В деня на настъпилата
смърт е видял два пъти лицето С.С.Й., като първия път последния е дошъл да си
налее вода, тьй има водопровод и чешма до неговото работно място, а втория път
отново е настоявал свидетеля да дойде с него на тържеството, като казал че има
печено прасе. Свидетелят и двата пъти отказал на лицето С.С.Й.. Свидетелят
заявява, че Й. и М. идвали да си пълнят вода. Й. често казвал на свидетеля, че
е на обучение и все му искал цигари. В тази връзка когато повторно дошъл при
свидетеля си взел цигарите. Свидетелят заявява, че е виждал лицето С.С.Й. 7-8
пъти на обекта, като последния е бил на обучение, като е оставян сам за около
3-4 часа. На обекта са идвали двамата обучаващи се и други охранители с коли на
дружеството жалбоподател. Свидетелят заявява, че е виждал С.С.Й. следобед за
кафе, но не и сутрин, като не го е виждал през нощта и нощни смени да дава.
Също така го е видял преди банкета с организираното печено прасе и то отново
около 17.00 часа, като това е времето когато е виждал и двамата обучаващи се /Й.
и М./. Свидетелят заявява, че Й. все си е носел бутилка алкохол и е канил
свидетеля да пие, но последния е отказвал, тьй като не пие алкохол. Свидетелят
заявява, че не е виждал починалото лице /Й./ да обикаля в обекта, да седи в
будката. Винаги Й. е бил с цивилни дрехи, а не с униформа на дружеството. Освен
обучаващите е имало и охраните на дружеството, които са били през нощните
смени, но не им знае имената. Така дадените свидетелски показания както се
посочи по – горе настоящия съдебен състав ги кредитира напълно по изложените
съображения.
В подкрепа на тезата на дружеството жалбоподател, че
е налице правоотношение на обучение между лицето С.С.Й. и „****-****“ ООД е
приетото и неоспорено заключение на вещото лице В.Ж.П., от което се установява,
че при проверка в счетоводната система на „****-****“ ООД на обучаваното лице С.С.Й.
е изплатен хонорар в размер на 560 лева за месец януари 2020 година /лично/ и
хонорар в размер на 560 лева за месец февруари 2020 година на неговите
наследници, като общия размер е 1 120 лева, който напълно съвпада по сключения
договор за обучение, а не трудово възнаграждение. Вещото лице е установило, че
от начисления и изплатен хонорар са удържани нормативно признати разходи в
размер на 25 %, лична вноска ДОО 6.58 %, фонд ДЗПО 2.2 % и данък по ЗОДФЛ,
което е типично за граждански договор, а не за трудов. Сключеният договор за
обучение не е регистриран в НАП, за разлика от трудовите договори. Вещото лице
е установило, че съществува разлика в счетоводните записвания и начислявания
при изплащането на хонорар и трудово възнаграждение в програмния продукт на
дружеството жалбоподател, като се генерират два вида фишове, а именно платежен
фиш за трудови възнаграждения /основна месечна заплата, допълнително
възнаграждение за трудов стаж или професионален опит, ползван платен годишен
отпуск, извънреден труд, нощен труд, възнаграждение при празници/ и платежен
фиш за хонорари за обучавани лица, като по отношение на С.С.Й. е изготвен такъв
от втория вид. Наред с това е установило, че удръжките за личните осигурителни
вноски при трудовите правоотношения са различни от тези при начисляването на
хонорар, както и осчетоводяването на разходите за заплати по трудови
правоотношения и хонорарите са в отделни аналитични сметки. Различен е и срока
за изплащане на трудовите възнаграждения и съответно подаваните декларации пред
НАП, като по отношение на С.С.Й. са подавани такива относно сключения договор
за обучение и изплащания хонорар. Т.е. вещото лице е установило, че изплащаното
възнаграждение не е трудово, с оглед на неговите счетоводни характеристики.
В процесния случай лицето С.С.Й.е получавало
хонорар, като лице което е на обучение, с предварително определен размер, който
е изплатен реално, на база предварително определени часове за обучение, а не
трудово възнаграждение. Трудовото възнаграждение е съществен елемент от състава
на трудовото правоотношение и липсата на такова, договорено между страните,
съставлява обстоятелство, което не позволява конкретното правоотношение да се
квалифицира като трудово.
Действително по делото беше прието и неоспореното от
страните заключения по допуснати съдебно – графологични експертизи, че
ръкописно изписаните три имена „С.С.Й.“ и подписът положен в мястото за
„Обучаващо се лице“ в договор от 10.01.2020 година не са положени от С.С.Й..
При това положение е недопустимо да се приеме априори, че е налице трудово
правоотношение, при все че от събраните по делото писмени и гласни
доказателства се установи наличието на правоотношение което не е трудово по
своя характер, а има белезите на правоотношение на обучение между лицето С.С.Й.
и „****-****“ ООД. Ето защо от данните по делото следва да се приеме, че
отношенията между страните са във връзка с изпълнявания договор за обучение,
считано от 10.01.2020 година, регламентиран в чл. 235, във връзка с
чл. 234 от КТ, които се уреждат от гражданското законодателство, а не по
трудовото.
От доказателствата по делото се установява, че в
случая не е било уговорено предоставяне на работна сила в условията на
продължителност, непрекъснатост и повторяемост на функциите и задълженията за
определен от работодателя период от време, на определено работно място, с
оръдия на труда – собственост на дружеството и месечно възнаграждение с
постоянен размер. Липсват характеристики на трудовия договор – работно време,
задължение за спазване на определена трудова дисциплина, както и йерархичната
зависимост на работника при трудов договор.
В тази връзка административния орган е допуснал
съществени нарушения на административнопроизводствените правила на чл. 35 и чл. 36 АПК за
изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за случая, което от своя
страна са довели до неправилно приложение на материалния закон. Постановлението
по чл. 405а, ал.
2 от КТ е издадено, без да е установено фактически
съществуващо правоотношение между „****-****“ ООД и С.С.Й., което на основание чл. 1, ал. 2 от КТ да бъде оформено като трудово. Всичко изложено
налага извода, че в производството проведено пред Дирекция „Инспекция по труда
Софийска област“, последната не е изяснила фактите и обстоятелствата от
значение за случая, а в хода на делото последната – ответник по жалбата не се е
справила с доказателствената тежест, регламентирана в чл. 170, ал. 1 от АПК, където следваше да установи, че осъществяваната
от лицето С.С.Й. дейност съдържа белезите на такава по трудов договор. Тези
факти и обстоятелства не се установиха безспорно, а напротив бяха напълно
опровергани от събраните по делото писмени доказателства и свидетелски
показания.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав
на Административен съд – Перник счита, че по делото и в частност по
административната преписка не са събрани достатъчно убедителни доказателства,
въз основа на които да бъде направен обоснован извод за съществуването на
трудово правоотношение, поради което Постановление за обявяване съществуването
на трудово правоотношение, съставен от Д.С.– главен инспектор, К.В.– началник
отдел **** и В.В.– ****в Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“, с което
на основание чл. 405а, ал. 2 от КТ е обявено съществуването на трудово
правоотношение между С.С.Й. с ЕГН ********** и „****-****“ ООД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. ****, представлявано от управителя
Л.Д.П. следва да бъде отменено като незаконосъобразно. В посочения смисъл е
съдебната практика на Върховния административен съд на Република България,
обективирана в Решение № 11 748 от 17.09.2020 година, постановено по адм. дело
№ 8 045/2019 година, VІ отделение, Решение № 9 683 от 15.07.2020 година,
постановено по адм. дело № 1 781/2020 година, VІ отделение и Решение № 14
857 от 01.12.2020 година, постановено по адм. дело № 6 957/2020 година, VІ
отделение.
Относно
разноските:
Предвид
изхода на спора жалбоподателя има право на разноски. Искането за присъждане на
разноски е направено от страна на пълномощника своевременно. Придружено е и със
списък на разноските по чл. 80 от ГПК в общ размер на 1 250 лева, от които 50
лева платена държавна такса и 1 200 лева платено възнаграждение за вещи лица,
поради което ответника по жалбата следва да му ги заплати. В тази връзка
направеното възражение от процесуалния представител на ответника по жалбата за
прекомерност на адвокатското възнаграждение е напълно неоснователно, тьй като
такова не е претендирано от процесуалния представител на жалбоподателя, а
представения списък с разноските включва платена държавна такса и плетено
възнаграждение за вещи лица.
Предвид
изхода на спора направеното искане от процесуалния представител на ответника по
жалбата за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да се остави без
уважение.
Предвид
изхода на спора направеното искане от процесуалния представител на
заинтересованите страни за присъждане на направените съдебни разноски по
приложен списък следва да се остави без уважение.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, настоящия съдебен състав
на Административен съд – Перник
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Постановление за обявяване
съществуването на трудово правоотношение, съставен от Д.С.– главен инспектор, К.В.–
началник отдел **** и В.В.– ****в Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“,
с което на основание чл. 405а, ал. 2 от КТ е обявено съществуването на трудово
правоотношение между С.С.Й. с ЕГН ********** и „****-****“ ООД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. ****, представлявано от управителя
Л.Д.П., като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА Дирекция
„Инспекция по труда Софийска област“, със седалище и адрес на управление гр. София,
бул. „Витоша“ № 6 да заплати на „****-****“ ООД, ЕИК ****, със седалище
и адрес на управление гр. Перник, ул. ****, представлявано от управителя Л.Д.П.
сумата от 1 250 /хиляда двеста и петдесет/ лева,
представляваща направени съдебни разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да
се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен
срок от връчването му на страните.
Съдия:/п/