Р Е Ш Е Н И Е
№………...
Неприсъствено
по реда на чл.239, ал.1 във вр. чл.238, ал.1 ГПК
11.11.2020 г., град Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, четиридесет и девети състав, в публично заседание на двадесет и седми
октомври през
две хиляди и двадесета
година, в следният състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ
при участието на секретар МИЛЕНА УЗУНОВА, като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 4325 по описа за
2020г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството по
делото е образувано по искова молба от В.Д.М. ЕГН: **********, адрес ***, чрез
пълномощник адв.С.М.И. – АК Шумен срещу „Б.ч.“ ООД, с
****и седалище и адрес на управление ***, с която са предявени обективно
кумулативно съединени искове за осъждане ответното дружество да заплати на
ищцата следните суми:
610,01 лв.,
представляваща неплатено трудово възнаграждение за м. февруари 2020г., на
основание чл.128, т.2 КТ;
610,01 лв.,
представляваща неплатено трудово възнаграждение за м. март 2020г., на основание
чл.128, т.2 КТ;
91,50 лв.,
представляваща неплатено трудово възнаграждение за периода от 01.04.2020г. до
03.04.2020г. включително, на основание чл.128, т.2 КТ;
261,45 лв.,
представляваща обезщетение за 9 дни неизползван платен годишен отпуск, на
основание чл.224, ал.1 КТ;
610.01 лв.,
представляваща обезщетение за неспазен срок на предизвестие при прекратяване на
трудовото правоотношение, на основание чл.220, ал.1 вр.
чл.328, ал.1, т.3 КТ и
610.01 лв.,
представляваща обезщетение дължимо при прекратяван на трудовото правоотношение
поради намаляване обема на работа, на основание чл.222, ал.1 вр. чл.328, ал.1, т.3 КТ, ведно със законната лихва върху
главниците, считано от подаване на исковата молба – 07.05.2020г. до окончателно
изплащане на задължението.
В исковата молба се
твърди, че страните били в трудово правоотношение по силата на трудов договор №
88, сключен на 11.09.2019г. за заемане на длъжността „Заварчик“ с място на
работа гр.Долни чифлик, ЗПЗ, цех за дървопреработване и производство на въглища
при 8 часов работен ден и основано месечно трудово възнаграждение в размер на
минималната работна заплата, както и допълнително трудово възнаграждение за
придобит трудов стаж и професионален опит в размер на 0.6%, дължимо до 25-то
число на следващия месец и за неопределен срок. Ответното дружество не
заплатило на ищцата дължимото месечно трудово възнаграждение за месеците февруари,
март и април 2020г. На 06.04.2020г. на ищеца била връчена заповед №
85/01.04.2020г. за прекратяване на трудовото правоотношение на основание
чл.328, ал.1, т.3 КТ, поради което за ищцата възникнало право на получаване на
обезщетение по чл.224, ал.1 КТ и обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск за 9 дни, както и обезщетение за неспазен срок на предизвестие, всички
дължими към датата на прекратяване на трудовото правоотношение.
Ищецът моли за
уважаване на предявените искове, прави искания по доказателствата и претендира
присъждане на направените по делото разноски.
ОТВЕТНИКЪТ не е подал отговор, не
е изразил становище по исковата молба, не е направил доказателствени
искания и не е представил доказателства, в определения му от закона едномесечен
срок.
В хода на първото открито съдебно
заседание процесуалният представител на ищеца отправя молба, съдът да се
произнесе с неприсъствено решение срещу ответника, като уважи предявените
искове. Ответната страна, редовно призована, не се представлява в открито
съдебно заседание и не изразява становище по предявените искове.
Съдът като взе предвид, че с
връчените на ответника съобщение за връчване на препис от исковата молба и
подаване на писмен отговор (чл.131 ГПК) и призовка за страна за открито съдебно
заседание (чл.142 ГПК), са му указани последиците от неспазването на сроковете
за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание, както и че искът е
вероятно основателен с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и
представените доказателства, намира, че следва да бъде поставено неприсъствено
решение, като предявеният иск бъде уважен. Връчването бе редовно осъществено на
надлежния адрес на седалището на ответното дружество.
Предвид изхода от спора и липсата
на искане за присъждане на разноски от ищцовата
страна, съдът намира, че не следва да се произнася в тази връзка.
Мотивиран от гореизложените
съображения и на основание чл.238, ал.1 и чл.239 ГПК, СЪДЪТ
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА „Б.ч.“ ООД, с ****и седалище и
адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на В.Д.М. ЕГН: **********, адрес ***, следните СУМИ по предявени
кумулативно обективно съединени искове:
- 610,01 лв., представляваща
неплатено трудово възнаграждение за м. февруари 2020г., на основание чл.128,
т.2 КТ;
- 610,01 лв., представляваща
неплатено трудово възнаграждение за м. март 2020г., на основание чл.128, т.2 КТ;
- 91,50 лв., представляваща
неплатено трудово възнаграждение за периода от 01.04.2020г. до 03.04.2020г. включително,
на основание чл.128, т.2 КТ;
- 261,45 лв., представляваща
обезщетение за 9 дни неизползван платен годишен отпуск, на основание чл.224,
ал.1 КТ;
- 610.01 лв., представляваща
обезщетение за неспазен срок на предизвестие при прекратяване на трудовото
правоотношение, на основание чл.220, ал.1 вр. чл.328,
ал.1, т.3 КТ и
610.01 лв., представляваща
обезщетение дължимо при прекратяван на трудовото правоотношение поради
намаляване обема на работа, на основание чл.222, ал.1 вр.
чл.328, ал.1, т.3 КТ, ведно със законната лихва върху главниците, считано от
подаване на исковата молба – 07.05.2020г. до окончателно изплащане на
задължението.
ОСЪЖДА „Б.Ч.“ ООД, ****,
със седалище и адрес на управление
***, да заплати на адвокат С.М.И. ***, със служебен адрес:
гр. Варна, бул. „****(вход „Курортно строителство“), ет. 3, офис 32, сумата
от 468 (четиристотин шестдесет и осем) лева, представляваща адвокатско възнаграждение, на основание чл.
38 ЗА.
ОСЪЖДА „Б.Ч.“ ООД, ****, със
седалище и адрес на управление ***, да заплати в полза
на бюджета на съдебната власт,
по сметка на Районен съд
- Варна, банкова сметка *** ***, BIC ***,
банка „Първа инвестиционна банка” АД, клон Варна, държавна
такса, в размер на 300 (триста) лева, на основание
чл. 78, ал.
6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на
обжалване на основание чл.239, ал.4 ГПК.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис
от решението на страните, като ответника може в едномесечен срок от връчването
да поиска от Варненски окръжен съд отмяната му на основанията посочени в чл.240 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: