№ 2151
гр. София, 11.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Йоана М. Генжова
Петър Милев
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Йоана М. Генжова Въззивно гражданско дело
№ 20231100500490 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №10089/14.09.2022г., постановено по гр.д. №28892/2021г. по
описа на СРС, 26 състав, е признато за установено, че З. Й. Б. не дължи на
Столична Община сумата от 200 лева, представляваща глоба, наложена с
наказателно постановление №318309/2017 от 26.09.2017г. С решението са
отхвърлени предявените искове за осъждане на Столична Община да заплати
на З. Й. Б. сумата от 24 лева, представляваща вреди от заплатена такса по т.26
от ТТР към ЗЧСИ и сумата от 143 лева такса по чл.81 от ЗЧСИ, начислени по
изпълнително дело №20208490405628 на ЧСИ А. П.. Осъдена е Столична
Община да заплати на З. Й. Б. сумата от 205,99 лева, представляваща
разноски по делото, съобразно уважената част от исковете.
Постъпила е въззивна жалба от ответника Столична Община, чрез
пълномощника юрисконсулт Д.Ц., срещу решението в частта, с която е
уважен предявеният иск по чл.439 от ГПК, като се излагат оплаквания, че в
тази част същото е неправилно и незаконосъобразно. Поддържа, че
издаденото наказателно постановление във връзка с извършено
административно нарушение по Наредбата за реда и условията за пътуване с
1
обществения градски транспорт на територията на Столична Община, е
влязло в сила и са предприети действия за събиране на наложената глоба
преди изтичане на погасителната давност. Междувременно настъпило
извънредно положение във връзка с пандемията от Ковид 19, което
предполагало през такива моменти да не бъдат извършвани конкретни
изпълнителни действия, независимо, че били предприети действия принципно
от Столична община за принудителното събиране на публичното задължение.
Столична Община предприела действия по събирането на глобата много
преди да е изтекла погасителната давност, но обстоятелството дали има
налични средства, възнаграждения, банкови сметки, към които да бъде
насочено изпълнението, зависело от длъжника. В случаите, когато се събират
принудително публични задължения, представляващи наложени глоби по
наказателни постановления, бил налице и обществен интерес, както и
постигане на превантивната функция на закона за предотвратяване на по-
нататъшни такива нарушения, които били изключително масови, и се
извършвали с цел да не бъде заплащана ползваната услуга. Искът бил
предявен, след като били предприети действия по събиране на сумата, а от
документите по изпълнителното дело било видно и дали към момента на
предявяване на иска глобата не е вече събрана. Поради изложеното моли
решението да бъде отменено в обжалваната част и искът да бъде отхвърлен.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната
страна З. Й. Б., чрез пълномощника адв. Х. К., с който жалбата се оспорва и се
прави искане за потвърждаване на обжалваното решение. Счита, че е
допусната фактическа грешка от съда, като е посочено, че процесното
наказателно постановление е влязло в сила на 20.09.2018г. вместо на
20.01.2018г. Във връзка с установяване на датата на влизане в сила на
наказателното постановление било направено доказателствено искане от
ищеца за задължаване на ответника да представи административно-
наказателната преписка, но същата не била представена, поради което
следвало да бъде приложена разпоредбата на чл.190, ал.2 от ГПК и да се
приеме, че датата на влизане в сила на наказателното постановление е
20.01.2018г. Счита, че цитираната от въззивника съдебна практика е
неприложима в настоящия случай. Поддържа, че давността е изтекла дори да
се приеме, че наказателното постановление е влязло в сила на 20.09.2018г., и
независимо от спиране на давността съгласно разпоредбите на Закона за
2
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13.03.2020г., и за преодоляване на
последиците.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства
и становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима, а
разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя
от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС.
Постановеното решение е валидно и допустимо.
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.439
от ГПК вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК. Чрез иска по чл. 439 от ГПК длъжникът може
да установява само факти, възникнали след приключване на съдебното дирене
в производството, по което е издадено изпълнителното основание, от които
факти длъжникът черпи права, изключващи изпълняемото право /например
погасяване на правото на принудително изпълнение, поради изтекла давност,
плащане, прихващане и др/.
Не е спорно между страните по делото, че срещу ищцата е издадено
наказателно постановление №318309/2017/26.09.2017г., с което е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева.
Във връзка с поддържаните от ищцата възражения относно датата на
влизане в сила на наказателното постановление, въззивната инстанция намира
следното:
Върху наказателното постановление е отразена дата на влизане в сила
20.09.2018г. Представено е писмо от кмета на СО, район Люлин до
изпълнителния директор на „Център за градска мобилност“ ЕАД изх.
3
№9415/10.09.2018г., с което се изпращат 49 бр. наказателни постановления за
нарушение на Наредбата за реда и условията за пътуване с обществения
градски транспорт на територията на Столична Община, които не са връчени.
Като приложение към писмото е описано и процесното наказателно
постановление, издадено срещу ищцата, като е отразено, че същото е
изпратено за връчване с писмо с обратна разписка, която е върната като
непотърсена. Съгласно чл.58, ал.2 от ЗАНН когато нарушителят или
поискалият обезщетение не се намери на посочения от него адрес, а новият
му адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху наказателното
постановление и то се счита за връчено от деня на отбелязването. Поради
изложеното въззивната инстанция приема, че наказателното постановление е
влязло в сила, считано от датата, отбелязана върху него от административно-
наказващия орган, а именно на 20.09.2018г., предвид липсата на
доказателства по делото, от които да се установява друг момент на влизане в
сила на наказателното постановление. Липсват по делото данни за връчване
на наказателното постановление на ищцата, поради което неоснователно е
позоваването ѝ на разпоредбата на чл.59, ал.2 от ЗАНН.
Не е спорно също така и се установява от представеното възлагателно
писмо за събиране на публични вземания от Столична Община вх.
№13085/11.12.2020г. по описа на ЧСИ А. П. с район на действие СГС, че въз
основа на посоченото наказателно постановление за събиране на наложената
глоба в размер на 200 лева срещу ищцата З. Й. Б. е образувано изпълнително
дело №20208490405628 по описа на ЧСИ А. П. с район на действие СГС.
Представено е удостоверение от съдебния изпълнител изх.
№39456/20.12.2021г., в което се посочва, че по изпълнителното дело не са
постъпвали плащания за погасяване на задължението към 20.12.2021г.
Вземанията по влезли в сила наказателни постановления представляват
публични държавни или съответно общински вземания, съгласно чл.162, ал.2,
т.7 от ДОПК. Съгласно чл.171, ал.1 от ДОПК публичните вземания се
погасяват с изтичането на петгодишен давностен срок, считано от 1 януари на
годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното
задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. В чл.172, ал.2 от
ДОПК е предвидено, че давността се прекъсва с издаването на акта за
установяване на публичното вземане или с предприемането на действия по
принудително изпълнение, като от прекъсването на давността започва да тече
4
нова давност (чл.172, ал.3 от ДОПК). В случая обаче се касае за наложено
административно наказание по реда на ЗАНН, поради което съдът приема, че
уредбата на този закон е специална по отношение на ДОПК. Според
разпоредбата на чл.82, ал. 1, б. "а" от ЗАНН административното наказание не
се изпълнява, ако са изтекли две години, когато наложеното наказание е
глоба. Според, ал. 2 на същия текст, давността започва да тече от влизане в
сила на акта, с който е наложено наказанието и се прекъсва с всяко действие
на надлежните органи предприето спрямо наказания за изпълнение на
наказанието. След завършването на действието, с което е прекъсната
давността, започва да тече нова давност. Съгласно чл. 82, ал. 3 ЗАНН,
независимо от спирането или прекъсването на давността административното
наказание не се изпълнява, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора
срока по ал. 1. Текстът на чл. 82 е допълнен с разпоредбата на алинея 4 (Нова
– ДВ, бр. 28 от 1982 г.), която изключва приложението на предходната алинея
по отношение на глобата, когато за събирането в срока по ал. 1 е образувано
изпълнително производство. Това се отнася и за висящите дела, давността по
които не е изтекла до влизането на тази алинея в сила.
С Тълкувателно решение № 2 от 2017 г. по тълк. дело № 3/2016 г. на
ВАС е възприето становището, че след прекъсване на давността започва да
тече отново същия по размер давностен срок – този по чл.82, ал.1, буква „а“
от ЗАНН.
Предвид гореизложеното, при прилагането на специалната нормативна
уредба по чл.82, ал.1, б. „а“ във вр. с ал.2 от ЗАНН, следва, че по отношение
на публичното вземане за глоба по издаденото срещу ищцата наказателно
постановление, погасителният давностен срок е започнал да тече от датата на
влизането в сила на същото, а именно – 20.09.2018г., спрян е във връзка с
обявеното на 13.03.2020 година извънредно положение, съгласно §29, т.2 от
ПЗР на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение,
обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020г., и за преодоляване
на последиците, и е продължил да тече от 21.05.2020г., съгласно §13 от ПЗР
на ЗИД на Закона за здравето (обн. ДВ бр.44/13.05.2020г., като давността е
изтекла на 30.11.2020г.
По делото ответникът не е ангажирал доказателства да са предприети
действия, водещи до прекъсване на давността за периода от влизане в сила на
5
наказателното постановление до образуване на изпълнително дело
№20208490405628. по описа на ЧСИ А. П. с район на действие СГС и към
момента на образуване на посоченото изпълнително дело по възлагателно
писмо на ответника от 11.12.2020г. възможността за принудително събиране
на вземането е погасена по давност.
Изложените в писмения отговор и поддържани във въззивната жалба
аргументи на ответника относно обстоятелства по извършеното нарушение от
ищцата, дали същото е осъществено действително, са ирелевантни за
предмета на спора в производството по предявения иск по чл.439 от ГПК .
Поради изложеното предявеният отрицателен установителен иск с
правно основание чл.439 от ГПК е основателен и решението, с което същият е
уважен е правилно и следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора на въззиваемата страна следва да бъдат
присъдени направените разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното
производство в размер на 500 лева, съгласно представения списък по чл.80 от
ГПК.
По изложените мотиви, Софийски градски съд, ГО, ІV-А въззивен
състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №10089/14.09.2022г., постановено по гр.д.
№28892/2021г. по описа на СРС, 26 състав, в обжалваната част.
ОСЪЖДА Столична Община да заплати на З. Й. Б. разноски за
въззивното производство в размер на 500 лева.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6