Решение по дело №593/2020 на Окръжен съд - Ловеч

Номер на акта: 260046
Дата: 8 март 2021 г.
Съдия: Евгения Павлова Иванова
Дело: 20204300500593
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 27 октомври 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                       Р Е Ш Е Н И Е

 

                                           гр. Ловеч, 8.03.2021 година

 .

  в  ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЛОВЕШКИ ОКРЪЖЕН СЪД граждански състав  в публично заседание на девети февруари през две хиляди и двадесет и първа година  в  състав:

 

                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

                         ЧЛЕНОВЕ:1.ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА

                                            2.ПЛАМЕН ПЕНОВ

 

при секретаря Марина Филипова като разгледа докладваното от съдия   ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА   по  в.гр. д. № 593 по описа за  2020 година и за да се произнесе съобрази:

         Производството е по чл.258 и сл. от ГПК

         С решение №281/6.08.20 г. постановено по гр.д.№2273/19 г. ЛРС е осъдил на основание чл.405, ал.1 от Кодекса за застраховането,  „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ”АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *****, представлявано от Д.Х.Д., Ж.М.Д.,Ю.К.К. и Р.Ц.Д. – винаги заедно по двама да заплати на М.С.С., ЕГН **********, съд.адрес: ***, офис 426 /чрез адв. П.В./ сумата от 12 366 лв , съставляваща сбор от застрахователни обезщетения, дължими, както следва: по щета № *********/14.09.2018 г. – сумата от 11900 лв. и по щета №*********/22.08.2017 г. – сумата от 466.00лв, за настъпилите щети по лек автомобил  „***“ с рег.№ ***от застрахователни събития, реализирани на 13.09.2018 г. и 22.08.2017 г, ведно със законната лихва върху сумата по главницата от датата на предявяване на иска /09.04.2019 г./ до окончателното изплащане, като отхвърли иска  за разликата до пълния претендиран размер от 13 216.00 лв., като неоснователен и недоказан; осъдил е на основание чл.78, ал.1 от ГПК, „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ”АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *****, представлявано от Д.Х.Д., Ж.М.Д.,Ю.К.К. и Р.Ц.Д. – винаги заедно по двама да заплати на М.С.С., ЕГН **********, съд.адрес: ***, офис 426 /чрез адв. П.В./ сумата от 1799.75 лв – разноски по делото съразмерно с уважената част от иска; осъдил е на основание чл.78,ал.3 от ГПК, М.С.С., ЕГН **********, съд.адрес: ***, офис 426 /чрез адв. П.В./ да заплати на „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ”АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *****, представлявано от Д.Х.Д., Ж.М.Д.,Ю.К.К. и Р.Ц.Д. – винаги заедно по двама сумата от 29.00лв.– разноски по делото съразмерно с отхвърлената част от иска.

 Постъпила е въззивна жалба с вх.№260437/26.08.20 г. от "ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, ЕИК ***,***, п. к. 1504 против така постановеното решение. Намира решението за неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон, и необоснованост, с оглед на което и в рамките на законоустановения срок го обжалва с искане съда да постанови решение, с което уважи жалбата, ведно с всички законови последици.

Счита, че съдът неправилно е преценил част от доказателствата и доводите на страните по делото, в резултат на което е достигнал до погрешно заключение относно основателността на исковете, в така уважените размери.

Сочи, че с отговора на исковата молба изрично са оспорили исковете, като неоснователни в заявените размери, като с двете  последователни писмени становища, с който взима и отношение за ход по същество, са поискали тяхното отхвърляне.

Твърди, че съдът правилно е преценил, че спорът между страните се свежда основно до правилният размер на дължимото застрахователно обезщетение и в тази насока отчитайки, че няма нужните експертни знания, е допуснал изслушването на CATЕ, което заключение е прието без оспорване от страните.

Сочи, че САТЕ категорично и недвусмислено заключава, че към датата на събитието от 13.09.2018 г., средната пазарна стойност на застрахованото МПС е била 11 932 лв., а размера на щетата:4 231.58 лв. без ДДС с овехтяване на новите части или с такива втора употреба или от алтернативен производител и 6 604.88 лв. без ДДС, без овехтяване на новите части.

Твърди, че САТЕ изрично заключава също така, че определените от застрахователя:средна пазарна стойност на застрахованото МПС от 17 000 лв.,тотален характер на щетата и размер на щетата 11 900 лв.,са некоректни и не става ясно как са калкулирани.

Сочи, че горното налага извода, че доказаният в хода на производството размер на щетата е 4 231.58 лв. без ДДС, с овехтяване и 6 604.88 лв. без ДДС, без овехтяване, като съдът следвало да обсъди и присъди един от тези два размера.

Присъждайки размера, с който страните (неоспорвайки заключението ма САТЕ) се съгласили, че не е обективен, съдът постановил неправилно и необосновано решение, тъй като присъденият размер от 11 900 лв. не почива на събраните по делото доказателства.

Твърди, че съдът също така неправилно присъдил и законна лихва върху уважената главница от горната щета, считано от датата на исковата молба, при все, че приел щетата за тотална по смисъла на чл. 390 от КЗ и в решението си посочил относимата практиката на ВКС уреждаща, че застрахователят изпада в забава от датата на представяне на доказателства за прекратяване на регистрацията на застрахованото МПС, а такива по делото няма представени.

Твърди, че е установил също така, че съдът е допуснал очевидна фактическа грешка при изписването в осъдителният диспозитив на началната дата, от която се дължи законна лихва, тъй като навсякъде в решението приема, че законната лихва се претендира и се дължи от датата на исковата молба, която е 25.11.2019 г., но в осъдителният диспозитив посочва 09.04.2019 г.

Изтъква, че незачитайки гореизложеното, съдът постановил неправилно решение, което с настоящата жалба моли да бъде отменено и на негово място да бъде постановено друго решение, с което отхвърли исковете, като неоснователни и недоказани в претендираните размери.

Моли съда да му присъди направените съдебни разноски с включено юрисконсултеко възнаграждение.

Подаден е отговор на тази въззивна жалба с вх.№261948/19.10.20 г.  от адв. П.В. от САК -пълномощник на М. Ст. С. със съдебен адрес ***, офис 20 с който оспорва депозираната от процесуалния представител на „Дженерали Застраховане" АД въззивна жалба като бланкетна и неоснователна. Моли да бъде оставена „без уважение", претендира разноски, съразмерно на уважения иск, за всяка инстанция, а на адв. П.В. - адвокатски хонорар за процесуално представителство за втората инстанция, пред ОС Ловеч на основание чл.38 от ЗА във вр. с чл.7 от Наредба № 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения, доколкото процесуалното представителство пред въззивната инстанция се осъществява безплатно. Счита, че процесуалният представител на ответника в своята въззивна жалба за пръв път навежда възражения и аргументи, за които е настъпила вече процесуалната преклузия и които е могъл, но не направил досега в процеса, вкл. не е направил в отговора на исковата молба и това е недопустимо. В този смисъл и предвид процесуално пасивното поведение на ответника досега, вкл. с факта, че не е направил никакви оспорвания на САТЕ, не се явил в о.с.з. пред PC Ловеч, не формулирал писмени въпроси или някакви доказателствени искания, умишлено не изпълни възложеното му от съда задължение по чл.190 от ГПК за представяне в цялост, вкл.снимков материал на уврежданията на процесното МПС, за което следва да търпи неблагоприятните последици на ГПК, въззивната му жалба не трябва да бъде уважавана.

Излага, че предмет на настоящето съдебно производство е не основанието на плащането на застрахователното обезщетение от «Дженерали Застраховане» АД на М.С., а само неговият размер и това е спорният въпрос, при положение, че ответникът не е оспорил, дори е признал всички относимите факти по делото, видно от неговия отговор. Сочи, че застрахователят изрично е признал, че е налице тотална щета в случая, като е поискал удостоверение за свалянето па МПС от отчет, че не по-малко от 17 000 лв. е действителната стойност па процесния увреден автомобил, че спорът между страните се свежда само до размера на застрахователното обезщетение и др. Твърди, че ответникът не е направил възражение, че е налице частична щета, при кое застрахователно събитие и по коя преписка по щета, липсват наведени оспорвания и твърдения в ОИМ в този смисъл.

Твърди, че ако ответникът е бил изпратил процесуален представител в о.с.з. на 06.07.2020 г. е щял да знае, че разпитано в о.с.з. в.л. инж. В.А.направил множество уточнения и допълнения към заключението си, като отговорил изчерпателно на поставените от ищцовата страна и от съда въпроси, вкл. за начина му изчисляването, на различните посочени суми, коя за какво и т.н. Изтъква, че вещото лице А.изрично посочило, че няма спор, че е налице тотална щета в настоящия случай, технически тотал по смисъла на КЗ, тъй като отремонтирането на процесния автомобил би компрометирало неговата сигурност и безопасното му движение, за него и останалите участници в движението. Излага, че инж. А.уточнил и допълнил, че действителният размер на щетите по тоталната щета на процесния лек автомобил, собственост на ищецал, възлиза на 12 750 лв., а по втората ни претенция т.е. по предходната частичната щета е 466 лв. т.е. общо се дължи обезщетение на ищеца в размер на 13 216 лв. Сочи, че вещото лице посочило изрично, че това именно е средно-пазарната стойност на причинените на ищеца имуществени вреди, онази сума, за която той би получил равна по качество, количество и характеристики движима вещ, като процесното МПС. Твърди, че заключението по САТЕ не било оспорено от ответника, нито изцяло, нито частично, не било направено никакво доказателстевно искане в тази връзка, ответникът не проявил никаква процесуална активност по делото досега и с това си поведение застрахователят сам се постави в неблагоприятно положение в процеса.

Посочва, е ответникът имал възложено от съда задължение по чл.190 от ГПК за представяне в цялост на образуваните при него ликвидационни преписки, вкл. в пълнота снимките, първоначални и допълнителни, направени при огледа на процесния автомобил от представители на застрахователя, както и в пълнота всички описи на уврежданията по процесното МПС. Твърди, че това задължение не било изпълнено от ответника, не била представена нито една снимка от огледите на увредения автомобил, а опис-заключенията на щетите / по две преписки/ не били пълни и цели, именно тези документи са щели да бъдат от полза на вещото лице за изготвянето на заключението. Твърди, че задължение на застрахователят по имуществена застраховка «Каско на МПС» е да извърши оглед и заснемане на застрахования автомобил в случай на застрахователно събитие, това задължение е посочено в КЗ и в общите условия на всички застрахователи по «Каско». Сочи, че с неизпълнението на възложеното по чл. 190 от ГПК задължение ответникът възпрепятства доказването на исковата претенция и лишава страната и най-вече съда и вещото лице от доказателства, поради което поискал прилагането на неблагоприятните последици на чл.161 от ГПК спрямо „Дженерали застраховане“. Твърди, че като се взимат предвид всички уточнения и допълнения на в.л. инж. А., направени в о.с.з., както и заключението по САТЕ, както и отбелязването на вещото лице, че непредставените от ответника снимки и част от описите на щетите създават професионална и обективна пречка за отговор и пълнота, то ВЖ на застрахователя следва да бъде оставена без уважение.

Моли въззивната жалба на „Дженерали Застраховане" АД да не бъде уважавана и да бъдат присъдени разноски на страните, съразмерно на уважения иск, за всяка инстанция, на адв. П.В. - адвокатски хонорар за процесуално представителство за втората инстанция на основание чл.38 от ЗА във вр. с чл.7 от Наредба № 1/2004 г. за минималните адв. възнаграждения, предвид вече представения списък- на разноските по чл.80 от ГПК към неговата ВЖ.

Подадена е и въззивна жалба с вх.№260827/15.09.20 г. от адв. П.В. от САК -пълномощник на М. Ст. С. със съдебен адрес ***, офис 20 срещу Решение № 281 от 06.08.2020 г. по гр. д. № 2273 /2019 г. по описа на PC Ловеч, 5 гр. с-в, в която излага, че не са доволни от постановеното решение по гр. д. № 2273/2019 г. по описа на PC Ловеч, 5 гр. състав, в частта, с която е отхвърлен главения иск за сумата над 12 366 лв. до пълния размер от 13 216 лв., ведно с дължимата законна лихва и разноските, присъдени на страните, т.е. за 850 лв., в частта, с която е отхвърлен иска за лихва върху главницата за тази сума, както и в частта за разноските. Претендират разноски, вкл. адв. хонорар.

Молят посоченото по-горе решение на PC Ловеч да бъде отменено в обжалваната част и вместо него да бъде постановено друго, с което се уважи изцяло исковата претенция на М.С.С. за посочената по-горе допълнителна сума, ведно с лихвата, като се присъдят на страните разноски съразмерно на уважения иск, за всяка инстанция, а на адв. П.В. - адвокатски хонорар за процесуално представителство за втората инстанция, пред ОС Ловеч на основание чл.38 от ЗА във вр. с чл.7 от Наредба № 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения, доколкото процесуалното представителство пред въззивната инстанция се осъществява безплатно.

Счита, че атакуваното решение в обжалваната част е неправилно и от части противоречиво,  постановено  при  неправилно  прилагане  на материалния закон. Твърди, че съдът неправилно и в нарушение на разпоредбата на чл.386 ал.2 от Кодекса  за  застраховане  е  определил  размера  на дължимото застрахователно обезщетение за имуществени вреди, като е взел предвид разценката на щетите от застрахователя по „Каско на МПС" , а не действителната стойност на вредите, изчислена по средни пазарни цени към датата на застрахователното събитие, каквато се дължи по КЗ и от години е трайно установената съдебна практика по подобни искове, вкл. на ВКС /вж. Р № 235/27.12.2013 г. по т.д. № 1586/2013 г. на ВКС, II ТО; Р |№ 115/09.07.2009 г по т.д. № 627/2008 г. па ВКС, II ТО; Р № 209/30.01.2012 г. по т.д. № 1069/2010 г. на ВКС, II ТО и др./. Счита за погрешен изводът на решаващият съдебен състав, че това се прави, защото ищецът не е оспорил общите условия по застраховката. Твърди, че всъщност тяхното „оспорване“ досежно размера на обезщетението се изразява в завеждане на настоящето съдебно дело срещу «Дженерали застраховане» АД, в подаване на исковата молба в съда, който следва по правилата на ГПК да отсъди правилно, законосъобразно и по справедливост какъв размер обезщетение за имуществени вреди следва да плати застрахователят-ответник. Нещо повече, заявява, че предмет на настоящето производство е не основанието на плащането на това обезщетение, а само неговият размер. Според него това е спорният въпрос, при положение, че ответникът не е оспорил, дори е признал всички относимите факти по делото, видно от неговия отговор, изрично е признал, че е налице тотална щета в случая, че не по-малко от 17 000 лв. е действителната стойност на процесния увреден автомобил, че спорът между страните се свежда само до размера на застрахователното обезщетение и др.

Твърди, че разпитано в о.с.з. в.л. инж. В.А.направил множество уточнения и допълнения към заключението си, като отговорил изчерпателно на поставените от ищцовата страна и от съда въпроси. Сочи, че вещото лице изрично посочило, че действителният размер на щетите по тоталната щета възлиза на 12 750 лв., а по частичната щета е 466 лв. т.е. общо 13 216 лв., че това средно-пазарната стойност на причинените на ищеца имуществени вреди, онази сума, за която той би получил равна по качество, количество и характеристики движима вещ, като процесното МПС.

Твърди, че ответникът имал възложено от съда задължение по чл.190 от ГПК за представяне в цялост на образуваните при него ликвидационни преписки, вкл. в пълнота снимките, първоначални и допълнителни, направени при огледа на процесния автомобил от представители на застрахователя, както и в пълнота всички описи на уврежданията по процесното МПС. Сочи, че това задължение не било изпълнено от ответника, не била представена нито една снимка от огледите на увредения автомобил, а опис-заключенията на щетите / по две преписки/ не били пълни и цели, като именно тези документи са щели да бъдат от полза на вещото лице за изготвянето на заключението. Счита, че задължение на застрахователят по имуществена застраховка «Каско на МПС» е да извърши оглед и заснемане на застрахования автомобил в случай на застрахователно събитие, това задължение е посочено в КЗ и в общите условия на всички застрахователи по «Каско». Заявява, че с неизпълнението на възложеното по чл.190 от ГПК задължение ответникът възпрепятствал доказването на нашата искова претенция и лишил страната и най-вече съда и вещото лице от доказателства, поради което поискали прилагането на неблагоприятните последици на чл.161 от ГПК спрямо «Дженерали застраховане».

Излага, че предвид горепосоченото, като се взимат предвид всички уточнения и допълнения на в.л. инж. А., направени в о.с.з., както и заключението по САТЕ, което не беше оспорено от ответника, както и отбелязването на вещото лице, че непредставените от ответника снимки и част от описите на щетите създават професионална пречка за отговор и пълнота, неправилно и необосновано, в противоречие с материалния закон и със събраните по делото доказателства се явява частичното отхвърляне на нашата искова претенция от съда за сумата над 12 366 лв. до 13 216 лв., ведно с лихвата.

Моли решението на PC Ловеч да бъде отменено в обжалваната част, вместо него да бъде постановено друго, с което се уважи изцяло исковата претенция на М.С.С., като му се присъдят допълнителна сума от 850 лв., ведно с лихвата, а на страните разноски съразмерно на уважения иск, за всяка
инстанция, на адв. П.В. - адвокатски хонорар за процесуално представителство за втората инстанция на основание чл.38 от ЗА във вр. с чл.7 от Наредба № 1/2004 г. за минималните адв. възнаграждения.

Подаден е отговор на тази въззивна жалба с вх.№262122/22.10.0 г. от "ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, в който изразява становище, че намира въззивната жалба за допустима, но неоснователна, поради което я оспорва изцяло.

Намира жалбата за неоснователна, тъй като счита исковете за неоснователни в заявените размери по съображенията изложени в неговата въззивна жалба и отговора на исковата молба.

Счита, че обжалваното решение не страда от сочените във въззивната жалба на ищеца пороци. Заявява, че споделя мотивите, с които съда е постановил решението в атакуваната от ищеца част и намира същото за правилно в тази му част.

Във връзка с аргументацията на ищеца досежно непредставянето на снимков материал по реда на чл. 190 от ГПК и приложението на чл. 161 от ГПК сочи, че снимковият материал не е документ по смисъла на чл. 190 от ГПК. Твърди, че поначало снимките не са регламентирани като доказателства по ГПК, но се приемат в правната теория и съдебната практика като вещ, т. е. представляват веществено доказателство, което се приобщава по делото, чрез оглед.

Заявява, че в случай, че не успее да осигури процесуален представител за предстоящото открито съдебно заседание, моли да бъде извинен и делото да се разгледа в негово отсъствие.

При липса на процесуални предпоставки за отлагане на делото за ново открито съдебно заседание, моли да се даде ход по същество и да се постанови решение, с което се остави въззивната жалба на ищеца без уважение и се уважи неговата такава, ведно с всички законови последици.

Моли да му се присъдят сторените разноски, които описани по смисъла на чл. 80 от ГПК са: държавна такса за въззивно обжалване в размер на 247.32 лв.; юрисконсултско възнаграждение определено по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК.

В случай, че ищеца претендира разноски за заплатено адвокатско възнаграждение и същото надвишава минималния размер съгласно Наредба № 1 от 9-ти Юли 2004 г. заявява, че намира претендираните разноски за прекомерни е оглед действителната правна и фактическа сложност на делото, поради което на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК моли да се намалят същите до минималният размер посочен в Наредбата.

При постановяване на решението моли съда да отчете и разпоредбата на чл. 6 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено е решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. Сочи че съгласно точи член, от датата на извънредното положение (13.03.2020 г.) до датата на влизане в сила на изменението на члена (09.04.2020 г.), не се прилагат последиците от забава за плащане на задължения на частноправни субекти.

            В съдебно заседание страните редовно призовани не се явяват и не изпращат представители.

              От представените по делото доказателства: гр.д.№2273/19 г. на ЛРС, от обясненията на страните преценени поотделно и в тяхната съвкупност и взаимна връзка и обусловеност съдът приема за установени следните фактически обстоятелства:

         От представените на л.16  и л.17 от гр.д.№20414/19 г. на СРС свидетелство за регистрация на МПС и знак за първоначален технически преглед съдът установява, че ищецът М.С.С. е собственик на лек автомобил марка „***“, с рег.№ ***”.

 Представена по делото е застрахователна полица № 031217013101015493, от която се установява, че на 14.09.2017 г. между  М.С. и „Дженерали застраховане”АД е сключен договор за застраховка „Каско на МПС” на процесния лек автомобил, като срокът на валидност  на същата /период на покритие/е 12 месеца – от 00.00 ч. на 15. 09.2017 г. до 23.59 ч.на 14.09.2018 г. Застрахователното покритие е 22 500 лв., при обща застрахователна премия по полицата 1575.00 лв. При сключването на договора за застраховка ищецът е декларирал, че  Общите условия по застраховка „Каско на МПС” са му предадени, както и че приема същите.

             От приложения на л.10 от делото протокол за ПТП № 1688201  от 13.09.2018 г. съдът установява, че на тази дата при управление на застрахования автомобил ищецът е самокатастрофирал, за което е съставен Протокол за ПТП № 1688201 от13.09.2018 г. Посочено е, че ищецът е шофирал с несъобразена с релефа скорост, излиза извън пътното платно, блъска дърво и колата се преобръща извън пътя. Съставен е и акт за установяване на административно нарушение №613810, в който е отразено, че ищецът е нарушил чл.20 ал.2 от ЗДвП

            М.С. като собственик на застрахования автомобил е уведомил застрахователя „Дженерали застраховане”АД за настъпилото застрахователно събитие и е отправил искане за оценка на вреди по застраховка „Каско на МПС“, за което е образувана щета № *********/14.09.2018 г. Причинените в резултат на ПТП увреждания на автомобила са описани в приложения  на л.12 от делото опис – заключение за вреди на МПС. На 8.11.2018 г. С. е отправил искане за извършване на допълнителен оглед и такъв е проведен на 16.11.2018 г., за което е изготвен опис – заключение за вреди на МПС

              От приложената на л.63 от делото рекапитулация по преписка №*********/14.09.2018 г.  се установява, че от страна на застрахователя е прието наличието на тотална щета  /пълна загуба на МПС/ съгласно т.64 от ОУ и е определено застрахователно обезщетение в размер на 11 900 лв / 70% от сумата 17 000 лв, приета за действителна стойност към датата на събитието. От тази сума е приспадната сумата в размер на 684.54 лв. платени за подмяна на фар /оригинален/ по преписка № 21262836/2017 г. и е призната сумата от 200 лв. за подмяна с фар втора употреба, констатирано по време на извършен контролен оглед на 16.11.2018 г. Така, определената сума за изплащане на застрахователно обезщетение е в размер на 11 215.48 лв.

              От представената на л.45 от делото застрахователна полица № 0312160316013374 по застраховка Каско на МПС, със застрахован обект л.а.„***“, с рег.№ ***”, съдът установява, че е бил сключен между страните по делото застрахователен договор с предходен период на действие от 10.09.2016 г. до 9.09.2017 г.

              От удостоверение №3383-21817/4.09.2017 г. на Осмо РУ на СДВР съдът установява, че на 22.08.2017 г. М.С. е заявил, че неизвестно лице е повредило личния му лек автомобил „***“, с рег.№ ***”,, описани са причинетите щети и е удостоверено, че по случая е образувано досъдебно производство. За настъпилото застрахователно събитие С. е уведомил „Дженерали застраховане”АД, по повод на което е образувана преписка по щета № *********/22.08.2017 г. По тази щета застрахователят е определил и изплатил по банков път на С., в качеството му на собственик на застрахования автомобил,  сумата от 2 833.90 лв.

            На 11.02.2019 г. М.С., чрез пълномощника си – адв.В., е подал жалба до ЦУ на „Дженерали Застраховане“АД относно неплатена част от дължимото застрахователно обезщетение установени за допълнително установени увредени части и детайли-страничното огледало на автомобила.

             На тази жалба е изпратен отговор с изх.№ *********/26.02.2019 г., с който застрахователят уведомява жалбоподателя, че размерът на застрахователно обезщетение е изчислен на основание разпоредбите на Раздел Х от ОУ на застраховката в сила от 15.03.2016 г, които са неразделна част от застрахователната полица, в съответствие с изготвеното опис-заключение на получените увреждания при извършения оглед на автомобила и изготвения снимков материал. По отношение на претенцията за заплащане на подмяна на корпус на странично огледало ляво в писмото е отбелязано, че по време на извършения допълнителен оглед на 16.11.2018 г. в сервиз „Тара Кар“ООД по другата преписка № *********/2018, ищецът е уведомен за констатацията на експертите на ответното дружество, че корпус странично огледало ляво не е подменян, а отремонтиран и боядисан и като доказателство за този извод на ищеца са показани остатъчните следи от извършения ремонт.

             За правилно решаване на спора от страна на ЛРС е допусната съдебно-техническа експертиза. Вещото лице посочва механизма на настъпилото на 13.09.2018 г. ПТП, а именно: при движение на л.а ***  с водач М.С. с несъобразена скорост, същото напуска пътното платно вдясно и се удря в крайпътно дърво с дясната си странична част, след което се преобръща на таван, при което се получават щетите върху автомобила. Видно от заключението, щетите съответстват на механизма на ПТП и са в причинно – следствена връзка с него, а именно те са предимно в дясната странична част на автомобила и по тавана. Според описа на щетите, изготвени от застрахователната компания и при определената от застрахователната компания пазарна стойност на автомобила /17 000 лв/ и тотална щета, експертът е дал заключение, че на собственика на автомобила следва да се заплати размер на щетата от 12 750 лв.  Относно размера на щетата на автомобила, настъпила в резултат на реализираното застрахователно събитие на 22.08.2017 г. експертизата е дала заключение, че размерът на щетата, с овехтяване на новите части е  2 280,33 лв. без ДДС, а без овехтяване на новите части е 2 801,46 лв. без ДДС. Посочено е, че пазарната стойност на автомобила към 2017 г. е 13 921 лв.Съгласно заключението, действителната стойност на ляво странично огледало към момента на настъпване на застрахователното събитие е 466.00 лв. – ново, а с овехтяване – 233.00 лв. Според експертизата, размерът на щетата от 13.09.2018 г. е равна на 4231.58 лв. без ДДС, а размерът на щетата от 22.08.2017 г. е равна на 2 280.33 лв. без ДДС. В съдебно заседание на 6.07.20 г. вещото лице е пояснило, че всички изчисления в заключението са съобразени с Наредба №24/2006 г. за задължителното застраховане, приета от Комисията за финансов надзор. Отбелязва, че цените са взети по каталог от системата „Шваке“ и е приложил коефициента на Наредба №24/06 г. Изтъква, че в случая тоталната щета не е икономическа, а се касае за техническа тотал щета, при която са увредени части и детайли по начин, че автомобилът не може да бъде възстановен в годно техническо състояние. Според вещото лице застрахователя е застраховал колата с надценка над застрахователната стойност, като пояснява, че 75% от 17000 лв. възлза на 12 750 лв, която застраховтеля следва да плати по средни пазарни цени към 13.09.2018 г., а цената на огледалто е 466 лв по шваке калкулатор като за ново огледало.

            При тези доказателства настоящата инстанция намира, че е сезирана с иск с правно основание чл.405 ал.1 от КЗ за заплащане на застрахователно обезщетение по сключен между страните договор за застраховка „Каско на МПС“. За да бъде уважена тази претенция ищецът следва при условията на пълно и главно доказване да установи, че има валидно сключен договор за застраховка „Каско на МПС“, че в периода на действие на този договор се е осъществило застрахователното събитие, за което застрахователя носи риска и в причинна връзка, с което са настъпили претендираните по застрахованото МПС вреди.  В казуса безспорно е доказано, че между М.С. и „Дженерали Застраховане“АД са сключени два последователни застрахователни договора, видно от представите по делото застрахователни полици №0312160316013374 по застраховка Каско на МПС, със застрахован обект л.а.„***“, с рег.№ ***” за период от 10.09.2016 г. до 9.09.2017 г. и полица № 031217013101015493, като срокът на валидност  на същата /период на покритие/ от 15.09.2017 г. до 14.09.2018 г. Безспорно установено е, и че по време на действие и на двата договора са настъпили застрахователни събития, които са във времения обхват на осигуреното от ответника покритие. От доказателствата се установява и, че застрахования ищец своевременно е уведомил застрахователя и е представил документите от значение за установяване на относимите към щетата обстоятелства, включително и осигуряване на оглед на увреденото МПС. Доказва се, че застрахователя е образувал щети и по двете застрахователни събития, като за първото събитие по образуваната щета №*********/22.08.17 г. е изплатено на ищеца обезщетение в размер на сумата 2833,90 лв, като той претендира в процеса доплащане на допълнително установено увреждане на странично ляво огледало, която стойност не е включена в изплатеното вече по банков път обезщетение. По отношение на втората образувана щета №*********/14.09.2018 г.  се установява, че с оглед настъпилите увреждания на МПС се касае за техническа тотал щета, което се потвърждава и от заключението на вещото лице. Спорът между страните е досежно размера на дължимото обезщетение. По отношение на стойността на ляво странично огледало ел.отопляемо вещото лице е посочило цената на ново такова-466 лв. и цена с овехтяване 233 лв. Първата инстанция подробно е мотивирала защо се дължи заплащане на това огледало по действителната му стойност 466 лв, към които мотиви настоящата инстанция се присъединява, още повече, че въззивникът „Дженерали Застраховане“АД въпреки, че обжалва изцяло решението на ЛРС, не е изложил мотиви за незаконосъобразност по отношение на тази част. Следователно и с оглед заключението на вещото лице следва да се присъди действителния размер на вредата в размер на сумата 466 лв.

           По отношение на претенцията за настъпилото на 13.09.2018 г. застрахователно събитие настоящата инстанция също счита, че съгласно чл.64 от ОУ на застраховка КАСКО при настъпване на Тотал щета застрахователят изплаща обезщетение в размер на 70% от действителната стойност на МПС към датата на настъпване на застрахователното събитие. В случая с оглед заключението на вещото лице действителната пазарна стойност на МПС към 13.09.2018 г. е възлизала на 17 000 лв, като 70% от нея е в размер на 11 900 лв. Ищецът е подписал застрахователната полица, като неразделна част от нея са и процесните ОУ, те не се оспорват от него изрично, следователно намират приложение в казуса. С оглед разпоредбата на чл.387 ал.1 от КЗ страните по застрахователния договор могат да определят договорена застрахователна стойност, която е фиксирана парична сума, като в този случай чл.386 ал.2 не се прилага В казуса страните са договорили фиксирана сума в процент за конкретен застраховетелен риск и тази договорена стойност се смята и за стойност на застрахователния интерес при настъпане на застрахователното събитие и не може да се оспорва от страните съгласно чл.387 ал.1 пред.2 от КЗ. Съдът на основание чл.7 ал.3 от ГПК намира, че тази клауза не е неравноправна, доколкото е формулирана по ясен и недвусмислен начин. Не е налице и хипотезата на чл.143 ал.1 т.1-19 ЗЗП, тъй като тази клауза не създава възможност за облагодетелсване на застрахователя за сметка на застрахования и това да го поставя в неравностойно положение. Предвижда се само лимит на отговорността, което според разпоредбата на чл.346 от КТ е допустимо. Следва да се съобрази и признанието на застрахователя в отговора на исковата молба, че застрахователното обезщетение е в размер на 11 900 лв. От негова страна във въззивната жалба се оспорва само дължимостта на това обезщетение с оглед факта, че съгласно разпоредбата на чл.390 ал.1 от КЗ преди изплащане на обезщетение, определено като тотална щета на МПС, регистрирано в Република България, застрахователят изисква от ползвателя на застрахователна услуга удостоверение от компетентите регистрационни органи за прекратяване на регистрацията на МПС, в което е отбелязано, че прекратяването на регистрацията е поради настъпилата тотална щета. Настоящата инстанция също споделя константната практика на съдилищата и ВКС, че представянето на доказателства за прекратяване на регистрацията няма отношение към основателността на исковата претенция, а касае единствено моментът на изпадане в забава и дължимостта на лихвата. В този смисъл е основателно възражението досежно началната дата на присъждане на обезщетението за тотал щетата. Доказателства за прекратяване на регистрацията на МПС, обезщетение за чието увреждане е предмет на спора, не са представени, а и липсва твърдение от страна на ищеца за такова. Поради това, обезщетение за забава на основание чл.86 от ЗЗД ще следва да се дължи, считно от датата на представяне на застрахователя на доказателства за настъпване на това обстоятелство. В този смисъл атакуваното решение ще следва да бъде отменено в частта досежно искът с правно основание чл.86 от ЗЗД, като началната датата на обезщетението за забава  върху сумата от 11 900 лв. ще следва да бъде поставена в зависимост от сбъдването на това условие. В останалата част съдебно решение №281/6.08.20 г. постановено по гр.д.№2273/19 г. на ЛРС следва да бъде потвърдено като правилно.

           При този изход от процеса с оглед частично уважаване на въззивната жалба на Дженерали Застраховане“АД,  М.С. следва да заплати разноските по делото за тази инстанция  в размер на 22,33 лв. На С. разноски по делото за настоящата инстанция не следва да се присъждат поради неуважане на въззивната му жалба.

               Водим от горното съдът

 

                                        Р      Е      Ш      И:

 

                ОТМЕНЯ като неправилно съдебно решение №281/6.08.20 г. постановено по гр.д.№2273/19 г. на ЛРС в частта, за началната дата на обезщетението за забава досежно сумата от 11 900 лв., вместо което ПОСТАНОВЯВА:

              ОСЪЖДА „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ”АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *****, представлявано от Д.Х.Д., Ж.М.Д.,Ю.К.К. и Р.Ц.Д. – винаги заедно по двама да заплати на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД на М.С.С., ЕГН **********, съд.адрес: ***, офис 426 /чрез адв. П.В./ обезщетение за забава, съизмеримо със законната лихва върху сумата 11 900 лв, считано съответно от датата на представяне на доказателства за прекратяване на регистрацията на лек автомобил „***“, с рег.№ ***”,,  и до окончателното плащане.

              ПОТВЪРЖДАВА като правилно съдебно решение съдебно решение №281/6.08.20 г. постановено по гр.д.№2273/19 г. на ЛРС  в останалата му част.

  ОСЪЖДА М.С.С., ЕГН **********, съд.адрес: ***, офис 426 /чрез адв. П.В. да заплати на ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ”АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *****, представлявано от Д.Х.Д., Ж.М.Д.,Ю.К.К. и Р.Ц.Д. – винаги заедно по двама  сумата 22,33 лв. разноски по делото.

                Решението е окончателно по цена на иска на основание чл.280 ал.3 т.1 от ГПК.

 

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

 

                                                                                                    2.