№ 16762
гр. София, 12.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ
при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА В. Т.
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ Гражданско дело
№ 20221110133112 по описа за 2022 година
Предявени са искове по чл.422, ал.1 ГПК, във връзка с чл. 59 ЗЗД и по чл.422,
ал.1 ГПК, във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД.
Предявени са искове от „............“ ЕАД срещу ........... с правно основание чл.422, ал.1
ГПК, във връзка с чл.59 ЗЗД да се признае за установено, че ответника се е обогатил
неоснователно за сумата за установяване съществуване на вземане за сумата от 2352.86
лева, представляваща главница за консумирана топлинна енергия за периода от 01.10.2018 г.
до 30.04.2020 г. и за сумата от 23.32 лева, представляваща главница за дялово разпределение
за периода от 01.10.2016 г. до 29.02.2020 г., или общо сумата от 2376.18 лева и с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.86 ЗЗД за установяване съществуване на
вземане за сумата от 545.33 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия за периода от 01.12.2018 г. до 16.11.2021 г. и за сумата от 5.69 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от
01.12.2018 г. до 16.11.2021 г., или общо сумата от 551.02 лева, както и законната лихва върху
главницата от деня на подаване на заявлението-25.11.2021 г. до окончателното изплащане и
съдебните разноски.
Ответникът ........... е получил препис на исковата молба и в срока по чл.131 ГПК е
подал писмен отговор. Заявява, че процесния имот е бил необитаем. Твърди, че не си е
спестил разходи за сметка на ищеца. Прави възражение за изтекла погасителна давност.
Претендира разноски.
С Определение № 21102/15.06.2023 г., на основание чл.219, ал.1 от ГПК, като трето
лице-помагач на страната на ищеца по делото е конституирано „............“ ЕООД.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводи на
страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното:
1
По иска с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във връзка с чл. 59 ЗЗД.
Според нормата на чл.153, ал.1 ЗЕ „Всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия”. Разпоредбата
императивно установява кое е задълженото лице за доставената за имота топлоенергия, като
в случай, че обектът е нежилищен, собственикът му има задължение да сключи договор с
топлопреносното предприятие за продажба и доставка на топлинна енергия за стопански
нужди, с който да уредят отношенията си, щом имотът е присъединен към топлопреносната
мрежа на сградата, в която се намира. В тази връзка се приема заявеното от ищеца, че между
страните не е подписан договор за продажба на топлинна енергия.
От представените по делото Акт № 02535/24.01.2001 г. за частна държавна
собственост и Писмо на ищеца до ответника (рег.индекс№ П-10095/08.09.2021 г.) се
установява, че процесния недвижим имот- апартамент №2, находящ се в гр.София, район
„Надежда“, ж.к.„Толстой“, бл.46, вх.А, ет.1 е собственост на ответника. Видно от
Предавателно-приемателен протокол от 03.11.2016 г., съобразно Заповед № РД-04-
26/24.10.2016 г. на Областен управител на област София; Писмо от Министерство на
финансите до ищеца (изх.№ 26-00-940/04.11.2016 г.) и Писмо на ищеца до Министерство на
финансите (изх.№ М-1215/20.12.2016 г.), владението на същия недвижим имот е предадено
на ответника на 03.11.2016 г.
Според на §1, т.43 от ДР на ЗЕ потребител на ТЕ за стопанско нужди е физическо или
юридическо лице, което купува ТЕ с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди за стопански нужди, както и
лицата на издръжка на държавния или общински бюджет.
Предвид изложеното се установи, че ответника като собственик на имота за
процесния период се явява потребител (за стопански нужди) на топлинна енергия.
Доказано бе от приетата и неоспорена съдебно-техническа експертиза, че обекта-
апартамент №2, находящ се в гр.София, район „Надежда“, ж.к.„Толстой“, бл.46, вх.А, ет.1,
абонатен № 55822 е присъединен към топлопреносната мрежа и е с непрекъснато
топлоснабдяване през процесния период. Установено е редовно отчитане на общия топломер
в абонатната станция /АС/ от страна на „............” ЕАД, както и че същият е преминавал
периодичен метрологичен контрол. Извършените измервания в АС, начисленията по
фактури, дяловото разпределение и остойностяване на потребена топлинна енергия за имота
на ответника са в съответствие с нормативните изисквания. Дяловото разпределение е било
осъществявано от „............“ ЕООД, притежаващ лиценз за извършване на тази услуга.
Според приетите и неоспорени съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертизи
задължението за топлинна енергия, включва сума за отопление от 2223.55 лева; сума за
битово-горещо водоснабдяване от 707.15 лева; сума за дялово разпределение от 1.66 лева и
сумата от изравнителните сметки(за възстановяване) от 517.99 лева /изчислена от ССЕ/.
Така се получава общо сумата от 2416.03 лева, включваща сумите за отопление, за битово-
2
горещо водоснабдяване и за изравнителни сметки(за възстановяване).
Фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл.59 ЗЗД съдържа следните
елементи: 1/ имуществено разместване в патрумониума на ищеца и ответника, в резултат на
което ответникът се е обогатил за сметка на ищеца; 2/ връзка между обедняването на ищеца
и обогатяването на ответника, което произтича от общи факти, породили обедняването и
обогатяването; 3/ липса на правно основание за имущественото разместване и 4/ липса на
друго основание за защита на правата на обеднелия ищец.
Обедняването на едно лице представлява намаляване на имуществото му, което може
да се изрази в следните основни форми: 1/ намаляване на актива /изгубване или
ограничаване на права/; 2/ увеличаване на пасива - възникване или увеличаване на
задължения и 3/ извършване на разходи /включително и в труд/. Съответно обогатяването на
едно лице представлява имотно облагодетелстване, като например: увеличаване на актива -
придобиване или запазване на права; намаляване на пасива - погасяване или намаляване на
задължения; спестяване на разходи.
В настоящият случай твърдяното имуществено разместване се свежда до установяване
от страна на ищеца при условията на пълно и главно доказване на обедняването му до
стойността на доставената в имота на ответника през исковия период топлинна енергия /в
т.ч. стойността на услугата дялово разпределение/, обогатяването на ответника чрез
консумирането на тази енергия й спестяването на разходи за това, както и наличието на
връзка между обогатяването и обедняването - че топлинната енергия е ползвана от
ответника при липсата на валидно основание за това имуществено разместване в
отношенията между двете страни.
Съгласно разпоредбата на § 1, т.43 от ДР на ЗЕ (приложима редакция до 17.7.2012г.) и
§ 1, т.33а от ДР на ЗЕ (в сила от 17.07.2012г.), потребител на енергия или природен газ за
стопански нужди, респ. небитов клиент, е физическо или юридическо лице, което купува
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови
нужди, като продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на
писмен договор при общи условия, сключен между топлопреносното предприятие и
потребителя – чл.149, ал.1, т.3 ЗЕ.
Както бе посочено по-горе, не се спори по делото, че между страните не е бил сключен
такъв договор за продажба на ТЕ за стопански нужди, както и че ответникът е собственик
на процесния имот.
За да бъде ангажирана обаче отговорността на ответника за заплащане на обезщетение
за неоснователно обогатяване, не е достатъчно да се установи само, че същия е собственик
на процесния имот, а следва също така да се докаже, че той е ползвал имота през исковия
период и съответно е консумирал доставената от ищеца топлинна енергия, като по този
начин си е спестил разходи – доказателствената тежест за това е била на ищеца съгласно
чл.154, ал.1 ГПК. В тази насока обаче не са били ангажирани каквито и да било
3
доказателства, а и за посоченото обстоятелство не е налице признание от страна на
ответника. От представените към отговора на исковата молба доказателства-фактури от
„Софийска вода“ АД и „ЧЕЗ Електро България“ АД се доказа, че за периода от 01.10.2018 г.
до 30.04.2020 г. няма консумация на вода и електрическа енергия за процесния недвижим
имот. От показанията на свидетеля Тодор Марков се установи, че процесния недвижим имот
е негоден за живеене и не се обитава от дълъг период от време, като в същия е имало
радиатори, но не са били захванати към топлофикационната мрежа, т.е. са били затапени. В
тази връзка не бе доказано, че доставената топлинна енергия е била потребена от ответника
в качеството му на собственик/ползвател на имота.
С оглед на гореизложеното предявения иск за сумата от 2352.86 лева, представляваща
главница за консумирана топлинна енергия за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2020 г. и за
сумата от 23.32 лева, представляваща главница за дялово разпределение за периода от
01.10.2016 г. до 29.02.2020 г. се явява неоснователен/недоказан и като такъв следва да бъда
отхвърлен изцяло.
По иска с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД.
Основателността на иска за мораторна лихва предполага наличие на главен дълг и
забава в погасяването му. Щом като иска за заплащането на главниците(топлинна енергия и
дялово разпределение) се явява неоснователен, неоснователен се явява и акцесорния иск за
заплащане на лихви, върху главниците за топлинна енергия и дялово разпределение.
По разноските
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК на ответника следва да
се присъди сумата от 100 лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „............“ ЕАД, ЕИК ........., със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, против ..........., с адрес: гр.София, ул.
“Алабин“ № 22, иск чл. 422, ал.1 ГПК, във връзка с чл.59 ЗЗД, за сумата от 2352.86 лева,
представляваща главница за консумирана топлинна енергия за периода от 01.10.2018 г. до
30.04.2020 г. и за сумата от 23.32 лева, представляваща главница за дялово разпределение за
периода от 01.10.2016 г. до 29.02.2020 г., ведно със законната лихва върху главниците от деня
на подаване на заявлението-25.11.2021 г. до окончателното изплащане и иск чл. 422, ал.1
ГПК, във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД, за сумата от 545.33 лева, представляваща мораторна лихва
върху главницата за топлинна енергия за периода от 01.12.2018 г. до 16.11.2021 г. и за сумата
от 5.69 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода от 01.12.2018 г. до 16.11.2021 г.
ОСЪЖДА „............“ ЕАД, ЕИК ........., със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Ястребец” № 23Б, да заплати на ..........., с адрес: гр.София, ул. “Алабин“ № 22,
4
на основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК, сумата от 100 лева, представляваща разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е постановено с участие на „............“ ЕООД, ЕИК ........, със седалище
и адрес на управление: гр. София, район „Слатина“, ул.“ Проф. Георги Павлов“ № 3, като
трето лице-помагач на „............“ ЕАД.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд, в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5