Решение по дело №249/2012 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 481
Дата: 12 февруари 2013 г.
Съдия: Величка Борилова
Дело: 20121200100249
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 май 2012 г.

Съдържание на акта Свали акта

Публикувай

Решение № 4328

Номер

4328

Година

2.6.2015 г.

Град

Благоевград

Районен съд - Благоевград

На

06.01

Година

2015

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Атанас Иванов

дело

номер

20151210100310

по описа за

2015

година

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по подадена искова молба от Л. В. В., ЕГН [ЕГН], против [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], ул. адрес, представлявано от Н. Р..

Навежда се в молбата, че ответното дружество е строителен предприемач на територията на Б., като през 2013 г. ищецът водил преговори с [фирма] за закупуване на апартамент, находящ се в жилищна сграда с идентификатор 04279.616.68.4 по кадастралната карта на Б., с административен адрес бул.адрес. Твърди се, че по време на преговорите жилищната сграда е била в строеж, като не е издадено разрешение за ползване, като управителят на дружеството поискал ищеца да преведе аванс, като предоставил сметка, по която да се нареди сумата. Твърди се, че на 28.06.2013 г. превел ищеца аванс за покупко-продажба на апартамент в размер на 19 558,30 лв. по банков път на ответника, като не се стигнало до сключване на договор за покупко-продажба на апартамент, поради което направил искане ответното дружество да върне обратно платената сума. Навежда се, че към момента на предявяване на настоящата искова молба няма постъпило плащане от ответника, като проведените разговори между страните за доброволно уреждане на спора не дали резултат.

Навежда се, че на 18.12.2014 г., чрез куриер [фирма], с товарителница №[ЕИК], и на 20.12.2014 г. с товарителница №[ЕИК], отправил ищеца до ответника покана за връщане на платената сума. Посочва се, че поканата е доставена на адреса на офиса на дружеството, който се намира в Б., бул. адрес, тъй като до адреса на управление, посочен в Търговския регистър, няма достъп (входната врата на сградата на ул. адрес, в която се намира ап. 9, е заключена и външни лица нямат достъп).

Твърди се, че на 14.01.2015 г., чрез куриер [фирма], с товарителница №[ЕИК], отправил ищеца трета поред покана до адреса на управление на дружеството - Б., ул. адрес, като управителят на дружеството е отказал да получи и трите покани.

Навежда се, че ответното дружество е получило без правно основание сумата от 19 558,30 лв., която следва да върне на ищеца.

Прави се извод, че ответното дружество е в забава, считано от деня на получаване на поканата за връщане на сумата, като се претендира лихва за забава в размер на 185,04 лв., представляваща законната лихва върху дължимата сума от 19 558,30 лв., за периода от 19.12.2014 г. до 21.01.2015 г.

Прави искане пред съда да бъде осъден ответника да заплати сумата в размер на 19558.30 лв., представляваща платена сума без основание, както и сумата в размер на 185.04 лв., представляваща законна лихва за периода от 19.12.2014 г. до 21.01.2015 г., ведно със законната лихва от подаване на иска – 18.02.2015 г., както и претендира заплащане на сторените по делото разноски.

Ответникът, в срока за подаване на отговор на исковата молба, е подал такъв, в който оспорва предявените искове. Навежда, че отразеното в исковата молба, че през 2013 год. ищцата е водила с ответника преговори за закупуване на апартамент находящ се в сграда с идентификатор 04279.616.68.4 по кадастралната карта на Б. с административен адрес бул. адрес не отговаря на истината. Оспорва се твърдението, че никога и по никакъв повод и нито като физическо лице или като управител на [фирма] Б. не се срещал със Л. В. В.. Ответникът не оспорва обстоятелството, че в сградата с идентификатор 04279.616.68.4 по кадастралната карта на Б. [фирма] е суперфициарен собственик на определен брой самостоятелни обекти вкл. и апартаменти и като такъв има право да продава. Навежда се, че след като не е сключван предварителен договор, то липсва основание за водените преговори, следователно неоснователен се явява иска. Оспорва се и твърдението, че на 28.06.2013 год. ищеца е превел на ответника по банков път сума от 19558,30 лева.

Навежда се твърдение, че сумата предмет на исковата молба, е преведена от с/ка BG № ..... в "У. Б." клон Б." по сметка на ответника BG № ..... "Банка ДСК" и това е станало отново на дата 28.06.2013 год. Като основание в преводния документ, превеждащата банка "У. Б." клон Б." посочила "Аванс по дог. за покупка на недв. имот Д. В. А.. Твърди се, че такъв договор е сключен между ответника и Д. В. А. като предварителен и е за покупко-продажба на жилище, самостоятелен обект с идентификатор 04279.616.68.4.14 по кадастралната карта на Б. в жилищна сграда с идентификатор 04279.616.68.4 по кадастралната карта на Б.. Уговорено е това плащане да бъде направено един ден след сключването на предварителния договор т.е. на 28.06.2013 год. Прави се извод, че дори и да се приеме, че парите са преведени от сметка на ищеца по делото по сметка на ответника, причините поради които, изпълнението на договорното задължение на Д. В. А. е направено по този начин, е обстоятелство правно ирелевантно за настоящето дело, тъй като то създава облигационни отношения с трето лице, не с ответника.

Правната квалификация на правата, претендирани от ищеца е при така наведеното в обстоятелствената част и петитум на иска, въведени са три предмета на делото, при обективно евентуално съединяване на искове - по първия иск е спорното материално право да се иска връщане на вземане от трето лице, което го е получило без основание, която правна квалификация е чл. 55, ал. 1, предл.1 от ЗЗД, като по втория иск това е правото на вземане за лихва, която правна квалификация е чл. 86 от ЗЗД, а по третия иск това е правото на вземане за разноски в процеса, която правна квалификация е чл. 78 от ГПК.

От представените по делото доказателства, а именно: платежно нареждане, извлечение по сметка, удостоверение, се установява, че сумата 19558.30 лева е преведена от Л. В. В. на [фирма]. Като основание на превода е посочено аванс по договор за покупка на недвижим имот Д. В..

От предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 27.06.2013 г. се установява, че [фирма], е поел задължение за прехвърляне собствеността на апартамент на лицето Д. О. В. – А., срещу уточнена цена.

От покана до [фирма], изпратена от Л. В. се установява, че дружеството е поканено да върне сумата в размер на 19558.30 лв. на ищеца, като дадена без основание, като поканата е получена на 19.12.2014 г.

Съдът счита, че не следва да обсъжда останалите ангажирани от страните доказателства, поради неотносимостта им към предмета на спора.

С оглед така изложената фактическа обстановка, съдът навежда следните правни доводи:

Съгласно нормата на чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, който е получил нещо без основание, е длъжен да го върне. Следователно, за да бъде основателна претенцията, ищецът следва да докаже, че е платил на ответника сума без основание.

Ответникът е сключил валиден предварителен договор за продажба на недвижим имот с дъщерята на ищеца, което се явява трето лице за процеса. Действително сделката е непротивопоставима по отношение на ищеца, т.е. не би могло да се изиска от страна на ищеца да приеме престираното от страна на ответника или от своя страна да престира на ответника цената по сделката, тъй като ищецът не е сключил договор с ответникът. Не сме изправени обаче в хипотезата на договор в полза на трето лице – чл. 22 ЗЗД, тъй като не е реализиран този фактически състав. А съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗЗД, договорът поражда действия между страните, а спрямо трети лица - само в предвидените в закона случаи, какъвто не е настоящият случай. Налице е следователно липса на валидна облигационно правна връзка между двете страни - ищец и ответник.Първият фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД изисква предаване, съответно получаване на нещо при начална липса на основание. От значение е моментът на получаване на облагата, тъй като именно към този момент трябва да е липсвало основание. Началната липса на основание за преминаването на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго, ще е налице във всички случаи, когато не е налице валиден юридически факт за получаването на определена имуществена облага, или въз основа на нищожен акт, или предаването на имуществена ценност е извършено след прогласяване унищожаемостта на сделката.

Липсата на правно основание е липсата на право за дадено лице да получи имуществена придобивка в момента, когато то фактически я е получило. В настоящия случай, не е налице основание на имуществената придобивка на ответника, когато я е получило, поради което, искът се явява основателен.

По иска за присъждане на лихва по чл. 86 от ЗЗд, с оглед изхода на делото по главния иск, то следва да се уважи. Ищецът е изпратил надлежна покана до ответника, което е поставило последния в забава, което обуславя основателност на иска за лихва.

Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, искането за присъждане на направените от ищеца разноски се явява основателно.

По изложените съображения и на основание чл. 235 ГПК, районният съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], ул. адрес, представлявано от Н. Р. да заплати на Л. В. В., ЕГН [ЕГН], сумата от 19558.30 лв. (деветнадесет хиляди петстотин петдесет и осем лева и 30 стотинки), представляваща платена сума без основание, както и сумата в размер на 185.04 лв. (сто осемдесет и пет лева и 04 стотинки), представляваща законна лихва за периода от 19.12.2014 г. до 21.01.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на иска – 18.02.2015 г., до окончателното плащане, както и сумата в размер на 1919.73 лв. (хиляда деветстотин и деветнадесет лева и 73 стотинки), представляващаза разноски по делото – за адвокат и държавна такса.

Решението подлежи на обжалване пред Б. в двуседмичен срок от обявяването на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: