РЕШЕНИЕ
№ 930
гр. Пловдив, 01.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Анна Ив. И.ова
Членове:Радослав П. Радев
И. Ал. Анастасов
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от И. Ал. Анастасов Въззивно гражданско дело
№ 20225300501196 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от А. И. А. против
решение № 260022/11.02.2022г. по гр.д.№ 280/2021г. на РС- гр.Асеновград, в частта, с която
е отхвърлен предявения от него иск за разпределяне на реалното ползване на тавана на
жилищна сграда с идентификатор 00702.522.15.1 по КККР на гр. ****. Във въззивната жалба
се сочи, че решението в обжалваната част е неправилно и незаконосъобразно, постановено в
противоречие със събраните доказателства. На първо място се сочи, че РС погрешно е
приел, че таванът има статут на обща част по предназначение, а не по естеството си. Този
извод пряко противоречал на събраните доказателства, вкл. и на заключението на съдебната
техническа експертиза. Съответно РС погрешно е приел, че е допустимо и възможно
правото на собственост върху тавана да бъде придобито по давност като в крайна сметка
погрешно отрекъл правото на собственост на жалбоподателя върху съответни идеални части
върху тавана. Иска се отмяна на решението в обжалваната му част и уважаване на иска за
разпределяне реалното ползване на тавана.
От Г. И. П. и М. Г. П. е подадена насрещна въззивна жалба, с която решението на РС-
гр.Асеновград се обжалва в частта, с която е разпределено реалното ползване върху
дворното място, в което попада горепосочената сграда по вариант 1 от заключението на
вещото лице Р., вместо по вариант 2.
От двете страни са подадени отговори на въззивните жалби, с които се поддържа, че
решението на РС- гр.Асеновград в съответните обжалвани части е правилно и
законосъобразно.
ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба от А. И. А., с
която е предявен иск по чл.32, ал.2 от ЗС против Г. И. П. и М. Г. П. за разпределяне на
реалното ползване върху съсобствени между страните дворно място, представляващо ПИ №
00702.522.15 по КККР на гр. ****, както и на тавана в сграда с идентификатор
1
00702.522.15.1, находяща се в същия поземлен имот, според квотите които притежава всеки
от съсобствениците, а именно: по ½ ид.ч. от тавана за ищеца и ½ ид.ч. за Г. И. П., а от двора-
2/3 ид.ч. за ищеца и 1/3 ид.ч. за Г. И. П..
С подадения от П.и отговор на исковата молба не се оспорва, че А.А. е собственик на
първия жилищен етаж от сградата, ведно с 4/5 ид.ч. от избата и 2/3 ид.ч. от дворното място,
но твърдят че таванът на сградата не е обща част на същата, като праводателите на ищеца
никога не са притежавали някакви права върху същия, не са го владяли и ползвали. Бащата
на Г.П. закупил през 1959г. от И. К. П. таванския полуетаж от две стаи и кухня от
жилищната постройка, състояща се от един етаж и половина, построена върху 110 кв.м.,
като тогава до този тавански полуетаж се е стигало чрез дървена стълба с вход от северната
страна на сградата. Към 1968- 1970г. родителите на Г.П. и негови праводатели достроили
втория жилищен етаж, стълбището до него от северния вход и тавана на сградата до
състоянието , в което се намират и днес, като оттогава и досега само те били владяли и
ползвали тези части от сградата. Собствениците на първия жилищен етаж винаги били
ползвали самостоятелен вход за първия етаж откъм лицето на сградата и пак от там влизали
в избеното си помещение.
Видно от приетите по първоинстанционното дело писмени доказателства, с нот.акт №
**** г. А.А. е купил от М. и К. П. самостоятелен обект в сграда с идентификатор
00702.522.15.1.1- жилище с площ от 105,62 кв.м. на първия етаж от сградата, ведно с 2/3
ид.ч. от дворното място- ПИ № 00702.522.15, ведно с цялата сграда с идентификатор
00702.522.15.2. Праводателите на ищеца по първоинстанционото дело- жалбоподател и
въззиваем в настоящето производство, са се легитимирали като собственици с констативен
нот.акт № **** г.. С нот.акт № *****г. И. и М. П.и са дарили на сина си Г. И. П. 1/3 ид.ч. от
парцел ХVІІ- 3342, кв.268 по плана на гр.****, ведно с втори жилищен етаж от построената
в дворното място сграда, състоящ се от две стаи и кухня, 1/5 ид.ч. от североизточното
избено помещение, както и съответните идеални части от общите части на сградата.
Относно посочения в отговора на исковата молба тавански полуетаж са налице два
нотариални акта- нот.акт № *****г., с който този обект от жилищната сграда, състояща се от
етаж и половина, е продаден от К. П. на И. К. П., и нот.акт № **** г., с който И. К. П. е
продал на И. К. П. „таванския етаж от две стаи и кухня от жилищната постройка, състояща
се от един етаж и половина, построена върху 110 кв.м.“, ведно с 1/3 ид.ч. от дворното място
и общите части на сградата.
По делото на РС- гр.Асеновград са разпитани свидетелите А. И. /майка на А.А./, М.
А. / без родство със страните/, С. Я. / първа братовчедка на Г.П./ и Г. К. / съпруг на
племенница на М.П./. От показанията на свидетелите се установява, че са налице отделни
входове за първия и за втория етажи от сградата. Между тези входове още от 70- те години
на миналия век имало изградена стена, перпендикулярно на улицата. За да се достигне от
единия вход на сградата до другия вход, трябвало да се излезе на улицата. Според
свидетелката И. трайно установения начин на ползване бил собствениците на първия етаж
да ползват западната половина от двора, а собствениците на втория етаж- източната. Тя сочи
също така, че таванът представлявал празно подпокривно пространство. Свидетелката Я.
сочи, че имало стар таван на жилищната сграда, над двете стаи и кухнята на П.и, до който се
стигало по дървена стълба. Някъде към 1969- 1970 година вуйчото и бащата на свидетелката
съборили старото дървено стълбище и изградили ново железобетонно стълбище. Изграден
бил и нов таван, който П.и ползвали като склад. Свидетелят Г. К. сочи, че единствения
достъп до тавана е по стълбище от втория етаж. От първия етаж нямало достъп до тавана и
П. никога не били претендирали за такъв достъп и за ползване на тавана.
По първоинстанционното дело са приети две заключения по СТЕ, изготвени от вещо
лице М. Р., с първото от които са предложени два варианта за разпределяне на ползването на
дворното място, а с второто и третото е отговорено на въпроси по отношение дострояването
на втори жилищен етаж, стълбище към него, таван и достъпа до тавана. Вещо лице М. Р.
констатира, че през 1971г. е било издадено строително разрешение за преустройство на
съществувалото към онзи момент стълбище. На мястото на старото дървено стълбище било
2
изградено масивно, вито стълбище, осигуряващо достъп до сегашния втори етаж. Достъпът
до тавана се осъществявал единствено по въпросното вътрешно стълбище, водещо до втория
етаж. При приемане на първото и второто заключения вещо лице Р. е обяснила, че
въпросното стълбище не преминава през помещение, представляващо част от втория
жилищен етаж. Налице е стълбищна площадка, обозначена на схемата на л.83 по делото на
АРС с букви „К“, „И“, „Л“, „О“, „А“ и „К“, от която през стъклена врата се преминава към
тоалетната на втория етаж, а след това и към жилищните помещения. Също така от тази
стълбищна площадка стълбището продължава към тавана, на който няма обособени
помещения, освен едно, в което бил бойлерът на П.и.
Съгласно Тълкувателно решение № 34 от 15.VIII.1983г. по гр. д. № 11/83 г., ОСГК,
„1. Подпокривното пространство (таванът) на сгради, притежавани в етажна собственост,
когато не е изградено като жилища, ателиета, стаи за творческа дейност, тавански складови
помещения или други отделни обекти или сервизни помещения към такива, е обща част от
сградата. 2. Подпокривното пространство (таванът) - обща част от сградата, който има
нужната височина, пространство, обем, до който има нормален достъп от стълба и от което
могат при спазване съответните законни изисквания да се изградят отделни обекти или
сервизни помещения към обектите в долните етажи, е обща част по предназначение.
Преустройството и изграждането на отделни обекти или сервизни помещения може да стане
по съгласие на всички етажни собственици при спазване на законните изисквания за
извършване преустройството. 3. Когато подпокривното пространство (таван) или част от
него няма нужната височина, площ и обем, нито има достъп до него от нормална стълба и е
неизползуваемо освен за изолация между последната етажна плоча и покрива и за излаз към
него, то представлява обща част по естеството си. Предназначението му не може да се
променя. 4. Подпокривното пространство (таванът), който е обща част от сградата, не може
да бъде обект на прехвърлителни сделки и съдебна делба, нито да се придобива с давностно
владение, докато не бъде променено предназначението му. Отделните етажни собственици
не могат да извършват разпоредителни действия със своята идеална част от него“. При
положение, че на процесния таван не са изградени складови помещения, то следователно
предназначението му като обща част на сградата не е променено и поради това той не може
да бъде предмет на разпоредителни сделки и на придобИ.е по давностно владение. От друга
страна обаче в сегашното му състояние- без обособени складови помещения, таванът е
неизползваем, поради което иска за разпределяне на ползването му се явява неоснователен.
Изричното твърдение на жалбоподателя А.А. е, че процесният таван е обща част по
естеството си, а, видно от цитираното по- горе тълкувателно решение и по- конкретно от т.3
на същото, подпокривното пространство е обща част по естеството си, когато е
“неизползуваемо освен за изолация между последната етажна плоча и покрива“. Ето защо,
макар и с други мотиви, решението на РС- гр.Асеновград в частта, с която е отхвърлен искът
за разпределяне на реалното ползване на тавана, ще следва да бъде потвърдено. За пълнота
на мотивите следва да се добави, че липсват доказателства за това, че притежаваните от
страните идеални части от общите части на сградата са именно по ½ ид.ч. и по- конкретно
липсват доказателства за стойността на двата жилищни етажа и прилежащите им складови
помещения към момента на изграждане на втория етаж и съответно и на сега
съществуващия таван.
По въззивната жалба от Г. и М. П.и съдът намира следното: Единствената разлика
между предложените от вещо лице М. Р. два варианта за разпределяне на ползването на
дворното място се свежда до това, че по първия вариант площта за ползване, определена за
П.и, попадаща зад къщата е с по- издължена форма и продължава до към дъното на имота, а
по втория вариант тя е концентрирана в по- голямата си част в средата на имота. И двата
варианта са съобразени с притежаваните от страните идеални части от дворното място, с
трайно установените два входа от улицата за към жилищната сграда и съществуващата стена
между улицата и жилищната сграда, преграждаща достъпа между двата входа от улицата и
между двата входа за първия и за втория жилищни етажи. От показанията на разпитаните
свидетели не се установява частта от двора зад жилищната сграда да се е ползвала за
определени цели и по някакъв определен начин. При това положение и доколкото по
3
вариант 1 линията, по която е разпределено ползването на задната част от двора
представлява продължение на линията, по която е разпределена предната част, то и
настоящата съдебна инстанция намира, че този вариант е по- удачен. Ето защо, и
насрещната въззивна жалба се явява неоснователна.
С оглед неоснователността и на двете въззивни жалби, направените от страните
съдебни разноски ще следва да останат в тяхна тежест, без да им бъдат присъждани.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА против решение № 260022/11.02.2022г. по гр.д.№ 280/2021г. на РС-
гр.Асеновград, в частта, обжалвана по въззивна жалба от А. И. А., с която е отхвърлен
предявения от него иск за разпределяне на реалното ползване на тавана на жилищна сграда с
идентификатор 00702.522.15.1 по КККР на гр. ****.
ПОТВЪРЖДАВА против решение № 260022/11.02.2022г. по гр.д.№ 280/2021г. на РС-
гр.Асеновград, и в частта, обжалвана по насрещна въззивна жалба от Г. ИВ. П. и М. Г. П., с
която е разпределено реалното ползване върху ПИ № 00702.522.15 по КККР на гр. **** по
вариант 1 от заключението на вещото лице Р., вместо по вариант 2.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4