Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1147 20.10.2022 г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД– БУРГАС, XVI-ти състав, на двадесет и девети септември две
хиляди двадесет и втора година, в публично заседание, в следния състав:
Председател: ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА
Членове: МАРИНА НИКОЛОВА
ДИМИТЪР ГАЛЬОВ
Секретар: И. Г.
Прокурор: Дарин Христов
като разгледа докладването от съдията Д.Гальов КАНД № 1238 по описа за 2022г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), вр.
чл.348 от Наказателно-процесуалния кодекс НПК), вр. чл.208-228 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба
на Г.Б.П. чрез адв.А.С. от САК, със съдебен адрес:*** против Решение №
37/17.05.2022г. постановено по НАХД № 105 от 2022г. по описа на Районен съд –
Царево, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № 21-4635-000325 от
08.09.2021г., издадено от Началник РУ към ОД на МВР – Бургас, РУ Приморско, с
което за нарушение на чл.174, ал.3 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) на
касатора са наложени административните наказания „глоба“ в размер на 2000 лв. и лишаване
от право да управлява моторно превозно средство за срок от 24 месеца.
Касаторът твърди, че
първоинстанционният съд е постановил неправилен и незаконосъобразен съдебен акт.
Счита, че при постановяване на решението съдът е игнорирал определени
доказателства по делото, като е дал вяра предимно на обясненията на служителите
на МВР. Не се отрича, че П. е отказал да му бъде извършена проверка на място с
техническо средство за употреба на алкохол, но се излагат подробни твърдения,
че не е отказал установяване на алкохол в кръвта в медицинско заведение,
доколкото в указания в талона за мед.изследване № 131180 срок, касатора, заедно
със сина си, се е явил в ФСМП Приморско, но сградата е била заключена и е
нямало как да даде кръвна проба. Твърди се, че синът му – Б. П. е позвънил на
тел. 112, за да обяснят ситуацията, а от спешния център били подали
информацията към органи на МВР и са били инструктирани са очакват обаждане от
служител на МВР. Отделно от това се твърди, че след пристигане на медицинските
лица в лечебното заведение, последните са отказали да направят кръвен тест в
отсъствие на служител от МВР, както и да издадат бележка или протокол за това.
Посочва се, че П. е изчакал още време пред медицинския център, след което
заедно със сина му Б. са си тръгнали, защото е следвало да прибере другия си
непълнолетен син от гр.Бургас. В касационната жалба са изложени възражения
относно допуснато съществено разминаване между констатациите описани в АУАН и
тези в НП, които ограничават правото на защита на лицето. Иска се съдът да
отмени решението на Районен съд – Царево.
Посочените в жалбата оплаквания
съдът квалифицира като основание по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК – неправилно
решение поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на процесуалните
правила.
В съдебно заседание, касаторът
редовно уведомен, не се явява и не изпраща представител. В писмено становище с
вх. № 8848/29.09.2022г. от процесуалния представител на касатора се посочва, че
желае да се даде ход на делото, няма доказателствени искания и няма да
представят нови доказателства. Излага съображения по съществото на спора. Моли,
да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за първата и настоящата съдебни
инстанции, тъй като води настоящото производство безплатно, при условията на
чл.38 от Закона за адвокатурата.
Ответникът по касация – Началник
на РУ Приморско при ОД на МВР-Бургас, редовно уведомен, не се явява, и не се
представлява. Представя писмено възражения по касационната жалба, с което
оспорва същата като неоснователна и недоказана. Иска се от съда да остави в
сила оспореното решение. В условието на евентуалност, ако бъде уважена
касационната жалба и се присъждат разноски в полза на касатора, прави
възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
Представителят на Окръжна
прокуратура – гр.Бургас дава заключение за неоснователност на оспорването.
Предлага атакувания съден акт да бъде оставен в сила.
След като прецени доводите и становищата на страните и събраните по делото
доказателства, въз основа разпоредбите на закона, Административен съд – Бургас,
в настоящия състав, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Касационната
жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна
страна, по смисъла на чл.210, ал.1 от АПК, за която съдебният акт бил
неблагоприятен и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради
което се явява процесуално ДОПУСТИМА. Констатираното налага да бъде разгледана
по същество, при което съдът намери следното:
Производството
пред Районен съд – Царево е образувано по жалба на Г.П., против
НП № 21-4635-000325 от 08.09.2021г., издадено от Началник РУ – Приморско към ОД
на МВР – Бургас, с което на основание чл.174, ал.3, предл.1 от ЗДвП
жалбоподателя са наложени глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от 24 месеца.
С оспореният съдебен акт, Районен съд – Царево
е потвърдил наказателното постановление, а за да постанови това решение съдът е
приел, че АУАН и НП са издадени в съответствие с чл.37 и чл.47 от ЗАНН. Намира,
че при съставяне на акта и издаване на НП, не са допуснати твърдените в жалбата
нарушения. Сочи, че по делото не са установени различни факти и обстоятелства,
както и не са ангажирани достоверни доказателства, оборващи констатациите в
АУАН. Първоинстанционният съд намира твърденията за
липса на извършено от П. нарушение за оборени. Според съда жалбоподателя е
извършил вмененото му нарушение, поради което правилно е била ангажирана
отговорността му. Сочи, че това се доказва от показанията на актосъставителя и
приложените по делото писмени доказателства. В изложението на съдебния акт,
съдът е посочил, че не давя вяра на показанията на свидетеля Б. П., който
намира за противоречащи на събраните по делото писмени доказателства и
показанията на актосъставителя, както и поради това, че свидетеля е син на
жалбоподателя и показанията му са заинтересовани и предубени, дадени единствено
с цел избягване на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.
Настоящият
касационен състав счита, че решението на първоинстанционния съд е ПРАВИЛНО.
Съгласно чл.63в
от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния
съд, на основанията предвидени в НПК, по реда на глава ХІІ от АПК.
Съгласно чл.218
от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон,
съдът следи служебно.
В хода на съдебното производство, съдът
е събрал необходимите доказателства за изясняване на фактическата обстановка, като съдебното решение е изцяло
съобразено с указанията на материалния закон и процесуалните правила. При
постановяването му, съдът е изследвал фактическата обстановка, като изложил
подробни мотиви и е анализирал събрания по делото доказателствен материал,
установяващ законосъобразно ангажиране на административно-наказателната отговорност
на касатора. Съдът е направил обективен анализ на доказателствата, като е
посочил кои от тях кредитира и кои не, съответно по какви причини. Тези
съображения се споделят и от настоящия съдебен състав.
Не се споделят
изложените в касационната жалба възражения за допуснати при съставяне на АУАН и
издаване на НП съществени процесуални нарушения. Не е налице твърдяното от
касатора разминаване на констатациите в АУАН и НП, доколкото няма как още при
съставяне на акт за установяване на нарушението, органа да посочи и последващия
отказ на лицето да изпълни дадените в талона за медицинско изследване
преписания. Това се установява на един по-късен етап и се отразява в
описателната част на НП. Описаната и в акта и в НП фактическа обстановка е
пълна и ясна и от нея безспорно се установява в какво се изразява вмененото във
вина на касатора административно нарушение.
От приетите по
делото доказателства, се установява по несъмнен начин, че на 17.07.2021г. в 20:45 ч., в гр.Китен на ул. „Урдовиза“,
срещу хотел Панорама с посока станция Балканика, като водач на лек автомобил
„Фолксваген Пасат“ с рег.№ С 9090 ХН, касаторът
е отказал да бъде тестван с техническо средство Алкотест Дрегер ARDN 0069 за употреба на алкохол. Това
не се отрича от него. На водача е издаден талон за медицинско изследване №
131180 и връчени шест броя стикери серия А035588, като същия му е връчен в 21:00
часа на 17.07.2021г., за което има положен от лицето подпис. От събрания по
делото доказателствен материал се установява, че П. се е явил на посоченото в
талона място за извършване на изследването - ФСМП Приморско и че действително,
същото е било затворено. Установява се обаче, че в рамките на посочени в талона
срок за явяване (60 мин от връчването на талона), е пристигнало на мястото
медицинско лице, което е заявило, че ще му вземе кръв за анализ след като
уведоми служител на РУ Приморско, поради което следва да изчака. Ето тук, както
и първостепенния съд приема, изложените от касатора доводи за тръгването му от
медицинското заведение не оборват събраните по делото доказателства. Същите са
по-скоро защитна теза на наказаното лице и дори са в противоречие с показанията
на сина му Б. П., доколкото и в двете жалби се твърди, че са тръгнали от
центъра за спешна помощ в гр.Приморско, за да приберат непълнолетния син на П.
от гр.Бургас, който бил на гости там, а според свидетелските показания на сина,
двамата са тръгнали към хотела, в който брат му е бил сам. Пак от разпита на
свидетеля Б. П. става ясно, че баща му – касатор по настоящото дело, е бил на
почивка в гр.Китен, а Б. П. е отишъл при него, заедно с приятелката си. Ето
защо, съдът споделя изложените от Районен съд – Царево аргументи за
кредитирането на писмените доказателства и показанията на актосъставителя, респективно
некредитирането с доверие на показанията на другия свидетел, като изложените в
касационната жалба възражения в тази насока са неоснователни.
След анализ на събраните по делото
доказателства, настоящият съдебен състав намира, че Г.П. е извършил описаното в
НП административно нарушение както от обективна страна, така и от субективна.
Несъмнено съдът отчита обстоятелството, че П. се е явил в ФСМП Приморско в
предвидения в талона за медицинско изследване срок, доколкото не е установено
друго, но при положение, че медицинското лице му е казало да изчака идването на
служител на МВР и след като при пристигане на служителя касатора вече не е бил
там, несъмнено е налице и неизпълнение на даденото му с талона за медицинско
изледване предписание. Касаторът е бил длъжен да изчака на място полицейският
служител, което не е сторил и по този начин сам е възпрепятствал вземането на
кръвна проба. Наличието на отказ, на който и да било от посочените в нормата
способи, при липса на отчетен резултат, изпълва състава на нарушение по чл.174,
ал.3 от ЗДвП.
Що
се отнася до изтъкнатите от касатора аргументи, че полицейските служители са
имали задължението да го придружат до съответното място за вземана на кръвната
проба, такова законово изискване безспорно е уредено в Наредба № 1 от 19 юли
2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози, но само по отношение на случаите
по чл.7 от Наредбата, а именно, когато с техническо средство е установена концентрация
на алкохол над 1,2 на хиляда (ал.1) и когато с тест е установено наличие на
наркотични вещества или техни аналози (ал.2). Не такъв е конкретния случай,
доколкото П. въобще е отказал да бъде тестван на мястото на проверката, с
техническо средство за употреба на алкохол.
Съставеният акт за установяване на
нарушение и издаденото НП съдържат всички изискуеми реквизити и са предявени по
надлежния ред. Издаденият санкционен акт е законосъобразен и с него са наложени
предвидените в закона две административни наказания, в условието на
кумулативност. Наказанието е индивидуализирано напълно в съответствие с
указаното в приложимата законова хипотеза и е справедливо, а предвид
фиксираните си размери не подлежи и на редуциране. Липсват факти и
обстоятелства, които да бъдат основание за квалифициране на случаят като
маловажен, поради което институтът на чл.28 от ЗАНН е неприложим.
При
тези констатации, касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА и се отхвърля, а
първоинстанционното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно, поради
което следва да бъде оставено в сила.
Разноски
на касатора не се следва да се присъждат при този изход на спора, а ответникът
по касация не претендира такива, поради което не се присъждат.
Мотивиран
от изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, вр. чл.218 от АПК и чл.63в от ЗАНН, Административен съд – Бургас, ХVI-ти състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 37 от 17.05.2022г. постановено по АНД № 105 от 2022г. по
описа на Районен съд – Царево.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и
протестиране.
Председател:
Членове: 1. 2.