№ 335
гр. Варна, 27.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и седми
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светла В. Даскалова
при участието на секретаря Дебора Н. Иванова
и прокурора Р. М. Г.
Сложи за разглеждане докладваното от Светла В. Даскалова Частно
наказателно дело № 20223100200310 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 14:48 часа се явиха:
Лишеният от свобода Р. И. А. – явява се лично, като се води от Затвора – Варна, с
адв. Я.К., редовно упълномощен и приет от съда от днес.
За Затвора – Варна се явява инспектор Антон Андонов – редовно упълномощен от
началника на затвора Йордан Йорданов.
Прокурорът: Да се даде ход на делото.
Инсп. Андонов: Да се даде ход на делото.
Адв. К.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че няма процесуални пречки по хода на делото, поради което и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
Прочитат се данните от личното досие на лишения от свобода и приложените към
делото писмени документи.
Съдът докладва постъпила справка от началника на Затвора - Варна за изтърпяно
наказание лишаване от свобода от л. св. А..
ПРОКУРОРЪТ: Запозната съм с постъпилата справка и не възразявам същата да се
приеме и приложи към материалите по делото.
1
ИНСПЕКТОР Андонов: Да се приеме.
Адв.К.: Да се приеме.
Съдът намира постъпилата справка за относима към делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателство по делото справка от 26.04.2022 г. на
Затвора - Варна за изтърпяно наказание лишаване от свобода от л. св. А..
Страните заявиха, че няма да сочат нови доказателства.
Съдът счита делото за изяснено от правна и фактическа страна и дава ход на същото
ПО СЪЩЕСТВО:
Адв. К.: Пред Вас има лишен от свобода, който е извършил тежко престъпление и
претърпял доста дълъг престой в пенитенциарна институция. Със сигурност той се е
институционализирал и вероятно външният свят му малко е чужд. Затворническата
администрация прави постъпки той да стане все по близък и във връзка с това е
награждаван.
От информация от затворническото досие, което се намира пред Вас – г-н А. търпи
наказание в МЛС от открит тип, считано от август 2021 г. е в „Разделна“. По данни от
написаното в затворническата администрация А. е предимно с позитивни качества и черти и
е ненаказван понастоящем. ПремИ. ситуациите преди да вземе решение, не допуска
импулсивно поведение, спазва вътрешния ред на институцията и съдейства на
администрацията. Има положително отношение към труда и системна трудова заетост. А. е
работещ като общ работник в цех на доброволен и платен труд. Понастоящем работи като
поддръжка, почистване и благоустройство. Има данни, че г-н А. е заявил претенции във
връзка с предоставената му работа, която е била тежък физически труд, с който той не се е
справил. Сам инициира беседи със служителите за обсъждане и евентуално решаване на
възможни проблеми с поведението му, които биха били минимални.
По отношение на извършеното – това не е критерий за втората предпоставка за
условно предсрочно освобождаване, съгласно съдебната практика, която е спорна по
въпроса, но г-н А. признава извършеното и показва отговорна позиция като приема, че
наказанието му е последица от незаконното му поведение. Понастоящем, както казах, той се
счита за ненаказван и многократно награждаван със всички видове награди и похвали:
удължени свиждания, писмени похвали и домашен отпуск за срок до 5 денонощия отпуск.
Даже в момента, въпреки че беше доведен с конвой, от 21ви до днес вкл. г-н А. е в 6-дневен
отпуск. Той е проявил отговорна позиция и се е явил в МЛС преди делото, за да бъде
доведен пред Вас.
Видно е, че въпреки тежката му институционализация, той търпи продължително и
устойчиво развитие, което е позитивно и се забелязва и от затворническата администрация с
2
неговите награди и похвали. Ако бъде условно предсрочно освободен, лишеният от свобода
заявява готовност веднага да започне работа, като на мен ми сподели, че иска да започне
работа в селото на родителите му като селскостопански работник, тъй като баща му е
тракторист. Ако бъде освободен, А. ще пребивава и живее при родителите си.
Моля за съдебен акт в този смисъл.
Прокурорът: Считам молбата за допустима, но неоснователна. Няма спор, че към
настоящия момент той е изтърпял фактически повече от ½ от наложеното му наказание в
размер на 17 години „Лишаване от свобода“, с което е изпълнена първата предпоставка за
допускане на УПО, но аз изцяло не споделям становището на затворническата
администрация, че от доказателствата по делото са налични такива за неговото поправяне,
като аргументите ми за това са следните:
Л.св. А. към настоящия момент не е дал достатъчно доказателства за своето
поправяне. Очевидно е наказван многократно – над 10 пъти, като всяка година има
наложени наказания за допуснати тежки нарушения на вътрешния ред, за което са му
наложени съответните наказания, които са влезли в сила, не са били оспорени. Последните
две са даже в края на миналата година - 02.11.2021 г. Има още едно такова нарушение през
2021 г. и това е в изключително кратък период от време, като се започне от 2014 г. до 2021
г. са налице множество такива наказания за допуснати от него нарушения, поради което не
споделям виждането на защитата, че е налице едно безукорно поведение и липса на
наложени наказания на осъденото лице по време на престоя му. Дори след 10-годишен
престой и корекционна работа е бил завишен режимът му за изтърпяване на наказанието от
„общ“ на „строг“. Това е близо 10 години след започване на изтърпяване на наказанието.
Налице е колебливо поведение, тъй като освен спада от риска от рецидив е имало
последващо завишаване, после отново спад, което също не сочи на извод за една трайна
положителна промяна, осъзнатост и безспорност, каквито са изискванията на закона за да
бъде допуснато условно предсрочно освобождаване. Рискът от рецидив и към настоящия
момент е на средно ниво, какъвто е бил и в първоначалната оценка. Това се отнася и за
оценката на риск от вреда на обществото.
Предвид съдебното минало са налице трайно изразени криминални нагласи, като през
2021 г. осъденият е отказал да полага доброволен труд, с което не считам, че така изразените
становища за неговото поведение, сочещо на поправяне с оглед трайно полагане на
доброволен труд отговаря на доказателствата по делото. Самото становище съдържа
противоречиви изводи, като само ще зачета, че „на този етап липсва пълна осъзната
готовност за продължително следване на приемливи форми на поведение, ограничаване от
вредното влияние и самостоятелно преодоляване на криминогенните нужди.“ Това е в
становището на затворническата администрация.
Считам, че по тези доводи и доказателства по делото, категорично не може да бъде
направен извод за настъпило поправяне, което да има такава безспорност и трайност, че да
няма какъвто и да било риск от друго противоправно поведение. Продължителният престой
3
на лицето в затвора е във връзка с наложено му наказание и то не може да служи за
аргумент, че той е институционализиран и бъдещото му продължаване на престоя ще доведе
до регрес в поведението му. Ние в това производство оценяваме дали към настоящия
момент има поправка, а не дали в бъдеще ще настъпи регрес. Ако има такъв риск, то
очевидно поправянето не е настъпило.
Инсп. Андонов: Считам, че молбата е допустима, но неоснователна. Поддържам
становището на началника на затвора молбата да не бъде уважена. Налице e една от
кумулативно предвидените предпоставки в чл. 70 от НК, а именно лишения от свобода е
изтърпял не по-малко от ½ фактически от наложеното му наказание „Лишаване от свобода“,
но не е налице необходимия обем от доказателства за неговото поправяне. Незначителна
част от плана към присъдата е изпълнен на този момент и към настоящия момент не можем
да твърдим, че наказанието е постигнало своите цели съгласно чл.36 от НК и процесът на
поправяне следва да продължи в МЛС.
Предвид изложеното, моля за Вашия съдебен акт, с който да не бъде уважена молбата
на лишения от свобода А. и същия да не бъде условно предсрочно освободен.
Адв. К. – реплика: Бих искал да се спра на това, че понастоящем г-н А. се счита за
ненаказван, въпреки действително наличните дисциплинарни наказания. На второ място,
бих искал да обърна внимание по отношение на риска от вреди, за който представителят на
държавното обвинение говори – по почти всички показатели същият е в най-ниските нива
към нисък. Само в някои, малко на брой критерии, рискът е среден. Аз мога да приема, че
рискът от вреди по отношение на г-н А. е по-скоро нисък. На трето място – ясно е, че съдът,
като нямайки контакт с лишения от свобода, е най-далече от ситуацията и най няма поглед
върху поведението на осъденото лице, но това нещо се отнася и за представителя на
държавното обвинение.
В настоящото производство аз не съм споменавал за възможен регрес у лишения от
свобода в резултат на неговата институционализация, която е породена от дългото му
пребиваване в МЛС. Може би колегата прави връзка с предходното производство, по което
днес давах становище и приема, че съм казал същото и за настоящия лишен от свобода.
Моля Ви да дадете шанс за ресоциализация на А.. Действително е извършено тежко
престъпление и е изтърпян дълъг период от време, но ми се струва, че действително г-н А.
има поведение, с което е доказал, че по-нататъшно ефективното изтърпяване на наказанието
не е необходимо. Според мен една тежка и дълга пробация би била полезна за
ресоциализирането му и за плавното му навлизане в обществото отново. Той е бил на 20-20
и няколко години, когато е постъпил в МЛС, а сега е на 33-34. Колкото по-възраст е човек,
толкова по-трудно приспособим е и затова ако би изтърпял цялото си наказание, то
завръщането му в обществото ще е по-трудно.
Моля г-н А. да бъде условно предсрочно освободен.
Прокурорът – дуплика: По отношение на това дали прокуратурата има поглед
върху поведението на лишения от свобода – вероятно не, не е известно, но прокуратурата се
4
произнася относно законосъобразността на заповедите за промяна на режима, където се
представят такива становища и определено погледът върху поведението е на по-ранен етап
и не само в съдебната зала.
Л. св. А.: Съжалявам за постъпката си, бях млад. Моля за втори шанс – искам да
изляза, да работя, да създам семейство.
СЪДЪТ, като взе предвид постъпилата молба, становищата на страните, изразени в
съдебно заседание и материалите по делото, съобрази следното:
В производството по чл.70 от НК, за да се постанови условно предсрочно
освобождаване е необходимо да са налични две предпоставки: първата – осъденият да е
изтърпял повече от ½ от наложеното му наказание и втората – той да е дал доказателства за
своето поправяне.
Безспорно от материалите по делото се установява, че Р.А. е изтърпял повече от
половината от наложеното му с определение по ЧНД №608/2011 г. на РС, гр.Русе наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от 17 години.
По отношение на другата предпоставка: дали той е дал доказателства за своето
поправяне – безспорно е, че в този дълъг период от време, в който А. пребивава в различни
местата за лишаване от свобода, поведението му е варирало от примерно до не съобразено с
изискванията в пенетенциарните заведения. Действително към настоящия момент същият се
счита за ненаказван, но фактът на извършване на нарушенията няма как да бъде заличен.
Също така от представените материали се установява, че А. е бил поощряван за
съобразяването на неговото поведение с изискванията, наложени в пенитенциарното
заведение.
Установява се също така, че при първоначалното постъпване в МЛС рискът е бил в
средно ниво, а именно 62 т. Към настоящия момент също е в средно ниво, но с намалени
стойности до 54 т., като от предпоследното до последното оценяване на риска е настъпила
промяна по отношение уменията за мИ.не, като според затворническата администрация
осъденият е започнал все по-често да премИ. ситуациите преди да вземе решение, търси
помощ и съвет от служителите по всички области, стреми се да разбира вижданията на
другите членове на обществото и да ги съпоставя със собствените си разбирания и
очаквания, не допуска прояви на импулсивно поведение. Така или иначе рискът остава в
средните нива.
Съдът отчита, че включването в трудови дейности на осъденото лице е дало
положителен ефект в процеса на неговото поправяне, но към настоящия момент този процес
не може да бъде отчетен, поне според настоящия състав на съда, като траен такъв, защото от
последното произнасяне на съда по идентично искане за условно предсрочно освобождаване
до настоящия момент, поведението на осъденото лице не е било изцяло съобразено със
изискванията към осъдените лица, изтърпяващи наказание „Лишаване от свобода“.
5
В този смисъл, съдът намира, че А. не е дал трайни доказателства за своето
поправяне, така щото да не е необходимо изтърпяване на остатъка от наказанието, което му
е наложено. За да се постанови условно предсрочно освобождаване, доказателствата, които
осъденият следва да даде за своето поправяне, са такива, които да налагат извод, че повече
не е необходимо той да изтърпява наказание „Лишаване от свобода“.
От наличното в делото, такъв извод не може да бъде направен, поради което съдът
намира, че молбата е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.
Поради горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата за условно предсрочно освобождаване на
лишения от свобода Р. И. А., с ЕГН **********, от изтърпяване остатъка на наложеното му
наказание „Лишаване от свобода“ по ЧНД №608/2011 г. по описа на РС – Русе за срок от 17
/седемнадесет/ години.
Определението може да се атакува в 7-дневен срок от днес пред Апелативен съд –
Варна по реда на глава 22 от НПК.
Протоколът е написан в съдебно заседание, което приключи в 15:11 часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
6