Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. П., 30.10.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
П.ски районен съд, V гр. състав в публичното заседание на 30.09.2020
година в състав:
Председател: Биляна Видолова
при секретаря Галя Николова, като разгледа докладваното от съдията Видолова
гр. дело № 5414 по описа за 2019г., и на основание данните по делото и закона,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл. 109 от ЗС, предявен в условията на евентуалност иск чл.
45 от ЗЗД.
Постъпила е искова молба от М.П.Д.-М. и М.Г.П. против ***,
представлявано от Н.Б.Ж., в която ищците твърдят, че са собственици на ***, ***по
плана на с. О., ведно с построените в този имот сгради, при съседи на имот –
улица, ***, собственост на И.Т.И., ***, собственост на Л.И.М., ***, собственост
на Н.Ж.и ***, собственост на ***. Твърдят, че през 2010г. са извършили ремонт
на съществуващ канал за отвеждане на повърхностните дъждовни води от имота им
към дерето, граничещо с два съседни имота - *** и ***, последния общински.
Сочат, че по повод този ремонт през 2012г. е била издадена заповед за
премахване на канала от Община Д.М., отменена като незаконосъобразна от АС П..
Твърдят, че ответникът ползва *** като складова база във връзка с дейността си,
и че по повод построен от него склад и искова молба от тях тази сграда е била
премахната въз основа на решение по ***на ПлРС. През 2019 г. ответникът
започнал строителство на нова сграда в този имот като на 02.05.2019 г. е
започнала работа със строителна машина багер за изкопни работи за основи. На
12.06.2019 г. били извършени още изкопни дейности. Твърдят, че на 24.06.2019 г.
през нощта валял силен проливен дъжд, след който трите избени помещения на
къщата се наводнили и нивото на водата било около 60 см. Твърдят, че причина за
наводняването било обстоятелството, че дъждовни води, събиращи се в двора им,
не са се оттекли през изградената канализационна шахта и канализационни тръби в
намиращото се в близост дере, тъй като последните били унищожени от изкопните
дейности на новостроящата се сграда на ответника. Твърдят, че имотът им е бил
застрахован и на 25.06.2019 г. представител на застрахователя изготвил
констативен протокол за повредите от наводняването. След разговори с
представителя на ответника, той заявил, че през имота му не преминава никакъв
отводнителен канал. Считат, че с действието си ответника и лицата, на които е
било възложено извършването на изкопни работи са засегнали по неправомерен
начин правото им на собственост, включително и право на преминаване на
отводнителен канал за повърхностни дъждовни води през имота на ответника.
Твърдят, че дружеството е разрушило за периода от 02.05.2019 г. – 23.06.2019 г.
отводнителния канал и по този начин им е причинило вреди на 24.06.2019 г. С
оглед на горното считат, че ответника следва да възстанови първоначалното
фактическо положение чрез извършването на ремонт за собствена сметка на
преминаващия през неговия парцел отводнителен канал за отводняване на
събиращите се повърхностни дъждовни води в техния имот. Считат, че ако основите
на новостроящата се сграда в имота на ответника не позволяват възстановяването
на отводнителния канал, ответникът следва да им заплати всички разходи,
свързани с изграждането на отводнителен канал, които разходи те оценяват на 8
200.00 лв. Молят съда да осъди ответника на основание чл.109 от ЗС да възстанови
преминаващия през имота му отводнителен канал, а ако това възстановяване е
обективно невъзможно – да осъди ответника да им заплати сумата от 8 200.00 лв.,
като в съдебно заседание е уточнено, че това са разходите, направени от тях за
разрушения канал, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба. Претендират разноски. В хода на съдебните прения ищците заявяват, че не
поддържат предявения иск по чл. 109 от ЗС, а по иска по чл. 45 от ЗЗД поддържат
претенцията до размер на 4336.69лв.
Ответникът оспорва предявените искове. Оспорва се
обстоятелството, че в имота към 2010 г. е имало стар отводнителен канал.
Заявява, че на 05.06.2010 г. при него като физическо лице отишла ищцата М.П. и
поискала да подмени стари тръби към съществуваща отводнителна система
преминаваща през неговия имот. Той подписал споразумение без нотариална заверка
за тази подмяна, но през 2012 г. Община – Д.М.го уведомила, че ищцата не е
правила ремонт на съществуващ канал, а реално е изградила нов такъв, който се
явява незаконен. Ищцата го уверила, че канала е законен тъй като е спечелила
дело против общината. Не оспорва, че през 2019 г. е започнал строителство в ***
и при изкопните работи достигнал до отводнителните тръби. Направил запитване в
Община – Д.М., на което му отговорили, че такъв канал не е заснет, изграден е
без строителни книжа и е незаконен. Било му заявено, че следва този незаконен
канал да бъде премахнат от него за негова сметка. Моли исковете да бъдат
отхвърлени. Претендира присъждане на разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите на страните, намира за
установено следното: Безспорно е между страните, а и видно от представените
нотариален ***на ***, удостоверение за наследници на П.Г.Д.и скица на Община Д.М.
от 09.08.2019г., ищците М.Г.П. и М.П.Д.-М. са собственици на ***, ***по плана
на с. О., ведно с построените в този имот сгради. Не се спори и че съседния на
този имот - *** е собственост на ответника ***. В нотариалния акт на
праводателя на ищците е посочена покупко-продажбата на имота, но не е посочено
никакво друго, принадлежащо на имота вещно право. Въпреки оспорването на
ответника за наличие на преминаващ през имота му тръбопровод, по делото е
представено писмено споразумение без нотариална заверка на подписите, с което
на 05.06.2010г., собствениците на двата имота са се споразумяли за подмяна на
тръби на съществуващ тръбопровод, отвеждащ дъждовните води от сградите, построени
в имота на ищците, към дерето. В споразумението не е посочено откъде минава
този тръбопровод, за чия сметка е подмяната, откога съществува този
тръбопровод. Въпреки, че по делото не е представена, но видно от
възпроизвеждането в съдържанието на приложеното ***Кметът на Община Д.М. е
издал ***с която е разпоредено ищците, в срок до 30.04.2012г., да заустят
съществуващ отводнителен канал, в индивидуално съоръжение – водоплътна изгребна
яма, отговаряща на техническите и санитарно-хигиенните изисквания, изградена в
техния собствен имот, както и да премахнат трасето на съществуващия
отводнителен канал от съседния имот, собственост на ответника, и в частта,
изграден в непосредствена близост до масивна сграда в друг съседен имот. Тази
заповед е отменена с посоченото решение на ***като издадена при съществено
нарушение на административнопроизводствените правила при нейното издаване. През
2015г. Кметът на Община Д.М., е издал ***с която, по искане на ищцата М.П.Д.-М.
е наредено ответникът, като собственик на ***, да осигури свободен достъп до
имота си на ищците, които да извършат ремонт на отводнителен канал, отвеждащ
повърхностните дъждовни води от техния имот, подземно през ***, а именно –
изкопни дейности, подробно описани, ремонт на тръби, направа на пясъчна
подложка под и над тръби, зариване на изкопа, подравняване и възстановяване на
терена. Доказателства за това, дали такъв ремонт е извършен, по делото не са
представени, ищците са представили две фактури за закупени ВиК материали на
името на ***, които обаче са от 2010г. и 2011г. Между страните е водено ***по иск по чл. 109
от ЗС, чийто предмет е бил премахване на сграда-навес и метални конструкции в
имота на ответника, и няма пряко отношение към предмета на настоящето
производство. Безспорно се установява по делото, че на 24.06.2019г. в с. О. е
валял проливен дъжд, вследствие на което в сграда в имота на ищците са
настъпили вреди, описани в констативен протокол за оглед на ***от 25.06.2019г.
По делото е представена служебна бележка на Кметство О., без номер и дата,
съгласно която на ищцата М.П.Д.-М., като собственик на имот, находящ се на ***,
е разрешено включване на дъждовните води от улуците на постройките в
канализацията на аптеката в с. О.. Разпитан в качеството на свидетел в съдебно
заседание, издалия посочената служебна бележка К.К.,***, посочи, че е бил кмет
през 2010г., когато правили ремонт на отводнителен канал във връзка с отваряне
на аптека в селото. Посочи, че имотът, в който била аптеката, не бил този на
ищците или ответника, а по-настрани, съседен на имота на ответника. Посочи, че
в канала, който тогава ремонтирали, се включвал друг канал, който преминавал
през имота на ответника, че ищците и ответника тогава се споразумяли да се
направи ремонт на преминаващия процесен канал и той да влезе в този на аптеката.
Твърди, че през 2019г. процесния канал видимо бил разрушен, в имота на
ответника имало изкопни работи, а след проливен дъжд по-коъсно, в имота на
ищците имало следи от наводнение в мазето. Посочи, че водите в премахнатия
канал влизали през неголяма шахта в имота на ищците, близо до имота на
ответника, че каналът бил с ПВЦ тръби, около 30 см. под земята, че е виждал
това полагане при ремонта на канала на аптеката. Ответникът не отрича, че през
2018г. е получил разрешение за строеж на закрит навес в собствения си имот, и
че при строежа е достигнал до тръби. На направеното запитване от него до ***получил
писмен отговор от ***/л. 32 от делото/, съгласно който за отводнителен канал
през неговия имот, няма строителни книжа и не е издавано разрешение за строеж в
Община Д.М.. Липсва и документ, с който да е уредено право на прокарване на
отклонения от общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура през чужди
имоти в съответствие с изискванията на чл. 193 от ЗУТ, а именно – писмен
договор с нотариална заверка на подписите. Посочено е, че от това следва, че
изграждането на този отводнителен канал не е разрешено, и че той представлява
незаконен строеж. Именно след този отговор, ответникът е започнал
строителството на постройката в своя имот, както сочат и показанията на водения
от ищците св. К.. Заключението на първата изготвена по делото
съдебно-техническа експертиза, сочи, че след запознаване с имотите на страните,
проектната документация за склада в имота на ответника, представените писмени
доказателства, вещото лице е констатирало, че понастоящем такъв канал не
съществува. Посочва, че причината за това е строежа в имота на ответника, чиито
книжа вещото лице е прегледало и същите са подробно описани и съществуващи в
Община Д.М. – разрешение за строеж, проект за вертикална планировка, писма,
скици, виза за проектиране, изходни данни за проектиране. Констатацията е, че
строежът е с всички строителни книжа съгласно ЗУТ. Вещото лице е отбелязало, че
отпадните води от процесния много стар канал са с характер на смесени отпадни
води – битови води и част от дъждовните води, а не само дъждовни/повърхностни
от покрива и двора на ищците. Част от дъждовните води са, защото те се изливат
свободно по терена чрез улуците и не се заустват. Вещото лице е обсъдило и служебната
бележка на Кметство О. без дата, съгласно която дъждовните води се включват в
канализацията на аптеката, но доколкото то е констатирало, че това не са само
дъждовни води, това заустване е коментирано като в несъответно със законовата
уредба. Даден е отговор, че не е възможно възстановяване на съществуващия
канал, посочено е, че той е бил много стар, с изтекъл срок на годност,
обслужвал е и други парцели освен този на ищците. Вещото лице също не е
констатирало учредено право на преминаване, както и писмен договор между
собственици на два поземлени имота с нот.заверка на подписи. Заключението е
посочило всички необходими книжа, които биха били необходими за бъдеща
реконструкция на канала, едно от които е нотариално заверено съгласие за
условията на преминаване през чужд имот. Констатирано е, че при дадена
декларация от собственик на друг съседен имот /каквато е представена също по
делото, но няма отношение с предмета му/ за преминаване на отводнителния канал
през неговия имот, има и друга възможност за заустване на водите.
Допълнителната съдебно – оценъчна експертиза за стойността за изграждане на
несъществувацщия вече канал през имота на ответника през 2010г., сочи стойност
на материали и труд в размер на общо 4336.69лв.
При така представените по делото доказателства, съдът
прави следните изводи: Предявения иск на осн. чл.109 от ЗС е допустим, той
представлява иск за защита на собствеността и е средство за правна защита на
собственик на имот срещу действие, което му пречи да упражнява своето право на
собственост. Такъв иск може да се води успешно само ако действията на ответника
са неоснователни и е налице конкретно нарушаване на правата на ищците. В случая
ищците следваше да докажат, при условията на пълно и главно доказване, следните
предпоставки: че са собственици на посочения ***, ***по плана на с. О., че на
същия имот е учредено право на преминаване на отводнителен канал за отвеждане
на повърхностни дъждовни води през имота на ответника, че ответникът е разрушил
съществуващ такъв канал преминаващ през имота му, и че това негово действие,
без да лишава ищците от владението им ограничава/смущава възможността им да
упражняват правото си на преминаване на канал през неговия имот, които
действия, ищците не са длъжни да търпят. Или другояче казано – ищците следваше
да докажат, че в имота на ответника има учреден сервитут в полза на техния
имот, който е бил нарушен от ответника, за да могат да търсят защита по
посочения ред на чл. 109 от ЗС. В случая такъв сервитут не се доказа да е съществувал
нито преди 2010г., нито след това. Съгласно чл. 193 ал. 1 от ЗУТ, правото на
прокарване на отклонения от общи мрежи и съоръжения на техническата
инфраструктура през чужди имоти се учредява с писмен договор между
собствениците на поземлените имоти с нотариална заверка на подписите, а съгл.
ал. 3, когато не е постигнато съгласие между собствениците на поземлените имоти,
и друго техническо решение е явно икономически нецелесъобразно, правото на
прокарване се учредява със заповед на кмета на общината. Представеното писмено споразумение
от 05.06.2010г. между една от ищците и ответника за подмяна на тръби в имота на
последния, не представлява учредяване на право на преминаване, то не е с
нотариална заверка на подписите, не е сключено между всички собственици на
господстващия имот, и не на последно място – съгласието за подмяна на тръби не
може да замести като съдържание учредяването на един сервитут. Същевременно и ***
на ***с която е наредено ответникът,
като собственик на ***, да осигури свободен достъп до имота си на ищците, за
извършване на ремонт на отводнителен канал, отвеждащ повърхностните дъждовни
води от техния имот, подземно през ***, също не представлява учредяване на
сервитут при условията на чл. 193 ал. 3 от ЗУТ – в нея няма такова съдържание,
няма преценка за несъгласие на собствениците на ПИ, не е обсъждано, че друго
техническо решение е явно икономически нецелесъобразно, напротив – в нея
изрично е посочено, че се издава на осн. чл. 194 ал. 1 и ал. 4 от ЗУТ, което
обаче само по себе си не значи, че това, което е разрешено е всъщност дейност
по действително учредено право на преминаване през служещия имот. При
издаването на тази заповед са изложени мотиви за установено действително
положение и документи, в които не фигурира такъв, доказващ учредено право на
преминаване на канал за повърхностни дъждовни води. Посочена е отмяната на
заповедта от 2012г. за премахване на отводнителния канал, и тя вероятно е
тълкувана като право на съществуване на такъв, но действително решението на ***
само сочи, че заповедта е издадена при процесуално нарушение, а не че е била незаконосъобразна
или нецелесъобразна. Заключението на ВЛ също потвърждава липсата на учредено
право на преминаване, сочи също и че предназначението на съществувалия такъв не
е било такова, каквото сочат административните актове – за отвеждане на
дъждовни води, а ебило и за битови. Поради всичко дотук изложено за липса на
право на преминаване през имота на ответника, съдът намира, че правото, за
което се иска защита чрез предявения иск по чл. 109 от ЗС не съществува, както
и че собственикът на *** е в правото си да разполага със своя имот и да
реализира инвестиционните си намерения, за каквито отводнителния канал на
ищците е попречил. Това негово право, до каквито изводи достига съдът,
препятства уважаването на втория евентуално предявен по делото иск – по чл. 45 от ЗЗД. За
уважаването му е необходимо да бъде доказано, освен другите предпоставки, най-вече
виновно противоправно поведение на ответника, каквото в случая категорично не е
налице. Премахването на тръбите на канал, преминаващ през собствения на
ответника имот, при липса на задължение от негова страна да търпи в имота си
наличието на такова съоръжение, не може да бъде прието за противоправно. Дори и
да се разгледат по друг начин тръбите – като движими вещи, които са унищожени
от ответника, то по делото не се доказа, че те са били собственост на ищците,
не се доказа че положени през 2010г. тръби са били унищожени, доколкото за
такова полагане има разрешение от Общината през 2015г., а представените по
делото два броя фактури за закупуване на ВиК материали през 2010г и 2011г., са
издадени на името на трето лице – ***, който не е ищец.
Поради така изложеното, съдът намира, че и двата
предявени иска - на осн. чл.109 от ЗС и на осн. чл. 45 от ЗЗД, се явяват
неоснователни, и като такива, следва да бъдат отхвърлени изцяло.
При този изход на делото, ищците следва да бъдат
осъдени да заплатят на ответника направените от него разноски в производството,
в размер на 1200.00лв.
Воден от
горното, съдът
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ
предявения на основание чл. 109 от ЗС
иск от М.П.Д.-М., ЕГН **********,***, и М.Г.П., ЕГН ********** ***, против ***,
***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Н.Б.Ж., за
осъждане на ответника ***, да възстанови преминаващия през собствения му имот
***, ***по плана на с. О., общ. Д.М.,
отводнителен канал за отвеждане на повърхностните дъждовни води от собствения
на ищците ***, ***по плана на с. О., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявения на основание чл. 45
от ЗЗД иск, от М.П.Д.-М., ЕГН **********,***, и М.Г.П., ЕГН ********** ***,
против ***, ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Н.Б.Ж.,
за осъждане на ответника да заплати на ищците сумата от 8 200лв. –
стойност на разрушен отводнителен канал за
отвеждане на повърхностните дъждовни води от собствения на ищците ***, ***по
плана на с. О., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал.3 ГПК, М.П.Д.-М., ЕГН **********,***,
и М.Г.П., ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТЯТ на ***, ***, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от Н.Б.Ж., деловодни разноски в размер на 1200.00лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред П.ски окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: