РЕШЕНИЕ
№
25.10.2021 г., град Добрич
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен
съд Добрич,
гражданско отделение, IV – ти състав, в публично
съдебно заседание на двадесет и трети септември, през две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ПАШАЛИЕВ
при участието на секретаря Христина
Христова, като разгледа докладваното от съдия Георги
Пашалиев гражданско дело № 369 по описа на Районен съд Добрич за 2021 г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и
сл. от ГПК.
Образувано
е по искова молба на „Хидромарк“ ЕООД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. В., срещу „А. Груп“
ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Д., с която се
иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца следните
суми:
1 )
3023, 93 лева, представляваща дължимо възнаграждение по договор за изработка от
16.09.2019 г., за което е издадена фактура с № 100432/24.09.2019 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението – 30.09.2020 г. до
окончателното плащане на сумата;
2 ) 287,
27 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата от 3023, 92
лева, за периода от 25.10.2019 г. – 30.09.2020 г., за които е издадена заповед
за изпълнение № 260143/08.10.2020 г . по ч.гр.д. № 2650 по описа на Районен съд
Добрич.
В исковата молба се твърди, че на 16.09.2019 г.
служител на ответника на име … е провел телефонен разговор със служител на
ищцовото дружество. Поискал е да бъде подменен …., собственост на ответника.
Същият служител на ответното дружество е доставил дефектиралия уред в базата на
ищеца. Последният е изработил нови …, монтирал ги е на … и е предал изправната
вещ на служителя на ответното дружество в базата си на 24.09.2019 г. Уговорките
между страните не са били обективирани в писмен договор. На тази основа се
сочи, че за извършената услуга ищецът е издал фактура № 100432/24.09.2019 г. на
стойност 3023, 93 лева, с падеж на задължението на 24.10.2019 г. Твърди се, че
фактурата е била изпратена на ответното дружество най-късно на 13.03.2020 г.
След като ответникът не е изпълнил задължението си, ищецът е подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.
Така в полза на ищцовото дружество е била издадена
заповед за изпълнение № 260143/08.10.2020 г. по ч.гр.д. № 2650 по описа на
Районен съд Добрич за сумата от 3023, 93 лева - възнаграждение по договор за
изработка от 16.09.2019 г., и за сумата от 287, 27 лева – обезщетение за забава
върху главницата. Настоящото производство е инициирано от ищеца в изпълнение на
разпореждане на заповедния съд след подадено от ответника възражение по чл. 414
от ГПК.
Иска се да бъде признато за установено, че ответникът
дължи на ищеца сумата от 3023, 93 лева, представляваща дължимо възнаграждение
по договор за изработка от 16.09.2019 г., за което е издадена фактура с №
100432/24.09.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението – 30.09.2020 г. до окончателното плащане на сумата, както и сумата
от 287, 27 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата от 3023,
92 лева, за периода от 25.10.2019 г. – 30.09.2020 г. Претендират се разноски и
се прави евентуално възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение
на ответната страна.
В съдебно заседание се представлява от процесуалния
представител – адвокат П.М. В хода на устните състезания последният пледира за
уважаване на претенциите, като аргументира становището си със събрания
доказателствен материал и пасивното процесуално поведение на ответната страна.
Ответникът е подал отговор в
законоустановения срок. Твърди, че искът е частично основателен. Оспорва
твърдението на ищеца, че услугата е извършена на 24.09.2019 г. В тази връзка се
сочи, че обезщетение за забава не се дължи от 25.10.2019 г., а от 13.03.2020 г.
Изразява готовност за сключване на споразумение за разсрочено плащане на
главното задължение.
В съдебно заседание се представлява от
адвокат Д.М., който поддържа изложеното в отговора на исковата молба.
Съдът,
като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно съединени претенции с
правно основание по чл. 422 от ГПК вр. с чл. 266, ал. 1 от ЗЗД и по чл. 422 от ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В тежест на ищеца по главния иск е да установи наличието на облигационно правоотношение
по договор за изработка, сключен между страните; изработка на нови … и монтажът
им на … за ...; размерът на възнаграждението за изработката; както и приемането
на работата от ответното дружество.
По делото е представена фактура № 100432 от 24.09.2019
г., издадена на ответното дружество от „Хидромарк“ ЕООД. В същата са отразени
продажба на комплект …, както и ремонт, смяна на … и тест, на обща стойност от
3023, 93 лева. Посочен е падеж на задължението – 24.10.2019 г., като е
определен и начин на плащане – по сметка в банка „Райфайзенбанк“.
Фактурата не е подписана от представител на ответното
дружество. Счетоводният документ, доколкото е издаден само от едната страна, не
доказва наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за
изработка. Затова по делото бяха събрани и други доказателствени средства.
В тази връзка бе изготвена съдебно-счетоводна
експертиза, от която се установи, че процесната фактура е осчетоводена в
счетоводствата на двете дружества, съответно на 24.09.2019 г. при ищеца и на
30.09.2019 г. при ответника. Установява се, че ответното дружество е ползвало правото
на пълен данъчен кредит по фактурата в размер на 503, 99 лева. Вещото лице е
посочило също, че по процесната фактура е постъпило плащане от 500,00 лева на
12.07.2021г. Плащането на сумата се установява и от приложената по делото
вносна бележка (л.45).
Съдът възприема заключението на вещото лице в цялост,
тъй като е обективно и е изготвено от лице с необходимата квалификация.
На тази доказателствена основа може да бъде заключено,
че между страните е възникнало облигационно правоотношение по договор за
изработка. С осчетоводяването на фактурата от ответното дружество и ползването
на данъчен кредит същото е потвърдило съществуването на вземане на ищеца по
договор за изработка в размер на 3023, 93 лева. С тези свои действия е приело и
извършената работа от ищеца.
Този извод се потвърждава и от процесуалната позиция
на ответника, който в хода на производството не оспори размера и основанието на
главния иск, а погаси част от вземането в размер на 500, 00 лева.
Ответникът бе задължен да представи списък на всички
лица, които са работили при него към месец септември 2019 г. с посочени три
имена и адреси, в едноседмичен срок от получаване на съобщението.
Бяха му указани
и последиците от неизпълнение на указанията в срок. Бе предупреден, че съгласно
чл. 161 от ГПК съдът може да приеме за доказани следните факти: наличието на
облигационно правоотношение по договор за изработка, сключен между страните на
24.09.2019 г.; изработка на нови ...и монтажът им на ...за ...; възнаграждението
за изработката в размер на 3023, 93 лева; както и приемането на работата от
ответното дружество.
Ответното дружество не изпълни задължението си. Поради
тази причина, а и с оглед на събрания доказателствен материал, се налага изводът,
че страните са сключили договор за изработка на 24.09.2019 г. Изпълнителят
„Хидромарк“ ЕООД е изпълнил задължението си по договора и е монтирал нови ...на
...за .... Възложителят „А. груп“ ЕООД от своя страна е приел работата,
вследствие на което е възникнало задължение за плащане на договореното възнаграждение в размер на 3023, 93 лева.
Установи се също, че на 12.07.2021 г. е погасена част от сумата в размер на
500, 00 лева.
При това положение главният иск следва да бъде уважен
за сумата до 2523,93 лева. В останалата част до пълния претендиран размер от
3023,93 лева следва да бъде отхвърлен, поради настъпилото в хода на процеса
плащане в размер на 500,00 лева.
В платежното нареждане, като основание на плащането е
посочено - фактура № 100432 от 24.09.2019 г. Затова в съответствие с правилото на чл. 76, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД плащането
трябва да бъде отнесено към главната претенция, а не към акцесорната. Желанието
на ответника платената сума да се използва за погасяване на главния дълг се
извлича косвено и от процесуалните му действия, насочени към оспорване на
акцесорната претенция.
Главният иск не поражда спорове между страните, но
акцесорният иск за претендираното
обезщетение за забава е спорен. Ищецът счита, че обезщетението за забава се
дължи за периода от 25.10.2019 г. – 30.09.2020г. Ответното дружество поддържа
тезата, че обезщетение за забава се дължи от 13.03.2020 г., когато е получило
фактурата за плащане.
В тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 422
от ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е да докаже съществуването на главен паричен дълг, падеж на
главното задължение и размер на вземането за мораторна лихва.
Съгласно чл. 84, ал. 1, изр. първо от ЗЗД „Когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в
забава след изтичането му“. Този ден е определен във фактурата – 24.10.2019 г. В настоящия случай бе установено, че ответникът
е осчетоводил процесната фактура на 30.09.2019 г. Оттук се извежда, че на тази
дата най-късно е получил фактурата и е разбрал, че падежът на задължението е
24.10.20219г. Следователно, същият дължи обезщетение за забава за неизпълнение
на задължението си по процесната фактура от 25.10.2019 г. до датата на подаване
на заявлението по чл. 410 от ГПК– 30.09.2020 г. Изчислено с лихвен калкулатор възлиза
на 287,30 лева.
Ето защо, акцесорният иск за сумата от 287,27 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата от
3023,92 лева, за периода от 25.10.2019 г. – 30.09.2020 г., следва да бъде
уважен в цялост.
По
отношение на разноските:
При този изход на спора, в полза на ищеца
се поражда правото да му бъдат заплатени направените разноски.
Ищецът е представил списък на разноските. За заповедното производство претендира разноски в размер на 486,22 лева (адвокатско възнаграждение в размер на 420,00 лева и държавна такса в размер на 66,22 лева).
В настоящата инстанция е направил
разноски в размер на 724,74 лева (адвокатско възнаграждение в размер на 420,00
лева; държавна такса в размер на 104,74 лева; депозит за вещо лице в размер на 200,00
лева).
Направено е искане и за присъждане на
80, 00 лева „пътни разноски“. В разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК е
направено разграничение на разходите, които подлежат на възстановяване от
страните, съобразно крайния изход на спора. Това са разходите за такси,
разноски по производството и възнаграждение за един адвокат. Съдът счита, че
пътните разходи на страната не спадат към изброените, които подлежат на
възстановяване. Поради тази причина не следва да бъдат възлагани на ответника.
В съответствие с правилото на чл. 78,
ал. 1 от ГПК в тежест на ответника следва да бъде възложена за плащане сумата
от 486,22 лева – разноски в заповедното производство; и сумата от 724,74 лева –
разноски в исковото производство.
При тези мотиви, Районен съд Добрич
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „Хидромарк“
ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. В., срещу „А.Груп“
ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Д., иск с правно основание по чл. 422 от ГПК вр. с чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, че ответникът дължи
на ищеца сумата от 2523,92 лева, представляваща
дължимо възнаграждение по договор за изработка, за което е издадена фактура с №
100432/24.09.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението – 30.09.2020 г. до окончателното плащане на сумата – предмет на
заповед за изпълнение № 260143/08.10.2020 г . по ч.гр.д. № 2650 по описа на
Районен съд Добрич, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск
за разликата над 2523, 92 лева до пълния претендиран размер от 3023,92 лева.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „Хидромарк“
ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. В., срещу „А.
Груп“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Д., иск с правно основание по чл. 422 от ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че ответникът дължи
на ищеца сумата от 287,27 лева, представляваща обезщетение за
забава върху главницата от 3023,92 лева, за периода от 25.10.2019 г. –
30.09.2020 г. – предмет на заповед за изпълнение № 260143/08.10.2020 г . по
ч.гр.д. № 2650 по описа на Районен съд Добрич.
ОСЪЖДА „А. Груп“ ЕООД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Д., да заплати на „Хидромарк“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. В., сумата от 486,22 лева – разноски по
ч.гр.д. № 2650/2020 г. по описа на Районен съд Добрич.
ОСЪЖДА „А. Груп“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Д., да
заплати на „Хидромарк“
ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. В., сумата от 724,74 лева –
разноски по гр.д. № 369/2021 г. по описа на Районен съд Добрич.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд Добрич, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на
страните, което обстоятелство изрично да се удостовери в отрязъците от
съобщенията.
Районен съдия: