Р Е
Ш Е Н
И Е
№
25.11.2019г., гр.Лом
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД гр.Лом, ІІ граждански състав в
публичното заседание на втори октомври две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОРИСЛАВА СЛАВЧЕВА
при
секретар Л. П., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 1741/2017г. по описа на ЛРС, за да
се произнесе взе предвид следното:
Съдът е сезиран с Искова молба от „УНИКРЕДИТ
БУЛБАНК” АД, с ЕИК … със седалище и адрес на управление: гр.София, район
Възраждане, пл.”Света Неделя” № 7, представлявано от Л.К.Х.-член на УС и
изпълнителен директор и Е. М. – член на УС и изпълнителен директор, чрез адв.Д.М.Д., съдебен адрес:***, с която са предявени
обективно съединени искове против ЕТ ”АУДИ-ИЯ-92-И.Н.”***, представлявано от И.Н.М.
и ЕТ ”С.М.-***, представлявано от С. Г. М., с правно основание чл. 422, ал.1 във връзка с чл. 415 ал.1, във вр. с чл. 124 от ГПК и акцесорен
иск за лихви по чл. 86 от ЗЗД.
В Исковата молба се твърди, че на
основание Заявление от «УниКредит Булбанк» АД по
чл.417 от ГПК в ЛРС е било образува ч.гр.д. № 154/17г. по описа на съда, по
което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение и Изпълнителен
лист срещу длъжниците ЕТ «АУДИ-ИЯ-92-И.Н.» и ЕТ «С.М.-2000»,
които са подали възражение срещу издадената заповед, поради което за ищеца е
налице правен интерес от предявяване на иск за установяване на вземането си по
чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК.
Твърди се, че първият ответник по делото ЕТ «АУДИ-ИЯ-92-И.Н.»
е ползвал банков кредит, съгласно Договор за банков инвестиционен кредит №
017/SB300139230 от 25.10.2013г., сключен с ищеца по делото, с разрешен кредитен
лимит в размер на 30 000лв и срок за погасяване до 20.10.2018г. С договор за
кредит солидарно с кредитополучателя се е задължил и вторият длъжник по делото
ЕТ «С.М.-2000».
В Исковата молба се твърди, че
кредитополучателят е преустановил плащането на дължимите месечни вноски за
договорни лихви и гланвница на 20.01.2016г. и за
договорни такси на 25.10.2015г., като от тези две дати той е изпаднал в забава
и е допуснал просрочие на осем вноски дължими в
периода от 20.01.2016г. до 04.08.2016г. и една вноска за договорни такси,
дължима на 25.10.2015г., поради което и на осн.
чл.17.1 във вр. с чл.17.3.3 от договора за кредит
ищеца едностранно е обявило целия дълг за предсрочно изискуем, считано от
04.08.2016г.
Твърди
се, че с Нотариални покани с № 8895 и 8896 по описа на Нотариус д. М. с рег.№
393 на НК, връчени на 09.01.2017г. банката е уведомиладлъжниците
за обявената предсрочна изискуемост и ги и поканила доброволно да заплатят
задълженията си в пълен размер.
Иска се: да бъде признато от съда за
установено, че ищеца «УниКредит булбанк»
АД има срещу ответниците ЕТ »АУДИ-ИЯ-92-И.Н.»***»С.М.-***
валидно и изискуемо вземане в размер на :
1./ сумата от 17 000лв – главница за
периода от 20.01.2016г. до 24.01.2017г.
2./ сумата от 1 579,11лв за периода от
20.01.2016г. до 24.01.2017г., от които договорна лихва в размер на 295,15лв и
обезщетение за забава за просрочени плащания в размер на 1 283,96лв
3./ законна лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение /25.01.2017г./ до окончателното и изплащане.
4./ сумата от 10лв – такси за периода
от 25.10.2015г. до 24.01.2017г.
Претендират се и направените разноски
в заповедното прозиводство в размер на 1 325,46лв, от
които 371,78лв–държавна такса и 953,68лв– адвокатски хонорар и направените в
исковото производство разноски в размер на 1 676,98лв, от които
371,78лв–държавна такса и 1 305,20лв–договорен адвокатски хонорар.
Писмен отговор в срока по чл. 131, ал.
1 ГПК от страна на ответниците е постъпил, чрез
процесуален представител–адв.Г.И.И.
– член на САК от АД «Добрев и Люцканов», в което се излага становище за
нередовност на Исковата молба, с оглед липсата на представителна власт на
подписалото я лице - адв.Д.Д.,
както и недопустимост на същата, с оглед липсата на твърдения за датата на
който банката е уведомена за настъпилите възражения срещу издадената Заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 154/17г. по описа на ЛРС.
В отговора пълномощника на ответниците оспорва исковете като неосноватилни,
като оспорва и настъпилата предсрочна изискуемост на вземането на банката.
Излага твърдения за липса на неизпълнение на задължението, като се оспорва и
обстоятелството, че кредитополучателят е преустановил плащанието
на дължимите месечни вноски за договорни лихви и главница на 20.01.2016г. и за договорни такси на
25.10.2015г.
В съдебно
заседание ищцовото дружество, редовно призовано, не
изпраща процесуален представител. Постъпила е писмено Становище от проц.представител на ищеца – адв.Г.
С., преупълномощена от адв.Д.Д., с която поддържа предявените искове и моли делото да се
разгледа в нейно отсъствие, като съда постанови решение с което уважи изцяло исковете
така както са предявен в ИМ, като присъди и направените в хода на заповедното и
исковото производства разноски.
Ответниците по
делото редовно призован не се явяват, не се представляват.
Съдът
като съобрази становището на страните, приложените към делото писмени доказателства, които прецени по отделно и в съвкупност, намира за
установено от правна и фактическа страна следното:
С оглед
наведените в Исковата молба твърдения съдът приема, че е сезиран с искове с
правна квалификация по чл.422, ал.1 във вр. с чл.415 от ГПК и по чл.86 от ЗЗД.
В
конкретния случай предявеният иск по своя характер е положителен установителен, поради което ищецът носи доказателствената
тежест да установи основанието на иска /наличието на облигационна обвързаност
между страните/ и неговия размер.
От приобщеното по делото ч.гр.д. № 154/2017г.
по описа на РС гр.Лом се установява, че е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение възоснова на документ на осн. чл.417 от ГПК от 25.01.2017г., с която е разпоредено длъжникът ЕТ „АУДИ–ИЯ–92– И.Н.” с ЕИК…. със
седалище и адрес на управление гр.Лом, ул.”Крум Пастърмаджиев”
№2, Вх.А, ет.4, ап.11 със законен представител И.Н.М., и длъжникът ЕТ ”С.М. -
2000” с ЕИК …. със седалище и адрес на управление гр.Лом, ул.”Крум Пастърмаджиев”№2, Вх.А, ет.4, ап.11 със законен представител
С. Г. М. да заплатят солидарно на кредитора "УниКредит
Булбанк” АД, ЕИК …, с адрес на управление: гр. София, р-н Възраждане, пл. Света
Неделя № 7, представляван от Л.К.Х. и Е. М., член на УС и изпълнителни
директори, чрез пълномощника адв. Д.М.Д., съдружник в
Адвокатско съдружие „Д. и Съдружници, БУЛСТАТ …, с
адрес: гр. София, ул. Три уши № 10Б, бл. 4, ет. 5, телефон: 02 /877 77 78,
факс: 02/ 877 77 68, сумата от общо 18 589,11лв /осемнадесет хиляди лева
петстотин осемдесет и девет лева и единадесет стотинки/, от които: главница в
размер на 17 000лв /седемнадесет хиляди лева/ за периода от 20.01.2016г. до
24.01.2017г., лихви за периода от 20.01.2016г. до 24.01.2017г. – в размер на
общо 1 579,11 лева /хиляда петстотин седемдесет и девет лева и единадесет
стотинки/, като от тях договорна лихва в размер на 295,15лв /двеста деветдесет
и пет лева и петнадесет стотинки/ и обезщетение за забава за просрочени
плащания в размер на 1 283,96лв /хиляда двеста осемдесет и три лева и
деветдесет и шест стотинки/, такси в размер на 10лв /десет лева/ за периода от
25.10.2015г. до 24.01.2017г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението - 25.01.2017 г. до изплащане на вземането,
както и сумата от общо 1 325,46лв /хиляда триста двадесет и пет лева и
четиридесет и шест стотинки/ разноски по делото, представляващи държавна
такса–371,78лв и адвокатско възнаграждение –953,68лв.
Длъжниците са се възползвали от правото си да възразят
срещу издадената заповед и са подали Възражение по чл.414 от ГПК с вх.№ 7244 от
09.05.2017г. и 7253 от 09.05.2017г. Така подадените възражение са в законноустановения срок, съгласно попълнената разписка от
24.04.2017г. за връчена Покана за доброволно изпълнение и заповедният съд е
указал на заявителя възможността за предявяване на установителен иск в едномесечен срок. Преди изтичане
на едномесечният срок – на 30.06.2017г. заявителят е подал в ЛРС ИМ възоснова на която е образувано настоящето производство.
Съдът
като съобрази обстоятелства по делото,
събраните доказателства в тяхната взаимовръзка и обусловеност формира следния извод:
Предявеният иск за установяване вземането на ищцовото дружество срещу
ответниците е основателен и доказан и като такъв
следва да се уважи. Предмет на иска с правно основание
чл.422 от ГПК във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК за установяване
вземането на кредитора, за което е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК. По този иск кредитора - ищец следва да докаже
факта от който произтича вземането му и неговия размер. Тъй като е подадено
възражение в производството за издаване на заповед за изпълнение и ищцовото дружество не разполага с изпълнителен
лист за вземането си, то следва да проведе успешен установителен иск
срещу ответника. В негова тежест е да докаже фактите, пораждащи претендираното и оспорено право.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства по безспорен и
категоричен начин се установи, че първият ответник по делото ЕТ «АУДИ-ИЯ-92-И.Н.»
е ползвал банков кредит, съгласно Договор за банков инвестиционен кредит №
017/SB300139230 от 25.10.2013г., сключен с ищеца по делото, с разрешен кредитен
лимит в размер на 30 000лв и срок за погасяване до 20.10.2018г. С договор за кредит солидарно с
кредитополучателя се е задължил и вторият длъжник по делото ЕТ «С.М.-2000».
От заключението на вещото лице Н.П. изготвило назначената по делото
Съдебно-счетоводна експертиза, което е прието от съда като обективно и
безпристрастно е установено, че на 25.10.2013г. първият ответник по делото ЕТ „Ауди-ия 92“ – И.Н. е сключил договор за кредит с „Уникредит Булбанк“ АД София, с № 017/SB300139230 от
25.10.2013г., с разрешен кредитен лимит в размер на 30 000лв и срок за
погасяване до 20.10.2018г. Кредитът се изплаща съгласно погасителен план до
20-ти число на месеца. На 01.02.2016г. ответника внася последната вноса, като
преустановява плащанията си и кредита става предсрочно изискуем. Погасената
главница до 01.02.2016г. е в размер на 13 000лв, а неиздължената –
17 000лв. Неизплатената договорна
лихва за периода от 20.01.2016г. до 24.01.2017г. в размер на 295,40лв, а
дължимата лихва за забавени плащания и просрочие от
20.01.2016г. до 24.01.2017г. в размер на 1 283,98лв.
В с.з. съдът е уважил направеното искане за
допускане на Повторна Съдебно-икономическа експертиза, с оглед възраженията в
с.з. на процесуалният представител на ответниците по
делото. Тъй като не са изпълнени указанията на съда за внасяне на депозит за
вещо лице в указания срок, съдът е отменил определението си за допускане на
повторна експертиза и е приел делото за решаване.
Съдът намира за установено, че кредитополучателят е преустановил
плащането на дължимите месечни вноски за договорни лихви и главница на
20.01.2016г. и за договорни такси на 25.10.2015г. като от тези дати, последният
е изпаднал в забава и е допуснал просрочие на 8бр.
вноски за договорни лихви и главница, дължими в периода от 20.01.2017г. до
04.08.2016г. и една вноска за договорна
такса, дължима на 25.10.2015г.
С цел постигане на договорка за разсрочване на задълженията на договора
за кредит предмет на настоящето производство и останалите кредити, които били
сключени между страните по делото и избягване на принудителното им събиране са
провеждани срещи между представители на ищеца и ответниците,
като на длъжниците системно им са били предоставяне
срокове за доброволно погасяване на задълженията.
На осн. чл.17.1 във вр. с чл.17.3.3 от Договора за кредит ищеца едностранно е обявило целия дълг за предсрочно изискуем, считано от 04.08.2016г., като към тази дата ползваният кредит ведно с лихвите за просрочие са станали предсрочно и незабавно изискуеми и дължими. С Нотариални покани с № 8895 и № 8896 на Нотариус Д. М. с рег. № 393 на НК, и район на действие – ЛРС, връчени на 09.01.2017г. „УниКредит Булбанк“ е уведомила длъжниците за обявената предсрочна изискуемост, като ги е поканила доброволно да заплатят задълженията си в пълен размер.
Водим от горното съдът намира, че предявените обективно съединени
искове от ищцовото дружество с които се иска да бъде
признато от съда за установено, че ответниците дължат
посочените в ИМ суми са доказани по основание и размер, и като такива следва да
бъдат уважени изцяло.
Съгласно изхода на делото ответниците
следва да бъдат осъдени да заплатят солидарно на ищеца направените в исковото
производство разноски, съгласно представеният Списък по чл.80 от ГПК в размер
на1 826,98лв /хиляда осемстотин двадесет и шест лева и деветдесет и осем
стотник/ от които 371,78лв – държавна такса, 1 305,20лв с включен ДДС –
адвокатски хонорар и 150лв – депозит за вещо лице, както и разноските в
заповедното производство в размер на 1 325,46лв /хиляда триста двадесет и
пет лева и четиридесет и шест стотинки/ от които 371,78лв – държавна такса и
953,68лв – адвокатски хонорар.
Водим от
горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл.422, ал.1
във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК по отношение на ответниците по делото ”АУДИ-ИЯ-92-И.Н.”***, представлявано
от И.Н.М. и ЕТ ”С.М.-***, представлявано от С. Г. М., че ищеца по делото „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД, с ЕИК …..със седалище и адрес на управление:
гр.София, район Възраждане, пл.”Света Неделя” № 7, представлявано от Л.К.Х.-член
на УС и изпълнителен директор и Е. М. – член на УС и изпълнителен директор,
има валидно и изискуемо вземане в размер на
18 589,11лв /осемнадесет хиляди петстотин осемдесет и девет лева и
единадесет стотинки/, произтичащо от Договор за банков инвестиционен кредит №
017/SB300139230
от 25.10.2013г.,
от която сума - 17 000лв /седемнадесет хиляди лева/ – главница за периода от
20.01.2016г. до 24.01.2017г., сумата от 1 579,11лв /хиляда петстотин
седемдесети девет лева и единадесет стотинки/ за периода от 20.01.2016г. до
24.01.2017г., от които договорна лихва в размер на 295,15лв /двеста деветдесет
и пет лева и петнадесет стотинки/ и обезщетение за забава за просрочени
плащания в размер на 1 283,96лв /хиляда двеста осемдесет и три лева и
деветдесет и шест стотинки/, 10лв /десет лева/ – такси за периода от 25.10.2015г.
до 24.01.2017г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение /25.01.2017г./ до
окончателното и изплащане.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответниците по
делото „АУДИ-ИЯ-92-И.Н.”***, представлявано от И.Н.М. и ЕТ ”С.М.-***,
представлявано от С. Г. М. солидарно ДА ЗАПЛАТЯТ на ищеца по делото „УНИКРЕДИТ
БУЛБАНК” АД, с ЕИК …. със седалище и адрес на управление: гр.София, район
Възраждане, пл.”Света Неделя” № 7, представлявано от Л.К.Х.-член на УС и
изпълнителен директор и Е. М. – член на УС и изпълнителен директор, направените
в исковото производство разноски в размер на 1 826,98лв /хиляда осемстотин
двадесет и шест лева и деветдесет и осем стотник/ от които 371,78лв – държавна
такса, 1 305,20лв с включен ДДС – адвокатски хонорар и 150лв – депозит за вещо
лице, както и разноските в заповедното производство в размер на 1 325,46лв
/хиляда триста двадесет и пет лева и четиридесет и шест стотинки/ от които
371,78лв – държавна такса и 953,68лв – адвокатски хонорар.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр.Монтана в двуседмичен
срок от съобщението на страните за изготвянето му.
След
влизане на решението в сила, препис от същото да се приложи по ч.гр.дело № 154/17г.
по описа на ЛРС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: