Решение по дело №428/2022 на Районен съд - Враца

„ВРАТЦАТА ИНВЕСТМЪНТ“ООД гр.**** с ЕИК:********* със седалище и адрес
на управление гр.****, ж.к.****, бл.22, вх.Ж, ет.1, ап.136, представлявано от
управителя ****, е обжалвало НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №06-
2200030/04.05.2022г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда”- ****, с което на
дружеството в качеството му на работодател за извършено нарушение на чл.128, т.2 от
КТ е наложено административно наказание – ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в
размер на 1 500.00 лева, на основание чл.414, ал.1 КТ. Жалбоподателят в жалбата и в
съдебно заседание чрез процесуалният си представител адв. Лилия Василева, по
делото и в писмена защита навежда доводи за незаконосъобразност на НП и иска
отмяна на наложената санкция.
Ответникът по делото чрез процесуален представител Ст.юрисконсулт
Кирилова ангажира становище, като излага съображения за неоснователност и
необоснованост на депозираната жалба и иска същата да бъде отхвърлена, а
атакуваното НП да бъде потвърдено.
Производството по делото е по реда на чл.59 - 63, ал. 1 от ЗАНН.
Районният съд - гр.****, като провери основателността на жалбата,
съобразявайки становищата на страните и след анализ на събраните по делото
доказателства прие следното от фактическа страна:
При извършване на документална проверка на място в обект – „Магазин за
промишлени стоки“ находящ се в гр.****, бул.„Втори юни стопанисван от
„ВРАТЦАТА ИНВЕСТМЪНТ“ООД - гр.**** и в Дирекцията „Инспекция по труда”
- гр.****, на дата 19.04.2022г. от служителите на инспекцията – свидетелите
Св.****, **** и ****, било установено от представените документи,
включително и от приложената разплащателна ведомост за месец ноември 2021г., че
при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения от страна на наетото по
трудово правоотношение лице в предприятието служителя ****а, работодателят
„ВРАТЦАТА ИНВЕСТМЪНТ“ООД - гр.**** представляван от **** - управител е
начислил, но не е изплатил в установените срокове /срокът за плащане е краят на месеца,
следващ месеца през който е положен трудът, съгласно уговореното в трудовия договор/,
уговореното трудово възнаграждение на работника ****а за месец ноември 2021г. в
размер на 60.89 лв. Сочи се и че нарушението е извършено в гр.**** на 04.01.2022г. -
тоест в първият работен ден след установения в допълнително споразумение към
Трудов договор срок за изплащане на месечното възнаграждение.
Същевременно, за така констатираното нарушение, против дружеството -
жалбоподател в качеството му на работодател е съставен и АУАН №06-
2200030/19.04.2022г. Процедурата по съставяне и връчване на АУАН се е развила в
присъствието на актосъставителя - ****, на нарушителя - представляван от неговия
гл.счетоводител **** и св. **** и ****. В съдебно заседание свидетелите служители на
Д”ИТ” - **** потвърждават изнесеното в акта и сочат, че последният е съставен
съгласно изискванията на ЗАНН.
В законоустановения срок по чл.44 ал.1 от ЗАНН, не е постъпило възражение
срещу съставения акт. Въз основа на горепосочения АУАН е издадено и обжалваното
НП №06-2200030/04.05.2022г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда”- ****
с което за нарушение на чл.128, т.2 на КТ, на основание чл.414, ал.1 от Кодекса на
труда на работодателя е наложена имуществена санкция в размер на 1500.00 лв.
Изложената фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните
по делото писмени и гласни доказателства, а именно: писмени доказателства – АУАН,
1

НП№06-2200030/04.05.2022 г. , Протокол от проверка на ДИТ **** № ПР
2211350/19.04.2022г.; Копие от ведомост за заплати за месец ноември 2021г.; Копие от
Трудов Договор №30 от 07.05.2021г. на ****; копие от пълномощно с рег.№
3028/17.07.2019г., разходен ордер от 03.05.2022г., Договор за правна защита,
извлечение на банкова сметка и списък за разноски, както и от показанията на
свидетелите - **** **** и ****, имащи качество на актосъставител и на свидетели
присъствали при констатиране на нарушението и съставяне на акта.
Съдът намира жалбата за подадена в законоустановения срок по чл.59, ал.2
ЗАНН и разгледана по същество, същата е процесуално допустима, но
неоснователна по следните съображения:
В разпоредбата на чл.128 т.2 от КТ е регламентирано, че работодателят е
длъжен в установените срокове да плаща уговореното трудово възнаграждение за
извършената работа.
В т.1 на същия член е предвидено задължението на работодателя в уговорените
срокове да начислява във ведомости за заплати трудовите възнаграждения на
работниците и служителите за положения от тях труд.
Субектът, задължен да изплати трудовото възнаграждение на работника или
служителя по трудовото правоотношение, е работодателят. Работодателят е длъжен
да плаща в установените срокове на работника или служителя уговореното трудово
възнаграждение за извършената работа. Това е основно задължение, като насрещна
престация за предоставената му и използвана от него работна сила на работника или
служителя. Трудово възнаграждение е основният интерес на работника или служителя
от създаването на трудовото правоотношение.
Задължението по чл.128 т.2 от КТ включва два основни елемента:
изплащане на трудовото възнаграждение за извършената работа, съгласно
уговореното в колективния или индивидуалния трудов договор или със споразумение
при учредяване на трудовото правоотношение - при избор или конкурс, то включва,
както основното, така и допълнителните трудови възнаграждения (за прослужено
време, за извънреден и нощен труд, за научна степен, за ползване на чужд език в
работата и други подобни) и дължимост на плащането на трудовото възнаграждение
в "установените срокове". При това съгласно чл.128, т.1 и т.2 от КТ работодателят е
длъжен в установените срокове да начислява във ведомости за заплати трудовите
възнаграждения на работниците и служителите за положения от тях труд, както и да им
плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Разпоредбата на
чл.270, ал.3 от КТ установявала императивно начина на изплащане на трудовото
възнаграждение: то следвало да се извършва лично по ведомост или срещу разписка,
а по писмено искане на работника или служителя - на негови близки, или да се
превежда на влог в посочена от него банка. Във всички изброени случаи плащането се
документира по надлежния ред. Съгласно задължителната практика на ВКС
получаването на трудово възнаграждение от работника се доказва с подписа му във
ведомостта, както и срещу разписка. /Решение № 171 от 03.10.2016 г. по гр. д. №
1407/2016 г., г. к., III г. о. на ВКС/.
От показанията на разпитаните свидетели, които съдът кредитира като
обективни, а видно и от приложената по делото ведомост на /л.11-12 от делото/, е че
не е налице подпис на служителя за получаване на трудово възнаграждение от
процесното дружество – жалбоподател за процесния период.
Безспорно към датата на проверката - 19.04.2022г. за служителите на
2

инспекцията е станало ясно, че работодателят „ВРАТЦАТА ИНВЕСТМЪНТ“ООД -
гр.**** не е изпълнил задължението си да изплати в установеният в трудовият
договор срок уговореното трудово възнаграждение за месец ноември 2021г. на
служителя - ****а в размер на 60.89 лева. От така изложеното става ясно, че
процесният АУАН се явява законосъобразно издаден в установения срок по ЗАНН.
От събраните по делото доказателствата се установи по несъмнен начин, че
състава на нарушението е осъществен от обективна страна от жалбоподателя, тъй като
на 04.01.2022г., тоест в първият работен ден след установения в Трудовият Договор
№30 от 07.05.2021г. срок за изплащане на месечното възнаграждение работодателя не
изпълнил задължението си по спазване на трудовото законодателство – да изплати
трудово възнаграждение за месец ноември 2021г. на служителя - ****а в размер на
60.89 лева.
От представените в съдебно заседание писмени доказателства - /разходен
касов ордер №16/03.05.2022г./ се установява, че едва през месец май и по конкретно на
03.05.2022г. е било изплатено трудовото възнаграждение за месец ноември 2021г. в
пълен размер 60.89 лева на служителя - ****а. За това и въпреки изложеното от
процесуалният представител на жалбоподателя съображение за изплатено
възнаграждение –посредством разходен касов ордер №16/03.05.2022г. - за положеният
труд, настоящата съдебна инстанция счита, констатациите в протокола за извършена
проверка и отразеното, като съдържание в АУАН и НП, че дължимото възнаграждение
за положения труд на служителя - ****а в дружеството не е изплатено, в рамките на
договорения срок, за правилно установено.
От съвкупния анализ на доказателствата по делото се налага извода, че за
посоченият месец за ноември 2021г. работодателят е начислил, но не заплатил
дължимото трудово възнаграждение на посоченият служител.
Предвид изложеното до тук съдът намира, че извършеното е безспорно
нарушение по чл.128 т.2 от КТ, което се санкционира със санкцията предвидена в
текста на чл.414 ал.1 от КТ.
Съгласно чл.414 ал.1 от КТ „Работодател, който наруши разпоредбите на
трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с
имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното
длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - с глоба в размер от
1000 до 10 000 лв.”
Процесното административно наказание е наложено при изложената по горе
фактическа обстановка, която в пълнота е възприета от административно-наказващия
орган и възпроизведена в процесното НП, и която се възприема и от настоящият състав
на съда, който въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства,
приема, че жалбоподателя е осъществил съставът на визираното в АУАН и НП,
административно нарушение по чл.414, ал.1 от КТ, за което следва да бъде
санкциониран.
По делото безспорно са установени извършването на административното
нарушение, което е от вида на формалните - т.е. безспорно е установено
административното нарушение от обективна страна. Процесното дружество е
осъществило от обективна и субективна страна състава на административното
нарушение по чл.414, ал.1 от КТ, а именно: в качеството си на работодател по смисъла
на § 1 т.1 от ДР на КТ не е изплатило полагащото се трудово възнаграждение за
3

положен труд за месец за ноември 2021г. на служителя - ****а в размер на 60.89
лева,в установеният в трудовият договор срок - /срокът за плащане е краят на месеца,
следващ месеца през който е положен трудът, съгласно уговореното в трудовия
договор сключен с лицето/,
което е бил длъжен да стори, но реално не е - включително и до датата на извършената
на 19.04.2022г. проверка, и на съставяне на АУАН.
Както се посочи това е било сторено едва един ден преди съставянето на НП
на 03.05.2022г. Затова и съдът не възприема наведените от жалбоподателя
съображения за липса на нарушение поради изплащане на трудовото възнаграждение,
още повече, че видно от приложените доказателства по делото, това поведение на
жалбоподателя не е отделен епизодичен случай, а практика на дружеството, каквато не
е била волята на законодателя.Тази практика е дала възможност на дружеството
жалбоподател да не изплаща дължимите трудови възнаграждения на работниците си
както му вменява закона. Защото основното задължение на работника е да престира
труд, а на работодателя да го заплаща и то в пълният му размер.
Съгласно чл.416, ал.1, изр.2 от КТ редовно съставените актове по този кодекс
имат доказателствена сила до доказване на противното.В настоящото производство не
се събраха доказателства, които да оборят изложените обвинителни факти в акта за
установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно
постановление.По делото няма доказателства противни на така възприетата и изложена
по – горе фактическа обстановка.Ето защо и настоящият съдебен състав приема, че
наказателното постановление е издадено при спазване на административно
производствените правила и при пълно изясняване на фактите и обстоятелствата от
значение за случая, като е дадена правилна правна квалификация на нарушението и в
този смисъл съдът не възприема наведените съображения за допуснати процесуални
нарушения при съставянето на АУАН, и НП наведени в жалбата.
Изложените обстоятелства, са преценени правилно от АНО, в аспекта на
разпоредбата на чл.27, ал.2 от ЗАНН, като такива обуславящи налагането на санкция в
предвидения от законодателя размер, които в случая е в минимума предвиден в закона,
а именно 1500 лв.
В случая не е налице евентуален „маловажен случай” на адм.нарушение
по чл.28 от ЗАНН, защото в КТ има предвиден изричен законов текст – чл.415”в”от
КТ, който гласи – „ За нарушение, което може да бъде отстранено веднага след
установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли
вредни последици за работници и служители…” - за да са налице основанията за
приложението на визираната разпоредба то следва да са изпълнени изрично
посочените кумулативно две предпоставки – 1.своевременно изплащане и 2.липса на
вредни последици за работниците. Това нарушението е от вида, които могат да бъдат
отстранени веднага след установяването им, с изплащането на пълният размер на
дължимото трудово възнаграждение. В настоящия случай, нито сумата е била
изплатена на работника своевременно, нито може да се твърди, че не са произтекли
вредни последици за конкретният работник. Изводимо от изложеното, е че не са
налице условията по този текст – за нарушението няма данни да е отстранено веднага и
непосредствено след констатирането му – със съставянето на АУАН, освен това са
произтекли вредни последици за конкретният работник на дружеството и неговото
семейство, за който са налице реални настъпили вредни последици изразяващи се в
забавено с четири месеца заплащане на заработено трудово възнаграждение. В тази
насока съдът напълно възприема и изложеното в Писмената Защита на Д”ИТ”- ****
4

представена на съда.
Следва жалбата на дружество „ВРАТЦАТА ИНВЕСТМЪНТ“ООД -
гр.****, да се остави без уважение, като изцяло неоснователна, а обжалваното НП се
потвърди, като обосновано, правилно и законосъобразно. По делото АНО се
представлявал от упълномощен процесуален представител – юрисконсулт Кирилова,
която в хода на съдебните прения, претендира присъждането на разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 120 лв.
Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в производствата пред районния и
административния съд, както и в касационното производство страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съобразно
ал.4 и ал.5 на цитираната правна норма, в полза на учреждението или организацията,
чийто орган е издал акта по чл.58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен
от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо
образование, като размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ, който препраща към Наредбата за заплащането на правната помощ.
Чл. 27е от тази Наредба указва, че възнаграждението за защита в производства по
Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 150 лв. В конкретният
случай, съобразно ниската фактическата и правна сложност на делото, съдът намира,
че на АНО следва да бъде присъдено възнаграждение в размер на 80 лв.
С оглед на изложеното, понастоящем „ВРАТЦАТА ИНВЕСТМЪНТ“ООД -
гр.****, следва да бъде осъдена да заплати на Изпълнителна агенция "Главна
инспекция по труда" разноските за юрисконсултско възнаграждение в размер от 80. 00
лв.
Затова и съдът ПОТВЪРДИ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №06-
2200030/04.05.2022г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда”- ****, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО, на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН.
При гореизложените съображения съдът постанови решението си.

5

Номер на акта:	195
Дата:	31 май 2022 г.
Съдия:	Искра Петьова Касабова

Дело:	20221420200428
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	16 май 2022 г.

Решение по дело №428/2022 на Районен съд - Враца

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите