№ 965
гр. Русе, 17.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Виржиния К. Караджова
при участието на секретаря Василена В. Жекова
като разгледа докладваното от Виржиния К. Караджова Гражданско дело №
20214520101577 по описа за 2021 година
Предявени са искове с правно основание чл.439 от ГПК.
Ищецът ИВ. Й. СТ. твърди, че от получено на 17.03.2021 г. уведомление
узнал, че въз основа на изпълнителен лист, издаден по реда на чл.410 ГПК, по
ч.гр.дело № 6524/2016 г. по описа на РРС, срещу него е било образувано
изп.дело № 20219140400167 на ЧСИ рег.№ 914 с район на действие РОС.По
заповедното производство той бил осъден да заплати на „БУЛПОЙНТ 2015"
ЕООД, ЕИК *********, сумите: 417,68 лв.-главница по 5 бр.фактури за
телекомуникационни услуги, издадени за периода 01.12.2013 г.-01.04.2014 г.
(ф-ра № **********/01.12.2013 г.-за отчетен период 01.11.-30.11.2013 г., ф-ра
№ **********/ 02.01.2014 г.-за отчетен период 01.12.2013 г.-01.01.2014 г., ф-
ра № **********/01.02.2014 г.-за отчетен период 02.01.-31.01.2014 г., ф-ра №
**********/02.03.2014 г.-за отчетен период 01.02.- 01.03.2014 г. и ф-ра №
**********/01.04.2014 г.-за отчетен период 02.03.-31.03.2014 г.), както и сума
в размер на 132,64 лв., представляваща сбор от мораторните лихви върху
всяка една от главниците, считано от датата на падежа на всяка фактура до
11.11.2016 г., ведно със законната лихва от 18.11.2016 г. до окончателното
изплащане на вземането, 25 лв. за държавна такса, и 300 лв.-юрисконсултско
възнаграждение.
Сочи, че изп.дело № 20219140400167 на ЧСИ рег.№ 914 на КЧСИ било
1
образувано въз основа на молба вх.№ 2735/ 23.02.21 г., подадена от
ответника, встъпил в правата на посочения в изпълнителния лист кредитор,
въз основа на сключен договор за цесия.
Твърди, че от датата на падежа на всяка една от петте фактури
/съответно през м.декември 2013 г., месеци януари-м.април 2014г./ до
образуването на изпълнително дело са изтекли повече от три години, поради
което намира, че вземанията, като периодични падежи, са били погасени по
давност към момента на сезиране на ЧСИ.По отношение на лихвата е
приложима също кратката тригодишна давност.Счита, че заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, въз основа на което е било
образувано ч.гр.дело №6524/2016 г. на РРС, не прекъсва давността.
Иска да се признае за установено по отношение на “БУЛ ИНВЕСТ
ГРУП 1“ ЕООД-София, че той не дължи сумите по изпълнителен лист,
издаден по ч.гр.дело № 6524/2016 г. на РРС в полза на „Булпойнт
2015"ЕООД, ЕИК *********, а именно: 417,68 лева-главница по 5 бр.фактури
за телекомуникационни услуги, издадени за периода 01.12.2013 г.-01.04.2014
г., както и сума в размер на 132,64 лв., представляваща сбор от мораторните
лихви върху всяка една от главниците по издадените фактури, считано от
датата на падежа на всяка фактура до 11.11.2016г, ведно със законната лихва
от 18.11.2016 г. до окончателното изплащане на вземането, 25 лв.- държавна
такса и 300 лв.-юрисконсултско възнаграждение.Търсят се разноски по
настоящото дело.
Ответникът “БУЛ ИНВЕСТ ГРУП 1“ ЕООД-София оспорват
исковете.Сочат, че на 29.05.2019 г. е бил сключен договор за прехвърляне на
вземане, с който вземанията на „Булпойнт 2015“ ЕООД, ЕИК *********,
обективирани в изпълнителен лист № 5602/28.12.2016 г., издаден по ч.гр.дело
№ 3852/2016 г. по описа на РРС, им били прехвърлени.Твърдят, че с молбата
за образуване на изпълнителното дело било поискано налагане на запор върху
трудовото възнаграждение, както и запор върху открита банкова сметка на
ищеца.Считат,че в полза на последния не е изтекла погасителна давност за
процесните вземания.Претендират отхвърляне на исковете.Търсят се разноски
за производството.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното:
Страните не спорят, че на 16.11.2016 г. дружество “Булпойнт 2015“
ЕООД, в чиито права впоследствие ответникът е встъпил по силата на
сключен договор за цесия от 29.05.2019 г. (л.7), сезирали РРС с искане да им
се издаде заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК за дължими от
ищеца суми по Договор за телекомуникационни услуги от 22.02.2013 г., във
връзка с който били издадени фактури № ********** / 01.12.2013 г., №
**********/02.01.2014 г., № **********/01.02.2014 г., №
**********/02.03.2014 г. и № **********/01.04.2014 г. на обща стойност от
2
417,68 лв.В тази връзка било образувано ч.гр.дело № 6524/2016 г. по описа на
РРС.Искането било уважено и на 21.11.2016 г. в полза на първото дружество
била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение на основание
чл.410 от ГПК, а след влизането й в законна сила-и изпълнителен лист от
28.12.2016 г. за сумите, посочени по исковата молба (л.6).
Няма спор, че на 23.02.2021 г., въз основа на издадения в полза на
“Булпойнт 2015“ ЕООД изпълнителен лист, било образувано изп.дело №
20219140400167 на ЧСИ рег.№ 914 с район на действие РОС (л.5).С
Уведомление от 25.02.2021 г., връчено на 17.03.2021 г., ищецът бил известен,
че по искане на взискателя има наложен запор върху трудовото му
възнаграждение (л.11,12) и върху банкова сметка.
При тази фактическа обстановка, съдът прависледните правни изводи:
Съгласно чл.439 от ГПК, длъжникът може да оспорва чрез иск
изпълнението, като претенцията му трябва да се основава само на факти,
настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което
е издадено изпълнителното основание. Ищецът има интерес да иска
установяване, че вземането на кредитора не съществува с оглед образуваното
срещу него на 23.02.2021 г. изпълнително производство.Наведени са
твърдения за настъпил факт, след приключване на производството, в което
праводателят на ответника се е снабдил с изпълнителен лист. Исковете са
допустими.
Страните нямат разногласие по изложените в исковата молба факти,
касаещи производството, в което цедентът “Блупойнт 2015“ ЕООД са се
снабдили с изпълнителен лист, въз основа на заповед за изпълнение, издадена
по реда на чл.410 от ГПК, както и за предприетите по искане на ответника-
цесионер изпълнителни действия срещу длъжника, изразяващи се в налагане
на запор върху трудово възнаграждение и банкова сметка.Спорен е въпросът
дали по отношение на процесните вземания е приложима нормата на чл.117
ал.2 или тази на чл.111 б.“в“ от ЗЗД.
Целта на позоваване на погасителната давност е на кредитора да се
отнеме възможността да иска принудително осъществяване на своето
право.Това става, след като длъжникът упражни правото си да погаси с
волеизявление пред съд правото на иск или правото на принудително
изпълнение на кредитора поради това, че то не е упражнено в определен от
закона срок от време.Според разпоредбата на чл.120 ЗЗД давността не се
прилага служебно. Това означава, че освен изтичане на определен срок от
време, за да настъпи погасителният ефект, трябва да бъде направено и
волеизявление от длъжника, че иска да се ползва от давността. Възражението
за изтекла погасителна давност може да се направи само тогава, когато
титулярът на вземането, за което е изтекла давността, иска да получи
изпълнение.
Тезата на ищеца е, че вземванията на ответника са били погасени към
момента на сезиране на ЧСИ, защото както по отношение на главниците, така
3
и на лихвите за забава, се прилага давността по чл.111 б.“в“ от ЗЗД.
Действително, съгласно дадените задължителни разяснения с ТР № 3/2011 г.,
постановено по тълк.дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, “вземанията на
топлофикационни, далектроснабдителни и водоснабдителни дружества, както
и на доставчици на комуникационни услуги (относимо към процесния
случай) са периодични плащания по смисъла на чл.111, б. "в" ЗЗД и за тях се
прилага тригодишна давност.Задълженията на потребителите на
предоставяните от тези дружества стоки и услуги са за изпълнение на
повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт-
договор, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от
време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали
отделните плащания са с еднакъв или различен размер.".Според чл.111 б.“в“
от ЗЗД, вземанията за лихви се погасяват пак с изтичането на тригодишен
срок.В мотивите на т.14 от ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, касаещи
въпроса дали подаването на молба за издаване на изпълнителен лист на
несъдебно изпълнително основание по чл.242 ГПК (отм.), представлява
предприемане на действие за принудително изпълнение, е казано, че новият
ГПК урежда заповедното производство като част от изпълнителния процес и
затова заявлението за издаване на заповед за изпълнение не прекъсва
давността.Тя се прекъсва с предявяване на иск за установяване съществуване
на вземането, като давността не се се спира и не прекъсва, ако не е предявен
иск.Прието е, че това е така, защото длъжникът не е узнал за издадената
срещу него заповед, предвид едностранния характер на заповедното
производство, поради което и давността не може да бъде прекъсната.
Тезата на ответника е, че влязлата в сила заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК следва да се приравни на влязло в сила съдебно решение,
поради което приложение в случая трябва да намери нормата на чл.117 ал.2
от ЗЗД.
По въпроса са налични противоречиви виждания на съдилищата.
Настоящият състав, съобразявайки формираната задължителна практиката на
ВКС, че длъжникът в заповедното производство не може да оспори вземането
с възражения, основани на факти или обстоятелства, които са му станали
известни или са могли да му станат известни до изтичане срока за възражение
по чл.414 от ГПК, поради което влязлата в сила заповед за изпълнение има
установително и преклудиращо действие, както и изпълнителна сила,
аналогична на тази на влязло в сила решение, приема, че приложение в
процесния случай ще намери текстът на чл.117 ал.2 от ЗЗД. Тя регламентира,
че ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност
е всякога пет години.Заповедта за изпълнение замества съдебното решение
като изпълнително основание, като при оспорването й от длъжника чрез
възражение по реда на чл.414 от ГПК проверката дали вземането съществува
се извършва в общия исков процес.По силата на чл.416 от ГПК, когато
възражение не е подадено в срок, какъвто е разглежданият случай, заповедта
за изпълнение влиза в сила.Макар да липсва изрична законова разпоредба,
4
указваща, че съществуването на вземането в този случай се счита установено
със сила на пресъдено нещо, този извод се налага от систематичното и
логическо тълкуване на правните норми.Ако длъжникът не възрази в рамките
на установения в чл.414 ал.2 от ГПК преклузивен двуседмичен срок,
заповедта влиза в сила, като се получава ефект, близък до силата на
пресъдено нещо, тъй като единствената възможност за оспорване на
вземането са основанията по иска по чл.424 от ГПК-при новооткрити
обстоятелства или нови писмени доказателства. Извън иска по чл. 424 от ГПК
длъжникът не може да се ползва от друга форма на искова защита, с която да
оспорва самото вземане.Когато длъжникът е бил лишен от възможност да
оспори вземането, може да поиска от въззивния съд отмяна на заповедта за
изпълнение на основание чл. 423 от ГПК, което е вид извънреден, а не
редовен способ за защита.Стабилитетът на заповедта за изпълнение по сега
действащия ГПК произтича от това, че тя влиза в законна сила, за разлика от
несъдебните изпълнителни основания по чл.237 от ГПК /отм./.В този смисъл
актът формира сила на присъдено нещо и установява с обвързваща страните
сила, че вземането съществува към момента на изтичане на срока за подаване
на възражение.С оглед изложеното, този състав приема, че нормата на чл.117
ал.2 от ЗЗД следва да намери приложение и по отношение на вземания, за
които е налице постановена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, влязла в
сила поради неподаване на възражение от страна на длъжника в срока по
чл.414 ал.2 от ГПК.
С оглед изложените по-горе съображения в т.14 от ТР № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, настоящият докладчик намира, че след като заповедният съд
е разпоредил издаване на изпълнителния лист, преценявайки, че заповедта по
чл.410 от ГПК е влязла в законна сила, то няма как да се приеме, че
длъжникът не е бил в известност за издадената срещу него заповед за
изпълнение.Именно пропускането на срока за възражение по чл.414 от ГПК
препятства впоследствие лицето да навежда в друго производство доводи за
настъпила в негова полза погасителна давност до момента на изтичане на
посоченото в тази норма време.Влязлата в сила заповед за
изпълнение установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува
към момента на изтичането на срока за подаване на възражение.Следва да се
отбележи също, че мотивите към тълкувателния акт, както и произнасянето
по допълнителни въпроси, които не са били поставени за разглеждане по
надлежния ред, са без правно значение.Правнообвързващ за съдилищата се
явява единствено даденият от ВКС отговор на въпроса, с който е бил сезиран.
В случая т.14 от ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС дава задължителен отговор
само на въпроса дали подаването на молба за издаване на изпълнителен лист
на несъдебно изпълнително основание по чл.242 ГПК (отм.) представлява
предприемане на действие за принудително изпълнение.
В процесния случай издадената на 21.11.2016 г.заповед за изпълнение
на парично задължение е влязла в законна сила най-късно на 28.12.2016 г.Към
25.02.2021 г., когато са били предприети принудителни действия по
5
отношение на длъжника-налагане на запор върху трудово възнаграждение и
банкова сметка, по отношение на вземанията, предмет на настоящия спор, не
е изтекло предвиденото време в чл.117 ал.2 от ЗЗД.Исковете трябва да се
отхвърлят.
На основание чл.78 ал.2 от ГПК в полза на ответника следва да се
присъдят направените разноски за производсвото.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на ИВ. Й. СТ., ЕГН **********, от гр.Русе,
*******, със съдебен адрес: гр.Русе, ул.“Александровска“ № 80, чрез адв.К.К.
от АК-Русе, да се признае за установено по отношение на “БУЛ ИНВЕСТ
ГРУП 1“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, район “Красно село“, ул.“ Подуево“ № 10, ет.1, представлявано от
управителя Д.М.Д., със съдебен адрес: гр.Варна, бул.“Мария Луиза“ № 21,
ет.2, чрез адв.И.М. Л. от АК-София, че не им дължи сумите по изпълнителен
лист, издаден по ч.гр.дело № 6524/2016 г. на РРС в полза на „Булпойнт
2015"ЕООД, ЕИК *********-417,68 лв.-главница по 5 бр.фактури за
телекомуникационни услуги, издадени за периода 01.12.2013 г.-01.04.2014 г.,
132,64 лв., представляваща сбор от мораторните лихви върху всяка една от
главниците по издадените фактури, считано от датата на падежа на всяка
фактура до 11.11.2016г, ведно със законната лихва от 18.11.2016 г. до
окончателното изплащане на вземането, 25 лв.- държавна такса и 300 лв.-
юрисконсултско възнаграждение, поради изтекла в негова полза погасителна
давност, като неоснователни.
ОСЪЖДА ИВ. Й. СТ., ЕГН **********, от гр.Русе, *******, със
съдебен адрес: гр.Русе, ул.“Александровска“ № 80, чрез адв.К.К. от АК-Русе,
да заплати на “БУЛ ИНВЕСТ ГРУП 1“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, район “Красно село“, ул.“
Подуево“ № 10, ет.1, представлявано от управителя Д.М.Д., със съдебен
адрес: гр.Варна, бул.“Мария Луиза“ № 21, ет.2, чрез адв.И.М. Л. от АК-
София, сумата от 300 лв.-разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-гр.Русе в
2-седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6