Р Е Ш
Е Н И Е
№ 2653 25.06.2019 г. Гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ХI-І ви гр. състав в открито съдебно заседание на десети юни
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА ТРАЙКОВА
при участието на
секретаря Цвета Тошева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №
14280 по описа на ПРС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правна
квалификация чл. 128, т. 2 вр. чл. 245,
ал. 1 и ал. 2 от Кодекса на труда, чл. 221, ал. 1 от КТ, 224, ал. 1 от КТ и чл.
86 от ЗЗД.
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от С.К.Д.,
с ЛНЧ **********,***, чрез адв. И.К., съд. адрес:***,
**, уточнена с молба от 07.09.2018г., срещу „Глобъл комюникейшън нет” АД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, район „Централен”,
ул. „Стефан Веркович” № 3, ет. 4, оф.
5, представлявано от Д.А.
Ищецът
твърди, че е работил по безсрочно трудово правоотношение с ответното дружество
на основание сключен трудов договор от ***. и доп.
споразумения към него, както следва: ДС от ***., ДС от ***., ДС от ***., ДС от ***,
ДС от ***на длъжност „***”. Ищецът твърди, че в периода ***е полагал труд, но
не му е заплащано дължимото трудово възнаграждение, в общ размер 89 008, 68 лева, от които по 8750, 30
лева за всеки месец в периода ***включително, по 3286 лева в периода ***вкл. и
2539, 18 лева за м. 08.2018г. за периода *** Трудовите възнаграждения били
платими до десето число на месеца, следващ полагане на труда, поради което за
забавеното им плащане работодателят му дължал мораторна
лихва от падежа на всяко вземане, начиная от ***до ***в
р-р на 7919, 45 лева.
Поради
забавеното плащане на тр. възнаграждения ищецът
упражнил правото си едностранно да прекрати ТПО на осн.
чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ, за което депозирал молба, получена от работодателя
на ***и считано от тази дата ТПО било прекратено. Поради прекратяване на това
основание му се дължало обезщетение в размер на едно БТВ за срока на
предизвестието – 3286 лева.
Към
датата на прекр. на ТПО имал право на платен годишен
отпуск, който не бил използвал – 21 дни, от които 11 дни за 2017г. и 10 дни за
2018г., за които му се дължало обезщетение в размер на 3136, 64 лева. Тези суми
не му били платени, поради което моли да бъде осъден ответника да му ги
заплати, ведно със законната лихва върху главниците и разноските.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от
ответника, с който исковете се оспорват като неоснователни.
Признава
се твърдението на ищеца, че между страните е съществувало ТПО, възникнало въз
основа на трудов договор *** Оспорва се
твърдението на ищеца ТПО да е прекратено на осн. чл.
327, ал. 1, т. 2 от КТ. Оспорва се ищецът да е входирал
в дружеството посоченото уведомление, като се сочи документ с посочения входящ
номер ** да е молба за напускане на друг сл., от съвсем друга дата. На
посочената от ищеца дата все още не бил подаден и документ с предходния входящ
номер – **. Оспорва се документ с посоченото от ищеца съдържание – уведомление
за прекр. по чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, да е бил
подаван в деловодството на ответника въобще.
Твърди се ТПО между страните да е прекратено на
друго основание – чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ със заповед ***на осн. чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ поради налагане на дисц. наказание уволнение за това, че в периода ***, три
раб. дни, ищецът не се е явил на работа. На ***ищецът бил поканен да даде
обяснения за неявяването си на работа, като след отказ да получи искането, след като го е
прочел, това било удостоверено с подписите на двама св.. По същия начин е
връчена и заповедта за прекр. на ТПО на ***Ето защо
се твърди ТПО да е прекратено на осн. чл. 330, ал. 2,
т. 6 КТ на 11.09.2018г. поради налагане на дисц.
наказание уволнение, без предизвестие.
С оглед на горното се оспорва, от една страна,
ищецът добросъвестно да е изпълнявал тр. си
задължения, а от друга – да му се дължи обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ.
Твърди се, че поради дисциплинарно уволнение на
ищеца същият дължи на работодателя обезщетение по чл. 221, ал. 2 от КТ в размер
на едно БТВ за срока на предизвестието – 3286 лева.
Ето защо се прави възражение за прихващане на тази
сума с трудови възнаграждения и обезщетения, които евентуално биха били
присъдени на ищеца по делото.
Също така се твърди, че ищецът е имал
правоотношения с ответника, както следва – от една страна трудови такива по процесния договор, като е заемал длъжността „***”, а от
друга в периода ***. бил действащ член на упр. Орг.на дружеството – на Съвета на д.на същото, което било
видно и от вписванията в Търговския регистър. Към момента продължавал да бъде
негов член, но без управителни и представителни правомощия.
На това основание бил и пълномощник на *** на
дружеството, съгл. пълномощно от ***с нот. заверка на
подписите, като бил надлежно овластен и упълномощен
да борави с парични средства на дружеството, имал е пълен достъп до банковите
сметки на последното. Твърди се, че в това си качество за периода ***. ищецът е
получил от името и за сметка на дружеството сумата от 3 796 877, 99 лева. За същия период общият
размер на разходите за сметка на дружеството възлизали на 3 658 472,
53 лева. Получавала се разлика в размер на 138 405, 47 лева – средства,
получени от ищеца в качеството му на пълномощник на ***и член на Съвета на д.,
които обаче не били изразходвани за сметка на дружеството. Към момента
пълномощното било оттеглено, ТПО – прекратено, но ищецът не възстановил
посочената сума, въпреки изрично отправената му покана.
Ето защо се прави възражение за прихващане на
сумата 138 405, 47 лева, получена, но невъзстановена от ищеца, с претендираните от същия суми по настоящото дело. Твърди се
прихващането да е допустимо, защото се касае за еднородни, ликвидни и изискуеми
вземания.
С оглед на горното се моли да се извърши съдебно
прихващане и исковете като неоснователни да се отхвърлят.
По претенцията за трудови възнаграждения и обезщетение за неползван ПГО не се взема
становище. Претендират се разноски.
Съдът, като взе предвид изложеното
от страните и прецени събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
Между страните не се спори относно съществуването на ТПО, по силата
на което ищецът е заемал в ответното дружество длъжността «***», което е било прекратено.
Спори се относно основанието
за прекратяването на ТПО. Ищецът
настоява на това, че с уведомление до работодателя му
от ***., входирано с вх. № **
от ***е волеизявил желанието
си трудовоправната
връзка да се прекрати поради
неплащане на дължимите ТВ
за периода февруари 2017г. до юли 2018г., поради което ТПО между страните следва да се счита прекратено, считано от ***.,
когато работодателят е
получил съответното уведомление и е бил запознат с неговото съдържание. Работодателят оспорва получаването на такова уведомление
от ищеца, като сочи, че в регистъра на входящата му кореспонденция такова
уведомление не е вписвано или отбелязвано.
Твърди, че в регистъра му под номер ** фигурира молба за напускане от сл.я Р.А.с
дата от **., както и че върху
уведомлението на ищеца не фигурира подпис на сл.я на ответника, който го е приел, няма и печат. От своя страна ищецът казва, че този регистър не е воден коректно от работодателя,
понеже в него не са вписвани
и други уведомления
на сл.и на дружеството. Не е
спорно между страните, че на ищеца
се дължат трудови възнаграждения за минал
период, което обуславя и основанието му да прекрати ТПО с ответника.
От ответника
е представен лист от дневника за входяща
кореспонденция, касаещ периода
17.07.2018г. до 12.09.2018г., в който липсва отбелязване за депозирана молба от ищеца за прекратяване на ТПО с
дата от ***., като същевременно
се установява хронологично записването на други входирани молби от други сл.и
на дружеството, съобразно вх. № на подаване. От съдържанието на молбите не се установява поставянето на дата и подпис от сл., който е приел заявлението, с изключение на една молба, подадена
от Г. Б.Т.с вх. № ** от ***.,
адресирана обаче до друго юридическо лице «Глобъл комюникейшън ТВ» ЕООД,
приложена по делото /л. 169/, като
останалите приложени молби по делото, касаещи други сл.и на ищцовото дружество
носят само печат с вх. № и
дата, каквито реквизити притежава и заявлението от ищеца до работодателя.
Настоящият състав не
приема довода на работодателя, че в заявлението липсва подпис на сл.я на ответника,
доколкото и в другите приети и отразени в регистъра молби липсва подпис на сл.я, приел заявлението.
Вписването на заявлението следва подаването и приемането му и не зависи от волята на работника-заявител, а е техническо действие
от съответния натоварен с това задължение сл. на дружеството. Фактът на поставен печат с вх. № и дата върху заявлението на ищеца, не е оспорен от ответника,
като обстоятелството, че заявлението не било вписано в дневника за входяща кореспонденция, а е било
вписано друго със същия входящ номер, но с различна
дата, не разколебава извода на съда,
че такъв документ
е бил представен на работодателя от ищеца, като ищецът
не може да носи негативни
последици от това, че заявлението не е
било вписано в дневника за кореспонденция,
доколкото това не зависи от неговата воля. Ето защо, съдът
намира за установено твърдението на ищеца, че прекратяването на ТПО между страните
е настъпило на ***на
основание член 327, ал. 1, т. 2 от КТ, поради което няма как ТПО да е прекратено поради дисц. уволнение на ищеца, което е с по-късна дата.
От изслушаното заключение на В.Л.
С.К., се установява, че съгласно
ведомостите за заплати и представените
на експертизата РКО, които
не са били представени с исковата молба, а и не е имало възражение от ответника в отговора, че част от заплатите са били погасени чрез плащане, дължимите ТВ възлизат на 66 964,21 лева. Според В.Л. ищецът е получил ТВ за м. февруари
2017г. с РКО № ***, РКО № ***., РКО № ***РКО № ***РКО № ***РКО № ***и РО № ***общата сума от 8815,52 лева, за м. март 2017г. с РКО *** от
***и по фиш от ***. общата
сума от 8815,52 лева, както и за м. май 2018г. с РКО
от ***сумата от 1500 лева. Ответникът е представил оригиналите и копията на цитираните в заключението писмени документи - РКО и фиш за
м. март 2017г., като ордерите
са били оспорени от ищеца, като неистински
/неавтентични/, понеже не били подписани
от ищеца, а и съдържали в
себе си поправки и задрасквания в сумите
и датите, дописвания на основанието за плащането им, без
да се установява авторът на
тези поправки.
Според материалния
закон - Закона за счетоводството - в първичните счетоводни документи не се разрешават
поправки, добавки и други, като
погрешно съставените се анулират и се съставят нови. РКО е документ,
който се използва за документиране изплащането на парични средства от каса на
предприятие. Попълват се номер, дата и
трите имена на лицето, което получава сумата. Ако е сл. на
предприятието, се пише отдела или звеното в което работи, ако е външно лице, се
пише адреса на местоживеене, данни за лична карта и ЕГН. Попълва се в касата и
се основанието за плащане на сумата - написана цифром
и словом, като лицето, написало ордера, се подписва на съставил, а лицето,
получило сумата, се подписва на получил в момента на изплащане при касиера.
Задължително е към всеки РКО да има документ, който да оправдава разхода -
фактура, складова разписка, заповед за командировка, вносна бележка и др. ПКО и
РКО на хартиен носител имат отделна номерация за всяка календарна година, а в касовата книга, каквато В.Л. не е изследвало, се описва
движението на паричните средства в касата на предприятието в лева, като
касиерът следва да номерира и описва касовите документи за всеки ден от месеца
– начално салдо, приход, разход, остатък в края на деня и подпис на касиер. Съгласно процесуалното ни законодателство РКО
представляват частни св.стващи документи, а съгласно чл. 180 ГПК
подписаните от лицето, което ги е издало, частни документи /диспозитивни
и св.стващи/ притежават формална доказателствена
сила и съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са
направени от това лице. Когато частният св.стващ
документ удостоверява неизгодни за издателя си факти, той се ползва и с
материална доказателствена сила, т. е. има доказателствено значение за стоящите вън от него факти, до
които се отнася удостоверителното изявление. Обвързващата съда доказателствена сила на подписа може да бъде оборена по два
начина: като се докаже, че той е неистински – да не изхожда от лицето, сочено
за негов автор или, като се докаже, че текстът преди него е подправен - заличено е изцяло съдържанието преди подписа или е
заменено с друго или части от текста са заменени или подправени.
От
изслушаното заключение на В.Л. г. Ч. се установява, че разходно касовите ордери
и фиша са били подписани от ищеца, поради което съдът приема за безспорно
авторството на подписа да принадлежи на ищеца. От друга страна обаче В.Л. при
изследване на поправките в сумите и в датите на РКО, както и при изследване на
изписването на основанието за плащане в РКО, отбелязва, че поправките и
основанието са били извършвани с различни химикални
пасти, като излага, че няма критерий за определяне на времевия период, в който
са били извършени поправките и допълванията. Пълномощникът на ищеца е твърдял,
че поправките и допълванията не са били извършени със знанието и съгласието на
ищеца, а са извършени последствие, с цел използването им в заведените вече
съдебни дела на сл.и на дружеството за неплатени заплати. Върху нанесените
поправки няма подпис на лицето, извършило поправката, като не се знае и кой е
извършил съответната поправка, ето защо съдът намира, че представените от ищеца
РКО са неавтентични, и не доказват плащането на посочените в тях парични суми
за трудови възнаграждения, доколкото е опровергано авторството на изявленията
за плащане на посочените в РКО суми. Отделно от това ответникът не е установил
дали въпросните суми, посочени в РКО са били отразени в касовата книга на дружеството. Установява
се само плащане на сумата от 7774,08 лева по фиш от ***., като исковете за
заплащане на ТВ за процесния период се доказват и
установяват до размера на 68 845,97 лева, представляваща сбора от
неплатените ТВ от м. април 2017г. до август 2018г., както и част от ТВ за м.
март 2017г. в размер на 381,76 лева. С оглед заявеното от ищеца признание, че
след образуване на исковото производство са били погасени чрез плащане
обезщетенията по чл. 221 ,ал. 1 и чл. 224, ал. 1 от КТ, Тв за м. февруари и
част от м. март 2017г., както и зак. лихва върху всяка главница от завеждане от падежите на
всяка едно от тях до образуване на исковото дело исковете за тези претенции ще
се отхвърлят, поради плащането им в хода на производството.
За
пълнота следва да се отбележи, че правилно съдът не е приел за съвместно
разглеждане предявеното от ответника съдебно възражение за прихващане, тъй като
същото е било нередовно, доколкото в него не са били посочени датите, на които
се твърди ищецът да е получавал конкретни суми, които след това е разходвал за
целите на дружеството.
С
оглед изхода от спора на ищеца ще се присъди адв.
възнаграждение от 7000 лева, с оглед заявеното и основателно възражение за
прекомерност на адв. възнаграждение от страна на
ответника, като се съобрази правната и фактическа сложност на спора,
процесуалната активност на пълномощника на ищеца и включените в това
възнаграждение разноски по обезпечителното производство.
На осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по
сметка на ПРС дължимата държавна такса върху уважените искове, като същата на
основание чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата
по ГПК възлиза на 2753,84 лева - ДТ за иска по чл. 128, т. 2 КТ, както и разноските за ССЕ в размер на 100 лева и
разноските за СГЕ в размер на 160 лева.
На осн. член 242, ал. 1 от ГПК допуска предварително
изпълнение на решението в частта относно присъдените трудови възнаграждения.
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА „Глобъл комюникейшън нет” АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, район „Централен”, ул. „Стефан Веркович”
№ 3, ет. 4, оф. 5, представлявано от Д. а. да заплати
на С.К.Д., с ЛНЧ **********,***, представляван от адв.
И.К. сумата от 68 845,97 лева, представляваща сбора от неплатени трудови
възнаграждения за периода м. април 2017г. до август 2018г., както и част от ТВ
за м. март 2017г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата
на подаване на исковата молба в съда – ***до окончателното й изплащане, както и
разноски от 7000 лева платено адв. възнаграждение, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявените искове за
заплащане на трудови възнаграждения над уважения размер от 68 845,97 лева
до пълния предявен размер от 89 008,68 лева; за заплащане на обезщетение
по чл. 221, ал. 1 от КТ в размер на 3286 лева; за заплащане на обезщетение по
чл. 224, ал. 1 от Кт в размер на 3136,64 лева; за заплащане на сумата от
7919,45 лева представляваща обезщетение за забава върху дължимите ТВ от
падежите на всяко едно от тях до датата на подаване на исковата молба в съда,
като неоснователни, поради погасяването им чрез плащане в хода на делото.
ОСЪЖДА „Глобъл комюникейшън нет” АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, район „Централен”,
ул. „Стефан
Веркович” № 3, ет. 4, оф. 5, представлявано
от Д. а. да заплати в полза
на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС дължимата
държавна такса върху уважените искове в размер на 2753,84
лева - ДТ за иска по чл. 128, т. 2 КТ, както
и разноски от 260 лева за ССЕ и СГЕ.
На
осн. член 242, ал. 1 от ГПК допуска предварително
изпълнение на решението, в частта му относно присъдените трудови
възнаграждения.
Решението подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Районен съдия:/п/
АНЕТА
ТРАЙКОВА
Вярно с оригинала.
В.С.