РЕШЕНИЕ
№ 445
гр. Пловдив, 21.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Величка З. Запрянова
при участието на секретаря Елена П. Димова
като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно
гражданско дело № 20215300501415 по описа за 2021 година
Обжалвано е Решение №260046 от 01.03.2021. на Карловски РС,
постановено по гр.д.№1672/2020г., втори гр.с., в частта с която се
признава за установено, че „Шато Вале де Роз“ ЕООД, ЕИК *********,
гр.Карлово дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********* сумата от
1 011.87лв, представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване до
размера на обедняването, равняващо се на стойността на доставена, но
неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр.София
1000, ***, код на платеца: ***, от която сума: 984.37лв – главница,
представляваща стойност на доставена, но неизплатена топлинна енергия за
периода м.май 2015г. до м.април 2016г. и 27.50лв – сума за дялово
разпределение, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК в съда – 26.06.2017г. до окончателното изплащане
на вземането, за което по ч.гр.д.№1088/2017г. по описа на РС Карлово е
издадена Заповед №700/31.07.2017г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК.
1
Жалбоподателят „Шато Вале де Роз“ ЕООД, ЕИК *********,
гр.Карлово, чрез процесуалния представител адв.М.Д. обжалва решението на
първоинстанционният съд, в горепосочената част, като неправилно и
незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон, по
съображения подробно изложени в жалбата. Иска се въззивният съд да
отмени първоинстанционния акт, в обжалваната част като вместо това
отхвърли предявеният иск като неоснователен. Претендира разноски пред
двете съдебни инстанции, съгласно представения списък с направени такива.
Въззиваемата страна „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********,
чрез процесуалния представител юрисконсулт И. М. оспорва жалбата и
наведените в нея доводи като неоснователни, моли да се потвърди решението
на първоинстанционния съд, в обжалваната част като правилно и
законосъобразно. Претендира разноски и юрисконсулско възнаграждение.
Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение на другата страна.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на събраните по
делото доказателства, допустимостта и основателността на жалбата,
намира за установено следното:
Жалбата са подадена в законния срок, от страна имаща правен
интерес да обжалва, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което
се явява процесуално допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
Първоинстанционният съд е сезиран с иск от Топлофикация София“
ЕАД, ЕИК ********* против „Шато Вале де Роз“ ЕООД за заплащане на
сумата от 1 151.65лв, представляваща обезщетение за неоснователно
обогатяване до размера на обедняването, равняващо се на стойността на
доставена, но неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ
се в гр.София 1000, ***, код на платеца: ***, от която сума: 984.37лв –
главница, представляваща стойност на доставена, но неизплатена топлинна
енергия за периода м.май 2015г. до м.април 2016г.; 135.67лв законна лихва за
2
забава от 01.07.2014г. до 15.06.2017г. и 31.61лв – сума за дялово
разпределение, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК в съда – 26.06.2017г. до окончателното изплащане
на вземането, за което по ч.гр.д.№1088/2017г. по описа на РС Карлово е
издадена Заповед №700/31.07.2017г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК.
Първоинстанционният съд е уважил частично предявените искове,
като е приел, че ответното дружество е „небитов клиент“ по смисъла на
парг.1 т.33а от ДР на ЗЕ и това обстоятелство се извежда не само от
качеството му на търговец, а и по аргумент на противното на нормата на
парг.1 т.2а от ДР на ЗЕ, която определя битовия клиент като такъв, който
купува електрическа или топлинна енергия за собствени нужди, каквито
ответното дружество няма и за каквито не би могло да я използва. Доколкото
ответното дружество има качеството на „небитов клиент“, то за да възникне
облигационното отношение между страните, е необходим писмен договор, за
какъвто страните не спорят, че няма сключен. От събраните доказателства,
съдът е приел, че безспорно се установява, че ответното дружество е
използвало услугата за топлоснабдяване на процесния имот, поради което и
предвид липсата на възникнало облигационно правоотношение по продажба
на топлинна енергия, то ответното дружество дължи сумите за използвана
топлинна енергия на основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД като получена без
основание.
Недоволен от постановеният съдебен акт, жалбоподателят навежда
оплаквания, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че ответното
дружество се явява „небитов“ клиент на топлинна енергия и спрямо него е
приложима разпоредбата на чл.149 ал.1 т.2 ЗЕ, изискваща сключването на
писмен договор за доставка на топлинна енергия между топлопреносното
предприятие и клиента като форма за действителност на облигационното
правоотношение помежду им. Основното оплакване се концентрира около
твърдението, че „Шато Вале де Роз“ ЕООД не се явява „ небитов „ клиент на
топлинна енергия по смисъла на закона, доколкото е собственик на
самостоятелен обект – апартамент в многоетажна жилищна сграда- етажна
собственост н гр.София., с оглед на което облигационното правоотношение
за доставка на ТЕ в имот в сграда – ЕС възниква съобразно закона – чл.153
3
ал.1 ЗЕ по силата на договор, сключен при общите условия между
дружеството доставчик на ТЕ и собственика на имота , който има качеството
на битов клиент/ потребител на ТЕ.
Пред настоящата съдебна инстанция не са събрани нови доказателства,
поради което съдът постановява акта си на базата на събраните такива пред
първата инстанция, като след преценката им приема за установено следното:
Спорът пред настоящата инстанция се свежда до това - „Шато Вале де
Роз“ ЕООД има ли какво качество на „битов“ клиент на топлинна енергия. В
конкретният случай ответникът е търговец, а адресът на топлоснабдения
имот е посочен като адрес за кореспонденция с НАП в справка от
Търговския регистър. Твърденията на дружеството ответник, че имотът се
ползва за жилищни нужди, не са подкрепени с доказателства. При тези данни
и доколкото законодателят е използвал като критерии при дефиниране и
разграничаване на понятията: вида правен субект и нуждите, за които той
ползва/ купува енергия / битови – за домакинството си или небитови/, а
ответникът безспорно като търговско дружество няма домакинство и няма
собствени битови нужди, то съдът приема, че „Шато Вале де Роз“ ЕООД
има качеството на „небитов клиент“. Като такъв спрямо същият е
приложима разпоредбата на чл.149 ал.1 т.2 ЗЕ, изискваща сключването на
писмен договор за продажба на топлинна енергия между топлопреносното
предприятие и клиента на топлинна енергия за небитови нужди. Безспорно
такъв писмен договор не е сключен между страните по делото, което от своя
страна обосновава извода, за липса на възникнало валидно облигационно
отношение по продажба на топлинна енергия. От друга страна се установява
по безспорен начин от събраните доказателства, че е ползвана услугата за
топлоснабдяване на процесния имот е получена без основание. Размерът на
дължимата сума за топлинна енергия е установена от приетото по делото
заключение СТЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно
изготвено. При доказателствена тежест на ответникът, последният не
установява да е заплатил дължимите сума за процесния период, поради което
искът се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен в установения
размер.
4
Уважавайки предявения иск, ведно с обезщетението за забавено
плащане в размер на законната лихва върху главницата, първоинстанционния
съд е постановил правилен и законосъобразен акт, който в обжалваната част
следва да бъде потвърден.
С оглед изхода на спора на въззиваемата страна се дължат направени
пред настоящата инстанция разноски, представляващи юрисконсулско
възнаграждение, което с оглед фактическата и правна сложност съдът
определя в размер на 150.00лв
Мотивиран от горното Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260046 от 01.03.2021. на Карловски РС,
постановено по гр.д.№1672/2020г., втори гр.с., в частта с която се
признава за установено, че „Шато Вале де Роз“ ЕООД, ЕИК *********,
гр.Карлово дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********* сумата от
1 011.87лв, представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване до
размера на обедняването, равняващо се на стойността на доставена, но
неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр.София
1000, ***, код на платеца: ***, от която сума: 984.37лв – главница,
представляваща стойност на доставена, но неизплатена топлинна енергия за
периода м.май 2015г. до м.април 2016г. и 27.50лв – сума за дялово
разпределение, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК в съда – 26.06.2017г. до окончателното изплащане
на вземането, за което по ч.гр.д.№1088/2017г. по описа на РС Карлово е
издадена Заповед №700/31.07.2017г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК.
5
ОСЪЖДА „Шато Вале де Роз“ ЕООД, ЕИК *********, гр.Карлово да
заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********* направени по
делото разноски в размер на 150лв/ сто и петдесет лева/.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6