Р Е Ш Е Н И Е
№508, 06.04.2011г., Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Окръжен
съд ,
четиринадесети граждански състав
на
шести април две хиляди и единадесета
година
в
публично заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Радослав Радев
ЧЛЕНОВЕ: Надежда Дзивкова
Димитрина
Тенева
като
разгледа докладваното от съдия Дзивкова
частно
гражданско дело Nо 879 по описа за 2011
година
и
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството
е по реда на чл.435 от ГПК
Постъпила е частна жалба от Н.П.П. против
отказа на ЧСИ Атанас Атанасов по изп.д.№149/2010 да намали размера на дължимите
разноски на взискателя за адвокатско възнаграждение, като твърди, че същите
превишават трикратния минимален размер по Наредба №1/2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Обжалва и отказа на съдебния изпълнител
да вдигне наложения запор върху пенсията му, както и да му възстанови
надвнесена сума от 69,91лв., като твърди че дългът по делото е изплатен изцяло.
Моли съда да намали размера на дължимите разноски на взискателите за адвокатско
възнаграждение, да вдигне наложения запор върху пенсията му и да възстанови
сумата от 219,91лв., включваща 69,91лв. и 150лв., разликата между платеното и
редуцираното адвокатско възнаграждение.
Взискателите Г. И. В.и С. Н. В., не
за взели становище по подадената частна жалба.
Съдебният изпълнител е приложил обяснения, в които
застъпва, че жалбата е недопустима, а ако съдът приеме противното - то тя е неоснователна.
След преценка на доказателствата по делото съдът
намира, следното:
Постъпила е частна жалба от длъжник по изпълнително
дело против отказ на съдебния изпълнител да намали размера на дължимите на
взискателя разноски поради прекомерност и против отказа на същия да вдигне
наложения запор върху пенсията на длъжника поради плащане на дълга. ГПК въвежда
лимитивно определени действия на съдебния изпълнител, които могат да бъдат
обжалвани от длъжника. Същите са изброени в чл.435, ал.2 от ГПК, а именно –
постановлението за глоба, насочване на изпълнението върху несеквестируемо
имущество, отнемането на вещ или отстраняване на имот и то само по причина, че
длъжникът не е бил уведомен надлежно за изпълнението и постановлението за
разноските. Чл.435, ал.3 от ГПК дава
възможност на длъжника да обжалва и постановлението за възлагане поради това,
че наддаването при публичната продан не е извършено надлежно или имуществото не
е възложено по най-високо предложената цена. Във всички останали случаи
длъжникът следва да защитава правата си единствено по исков ред.
Следователно настоящата частна жалба е
допустима единствено в частта, в която се обжалва отказа на съдебния изпълнител
да определи разноски по изпълнението с оглед Наредбата за адвокатските
възнаграждения. Същата е подадена и в срок – на 21.02.2011г., а длъжникът е
уведомен за отказа на 24.02.2011г.. В останалата си част жалбата се явява
недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, т.к. повдигнатите
въпроси не попадат в лимитивния кръг , очертан от закона на подлежащите на
обжалване действия на съдебния изпълнител.
По отношение на въпроса дали е налице прекомерност на разноските,
направени от взискателя за адвокатско възнаграждение и следва ли същите да
бъдат редуцирани, съдът намира постановеният отказ на съдебния изпълнител за
правилен и законосъобразен. Изпълнителното дело е образувано за дълг в размер
на 800лв. Съгласно чл.10, ал.1 от Наредба №1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения за образуване на изпълнително дело се дължи
минимален размер на адвокатски хонорар
от 100лв. За водене на изпълнителното
дело, съгласно чл.10, ал.2 от същата Наредба се дължи ½ от
възнаграждението по чл.7, ал.2 или в конкретния случай на защита при интерес до
1000лв. - в размер на 50лв. Така минималният размер на дължимото възнаграждение
за един адвокат по изпълнителното дело е в размер на 150лв. Съгласно §2 от ДР
на Наредбата в случаите по чл.78, ал.5 от ГПК – искане за намаляване на
заплатеното възнаграждение за адвокат при прекомерност, съдът не може да
определи възнаграждение по-ниско от трикратния размер на минимално определеното
от Наредбата. Следователно в настоящия случай дължимото възнаграждение не може
да бъде намалено под 450лв., а претендираното такова е от 300лв., поради което
и не съществуват законови основания за неговото редуциране.
По изложеното съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ без уважение частна жалба вх.07395/30.03.2011г.,
на Н.П.П., ЕГН **********, против отказа на съдебния изпълнител Ат. Атанасов по
изп.д.№149/2010г. да намали размера от 300лв., дължими разноски на взискателя
за адвокатско възнаграждение поради прекомерност, като неоснователна.
ОСТАВЯ без разглеждане частна жалба
вх.07395/30.03.2011г., на Н.П.П., ЕГН **********, против отказа на съдебния
изпълнител Ат. Атанасов по изп.д.№149/2010г. да вдигне наложения запор върху
пенсията му, както и да му възстанови надвнесена сума от 219,91лв., включваща
69,91лв., надвнесена сума по главницата и 150лв., разликата между платеното и
редуцираното адвокатско възнаграждение. В тази си част решението има характер
на определение и подлежи на обжалване пред ПАС в седмичен срок от съобщението.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :