Р Е Ш Е Н И Е
№ …….
гр.
Провадия, 04.07.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-ри състав, в
публично съдебно заседание проведено на деветнадесети юни през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Елена Стоилова
при
секретаря Н. С., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 1339 по описа за 2018г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по подадена е искова молба от С.Л.А. с ЕГН **********, със съдебен адрес *** срещу Д.Л.Н.
с ЕГН **********, с адрес ***.
В исковата молба
ищецът твърди, че страните са наследници по закон на
починалия си баща Л. Г.. Той бил собственик на два имота, находящи се в
землището на с.Б., общ.Провадия, а именно: Нива с площ 12,099 дка в м-ст „***“,
съставляваща имот с № 030047 по плана за земеразделяне и Нива с площ 6,839 дка
в м-ст „***“, представляваща имот с № 024084 по плана за земеразделяне.
Твърди се, че бащата на страните е продал
на ответника горепосочените имоти на 24.04.1998г., като сделката е обективирана
в нотариален акт за покупко-продажба с № 77, т.I, н.д.№842/1998г. на районен съдия при РС
Провадия за сума в размер на 7 000 000 неденоминирани лева. Излага
се, че наследодателят е починал няколко дена след това на 19.05.1998г.. и бил
онкологично болен. Твърди се, че сделката прикрива
дарение, тъй като стойността на продаваните имоти била 7 498 141
лева, от което следвало, че волята на бащата на страните била да надари сина
си. Твърди се, че посочената сделка накърнява запазената част на ищцата.
Излага се, че общия наследодател е
притежавал и други имоти преди смъртта си – две ниви, находящи се в землището
на с.Ж., дворно място и двуетажна жилищна сграда придобити в режим на СИО с Р.А.Г.
по нотариален акт № 78, т. IV,
дело № 1400/1980г. на нотариус при РС Варна.
Иска се обявяване за недействителна на
процесната сделка като прикриваща дарение и възстановяване на запазената част
на ищцата от наследството на баща им, като бъдат намалено дарението на
процесните имоти с 1/3.
В срока по
чл.131 ГПК е депозиран отговор от ответника.
В него се оспорват предявените искове като неоснователни.
Твърди се, че единственото нещо изложено в исковата молба, което отговаряло на
истината било, че бащата на страните бил онкологично болен преди смъртта си.
Ответникът организирал охранителното производство за признаване правото на
собственост на бащата на страните върху процесните имоти. Л. Г. сам помолил ответника да закупи процесните имоти
срещу посочената в договора цена, която му била заплатена от ответника пред
съдията в деня на изповядване на сделката. Към момента на сделката ответника притежавал
парични средства и за него не представлявало затруднение да плати сумата. Г.
искал с получената сума да заплати лечението си, което се заплащало от сина му,
който му осигурявал хранителния режим и хигиенно-битовите условия. Твърди, че
сделката е действителна, тъй като целените от страните последици били
постигнати – ответникът придобил собствеността върху имотите, а баща му
продажната цена. Фактът, че продажната цена била по-ниска от данъчната оценка
на имотите се дължало на обстоятелството, че страните били баща и син, че
ответникът полагал грижи за баща си.
В
условията на евентуалност се твърди, че ответникът е придобил процесните имоти
въз основа на давностно владение продължило 21 години, като през цялото време
ответникът е стопанисвал земята като я е предоставял за обработване, реализирал
е доходи от нея със съзнанието, че е единствен неин собственик.
Иска се отхвърляне на предявените искове
по чл.30, ал.1 от ЗН поради изтекла 5-годишна давност за предявяването им,
която започва да тече от откриване на наследството през 1998г..
Твърди се, че Л. Г. е дарил на ищцата дворно място,
находящо се в с.Солницата, общ.Провадия, поради което не била накърнена нейната
запазена част.
Иска да задържи процесните имоти, в
случай, че се установи накърняване на запазената част, като заплати на ищцата
стойността на накърняването по цени към момента на постановяване на съдебното
решение.
В съдебно заседание ищецът, чрез
процесуалния си представител поддържа предявените искове, ответниците чрез процесуалния
си представител моли за отхвърляне на предявените искове.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно
и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
От Нот.акт № 77, том І, дело № 842/1998 г. се установява, че на
24.04.1998г. Л. Н. Г. продава на Д.Л.Н. собствените си ниви, находящи се в
землището на с.Б. едната Нива с площ 12,099 дка в
местност „***“, съставляваща имот с № 030047 по плана за земеразделяне на
селото при граници, по нотариален акт имоти с №: 030034, 030035, 030046,
100073, 030048, 030033, другата Нива с площ 6,839 дка в местност „***“,
представляваща имот с № 024084 по плана за земеразделяне при граници имоти с №:
024015, 024016, 024020, 024085, 024022. Продажната цена е общо 7000000 лева,
при данъчна оценка за имотите общо 7498141 лева. Страните по сделката са
заявили, че продажната цена е платена от купувача на продавача. Сделката е
сключена в канцеларията на районен съдия при РС Провадия – Я.С.
От Решение № 0727/29.26.1998 г. се установява, че на
29.06.1998г. ПК Провадия е възстановила правото на собственост на Л. Н. Г.
върху ниви в землището на с.Ж., едната с площ от 8.600 дка, съставляваща имот с
№ 036026, другата с площ от 1 дка представляваща имот с № 096009 по плана за
земеразделяне на с.Ж..
От Удостоверение за наследници с изх. № 8/10.01.2017 г. и Препис –
извлечение от акт за смърт № 9/20.05.1998 г се установява, че Л. Н. Г. е
починал на 19.05.1998г. и е оставил за свои наследници по закон двете си деца –
С.Л.А. и Д.Л.Н..
От Скица на поземлен
имот № 15-459606-06.07.2018 г.; Скица на поземлен имот № 15-459609-06.07.2018г.
се установява, че Нива с площ 12,099 дка се намира в
местност „***“ в землището на с.Б., съставлява имот с № 07507.30.47 по кадастралната
карта и е с граници имоти с №:07507.30.33, 07507.30.48, 07507.30.136,
07507.30.46, 07507.30.101, 07507.30.102, 07507.30.34.. Нива с площ 6,839 дка се
намира в местност „***“, в землището на
с.Б., представляваща имот с № 07507.24.84 по кадастралната карта, при граници
имоти с №: 07507.24.15, 07507.24.94, 07507.24.95, 07507.24.85, 07507.24.20,
07507.24.16.
От Нот.акт № 177, том VІІІ, дело № 2258/1997 г.;
Нот.акт № 137, том ІV, дело № 833/1998 г. се установява, че Л. Г. е собственик
въз основа на влязло в сила решение на Поземлена комисия гр.Провадия с №
0427/20.03.1997г. на процесните имоти, находящи се в землището на с.Б..
От Нот.акт № 4, том І, дело № 4/1975 г. и решение от
19.03.2001 г. по гр.д. № 220/2000 г. по описа на ПРС се установява, че Л. Г. е
дарил на дъщеря си – ищца по делото на 03.01.1975г. собствения си недвижим
имот, находящ се в гара Васил Коларов, представляващ къща с дворно място. Със
съдебно решение от 19.03.2001г. е намалено това дарствено разпореждане
направено в полза на ищцата с 466.67/4300, като с тази част е възстановена
запазената част на ответника от същия имот.
От Саморъчно завещание от 12.04.1998 г. на Л. Н. Г. и
от Протокол от 28.01.1999 г. се установява, че Л. Г. е завещал на сина си –
ответник по делото собственото си жилище, находящо се в гр.Д. Ч., ул***, като
след продажба на имота ответника е следвало да изплати на сестра си – ищца по
делото 1/3 част от къщата. Завещанието е обявено на 28.01.1999г..
От Копие на спестовна книжка на Л. Н. Г., Митническа декларация от
01.03.1997 г. на Д.Л.Н.; Митническа декларация от 26.06.1997 г. на Д.Л.Н.;
Медицинско изследване на Л. Н. Г.; Нот.акт № 129, том ІІІ, 1999 г. се установява,
че към 17.03.1998г. Л. Г. е нямал парични средства в спестовната си сметка. На
01.03.1997г. Д.Н. е декларирал, че влиза в Р.България с 12720 $ и 610 DM. На 06.06.1997г. Д.Н. е декларирал, че влиза в Р.България с чуждестранна валута.
От изготвената по делото СИЕ, която съдът кредитира като обективна и
компетентно изготвена се установява, че Пазарната стойност на ДВОРНО МЯСТО, цялото с площ от 1000 кв.м.,
находящо се в гр.Долни Чифлик, ул.***, представляващо УПИ XIV - 314 в кв.59 по
устройствения план на града, ведно с находящата се в него двуетажна жилищна
сграда с РЗП 156 кв.м, състояща се от шест стаи, кухня и таванско помещение с
площ от 78 кв.м., както и две селскостопански постройки с площ от 28 кв.м. и 30
кв.м., при граници на УПИ: улица. УПИ XIII-312. УПИ XIII-314, УПИ
XV-314 към датата на смъртта на Л.
Н. – 19.05.1998г. е 45 750 000лева.
Пазарната
стойност на НИВА, находяща се в землището на с.Ж.. Община
Провадия, местност „***”. имот №036026 по плана за земеразделяне, с площ от
8,600 дка. трета категория, при граници: имот №036023, имот №000772, имот
№036027, имот №036025, имот №036024 към
19.05.1998г. е 757 000лева.
Пазарната
стойност на НИВА, находяща се в землището на с.Ж.. Община
Провадия, местност „***”, имот №096009 по плана за земеразделяне, с площ от
1,000 дка към 19.05.1998г. е 80 000
лева.
Пазарната стойност на НИВА,
находяща се в землището на с.Б.. Община Провадия, местност „***“, имот № 030047
по плана за земеразделяне, с площ от 12,099 дка е 1 088 910 лева към 19.05.1998г.
Пазарната
стойност на НИВА, находяща се в землището на с.Б., Община
Провадия, местност „***“, имот № 024084 по плана за земеразделяне, с площ от
6,839 дка е 615 510 лева към 19.05.1998г..
Пазарната стойност на недвижим имот,
находящ се в с.Солницата /бивша гара Васил Коларов/, а именно: КЪЩА с дворно
място от 485 кв.м., включено в парцела XV1-334
в кв.12 по плана на селото е 4 213 600 лева към 19.05.1998г..
Пазарната стойност
на имотите образуващи наследствената маса е 29 630 020 лева. Стойността на
запазената част на ищцата, която е 1/3 от наследствената маса е 9 876 673,33
лева.
От показанията на св.Н., които съдът кредитира като
еднопосочни и кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства се
установява, че Л. Г. сам е строял къщата в гр.Долни Чифлик, като св.Н. му е
помагал. След смъртта на съпругата си Л. Н. е живял около 1 година в дома на
св.Н. в с.Д., след което се преместил да живее в дома на своя приятелка. Л. Н.
е споделил на св.Н., че сина му Д.Н. го „рекетира“, за да му припише нивите и
св.Н. бил чул, че ответникът водил баща си Л. Н. да му прехвърли собствеността
върху нивите. Л. Н. имал рак на пикочния мехур. Според св.Н.Д.Н. не е давал
пари на баща си за прехвърлената собственост върху нивите. Св.Н. не знае за кои
ниви Д.Н. е „рекетирал“ баща си и кои ниви му е прехвърлил в собственост. Д.Н.
е работил в чужбина и последните месеци е купувал лекарства на баща си.
От показанията на св.М., които съдът кредитира в една
част като еднопосочни и кореспондиращи с останалите събрани по делото
доказателства се установява, че след смъртта на съпругата си Л. Н. е отишъл да
живее с друга жена в с.Дъбравино, защото имал заболявания и не можел да се
грижи сам за себе си. Ответникът подпомагал финансово баща си, тъй като работел
в чужбина. Л. Н. се е нуждаел от повече средства преди смъртта си за лечение на
заболяването си и е имал намерение да продаде нивите си, за да има средства за
лечението си. Л. Н. продал нивите в с.Б. на сина си Д.Н.. Съдът не кредитира
показанията на св.М., че сделката по продажбата на нивите се е състояла в
автомобил, тъй като това противоречи на удостовереното в нот.акт № 77, том І,
дело № 842/1998 г., съставляващ официален документ, че сделката се е състояла в
канцеларията на районен съдия Я. С. в гр.Провадия, че тя е присъствала на
сделката и на предаването на продажната цена – 5-6 милиона (недоминирани) лева.
Л. Н. се е чувствал неудобно да получава често пари от сина си Д.Н., който му
ги е изпращал, затова решил да продаде нивите на сина си, за да не получава
пари от него даром. Л. Н. е бил адекватен при подписване на сделката. Л. Н. е
имал белодробно заболяване в резултат от работата му в солниците и в
последствие онкологично заболяване. Ищцата и съпругът й са ходили да посещават Л.
Н..
От показанията на св.Н. А., които съдът кредитира като еднопосочни и кореспондиращи с останалите
доказателства по делото се установява, че Л. Н. е страдал от белодробно
заболяване бъбречна недостатъчност, която се оказала, че е карцином. Преди
смъртта си Л. Н. живеел с жена в с.Дъбравино. Л. Н. споделял със св.А., че сина
му му пращал пари от Финландия и че е загубил спестяванията си в банковите
„пирамиди“. Л. Н. споделил на св.А., че има намерение да продаде нивите си в с.Б.
с обща площ около 18 дка на сина си, за да има пари за лечението си и че му ги
е продал.
Въз основа на
изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът
достигна до следните правни изводи:
Предявени са следните
обективно кумулативно съединени искове с правно основание:
- по чл.26, ал.2, вр. с чл.17, ал.1 от ЗЗД за обявяване
за нищожна на покупко-продажба, обективирана в нотариален акт № 77, том І, дело
№ 842/1998 г. от 24.04.1998г., с който Л. Н. Г. продава на Д.Л.Н. собствените
си ниви, находящи се в землището на с.Б., а именно: Нива
с площ 12,099 дка в местност „***“, съставляваща имот с № 030047 по плана за
земеразделяне на селото и Нива с площ 6,839 дка в местност „***“,
представляваща имот с № 024084 по плана за земеразделяне като привиден и
прикриваща дарение;
- по чл.30, ал.1 от ЗН за намаляване
на прикритото дарение с нотариален акт № 77, том І, дело № 842/1998 г. от
24.04.1998г. с 1/3 и възстановяване на запазената част от наследството на Л. Г.
на ищцата от имотите обект на прикритото дарение.
В евентуалност възражение по чл.79, ал.1 от ЗС от ответника за придобиване
по давност собствеността върху процесните ниви.
Възражение по чл.110 ЗЗД за погасяване по давност правото на предявяване на
иска по чл.30, ал.1 от ЗН.
В евентуалност искане по чл.34 ЗН за получаване на процесните имоти от
ответника и заплащане на ищцата стойността на накърнената й запазена част.
За доказване
на предявеният си искове ищеца, че следва да докаже, че страните са наследници по закон на Л. Г., че същия е бил собственик на
процесните имоти, притежаваното от наследодателя имущество към момента на
смъртта му, стойността на наследствената маса, накърняването на запазената
си част, симулативността на процесната
покупко-продажба и факта, че волята на страните е била сключване на дарение.
В тежест на ответника е да докаже плащането на
продажната цена по процесната покупко-продажба, дарението на имот в с.Солницата, общ.Провадия от Л. Г. на ищцата, владението на
процесните имоти от прехвърлянето на собствеността, че същото е било явно,
необезпокоявано, непрекъснато, несмущавано, изтичането на давностния срок за
предявяване на иска по чл.30, ал.1 от ЗН.
От събраните по делото доказателства, а е и определено
за безспорно между страните, че Л. Н. е бил техен баща и общ наследодател. Установи се, че Н. е бил собственик въз основа на възстановено
му право на собственост с Решение на Поземлена комисия гр.Провадия с №
0427/20.03.1997г. на процесните имоти, находящи се в землището на с.Б.. Видно
от нотариален акт № 77, том І, дело № 842/1998 г. на 24.04.1998г. Л. Н. Г.
продава на Д.Л.Н. процесните ниви за обща цена - 7000000 неденоминирани лева, при данъчна
оценка за имотите общо 7498141 неденоминирани лева.
От
нито едно от събраните по делото доказателства не се установи волята на
страните по покупко-продажбата, обективирана в нотариален акт № 77, том І, дело
№ 842/1998 г. да е симулативна и да прикрива дарение, установи се точно
обратното. От разпитаните по делото свидетели се установи, че Л. Н. е страдал
от няколко заболявания, като най-тежкото и причинилото смъртта му е онкологичното
заболяване на пикочния мехур. Л. Н. е получавал парични средства от сина си Д.Н.
ответник по делото. От митническите декларации на Д.Н., спестовната книжка на
Д.Н. и разпитите на свидетелите се установи, че Д.Н. е работил в чужбина и е
разполагал с парични средства, от друга страна Л. Н. е нямал парични средства в
спестовната си книжка. От показанията на св.А. и св.М. се установи, че Л. Н. е
искал да разполага със собствени средства необходими му за лечението и е решил
да продаде на сина си процесните ниви, което е сторил. За продажбата ответникът
е заплатил на Л. Н. сумата, за която са се споразумели в размер на 7 000000 неденоминирани
лева, като изповядалия сделката районен съдия Я. С. от ПРС е удостоверила
волеизявлението на страните, че продажната цена е платена. Това обстоятелство
се установява и от показанията на св.Атанасов, който при посещението си при Л. Н.
е чул от него, че е продал процесните ниви на сина си и вече разполага с
парични средства.
Обстоятелството, че продажната цена по сделката е
малко по-ниска от данъчната оценка на нивите не е индиция, че волята на
страните по сделката е била да сключат дарение, което да прикрият под формата
на покупко-продажба. Страните свободно могат да уговарят насрещната престация
по покупко-продажбата. Следва да се има предвид, че според приетото и
кредитирано от съда заключение на СТЕ общата цената на процесните имоти към
момента на смъртта на Л. Н. е 1704 420 неденоминирани лева, като продажната
цена значително надхвърля оценката на вещото лице.
Показанията на св.Н., че бил чул от Л. Н., че сина му
го „рекетирал“, за да му дари нивите си остана неясно по отношение на кои ниви
става въпрос и не се подкрепя от никое от останалите събрани по делото
доказателства. За да е налице изнудване лицето, от което се иска нещо, в случая
Л. Н. следа да е зависимо по някакъв начин от изнудващото го лице в случая от
сина си. От събраните по делото доказателства се установи, че Л. Н. е нямал
парични средства, нуждаел се е от такива за лечението си, като сина му му е
давал парични средства доброволно, преди смъртта си Л. Н. е живеел с жена в
с.Дъбравино, която се е грижела за него. Установяват се добри отношения между Л.
Н. и сина му и е напълно нормално и логично Л. Н. да продаде на сина си
процесните ниви, за да разполага с парични средства лично, още повече, че те са
продадени на цена, която надхвърля пазарната такава посочена от вещото лице.
Обстоятелството, че според личното мнение на св.Н.,
ответникът не е платил продажната цена на баща си за процесните ниви, остана
само едно мнение, неподкрепено от нито едно от останалите събрани по делото
доказателства.
Изявлението
направено от страните по сделката и обективирано от изповядващия сделката
районен съдия при РС Провадия в нотариален акт № 77, том І, дело № 842/1998 г. от
24.04.1998г., че
продажната цена е платена в брой на купувача има силата на частен свидетелстващ
документ. Тежестта за опровергаване на този документ пада върху оспорващата
страна - ищеца, която не представи никакви доказателства в тази насока.
Предвид
гореизложеното съдът намира, предявения иск с правно основание чл.26, ал.2 вр.
чл.17, ал.1 от ЗЗД за неоснователен.
Предявеният
иск по чл.30, ал.1 от ЗН е погасен по
давност, каквото възражение е направено от ответната страна. Погасителната
давност за този иск е общата 5-годишна давност по чл.110 ЗЗД и започва да тече
от смъртта на наследодателя - 19.05.1998г. и е изтекла
на 20.05.2003г., тъй като от този момент иска може да бъде предявен.
Освен това накърняване на запазена част на основание чл.28, ал.1 от ЗН може да бъде
извършено от наследодателя чрез завещателни разпореждания или дарения на
притежавано от него имущество. В случая процесната сделка е покупко-продажба и
не може да накърни запазената част от наследството на ищеца.
Възраженията направено от ответника по чл.79, ал.1 от ЗС и по чл.34 ЗН няма
да бъдат обсъждани от съда, тъй като са направени в евентуалност.
Ищецът не е претендирал разноски. Ответникът е
претендирал разноски и такива му се дължат предвид изхода на спора и
разпоредбата на чл.78, ал.3 от ГПК. Сторените от ответника разноски са в размер
на 400 лева за заплатено адвокатско възнаграждение и такива следва да му се
присъдят.
Мотивиран от така
изложените съображения, Провадийски районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от С.Л.А. с ЕГН **********, със съдебен адрес *** срещу Д.Л.Н. с ЕГН **********, с адрес ***
иск с правно основание чл.26, ал.2,
вр. с чл.17, ал.1 от ЗЗД за обявяване за нищожна на покупко-продажба,
обективирана в нотариален акт № 77, том І, дело № 842/1998 г. от 24.04.1998г.
на РС Провадия, с която Л. Н. Г. продава на Д.Л.Н. собствените си ниви,
находящи се в землището на с.Б., а именно: Нива с
площ 12,099 дка в местност „***“, съставляваща имот с № 030047 по плана за
земеразделяне на селото, при граници, по нотариален акт имоти с №: 030034,
030035, 030046, 100073, 030048, 030033, а по скица №15-459609-06.07.2018г.,
издадена от СГКК гр.Варна, представляваща имот с №
07507.30.47 по кадастралната карта, при граници имоти с №:07507.30.33, 07507.30.48,
07507.30.136, 07507.30.46, 07507.30.101, 07507.30.102, 07507.30.34 и Нива с
площ 6,839 дка в местност „***“, представляваща имот с № 024084 по плана за
земеразделяне на селото, при граници имоти с №: 024015, 024016, 024020, 024085,
024022, а по скица №15-459606-06.07.2018г., издадена от СГКК гр.Варна,
представляваща имот с № 07507.24.84, при граници имот с №: 07507.24.15, 07507.24.94, 07507.24.95, 07507.24.85,
07507.24.20, 07507.24.16. като привиден
и прикриващ договор за дарение между същите страни и по отношение на същите
имоти.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от С.Л.А. с ЕГН **********, със съдебен адрес *** срещу Д.Л.Н. с ЕГН **********, с адрес ***
иск с правно основание чл.30,
ал.1 от ЗН за намаляване на прикритото дарение с
покупко-продажба, обективирана в нотариален акт № 77, том І, дело № 842/1998 г.
от 24.04.1998г. на РС Провадия и възстановяване на запазената част от
наследството на Л. Н. Г. на С.Л.А. от
гореописаните имоти предмет на сделката, обективирана в посочения нотариален
акт.
ОСЪЖДА
С.Л.А. с ЕГН **********, със съдебен адрес *** да заплати на
Д.Л.Н. с ЕГН **********, с адрес ***
сума
в размер на 400 лева – разноски по делото, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в 14-дневен срок от получаване
на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ………………………