Р Е Ш Е Н И Е
№ ……….…./…………………..2018 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание,
проведено на тринадесети март две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА МАКАРИЕВА
СВЕТЛАНА ЦАНКОВА
при секретар Елка Иванова,
като разгледа докладваното от съдия Макариева
въззивно гражданско дело № 2191 по
описа за 2017 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 463, ал. 1, вр. чл. 278 от ГПК.
Образувано е по жалба с вх. № 8485/23.08.2017 г., подадена
от А.К.П., чрез адв. С.А., в качеството на длъжник по изпълнително дело № 20158070401494
по описа на ЧСИ Н.Д., рег. № 807, срещу Протокол за разпределение от 18.08.2017
г.
В жалбата се излагат
доводи за неправилност и незаконосъобразност на извършеното разпределение на
сумата от 91 100 лв., постъпила по изпълнителното дело. Жалбоподателят
счита за неправилно начисляването на разноски в размер на 4518,00 лв.,
заплатена от взискателя за извършен опис на недвижим имот, като се претендира,
че същата е недължима, в условията на евентуалност дължима в по-малък размер.
Изложено е становище за неправилно определяне на размера на таксата от т. 26 от
ТТР към ЗЧСИ. По отношение на начислената такса по чл. 31 от ТТРЗЧСИ, сочи, че
по същата е недължима, доколкото по изпълнителното дело не са ангажирани
доказателства за извършването на разноски, както и не е издаден документ по
Закона за счетоводството. Излага съображения, че в разпределението не е
посочено сумата в размер на 79 341,66 лева, отредена за банката взискател,
каква част от вземанията погасява. Твърди, че вземането на НАП се ползва с
привилегия по реда на чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД, поради което неправилно е
изключено от разпределението. Отправено е искане за отмяна на обжалваното
разпределение.
Насрещната страна – взискателят „Райфайзенбанк България“ ЕАД изразява
становище за недопустимост, евентуално за неоснователност на жалбата.
В съдебно заседание, жалбоподателят, чрез процесуален представител
поддържа жалбата и моли за отмяна на разпределението, като незаконосъобразно.
В мотивите си, по реда на чл. 436, ал. 2 от ГПК, ЧСИ излага съображения
за неоснователност на жалбата.
При преценка на
допустимостта и редовността на депозираната жалба и съобразявайки нормите на
ГПК, съдът констатира следното:
Съобразно
разпоредбата на чл. 462, ал. 1 от ГПК легитимирани да обжалван разпределението
са длъжника и всички взискател в изпълнителното производство, като съгласно ал.
2 на същия текст, жалбата следва да бъде подадена в тридневен срок от
предявяването на разпределението.
Безспорно
жалбоподателят А.К.П. има качеството на длъжник по изпълнителното дело и е
легитимирана да обжалва разпределението. Жалбата е подадена в срока по чл. 462,
ал. 1 от ГПК, поради което е процесуално допустима.
От приложената по преписка от
изпълнителното дело се установява следното:
Изпълнителното
производството е образувано по молба на взискателя „Райфайзенбанк България“ ЕАД
срещу длъжника А.К.П., въз основа на изпълнителен лист от 14.02.2012 г. и
Заповед № 769/13.02.2012 г., издадени по ч. гр. дело № 1685/2012 г. по описа на
ВРС
По искане на взискателя
е наложена възбрана върху собствен на длъжника недвижим имот, ипотекиран в
полза на взискателя: самостоятелно обособен обект в жилищна сграда – търговски
обект, находящ се в гр. Варна, ул. „Русе“ № 35, южен обект, представляващ
реална част от книжарница, обособен след преустройство с образуване на два
самостоятелни обекта, който търговски обект – южен е разположен на първия и
втория етаж от жилищната сграда, със застроена площ 104,83 кв.м., състоящ се
от: първи етаж – книжарница и стълбище и на втория етаж – книжарница, два
офиса, вестибюл, санитарен възел и два балкона, при граници: търговс8ко
помещение на северен обект, стълбище, ул. „Русе“, ул. „Бачо Киро“, както и
съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж,
както и 22 кв.м. идеални части от дворното място, в което е построена сградата,
цялото с площ от 173 кв.м., представляващо УПИ пл. № V-5
в квартал 135 по плана на 7 микрорайон, при граници: от две страни улици, УПИ
пл. № IV-4, VI5А.
На длъжника е връчена
покана за доброволно изпълнение на 04.04.2012 г., с която същият е уведомен и
за насрочения опис на недвижим имот на 11.04.2012 г.
За извършения опис на
имота е съставен протокол от 11.04.2012 г.
По изпълнителното
дело изготвена експертна оценка за пазарната стойност на имота, възлизаща на
251 000 лв. към дата 18.04.2012 г.
С протокол от
20.04.2012 г. ЧСИ е определил начална цена за имота в размер на 188 250
лв. и е насрочил публична продан от 27.04.2012 г. до 28.05.2012 г. Публичната
продан е обявена за нестанала с протокол от 29.05.2012 г.
Последваща публична
продан е насрочена от 15.08.2012 г. до 17.09.2012 г. при начална цена
150 600 лв., която също е обявена за нестанала с протокол от 18.09.2012 г.
С протокол от
16.10.2012 г. е насрочена публична продан от 02.11.2012 г. до 03.12.2012 г. при
начална цена от 144 000 лв. Същата е спряна с разпореждане от 03.12.2012
г. по искане на взискателя.
Следащата публична
продан е насрочена от 11.10.2013 г. до 11.11.2013 г. при начална цена от
144 000 лв., като е обявена за нестанала с протокол от 12.11.2013 г.
Последваща публична
продан е насрочена от 28.01.2014 г. до 28.02.2014 г. при начална цена от 115 200
лв. Публичната продан е обявената за нестанала с протокол от 04.03.2014 г.
По делото е изготвен
доклад от 08.07.2014 г. за определяне на препоръчителна пазарна стойност на
недвижим имот, който според експерта възлиза на 150 000 лв.
С протокол от
10.07.2014 г. ЧСИ е определил начална продажна цена за имота в размер на
112 500 лв., като е нарочил публична продан от 18.07.2014 г. до 18.08.2014
г. Публичната продан е спряна с разпореждане от 18.08.2014 г. по искане на
взискателя.
Насрочена е публична
продан от 29.09.2014 г. до 29.10.2014 г. при начална цена от 112 500 лв.,
която е спряна с разпореждане от 29.10.2014 г. по искане на взискателя.
Насрочена е публична
продан от 17.11.2014 г. до 17.12.2014 г. при начална цена от 112 500 лв.,
която е спряна с разпореждане от 17.12.2014 г. по искане на взискателя.
Насрочена е публична
продан от 23.02.2015 г. до 23.03.2015 г. при начална цена от 112 500 лв.,
която е спряна с разпореждане от 23.03.2015 г. по искане на взискателя.
Насрочена е публична
продан от 15.05.2015 г. до 15.06.2015 г. при начална цена от 112 500 лв.,
която е обявена за нестанала с протокол от 16.06.2015 г.
Насрочена е
последваща публична продан от 17.07.2015 г. до 17.08.2015 г. при начална цена
от 90 000 лв. С протокол от 18.08.2015 г. за купувач е обувен Х.М.Х., при
предложена цена в размер на 91 111 лв. В полза на същия е изготвено
постановление за възлагане от 20.08.2015 г., което е отменено с влязло в сила
решение № 1975/27.11.2015 г., постановено по в. гр. дело № 2977/2015 г. по
описа на ВОС.
Насрочена е публична
продан от 24.01.2016 г. до 24.02.2016 г. при начална цена от 184 469 лв.,
която е обявена за нестанала с протокол от 18.02.2016 г.
С протокол от м.
03.2016 г. е определена продажна цена на имота в размер на 147 575 лв. и е
насрочена публична продан от 27.03.2016 г. до 27.04.2016 г., която е обявена за
нестанала с протокол от 28.04.2016 г.
С разпореждане от
19.07.2016 г. е насрочена публична продан от 18.06.2016 г. до 18.07.2016 г. при
начална цена от 147 575 лв., която е спряна по искане на взискателя.
С разпореждане от
09.09.2016 г. е насрочена публична продан от 27.09.2016 г. до 27.10.2016 г. при
начална цена от 147 575 лв., която е обявена за нестанала с протокол от
28.10.2016 г.
Насрочена е публична
продан от 22.01.2017 г. до 22.02.2017 г. при начална цена от 147 575 лв.,
която е обявена за нестанала с протокол от 23.02.2017 г.
Насрочена е публична
продан от 15.04.2017 г. до 15.05.2017 г. при начална цена от 118 060 лв.,
която е обявена за нестанала с протокол от 16.05.2017 г.
Насрочена е публична
продан от 17.06.2017 г. до 17.07.2017 г. при начална цена от 91 000 лв. С
протокол от 18.07.2017 г. е обявен за купувач Дончо Радев Радев при предложена
цена в размер на 91 100 лв.
Сумата от 91 100
лв. е постъпила по сметка на ЧСИ, съгласно представени преводно нареждане от
17.07.2017 г. и преводно нареждане от 20.07.2017 г.
След внасяне на
определената цена ЧСИ е издал Постановление за възлагане на недвижим имот от 20.07.2017
г.
За постъпилата сума
по публичната продан в размер на 91 100 лева е съставен обжалвания
протокол за разпределение от 18.08.2017 г., който е предявен на страните по
изпълнението на същата дата.
От протокола се
установява, че ЧСИ е извършил разпределение, като е разпределил постъпилата
сума по следния начин: за дължими
неплатени такси и разноски по към ЧСИ – 2 282,60 лв. обикновени такси и
разноски и 3 386,20 лв. по т. 26 от ТТРЗЧСИ; за такси и разноски, платени
от „Райфайзенбанк“ ЕАД – 7 613,19 лв.; за Община Варна – неплатен данък недвижим имот
– 6 089,54 лв.; за ипотекарния кредитор „Райфайзенбанк“ ЕАД –
79 341,66 лв.
Разпределението е акт на съдебният изпълнител, с който
той определя кои притезания подлежат на удовлетворяване, какъв е редът за
удовлетворяването им и каква сума се полага за пълно или частично изплащане на
всяко едно от тях. Разпределението предпоставя няколко взискатели по същото
изпълнение и недостатъчност на сумата, постъпила по изпълнението за цялостното
удовлетворяване на всички взискатели.
Процесуалните правила
за присъединяване на взискатели са уредени в разпоредбите на ГПК (чл. 456 – чл.
459), като в чл. 458 е регламентирано присъединяването по право, при което СИ е
длъжен служебно да вземе предвид вземането на присъединения кредитор, като
отдели сума за неговото удовлетворяване. Присъединен по право кредитор е
държавата за дължимите й данъци, публични и други вземания. Присъединени по
право са също ипотекарният кредитор, заложният кредитор и кредиторът с право на
задържане, когато изпълнението се насочва върху ипотекарния имот или заложената
вещ.
Поради това и по изпълнителното
делото, редом с първоначалния взискател „Райфайзенбанк“
ЕАД, са присъединени следните взискатели: Община Варна, ТД на НАП Варна и Р.С.Т..
Спор относно тези обстоятелства няма между страните.
В хода на производството пред настоящата инстанция е
проведена съдебно-счетоводна експертиза, от заключението на която се установява
следното:
Вземането на
„Райфайзенбанк България“ ЕАД по изп. лист от 14.02.2012 г. по ч. гр. дело №
1686/2012 г. на ВРС, възлиза в общ размер на 335 402,25 лева и се формира,
както следва: 190 085,12 лв. вземане за главница; 137 363,41 лв.
вземане за лихви; 894,13 лв. вземане за комисионна за управление; 7 059,59
вземания за разноски.
Вземането на
присъединения взискател Р.С.Т. възлиза в общ размер на 2 469,26 лева и се
формира от: 1 400,00 лв. вземане за главница по изпълнителен лист; 192,00
лв. съдебни разноски; 435,26 лв. вземане за лихви; 72,00 лв. разноски по
изпълнението; 370,00 лв. адвокатско възнаграждение.
Вземането на ТД на
НАП Варна възлиза в размер на 2 828,79 лв. и произтича от образувано
изпълнително дело пред същия орган.
Вземането на Община
Варна за неплатен данък върху недвижимия имот е в размер на 6 089,54 лв.
Размерът на платените
от взискателя авансово такси възлизат на 5 085,00 лв., а неплатените,
невнесени и дължими такси и разноски по изпълнението възлизат в размер на
2 377,50 лв. (сбор от сумите 2 282,60 лв. и 94,90 лв.).
Пропорционалната
такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ възлиза в размер на 3 235,75 лв.
Дължимостта на разноските в
изпълнителното производство
е уредена от разпоредбата на
чл. 79
от ГПК. Същите
са за сметка на длъжника, освен в посочените в чл. 79, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК изключения. Таксите по изпълнението се
събират за извършване на изпълнителни и други действия, като размерът и видът им се определят с тарифа – чл. 78, ал. 1 от ЗЧСИ.
В настоящия случай, не е налице нито една от посочените в
закона хипотези изключващи отговорността на длъжника за разноски, поради което
същите следва да бъдат възложени в тежест на същия.
Настоящият състав приема за неоснователно възражението в
жалбата, че длъжникът не дължи разноски по т. 20 от ТТР към ЗЧСИ – за
извършване на опис на имота. Видно от материалите по изпълнителното дело опис
на недвижимия имот, ипотекиран в полза на банката, е извършен на 11.04.2012 г.,
към която дата дължимата такса за извършването на това процесуално действие е
заплатена авансово от взискателя, за което е издадена съответната сметка от
ЧСИ. Действително към настоящия момент разпоредбата на чл. 79, ал. 3 от ГПК
предвижда, че за извършването на опис на имущество в срока за доброволно
изпълнение такса не се събира, но тази разпоредба е нова в закона и е
публикувана за първи път в Държавен вестник брой 49 от 29.06.2012 г., поради
което е неприложима към датата на извършване на описа по настоящото
изпълнително дело. Таксата за извършения опис е законосъобразно начислена и
събрана от взискателя. Размерът й е определен в съответствие с действащата към
датата на действието нормативна уредба. Тези обстоятелства, на основание чл.
79, ал. 1 от ГПК, формират задължение за длъжника да заплати разноските по т.
20 от ТТР към ЗЧСИ.
Настоящият състав приема за основателни възраженията на
жалбоподателя за неправилно определяне на дължимата пропорционална такса по т-
26 от ТТР към ЗЧСИ. Видно от заключението на вещото лице същата възлиза в размер
на 3 235,75 лв., а с протокола за разпределение ЧСИ е разпределил такава в
размер на 3 386,20 лв.
Съставът на ВОС приема за неоснователно възражението за
недължимост на разноски по т. 31 от ТТР към ЗЧСИ, доколкото извършването на
същите е доказано в изпълнителното производството, ЧСИ е предоставило
информация за формирането на размера на начислените такси, като същият размер е
установен и от вещото лице.
Неоснователни са и
доводите в жалбата за неправилно изключване от разпределението на ТД на НАП
Варна. Видно от представеното удостоверение по изпълнителното дело вземането на
НАП е по образувано пред органа изпълнително дело, поради което същото попада в
кръга на вземанията с право на предпочитателно удовлетворяване по реда на чл.
136, ал. 1, т. 6 от ЗЗД. В настоящия случай сумата за разпределение е
достигнала за удовлетворяване на вземания по чл. 136, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от ЗЗД, поради което не са разпределяни суми за следващи по ред привилегировани
вземания.
Съобразно
събраните доказателства в хода на производството и на база заключението по
съдебно-счетоводната експертиза, настоящият състав приема, че разпределението
на постъпилата от публичната продан на имота сума в размер на 91 100 лева
следва да бъде осъществено, както следва:
На основание
чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД за такси и разноски по изпълнението, включително и
по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ: 7 613,19 лева, заплатени авансово такси и
разноски от взискателя „Райфайзенбанк България“ ЕАД; 2 377,50 лева,
дължими такси и разноски по изпълнението в полза на ЧСИ; 3 235,75 лева
такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ в полза на ЧСИ;
На основание
чл. 136, ал. 1, т. 2 от ЗЗД, 6 089,54 лева, дължим в полза на Община Варна
местен данък за изнесения на публична продан недвижим имот.
На основание чл. 136, ал. 1, т. 3 от ЗЗД, 71 784,02 лева, за погасяване на част от вземането на ипотекарния
кредитор „Райфайзенбанк България“ ЕАД по изп. лист от 14.02.2012 г. по ч. гр.
дело № 1686/2012 г. на ВРС, от които: 7 059,59 лева за погасяване на
разноските, по изпълнителния лист; 64 721,43 лева за погасяване на част от
сумата 137 363,41 лв. лихви по изпълнителния лист.
Не остава
сума за разпределяне на вземания от следващ ред.
По тези
съображения и с оглед несъответствието на изчисленията на настоящата инстанция
с тези по извършеното от ЧСИ разпределение, същото следва да бъде отменено. На
основание чл. 463, вр. чл. 278 от ГПК, следва да се постанови ново
разпределение.
Мотивиран от
изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ протокол за разпределение от 18.08.2017 г. на
сумата от 91 100 лв., постъпила от публична продан на недвижим имот по
изпълнително дело № 20158070401496 на частен съдебен изпълнител Н.Д. И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
РАЗПРЕДЕЛЯ сумата
от 91 100 лева – цена от публична продан на недвижим имот: търговски обект, находящ се в гр.
Варна, ул. „Русе“ № 35, южен обект, представляващ реална част от книжарница,
обособен след преустройство с образуване на два самостоятелни обекта, който
търговски обект – южен е разположен на първия и втория етаж от жилищната
сграда, със застроена площ 104,83 кв.м., състоящ се от: първи етаж – книжарница
и стълбище и на втория етаж – книжарница, два офиса, вестибюл, санитарен възел
и два балкона, при граници: търговс8ко помещение на северен обект, стълбище,
ул. „Русе“, ул. „Бачо Киро“, както и съответните идеални части от общите части
на сградата и от правото на строеж, както и 22 кв.м. идеални части от дворното
място, в което е построена сградата, цялото с площ от 173 кв.м., представляващо
УПИ пл. № V-5 в квартал 135 по плана на 7 микрорайон,
при граници: от две страни улици, УПИ пл. № IV-4,
VI5А, извършена по изпълнително дело №
20158070401496 по описа на частен съдебен изпълнител Н.Д., по следния начин:
1. По реда на привилегиите, съгласно чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД за такси и
разноски по изпълнението, включително и по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ – 13 226,44 лева, от които:
-
7 613,19 лева, заплатени авансово такси
и разноски от взискателя „Райфайзенбанк България“ ЕАД;
-
2 377,50 лева, дължими такси и разноски по
изпълнението в полза на ЧСИ;
-
3 235,75 лева такса по т. 26 от ТТР към
ЗЧСИ в полза на ЧСИ;
2.
По реда на привилегиите, съгласно чл.
136, ал. 1, т. 2 от ЗЗД – 6 089,54
лева, дължим в полза на Община Варна местен данък за изнесения на публична
продан недвижим имот;
3. По реда на
привилегиите, съгласно чл. 136, ал. 1,
т. 3 от ЗЗД – 71 784,02 лева,
за погасяване на част от вземането на ипотекарния кредитор „Райфайзенбанк
България“ ЕАД по изп. лист от 14.02.2012 г. по ч. гр. дело № 1686/2012 г. на
ВРС, от които: 7 059,59 лева за погасяване на разноските, по изпълнителния
лист; 64 721,43 лева за погасяване на част от сумата 137 363,41 лв.
лихви по изпълнителния лист.
Решението
може да се обжалва пред Варненския апелативен съд в едноседмичен срок от
връчването му на страните, на основание чл. 463 ал. 2 от ГПК.
След
влизането му в сила, препис от решението да се изпрати на ЧСИ Н.Д. за сведение
и предприемане на следващите се действия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.