Определение по адм. дело №334/2025 на Административен съд - Добрич

Производството по делото е по реда на чл. 145 и следващи от АПК, във вр. чл. 220, ал. 1 от ЗМ .

Образувано е по жалба на А. З. Б. от [населено място] срещу Решение № 32-193886/25.06.2025 г. на директора на ТД Митница Варна.

Едновременно с жалбата е направено искане за спиране на предварителното изпълнение на решението на основание чл. 166, ал. 4 от АПК.

Ответникът – директорът на ТД Митница Варна, счита, че на основание чл. 221, ал. 3 от ЗМ жалбата в частта относно искането за спиране следва се изпрати на директора на Агенция „Митници“ за произнасяне по компетентност.

За да се произнесе по това искане, съдът съобрази следното от фактическа и правна страна:

Искането е процесуално допустимо като подадено в срок, от легитимирано лице, при наличие на висящо оспорване по същество на акта и е подведомствено на съда. Неоснователно е възражението на ответника, че искането е по чл. 221, ал. 3 от ЗМ и следва да се изпрати на директора на Агенция „Митници“ за произнасяне по компетентност. Този специален ред за спиране важи, когато решението е оспорено пред по-горестоящия административен орган. Когато оспорването е по съдебен ред, компетентен да се произнесе по направеното в жалбата искане за спиране е именно съдът по силата на чл. 166, ал. 2, във връзка с ал. 4 от АПК. В този смисъл са и определения на ВАС по адм. дела №№ 10071/2023 г., 8754/2023 г., 3933/2024 г.

Разгледано по същество, искането е неоснователно.

Предмет на оспорване в настоящото производство е решение на директора на ТД Митници Варна, с което е отказано приемането на декларираната митническа стойност за внос на употребяван пътнически автомобил, определена е нова митническа стойност на стоката и задължения за довнасяне на мито и ДДС в общ размер на 348, 53 лева. Решението е с правно основание чл. 19б от ЗМ и подлежи на предварително изпълнение по силата на чл. 221, ал. 1 от ЗМ, във вр. чл. 45, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013. В този случай за административния орган не съществува задължение да доказва, че са налице някои от условията на чл. 60, ал. 1 от АПК. За да се спре допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповедта, е необходимо адресатът на акта да докаже, че то би могло да му причини значителна или трудно поправима вреда - чл. 166, ал. 4, във вр. с ал. 2 от АПК. Съгласно съдебната практика тези неблагоприятни последици следва да са от такова естество, че да могат да се противопоставят по значимост на изброените в чл. 60, ал. 1 от АПК цели, като настъпването им следва да е достатъчно вероятно.

В случая към жалбата не са приложени доказателства, от които да се направи извод, че са изпълнени предпоставките на чл. 166, ал. 2, във вр. ал. 4 от АПК. Липсват документи, които да сочат, че установеното финансово задължение ще причини значителна или труднопоправима вреда на адресата на акта. Жалбоподателят твърди, че в момента е финансово затруднен, живее и работи в чужбина и докато трае проблемът с обмитяването, пребивава принудително в България, като престоят му в страната е свързан с големи загуби, но не представя никакви доказателства, удостоверяващи тези обстоятелства.

При издаването на актове по чл. 19б от ЗМ законодателят е презюмирал, че са налице изключителни обстоятелства и общественият и държавният интерес надделяват. На тези интереси не е противопоставен застрашен или накърнен личен интерес на жалбоподателя със същата степен на значимост, поради което не са налице условията по чл. 166, ал. 2 от АПК и искането за спиране на предварително изпълнение на оспореното решение следва да бъде оставено без уважение като неоснователно.

Водим от горното и на основание чл. 166, ал. 4 от АПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на А. З. Б. от [населено място] за спиране на предварителното изпълнение на Решение № 32-193886/25.06.2025 г. на директора на ТД Митница Варна.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд в седмодневен срок от съобщаването му.