Определение по дело №681/2019 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 840
Дата: 5 декември 2019 г. (в сила от 28 декември 2019 г.)
Съдия: Магдалена Кръстева Недева
Дело: 20193001000681
Тип на делото: Въззивно частно търговско дело
Дата на образуване: 28 октомври 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  № 840

 

гр. Варна,        05.12.2019 година

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение, втори състав, в закрито заседание на горепосочената дата през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА БРАТАНОВА

                                                                                   МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

 

като разгледа докладваното от съдия М. НЕДЕВА ч.в.т.д. № 681 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по подадени частни жалби депозирани от Министерство на земеделието, храните и горите, в качеството му на правоприемник на Национална служба по зърното, срещу определение № 2042/03.06.2019г. и определение № 3376/20.09.2019г., постановени по т.д. № 84/2019г. по описа на ОС – Варна, с които съдът е прекратил производството по делото поради недопустимост на същото поради наличието на друг ред за събиране на вземането предвид публично-правния характер на същото, респ. е отхвърлил молбата на ищеца с правно основание чл. 248 ГПК за допълване на определението по делото чрез присъждане на сторените по делото разноски, представляващи държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. По съображения, подробно изложени в жалбите, моли съда да отмени обжалваните определения като неправилни и незаконосъобразни. С частната жалба против определението за прекратяване производството по делото моли съда да отмени обжалвания съдебен акт и да осъди ответното по иска дружество да заплати на ищеца сумата в размер на 10 966,88 лв., представляваща законната лихва дължима от момента на забава – 18.06.2015г. до датата на предявяване на исковата молба – 20.11.2018г., както и сумата в размер на 744,23 лв., представляваща лихва за забава от датата следваща датата на предявяване на иска – 21.11.2018г. до датата на извършване плащането по претендираната главница от ответника – 13.02.2019г. Респ. с втората частна жалба се иска отмяна на постановеното по реда на чл. 248 ГПК определение и присъждане на претендираните разноски в размер на 1 260,72 лв.

Ответникът в законоустановения срок е представил отговори на частните жалби, с които изразява становище за неоснователност на същите.

Частните жалби са подадени в срок от надлежна страна и срещу подлежащи на обжалване съдебни актове, поради което съдът намира същите за процесуално допустими.

Варненският апелативен съд, търговско отделение, за да се произнесе по същество на същите, съдът взе предвид следното:

Производството по т.д. № 84/2019г. по описа на ОС – Варна е образувано по искова молба на МИНИСТЕРСТВО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО, ХРАНИТЕ И ГОРИТЕ срещу КОМОДИТИ ТРЕЙД БЪЛГАРИЯ ЕООД-гр. Варна, с която е предявен иск за заплащане на сумата от 31 518лв, представляваща такса сертификат за съответствие и такса за издаване на протокол от изпитване по чл.4, т.2 и чл.5, т.1 от Тарифа за таксите, които се събират от Националната служба за зърно към министъра на земеделието и храните. С допълнителна искова молба е отправено искане за осъждане на ответника да заплати и сумата от 10966,88лв, представляваща лихва за забава за периода 18.06.15г. до 20.11.18г., както и законната лихва от подаване на исковата молба до 13.02.19г., възлизаща на 744,23лв.

С определение № 2042/03.06.2019г. ВОС е прекратил производството по т.д. № 84/2019г. по описа на ОС – Варна по съображения, че искът е недопустим, тъй като същият има за предмет парично вземане с публично-правен характер, поради което разглеждането, респ. събирането му не може да се осъществи по реда на ГПК, а по предвидения за това специален ред съгласно ДОПК.

След прекратяване на делото ВОС е бил сезиран с молба от Министерство на земеделието, храните и горите с искане за допълване на постановеното по делото определение чрез присъждане на разноски в размер на 1 260,72 лв., представляващи платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Искането за присъждане на разноски съдът е оставил без уважение с второто обжалвано определение № 3376/20.09.2019г.

По отношение обжалваното определение № 2042/03.06.2019г.:

Предявената искова претенция касае парично вземане, произтичащо от несъбрани такси за сертифициране и извършване на фитосанитарен контрол, за които е издадена фактура №**********/17.06.2015г. Сумата ответникът дължи на ищеца на осн. чл. 4, т.2 Тарифата за таксите, които се събират от Национална служба по зърното към МЗХ (обн. ДВ бр. 69/05.08.2003г., приета с ПМС № 167/25.07.2003г.).

Следователно процесното вземане е публично вземане по см. на чл. 162, ал. 2,т .2 ДОПК и като такова събирането му следва да се осъществи по реда на ДОПК. Обосновката за това лежи в нормата на чл. 163 и чл. 165 от ДОПК, съгласно които събирането на държавните публични вземания се извършва по реда на ДОПК и въз основа на влязъл в сила акт за установяване на съответното публично вземане, издаден от компетентен орган, освен ако в закон е установено друго. С оглед гореизложеното е недопустимо събирането на публично държавно вземане по реда на ГПК. Ето защо, производството по така предявения иск се явява недопустимо, тъй като редът за събиране на вземането не е гражданскоправен, а спорът е с административен характер и като такъв е подведомствен на съответния административен съд.

По изложените съображения, настоящият състав на ВАпС намира предявеният иск за недопустим за разглеждането му по ГПК, поради което производството по същото следва да бъде прекратено.

Като е стигнал до същите правни изводи, постановеното от ВОС определение № 2042/03.06.2019г. се явява правилно и като такова същото следва да бъде потвърдено.

 

По отношение обжалваното определение № 3376/20.09.2019г.:

Основните доводи на частния жалбоподател за неправилност на обжалваното определение, с което съдът е отказал присъждането на разноски по реда на чл. 248 ГПК, се свеждат до това, че ответникът е дал повод за завеждане на делото и макар и този повод междувременно да е отпаднал – с оглед изплащане на задължението, на ищеца се дължат разноски.

Действително безпротиворечива е съдебната практика на ВКС, че при погасяване на претендираното с иска вземане преди разглеждането му с оглед изплащане на същото, по аргумент на чл. 78, ал. 2 ГПК, при прекратяване на делото, ответникът дължи разноски на ищеца, тъй като с извънпроцесуалното си поведение е дал повод за завеждането на делото, необходимостта от съдебна намеса по което отпада с погасяване от него на задължението, предмет на търсената с иска защита.

Доколкото обаче причината за прекратяване на производството по делото е не самото удовлетворяване вземането на кредитора в лицето на МЗКГ, а недопустимост на предявената искова претенция цитираната в частната жалба съдебна практика е неотносима към настоящия случай.

Съобразно гореизложеното, като е оставил молбата на Министерство на земеделието, храните и горите с правно основание чл. 248 ГПК без уважение, ВОС е постановил правилно определение, което следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 2042/03.06.2019г. и определение № 3376/20.09.2019г., постановени по т.д. № 84/2019г. по описа на ОС – Варна.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от съобщаването му при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ: