ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2037/4.12.2020г.
Гр.Пловдив, 04.12.2020 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ - XXVIIІ състав
в закрито заседание на четвърти декември през две хиляди и двадесета година в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
като разгледа докладваното от Председателя административно дело № 146/2020
година по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по чл. 248 от ГПК във вр. чл.144 от АПК.
Образувано
е по искане от 16.11.2020година на адв. Г. М.,
пълномощник на ищеца Н.А.И. за
изменение на Решение № 1939 от 29.10.2020 г. на Административен съд Пловдив, постановено по
административно дело № 146/2020 г. в частта на разноските. С молбата пълномощника
моли съда да измени посоченото Решение, като му присъди в негова полза адвокатско възнаграждение, свързани с предоставена
безплатна адвокатска помощ на основание чл.38 ал.2, вр. ал.1 т.2 от Закон за
адвокатурата. Обосновава, че същите му
се дължат, тъй като с решението е уважен
частично предявения граждански иск против ГД „Изъплнение на наказанията“-София, като са присъдени и разноски за държавна такса и за възнаграждение на вещо
лице.
Ответникът по молбата – Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“-София, не взема становище.
Съдът, като се запозна със становищата на страните, счита искането за подадено
от надлежна страна, в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, като същото допустимо.
Разгледано по същество, то е неоснователно поради
следните за това съображения:
В
съдебно производство ищецът е представляван от адв. М., който
е представил единствено пълномощно от 12.12.2019г., но не и договор за правна защита
и съдействие. Преди приключване на съдебното дирене не е
представен и списък с разноски, нито е направено искане за присъждане на
давокатско възнаграждение. Едва в хода на съдебните прения е поискано да се
присъдят сторените от доверителя му разноски, но не е направено искане за
присъждане на адвокатско възнаграждение на основания чл.38 ал.2 вр. ал.1 т.2 от
З Адвокатурата. Искане в този смисъл не е направено нито с исковата молба, нито
в уточнението към нея, нито с нарочно волеизявления в хода на съдебното
производство. Едва с настоящата молба се прави подобно искане при приключено
съдебно дирене.
С процесното Решение съдът е уважил
иска и е присъдил на ищеца поисканите от процесуалния му представител разноски
за внесена държавна такса.
При така установените по делото факти относно
разноските, съдът счита, че се е произнесъл по цялото искане, направено от адв. М., като в полза на Н.А.И. е присъдил цялата сума, предмет на искането за
присъждане на разноски. Разноските, касаещи
адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ал.2 от ЗАдвокатурата не са поискани
своевременно до приключване на последното по делото заседание, за тях не е представен и списък за разноските, поради което по аргумент от чл. 80 ГПК вр. чл.
144 АПК искането е неоснователно.
Водим от горното и на основание чл. 248, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 144 АПК Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. Г.М. за изменение на Решение №
№ 1939 от 29.10.2020 г. на Административен съд Пловдив, постановено по
административно дело № 146/2020 г. в частта на разноските.
Определението
подлежи на обжалване пред тричленен състав на Административен
съд Пловдив в 14 дневен срок от съобщаването му на страните по реда на АПК.
СЪДИЯ: